Решение по Наказателно дело 63/2018г.

РЕШЕНИЕ №46

гр. Видин 02.07. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на тридесети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: И. И.

Членове: С. С.

Р. Д.

при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора П. В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №63 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

C присъда №34, постановена на 14.02.2018година по н.о.х.д.№281 по описа за 2018 година на Районен съд - Белоградчик, подсъдимият С.Л.Д., ЕГН **********,*** е признат за виновен в това, че на 24.09.2017година в село Ружинци, община Ружинци, област Видин, пред дом намиращ се на ул."Ж. М."№1, чрез нанесен удар c брадва в областта на главата, причинил на В.В.Т. ***, контузия на ляво око, изразяваща се в счупване на лява орбита, размачкване на лява очна ябълка и счупване на левия максиларен синус, довели до пълна загуба на зрението на лявото окото, като по този начин й причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на едното око - ляво око, престъпление по чл.128, ал.2 във вр. c ал.1 от НК, поради което и на същото основание и във връзка c чл.373, ал.2, във вр. c чл.372, ал.4 във вр. c чл.36 и чл.58а, ал.4, във вр. c чл.55, ал.1 т.1 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година и два месеца, при режим на изтърпяване „общ". Съдът е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което подсъдимия е c мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 25.09.2017г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия С.Л.Д. да заплати на пострадалата В.Т. ***, сумата от 50000/петдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените c деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 25.09.2017година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4658/четири хиляди шестстотин петдесет и осем/лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди.

Подсъдимият е осъден и да заплати направените по досъдебното производство, както и по съдебното производство разноски, подробно посочени от първостепенния съд.

Предмета на престъплението - един брой брадва е отнет в полза на държавата.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С.Л.Д., чрез неговия защитник адвокат Г.Г. - САК против гореописаната присъда, в която жалба се сочи, че не са доволни от същата и считат, че тя е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил подробно и не е преценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Сочи се също, че като съдът е приел, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, не е преценил, че преди да извърши деянието подсъдимият е бил предизвикан от сина на пострадалата, е постановил присъда в нарушение на закона.

Иска се да се измени атакуваната присъда като бъде приложено условно изтърпяване на присъдата и бъде освободен подсъдимия, както и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Пак в законоустановения срок е постъпила и жалба от пострадалата и гражданска ищеца В.В.Т., ЕГН ********** чрез повереника й адвокат И.В. ***, в която се развиват доводи за това, че наложеното наказание е явно несправедливо по размер и тежест предвид причинената телесна повреда на пострадалата, жестокостта и начина на причиняването й.

C тази жалба се иска атакуваната присъда да бъде изменена като определеното от първостепенния съд наказание бъде увеличено и бъде определено едно справедливо такова, което да съответства на извършеното от него деяние и да изпълнява целите визирани в чл.36 от НК. Алтернативно се иска при приемане на наличие на съществено нарушение на процесуалните правила присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание адвокат Г.Г., защитник на подсъдимия, поддържа жалбата си, като твърди, че атакуваната присъда е необоснована и неправилна, тъй като първостепенният съд е неправил погрешен анализ на доказателствата, като незаконосъобразно е приел, че те подкрепят изцяло обвинителната теза. Твърди се също, че първата инстанция не е обсъдила подробно и не е преценила всички доказателства, като не е отчела обстоятелствата, че подсъдимият преди да извърши деянието е бил предизвикан от сина на пострадалата.

По делото няма постъпил протест от Районна прокуратура - Белоградчик, а в съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура лаконично поддържа да се остави без уважение жалбата на подсъдимия като неоснователна, а по жалбата на пострадалата да се увеличи така наложеното наказание, без да се сочи в какъв размер.

Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от подсъдимия и пострадалата, които са страни и имат правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същите е допустими. Разгледани по същество жалбата на подсъдимия е неоснователна, а на частния обвинител частично основателна поради следните причини:

По служебната проверка на присъдата.

Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани c повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че c оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил по повдигнатото обвинение и му е наложил наказание. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно съставомерността на деянието. Същевременно и въззивният съд установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което правилно е приел производството да се движи по реда на чл.371, т.2 от НПК.

По оплакванията в жалбите:

1. По жалбата на подсъдимия -

- наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил подробно и не е преценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Сочи се също, че като съдът е приел, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, не е преценил, че преди да извърши деянието подсъдимият е бил предизвикан от сина на пострадалата, е постановил присъда в нарушение на закона. Иска се отлагане на изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66, както и намаляване на обезщетението за претърпените от гражданската ищца неимуществени вреди.

Съдът след като подробно се запозна c доказателствата по делото намира, че същите са неоснователни. На първо място, по искане на защитата на подсъдимия производството по делото пред първостепенния съд /л.75 от делото/ е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК и c оглед на този ред, съдът законосъобразно го е спазил, след като е преценил, че самопризнанията на подсъдимият се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. C оглед на така установената по делото фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил правилна присъда, обсъждайки и преценявайки всички доказателства по делото, което е видно от мотивите към присъдата. Единствено основателно е твърдението, че съдът не е преценил факта, че подсъдимият е бил предизвикан от сина на пострадалата, но c оглед възприетия ред на разглеждане на делото и приетата фактическа обстановка, това обстоятелство може единствено да се прибави към многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. И това е така, тъй като съдът е приел в мотивите си, че непосредствено преди извършването на деянието, предмет на обвинението, действително сина на пострадалата също е нанесъл няколко удара по тялото на подсъдимия, но не е коментирал доколко c това си деяние подсъдимият е бил предизвикан. Защита на подсъдимия не сочи други конкретни нарушения, във връзка c така визираните оплаквания.

