Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на пети юни

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател: С.С.

Членове: В.С.

Г.Й.

при секретаря ... Н. К... и в присъствието на

прокурора ... М. К. .... като разгледа докладваното от съдията СТОЯНОВ ВНОХ д. № 91 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на И.П.А. *** с ЕГН********** против Присъда № 11 от 10.07.2017 г. на Районен съд – Кула, постановена по НОХ д. № 107 от 2017 г. по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

По делото е постъпило и възражение от частната обвинителка и гражданската ищца Л.М.Н., в което се сочи, че и двете жалби на подсъдимия са неоснователни, като се излагат контрадоводи на посочените в жалбата и допълнението към нея такива.

Подсъдимият заяви в с.з., че поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди атакуваната присъда.

Обвинението е по чл. 331 ал.1 вр. чл. 330 ал.1 вр. чл.11 ал.3 вр. ал.1 НК.

По делото вече е постановено въззивно решение, което е влязло в сила. По реда на възобновяването с Решение № 45/18 от 14.02.2018 г. Апелативен съд – София е отменил влязла в сила Присъда по НОХД № 107/2017 г. на Районен съд – Кула и с последващо определение от 22.03.2018 г. същият съд е допуснал тълкуване на Решението си, в което е посочил, че следва да се счита за отменено и Решение № 123/06.11.2017 г. на Видински окръжен съд.

В отменителното си Решение Апелативен съд – София е посочил, че неправилно състав на ОС – Видин е приел, че подсъдимият е признал вината си относно извършване на деянието. Освен това е посочено, че минималния праг, при който може да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия при квалификация „значителни имуществени вреди” по чл. 331 ал.1 от НК е 14 минимални работни заплати /една пета от квалификация „големи размери” – 70 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието./ Относно съставомерността на деянието е посочено, че стойността на запаления имот следва да е на значителна стойност, а не да са причинени значителни вреди.

Освен това е посочено, че не е направен паралел между нормите на ал.3 и ал.1 на чл.331 от НК.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

С атакуваната присъда Районен съд - Кула е признал жалбоподателя за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.331, ал.1, вр. с чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като ги е преценил поотделно и в съвкупност. Фактическите положения, които са приети за установени се доказват по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, свързани с повдигнатото обвинение, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на страните.

Производството по делото е протекло по реда на чл.271, т.1 от НПК, тоест страните са дали съгласие да не се разпитват конкретно посочените свидетели и се разпитат свидетелите от противопожарната охрана, участвали при гасенето на възникналия пожар.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал деянието и справедливо и законосъобразно е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като е оправдал подсъдимия за това, че е запалил 250кг. жито на стойност 62,50лв, като е приел, че нанесената вреда е общо в размер на 2885,50 лв.

Неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимия.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че Л.М.Н. *** притежава недвижим имот в същото село, представляващ дворно място с построени в него къща и стопански постройки, едната от които е направена от тухли, с покрив от керемиди, масивна е и е с размери 11 х 4 м. или общо 44 кв. м на два етажа, построена на границата на имота между нейния и съседния имот.

Този съседен имот е собственост на подсъдимия И.П.А. и представлява дворно място, разположено ъглово на две улици, разделено на три части, с мрежа, като едната част е градина, и се намира от към най - отдалечената част на двора спрямо имота на Н.,***, другата част е двора, в който е построена къща за живеене, която част се намира на другата улица, на която е и дворното място на Н.. Третата част е тази, в която се намират стопански постройки, която част се допира до границата между имота на пострадалата и имота на подсъдимия.

На 05.09.2016г. около 11:00 - 11:30 часа подсъдимият, който през повечето време живее в гр.С., бил в село Б. и почиствал градината си от суха растителност. Тъй като бил претърпял операция в стомашната област се изморил и около 12:00-12:30 часа отишъл в двора, където се намира къщата, за да си почине, да хапне и да запали цигара.

След като обядвал отишъл под един ясен/дърво/, който се намира между двора с къщата и градината, за да запали цигара. Точно когато палел цигара започнал да киха, от кихането го заболял стомаха и се навел на мрежата, като изтървал цигарата и кибрита.

В това време видял, че започва да пуши тревата. Отишъл и взел една трънометка (метла от тръни) от другия двор и се върнал при огъня.

След това огънят се разраснал по откоса и започнал да обхваща и неокосената трева. Тъй като вече се разгорял станало много горещо и подсъдимия вече не можел да го доближи. Отишъл да извика съседката Л.Н., за да му даде маркуч, тъй като неговия бил тънък. Тя не му дала, след което той поставил своя маркуч на чешмата в двора и се обадил на пожарната.

В това време огънят вече обхванал един навес, в който имало сламник и сухи дърва. По данни на самия подсъдим било около 13:30 часа или малко след това. Понеже налягането на водата било слабо не можал да направи нищо се обадил още два пъти на пожарната.

Огънят обхванал и две ябълкови дървета, които се намирали на границата между стопанския двор и градината. Тъкмо когато догаряли навесите огънят се прехвърлил на външна дъсчена тоалетна, която била срещу тези навеси.

От тоалетната огънят се прехвърлил на един курник, който бил залепен за стопанската постройка на Н. - на границата между имотите, а оттам и на кош, който съшо бил на границата, залепен за постройката на Н.. След това обхванал и стопанската постройка на пострадалата.

Според подсъдимия, стопанската постройка на Л.Н. е около 40 кв.м. с приземен етаж вкопан в земята, над който има талкана и покрив.

Свидетелят И.М. видял И.А. до оградата на къщата, който му казал „виж какво направих, запалих този боклук и не мога да го изгася", казал му също да извика хора.

Този свидетел взел един маркуч и се опитал да гаси огъня, като междувременно се обадил и на свидетеля К.Ц.. Този свидетел пристигнал на мястото на пожара преди да дойде пожарната и докато се опитвали да гасят той чул подсъдимият А. да казва, че е запалил някаква трева или шума в неговия двор. Ц.видял също и че И.М. се опитвал да гаси огъня с маркуч.

Когато огънят се разгорял с пълна сила дошла и пожарна, като според подсъдимия това станало 2-3 часа след началото на пожара. На мястото около пожара били дошли и К. П. и И.М.

Подсъдимият казал на П., че май е сгрешил, като е палил огън, а на М., че е запалил случайно боклук. Подсъдимия твърди, че като е казал, че е запалил огъня е имал предвид, че от него е тръгнал огъня, а не че е палил сухата трева. Съдът намира, че няма доказателства опровергаващи тезата на подсъдимия за начина на запалване на сухата трева в градината му. Нещо повече предишния ден преди пожара подсъдимият е чистил и събирал суха трева в градината си, но не я е палил. В деня на пожара той твърди, че се е запалил един откос и след това се е запалила неокосена трева. Това говори, че той не е искал да пали тревата преди да я окоси и събере. При това положение следва да се даде вяра на тезата на подсъдимия, че огъня се е запалил от падналата цигара и кибрит.

Сигналът в пожарната бил подаден в 13:40 часа, след което свидетелите И. С./ръководител на екип/, В.П. и Ц.В./служители на службата за пожарна безопасност/, тръгнали за мястото на пожара и пристигнали след около 14 минути, според свидетеля С..

Също според него в изгорялата постройка е имало изгорели въглища, фураж, дърва за огрев, имало стъкла. Свидетелят С. видял и, че подсъдимият се опитва с маркуч да гаси огъня. Според него втората пожарна кола дошла в 15:15 часа. От показанията на тези трима свидетели се установява, че е горяла стопанската постройка на Л.Н. и че пожарните коли са зареждани неколкократно с вода от близка река, а не от хидрантен кран в селото, тъй като не работел.

Според свидетелката Н., конституирана като частен обвинител и граждански ищец, на 05.09.2016г. си била вкъщи и по едно време излязла навън ненадейно. Видяла черен пушек от дим и пукот на огън. Излязла на шосето да види какво става. Твърди, че видяла подсъдимия да седи и да пуши цигара. В това време по пътя минавало лице на име Б., който казал на подсъдимия ,,Абе какво си направил?", след което Н. се върнала вкъщи и се обадила на тел.112.

Тя заявява, че действително подсъдимият и е искал маркуч, но тя му казала, че няма, като отрича да му е казала, че няма да му даде. Твърди обаче, че е сложила неин маркуч на чешмата, с който гасил И.М. преди да дойде пожарната. Н. твърди, че в изгоряла сграда е имало 3 варела от по 250 литра с жито, взето като рента, 7 кокошки, 10 куб.м. дърва за огрев, 2 тона въглища, които били от различни години. Пострадалата потвърждава, че на третия ден след пожара при нея дошъл подсъдимият и й казал да направят списък на изгорялото, за да им плати.

Пред свидетеля Н. Н., пристигнал след изгасването на пожара, подсъдимият казал, че е запалил суха трева, която постепенно се разгоряла и пламъците тръгнали към долната част на двора му.

За показанията на свидетелите И.М., К. Ц., Н. Н. и С. Ц.от досъдебното производство е дадено съгласие от страните да се ползват при постановяване на присъдата, без да бъдат разпитвани в съдебно заседание по реда на чл.371 т. 1 от НПК.

Изискана е справка от Дирекция Национална система 112 — районен център 112 Монтана, от която е видно, че на тел 112 е подаван сигнал както следва: в 13:38ч, в 14:19ч, в 15:41ч от мобилен телефон *******от лице представило се като Л.М.Н.; в 13:41 от мобилен телефон ****** от лице представило се като И. В.; в 13:45, в 13:56ч и в 14:16ч от мобилен телефон ***** от лице представило се като И.А.; в 13:52ч от мобилен телефон ******от С.Ц.; в 14:25ч от мобилен телефон ******от В. Н. И.

След като сигнали са подавани чак до 15:41ч съдът правилно е приел, че пожарната не е пристигнала за 14 минути от подаването на сигнала, както твърди свидетеля И. С., а е пристигнала около 15:40 ч., т.е. около два часа след първоначалното подаване на сигнала. Видно е също от справката, че подсъдимият е подал сигнал, така както твърди още в самото начало на разгарянето на пожара - към 13:45ч., като се е обаждал още два пъти през кратки интервали от време.

От справка от Национален институт по метеорология и хидрология - хидрометеорологична обсерватория В.е видно, че в момента на пожара - около обяд, в с.Б. е имало вятър със скорост, която варира в порядъка от 2.7 м/с в 13:00 часа до 7.6 м/с в 15:00ч в разгара на пожара и 4.9 м/с около 16:00ч след пристигането на пожарната. От показанията на свидетелката С. Ц. става ясно, че е казала на пожарникарите, че има вятър, т.е. приема се, че вятъра е имал достатъчна скорост, за да окаже влияние на разпространението на огъня.

На място е извършен оглед, за което е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие още на 05.09.2016 г., в който е описано какво е останало след пожара от изгорялата постройка.

Назначена е пожаро-техническа експертиза, съгласно която огънят е тръгнал от двора на подсъдимия, което съвпада с показанията на свидетелите, които са чули, че огънят е тръгнал от запалена суха трева в този двор, и от начина на разпространение, като напълно са били изгорели малки навеси в двора на подсъдимия и накрая когато е дошла пожарната е горяла стопанската постройка на Н..

Причина за пожара е небрежност при боравене с открит огън. Вещото лице е дало заключение, което правилно е кредитирано от съда.

По делото е назначена съдебно-техническа и икономическа експертиза, която е установила стойността на изгорялата постройка на Н., а именно:

- стопанската постройка, направена от тухли, с покрив от керемиди, масивна, с размери 11 х 4 м. или общо 44 кв. м., на стойност 2596 лева умножена с коефициент за пазарен интерес от 0.3 или общо 730 лв. (след направена корекция в съдебно заседание);

- 10 куб. м сухи дърва за огрев, на стойност 550лв.;

- 2 тона брикети, на стойност 560лв;

- 1 тон жито, на стойност 250лв. или за 750 кг 187.50 лева;

- чамови дъски около 1 куб. м., на стойност 400лв.;

- 1 бр. чугунена мивка, на стойност 5лв.;

- 1 бр. бензинова лампа за пърлене, на стойност 20лв.;

- 80 бр. празни буркана, на стойност 16лв.;

- един топ нова оградна мрежа, с дължина 10 м. и височина 1.5 м., на стойност 46лв.;

- 7 бр. кокошки, на стойност 56лв.;

- 6 бр. нови емайлирани кюнци, на стойност 24лв.;

- 3 бр. пластмасови бидона с вместимост 250л. на стойност 120лв.;

- 1 бр. пластмасов бидон с вместимост 100л. на стойност 20лв.;

- 1 бр. дървена стълба, с височина 3 м., на стойност 40лв.;

- 4 бр. лопати с дървени дръжки на стойност 28лв.;

- 2 бр. коси, с дървени дръжки, на стойност 14лв.;

- 2 бр. вили с дървени дръжки, на стойност 14лв.;

- 2 бр. мотики с дървени дръжки, на стойност 14лв.;

- 1 бр. гребло, с дървена дръжка, на стойност 7лв..;

- 2 бр. кирки, с дървени дръжки, на стойност 14лв.;

- 1 бр. походно легло, на стойност 20лв.,

или постройката и движимите вещи в нея са на обща стойност 2885,5 лева.

Заключението съдът е кредитирал напълно.

Това е стойността на вещите, за които подс. А. е бил признат за виновен и е бил оправдан за останалата сума от обвинението до 3392.00 лева.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че не е осъждан.

Фактическата обстановка се установява от разпита на свидетелите посочени по-горе, цитираните писмени доказателства, от обясненията на подсъдимия, както и от заключенията на вещите лица.

Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия, което е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив - се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че подсъдимият е невинен. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия.

За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до три години. Не са налице условията на чл.78-А от НК, тъй като А. не е възстановил причинените с деянието имуществени вреди.

При определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът правилно е приел, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изтърпяването за срок от 3 години.

При индивидуализацията на наказанието съдът правилно е приел, че има смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, той е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като не са настъпили съществени увреждания, както за отделни лица, така и за обществените отношения.

Установената фактическа обстановка се потвърждава от протоколите от съдебно заседание в първата и във въззивната инстанция, както и от събраните на досъдебното производство доказателства.

Оплакванията във въззивната жалба за необоснованост и незаконосъобразност не намират основание в материалите по делото.

Присъдата е обоснована въз основа на събраните доказателства. Разпитани са всички свидетели, които могат да изяснят обстоятелства по делото. Събрани са достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.

Възприетата фактическа обстановка изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил една обоснована от фактическа страна присъда.

След като е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото основният съд правилно е приел, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл. 331 ал.1 от НК и го е признал за виновен.

С оглед на смекчаващите вината обстоятелства, които са подробно обсъдени в мотивите към атакуваната присъда основният съд правилно е преценил, че за да бъдат ефективно осъществени целите на чл. 36 от НК на подсъдимия А. следва да се наложи наказание и е определил това наказание в съответствие с доказателствата по делото и според своето вътрешно убеждение.

По този начин районният съд е постановил една законосъобразна присъда.

В съответствие с доказателствата по делото районният съд правилно е приел, че гражданският ищец е претърпял имущестевени вреди и предявеният граждански иск следва да бъде уважен. В тази насока са разработени подробни мотиви, с които въззивната инстанция се солидаризира изцяло и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.

По посочените в отменителното Решение на САС аргументи :

- по въпроса за виновното поведение на подсъдимия са разработени подробни мотиви по-горе в настоящото Решение /показанията на свидетелите К. П., И.М. и Н. Н. на стр.4, 5 и 6/, с оглед на което съдът приема, че има виновно поведение, което правилно е отчетено от КРС като непредпазливо при форма на вина „небрежност”.

- По стойностния критерий, който определя понятието „значителна стойност” :

В тази насока съдебният състав съобрази Решението си с Решение № 599/07.01.2014г по н.д.№ 2119/2013г II н.о., ВКС, където е посочено, че „За разлика от разпоредбите на особената част на НК, изискващи „големи” и „особено големи размери”, които обстоятелства имат парична стойност, и „голямо количество”, очертаващо количествен критерий на съответния предмет, В НОРМАТА ЗА ПАЛЕЖА СЕ АКЦЕНТИРА ВЪРХУ ВИДА НА ИМОТА ИЛИ ИМУЩЕСТВОТО, ТИПИЧНО ЗА ЧЛ.330 НК - СГРАДА, ИНВЕНТАР, СТОКИ, ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЛИ ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ГОРИ, МАШИНИ, РУДНИК ИЛИ ДРУГО ИМУЩЕСТВО НА ЗНАЧИТЕЛНА СТОЙНОСТ. ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПОДЧЕРТАВА ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА, ЧЕ ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ВЕЩИ С НЕЗНАЧИТЕЛНА СТОЙНОСТ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ АНГАЖИРА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО КОМЕНТИРАНИЯ ЗАКОНОВ ТЕКСТ. РАЗБИРА СЕ, ЗНАЧИТЕЛНОСТТА ИЛИ НЕЗНАЧИТЕЛНОСТТА СЕ СВЪРЗВА И С ПАРИЧНАТА РАВНОСТОЙНОСТ, НО НАРЕД С ХАРАКТЕРА НА ЗАПАЛЕНИТЕ ИМОТ ИЛИ ИМУЩЕСТВО. ПРЕЦЕНКАТА Е КОНКРЕТНА ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ.”

С оглед на горното този състав приема, че „значителността” на насените вреди в техния паричен еквивалент не може да бъде единствения критерий за определяне на имуществените вреди като „значителни”.

В настоящия случай се касае за възрастни хора / и подсъдимият и пострадалият/, които получават малки пенсии и възстановяването на изгорелите сгради за пострадалия се явява невъзможно.

За възстановяването на сградата е нужен нов архитектурен проект, който не е включен в оценката на вещото лице. След това ще са нужни строителни материали, които също следва да се отнесат към необходимите разходи. Към нужните за възстановяването суми следва да се отнесе и заплащане труда на строителни бригади, изготвяне на строителни книжа и т.н.

Правото на собственост е право, което е гарантирано от Конституцията и един български гражданин не следва да бъде санкциониран с лишаване от имущество /в случая след палеж/ само защото имуществото му се намира в беден район, където цената на недвижимите имоти е много ниска, при това благодарение на конюнктурата.

Възстановяването на причинените вреди е проблем, който пострадалият трябва да започне да решава занапред и това е свързано с много повече разходи, отколкото са посочени в оценката на щетите, която е изготвило вещото лице.

Диспропорцията между постоянно повишаващата се минимална работна заплата и постоянно понижаващите се цени на селските имоти в Северозападна България е проблем, който снижава стойността на запаления имот под 14 минимални работни заплати, но с увеличаването на минималната работна заплата и задържане на пазарните цени на имотите съвсем скоро запалването на цели жилищни сгради и прилежащите им стопански постройки в селата ще стане несъставомерно по чл. 331 ал.1 от НК. Към настоящия момент цените на жилищните имоти в някои села са толкова ниски, че не се включват в критерия за „имущества на значителна стойност” от 14 минимални работни заплати. От друга страна разходите за построяване на такива сгради са същите, каквито са в по-голямата част на страната.

С оглед на посоченото дотук този състав на Окръжния съд намира, че „значителността” на вредите не следва да се определея само и единствено по количествения критерий „минимална работна заплата”.

- относно съставомерността на деянието :

Доколкото състамомерността в настоящия казус се определя от формата на вина, която е „непредпазливост” и запалването на чужд имот на „значителна стойност” този състав намира, че деянието е доказано по несъмнен начин.

Подсъдимия е съдействал за разкриване на обективната истина, като е дал подробни обяснения, в които не е отрекъл, че е косил суха трева, както и че е палил огън, макар и за цигара, с което е създал предпоставки за възникване на пожар, както и че се е обаждал многократно на тел. 112 да търси помощ.

Деянието не е случайно, т.е. запалването на огъня не е плод на случайно деяние. Случайно е кихането, но запалването на цигара е съвсем умишлено действие и след като не е предвидил, че може да падне огънче от тази цигара в лесно запалимата трева, подсъдимия е действал непредпазливо. Това, че е имало други фактори способствали за запалването на имуществото на пострадалата, като закъснение на пожарната или наличие на вятър не оказва влияние на наличието на признаците от състава на престъплението.

По въпроса за понятието „значителна стойност” на запаления имот са разработени мотиви по-горе и към настоящия казус е подходено конкретно, съобразно посоченото Решение №599/07.01.2014г по н.д.№ 2119/2013г II н.о., ВКС.

Въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е обоснована и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с писмените и гласни доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11 от 10.07.2017 г. на Районен съд – Кула, постановена по НОХ д. № 107 от 2017 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.