ВЧГРД № 152-2018

Определение по Гражданско дело 152/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №139

гр. Видин, 28.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.

ЧЛЕНОВЕ: А. П.

В. М.

като изслуша докладваното от съдия В.М. в.ч.гр.д. N 152 по описа на ВОС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, във вр. с чл. 406 и чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане-гр.С…, ул.“Т… „ № … против Решение № 182/16.04.2018г по гр.д № 2229/2017г по описа на ВРс , в частта му, в която на осн чл.279 във вр с чл.275 и чл.244 ГПК се допуска предварително изпълнение за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 2 184 лв.

Поддържа се от жалбоподателя, че не е било налице нито едно от основанията за допускане на предварително изпълнение- решението на районния съд не било влязло в сила, тъй като тече срок за подаване възивна жалба, налице са противоречиви факти по делото делото относно основаниетои и размера на присъденото обезщетение. Липсват аргументи защо е допуснато предварително изпълнение. Посочва се, че притезателното право е във висящо състояние, т.е не е изискуемо с настъпил падеж не е ликвидно, установено по безспорен начин с окончателен съдебен акт по основание и размер и не е годен предмет на изпълнителния процес.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и спиране на производствто до приключване с окончателен съдебен акт производството относно законосъобразността на уволнението.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна чрез пълномощника й , в което се настоява за отхвърлянето на частната жалба като неоснователна. Излага факти относно предмета на разрешения с първоинстанционното решение правен спор и относно събраните по делото доказателства. Позовава се на чл. 242, ал. 1 ГПК, която предвижда, че съдът задължително постановява предварително изпълнение на съдебното решение, когато присъжда издръжка, трудово възнаграждение и обезщетение за работа, като в случая съдът безспорно бил присъдил обезщетения за работа.

ВОС въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, като взе предвид и становището на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима- подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от лице с необходимата легитимация и представителна власт и са насочени против съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следното:

С постановеното Решение № 182/16.04.2018г по гр.д № 2229/2017г по описа на ВРс , жалбоподателя е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 2 184 лв.ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В решението е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1 ГПК.

При така установеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно в частта относно обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 2 184 лв.ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 242, ал.1 от ГПК предвижда задължително и служебно допускане на предварително изпълнение винаги когато се уважава претенция за присъждане на обезщетение за работа.

Предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията изброени в ал.1 на чл. 242 ГПК, е правна последица,която настъпва по силата на закона/ex lege/, като законът не дава възможност за преценка-съдът не може да разглежда въпроса да допусне предварително изпълнение или не, той е длъжен да стори това. В случая е присъдено обезщетение за работа и е изпълнена третата хипотеза на визираната законова разпоредба, поради което ответникът не само трябва да предполага, но следва да бъде сигурен в това, че при постановяване на осъдително решение съдът задължително ще допусне и предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 от ГПК.

Следователно обжалваното решение , в частта на допуснато предварително изпълниение /имащо характер на разпореждане,/ с което районния съд е постановил допускане на предварително изпълнение на съдебното решение, в частта относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят следва да внесе и държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ОС- Видин по см. на чл. 19 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Водим от горното, Видински окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/16.04.2018г по гр.д № 2229/2017г по описа на ВРс, в частта на допуснато предварително изпълниение /имащо характер на разпореждане,/ с което районния съд е постановил допускане на предварително изпълнение на съдебното решение, в частта относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ .

ОСЪЖДА Агенция за социално подпочагане , със седалище и адрес на управление: гр.С…, ул.“Т… „ № … да заплати сумата от 15 лв., съставляваща държавна такса по сметката на ОС-Видин.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.