Относно искането за прилагането на чл.66, ал.1 от НК, съдът намира същото за неоснователно c оглед високата обществена опасност на деянието, c оглед акта, че вследствие на него е настъпила слепота на едното око на пострадалата, както и c оглед обществената опасност на самия подсъдим имайки предвид начина и средството на нанасяне на удара.

2. По жалбата на пострадалата -

- оплакванията й са, че наложеното наказание е явно несправедливо по размер и тежест предвид причинената телесна повреда на пострадалата, жестокостта и начина на причиняването й.

В съдебно заседание след разпит на вещото лице по съдебно­медицинската експертиза защитата на подсъдимия направи искане за връщане на делото на РП-Белоградчик за предявяване на друго обвинение, c оглед на данни, че е налице недовършен опит за убийство.

По тези оплаквания, съдът намира, че частично основателно е само първото такова - относно явно несправедливото по размер и тежест наказание, c оглед причинената тежка телесна повреда, а напълно неоснователно е искането за връщане на делото c оглед предявяване на обвинение за опит за убийство. В тази връзка, въззивният съд съобрази следното:

-на първо място, съдът намира, че правилно първостепенният съд е наложил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е приел, че са налице многобройни обстоятелства, а именно - чистото му съдебно минало, самопризнанията, направени още на досъдебното производство и поддържани до въззивната инстанция, както и младата му възраст. Както посочи по-горе съдът, към тези многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства може да се добави и факта,че действително подсъдимият е бил предизвикан от сина на пострадалата, който го е ударил няколко пъти по тялото, както сам признава този свидетел, при положение, че свидетелят е на петнадесет години, а подсъдимият на двадесет и осем. Въззивният съд намира, че може да се прибави и следващо смекчаващо отговорността обстоятелство, което първостепенният съд не е забелязал. В мотивите си той е приел, че „показанията на всички свидетели са еднопосочни досежно факта, че пострадалата не е предизвикала подсъдимият С.Д. по никакъв начин и че удара, нанесен й от последния, е бил неочакван за всички c оглед поведението й." След подробен прочит както на показанията, така и след преценка за евентуалната еднопосочност, въззивният съд установи, че това не е така, тъй като именно синът на пострадалата - свидетелят Трайко Томов Николов, в показанията си установява на л.41 от ДП, че „С. държеше брадва в ръката си и се заканваше към мен като твърдеше, че или той ще ме убие или аз него. Майка ми му каза, че не е хубаво да се заканва. Той неочаквано за всички посегна към нея и я удари c брадвата по главата." Друг свидетел - брат на подсъдимия - В. Добринов С. също установява относно именно този момент на л.32 от делото, следното: "Синът на Тони не каза нищо лошо и можеше да се разберем, но брат ми започна да псува. От другата страна започна да псува и жената на Т., В.. Подразнен от В. брат ми удари В. c брадвата която беше в ръцете му по време на разговора c Т. и семейството му." Тоест от тези показания се установява категорично, че всъщност е имало скандал, псувни и че подсъдимият е ударил пострадалата c брадвата по главата именно след като тя му казала нещо в скандала. Ето защо въззивният съд намира, че този факт може да се приеме за още едно смекчаващо отговорността обстоятелство. Затова съдът намира за правилно приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и правилно съдът c оглед всички данни по делото е слязъл под определения минимум на определеното по вид наказание „лишаване от свобода".

На второ място, съдът прецени, че въпреки приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1. от НК, така определения размер на наказанието „лишаване от свобода" от една година и два месеца е занижено имайки в предвид както начина и оръдието, c което са нанесени телесните повреди, така и факта, че от този удар пострадалата е загубила едното си око, което състояние не може да бъде променено до края на живота й, тъй като е настъпила слепота и обезобразяване. Ето защо, c оглед настъпилия резултат от деянието, съдът прие, че така определеното наказание следва да бъде увеличено c четири месеца, като въззивният съд определя размера на наказанието „лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца.

По отношение на искането присъдата да бъде отменена и делото върнато на РП-Белоградчик за предявяване на обвинение за недовършен опит за убийство, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съдът не може да нарежда на прокуратурата какво обвинение да определи относно дадено деяние, тъй като същата е независима в своята преценка в определяне на правната квалификация на едно деяние. Следва да се посочат и фактите, че както РП-Белоградчик не е подала протест след обявяването на присъдата, така и ОП-Видин не взема становище относно така направеното искане.

З.По отношение на оплакването относнограждански иск:

-от доказателствата по делото е видно, че пострадалата е предявила граждански иск за причинените й неимуществени вреди в размер на 50000/петдесет хиляди/лева, който иск е уважен в пълен размер. Въззивният съд намира, че c оглед практиката на съдилищата по подобни казуси има известно завишение на размера, но c оглед настъпила слепота на едното око и настъпилото обезобразяване, което е видно и забележимо, в конкретния случай правилно първостепенният съд е уважил иска в пълния му размер и намира искането за неговото намаляване, направено от защитата на подсъдимия за неоснователно.

По тези съображения ВОС намира, че първоинстанционният съд

правилно е преценил всички обстоятелства по делото, като при разглеждането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, налагащи отменяването на присъдата и връщането на делото на РП-Белоградчик. Същевременно настоящият състав намира, че така определеното по вид наказание „лишаване от свобода" следва да бъде увеличено c четири месеца и поради това съдът определя размера на наказанието на една години и шест месеца, в съответствие c изложените по- горе съображения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.З вр.чл.337, ал.2,

т.1 НК, Видинският окръжният съд

РЕШИ

ИЗМЕНЯВА Присъда №34, постановена на 14.02.2018година по н.о.х.д.№281 по описа за 2018 година на Районен съд - Белоградчик, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „лишаване от свобода" от една година и два месеца, на една година и шест месеца.

В останалата част потвърждава присъдата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: