Решение по Гражданско дело 116/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 116

гр. Видин,28.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

2. В. М.

 

с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. частно гражданско дело № 116 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е по чл.463 от ГПК във вр. с чл.274-278 ГПК.

Образувано е по жалба от „И.“ ООД , представлявано от Н. И. Д. от гр.Видин против действията на частен съдебен изпълнител В. Т., а именно извършеното разпределение от 07.02.2018 г. на основание чл.460 ГПК по изп. Д. № 20137240400592, както и против Постановлението за разноски. На първо място жалбоподателят поддържа , че не му е връчено съобщение за предявяване на разпределението като оспорва подписа върху приложеното съобщение , поради което поддържа , че е налице нарушение на чл.462 ГПК относно задължителното призоваване на страните за предявяване на разпределението. Излага се, е разпределението е неправилно и незаконосъобразно, допуснати са нарушения на разпоредбата на чл.136 ЗЗД. Обжалва се разпределението в частта , в която е разпределена сума в общ размер на 2 412,70 леваза такси и разноски, от които 1420,90 лева- платени от взискателя , 188, 35 лева неплатени такси и 803,45 лева- пропорционална такса, тъй като невнесените авансови такси не са привилегировано вземане. Смята, че в настоящишя случай разпределението е извършено върху постъпления по банкова сметка, ***ало да включи само такси и разноски, направени от взискателя за образуване на делвото и такси и разноски, направени с оглед на конкретния изпълнителен способ- налагане на запор върху банковата сметка и реализирането на постъпленията по банковата сметка. Сочи , че по делото са извършвани и действия по отношение на имоти, за които се е оказало , че не са собственост на длъжника. Поддържа се , че с извършеното разпределение в ред 1 са включени такси и разноски в общ размер на 2412,70 лева , което далеч надхвърля размера на таксите и разноските , във връзка с конкретния изпълнителен способ. Освен това в този ред били включени и неплатени такси , което страната счита за недопустимо. Иска се да бъде отменено извършеното от ЧСИ разпределение, както и постановлението от 07.03.2018 г. , с което са приети разноски в размер на 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна – взискател по изпълнението не взема становище по жалбата.

В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ В.Т. излага подробни аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение. Твърди, че е несъстоятелно възражението, че направеното разпределение не отговаря на чл.460 ГПК. При изготвяне на разпределението са съобразени, посочените в чл 136 ЗЗД привилегии, както и при стриктно спазване на разпоредбите на чл.460-461 ГПК. Поддържа , че е неоснователно възражението , че не е уведомен длъжника за предявяване на разпределението. Счита, че жалбата е просрочена, тъй като страната е уведомена за разпределението на 07.03.2018 г. , а жалбата е подадена на 26.03.2018 г.

По отношение на приетите с Постановление разноски ЧСИ излага, че е неоснователно възражението, че делото не е с фактическа и правна сложност, тъй като в продължение на две години взискателят не може да си събере дълга. Посочва , че имотите на длъжника са отчуждени , има присъединени публични вземания, което налага непрекъснати проверки за имоти, свободни от тежести , вземания по сметки и от трети лица. Счита , че по делото има да бъдат извършени много действия за да бъде събрано вземането и приетия хонорар е напълно съобразен с естеството на вземането и поведението на длъжника.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и възражения и приложеното изпълнително дело, намери за установено следното:

Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК и поради това е процесуално допустима.

           Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

            Предмет на обжалване в настоящото производство е сумата от 14 648,46 лева постъпила по запорирана сметка на длъжника. Размера на дълга по изпълнителното дело е 133 089, 00 лева , от които 21 053 , 97 лв. е вземането на взискателя ЕТ„В.-В. Д.“ и 111 035,03 лв. е размерът на присъединените публични вземания. Разпределението е акт на съдия-изпълнителя, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Съгласно чл. 458 ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

            С разпределение от 07.03.2018 г. ЧСИ В.Т. е извършила разпределение на сумата от 14 648, 56 лева , както следва : На основание чл.460 от ГПК във вр. с чл.136,т.1 ЗЗД сума в размер на 1420,90- обикновени такси и разноски в полза на взискателя ЕТ“В.; 188,35 лева обикновени такси неплатени по делото в полза на ЧСИ Т. , както и 803,45 лева пропорционална такса, съгласно т.26 ТТР ЗЧСИ и Протокола за разпределение , който е неразделна от Разпределението.

            На основание чл.460 ГПК във вр. с чл.136, т. 6 ЗЗД сума в размер на 12 235, 86 лева в полза на НАП ТДД Видин.

 Основният поставен с жалбата въпрос е за това – правилно ли е извършено отделянето на сумите за удовлетворяване на привилегированите вземания. Съдът счита, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на разпределението с въведените доводи, тъй като при изключване на определени вземания от привилегированите редове, ще се достигне до увеличаване на сумата, която ще служи за прихващане с вземането на взискателя по главницата. А намаляването на размера на главницата носи ползи на длъжника под формата на намаляване размера на начисляваните лихви, както и такси и разноски по изпълнението.

За да се даде отговор на поставения с жалбата въпрос е необходимо да се изследва – правилно ли в атакуваното постановление са отнесени сумите към първия ред на специалните привилегии по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД. Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, а само такива по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, разноски за образуване на изпълнителното дело и разноски за един адвокат (в тази насока – т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС). В разглеждания случай с това право се ползва само вземането за разноски по принудителното изпълнение на първоначалния взискател ЕТ „В.-В. Д.” и то не за всички, а само изброените по-горе.

 Извършвайки разпределението, ЧСИ в т.1 от Разпределението е посочил дължими суми по изпълнително дело № 592/2013 година, но не на взискателя, а на самия ЧСИ, т.е. към себе си. Още тук е мястото да се отбележи следното: според настоящия състав, частният съдебен изпълнител не разполага с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД да събере за себе си суми (такси или разноски) приоритетно, преди всички останали вземания и преди установените в закона привилегировани вземания. Тази специална привилегия принадлежи само на взискатели в изпълнителното производство, каквото качество ЧСИ няма (освен ако не се е снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред). Предвид разрешенията, възприети в т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС и мотивите към него, както и с оглед дадените отговори в Решение № 423/20.01.2016 година по гр.д. № 391/2015 година на ВКС, ІV ГО, постановено по чл. 290 ГПК и поради това съставляващо задължителна съдебна практика, - както ЧСИ, така и взискателят дължат активност за определяне и внасяне на дължимата авансова такса за извършване на поискано изпълнително действие. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ, взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимата авансова такса, както и да представи доказателства за това още с молбата си за поисканото изпълнително действие. Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати съобщение и да изиска внасяне на таксата. Ако ли взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансова такса, ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК или най-малкото - да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие. Ако ли продължи изпълнението и извърши поисканото от взискателя изпълнително действие въпреки невнасяне на авансова такса, ЧСИ можеда събере авансовата такса от длъжника - когато той отговаря за нея, а ако длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането ѝ от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ. 

В конкретния случай, не са били извършвани изпълнителни действия, нетърпящи отлагане до внасяне на таксата. Повече от това, както бе посочено при изложение на фактите,  взискателят по изп.дело № 592/2013 година, е заплащал такси за предприеманите изпълнителни действия. При това положение буди недоумение начисляването в полза на ЧСИ на такси в раздел І (без тези по т. 26 и 31 от ТТРЗЧСИ) за изпращане на призовки и книжа, за изготвяне и връчване на книжа и покани, за налагане на запори, за искания до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрани ((т. 4,5,9,10 ТТРЗЧСИ). Тъй като ЧСИ не конкретизира за какви точно действия се отнасят тези такси се налага изводът, че те се дублират със заплатените от взискателя. Таксите, които имат отношение към запора, принципно спадат към първия ред на специалните привилегии по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, но само за възстановяване на взискателя, а не като дължими на ЧСИ.

Видно от материалите на делото, преди извършването на разпределението ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 79 ЗЧСИ, като не е изготвил сметка за размера на дълга, нито постановление за разноски.

Действително, и в закона – чл. 79 ал. 2 ГПК и в съдебната практика се допуска – когато таксите по изпълнението все пак са останали невнесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Това правило, обаче, не ги поставя нито в първия ред на специалните привилегии по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, нито във втория – по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 11 на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд. Те не са публични вземания, за да бъдат приравнени дори към вземанията по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. В този случай ЧСИ и то след като се снабди с изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен кредитор. Ето защо, по мнение на настоящия състав, невнесените от взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след удовлетворяване на всички привилегировани вземания. Да се приеме противното би означавало да се влезе в противоречие с логиката на закона и разясненията, дадени с горецитираното ТР.

Поради изложените съображения съдът приема, че разпределението по т.1 е неправилно като извършено в нарушение на закона. Освен това, същото е и неконкретизирано до степен да не може да бъде упражнен пълно и правилно съдебният контрол върху правилността на разпределението. Жалбоподателят прави общо оплакване за това, че ЧСИ е отнесъл към привилегировани вземания такива, които нямат такъв характер, включително и защото разноските са направени не за запора. При така посочените общо суми, с указание само на основанията, на които са събрани, съдът не може да отговори – кои от таксите имат отношение за осъществения изпълнителен способ и кои – не. Както вече бе посочено при обсъждането на фактите по делото, в рамките на изпълнението по изп. дело № 592/2013 година частният съдебен изпълнител е извършвал различни действия. Всички други предприети действия на ЧСИ и направените във връзка с тях разноски нямат отношение към осъществяването на изпълнителния способ, от който е реализирана подлежаща на разпределение сума. Т.е. дори и да се приеме, че ЧСИ има право да си разпредели несъбрани такси по реда на чл. 136 ал. 1 т. 1 ГПК, то не може да се прецени правилно кои от тях за какво действие се отнасят, а от там – дали правилно са преценени като привилегировани.

         Пак по т.1 от атакуваното постановление ЧСИ е отнесъл сумата 803,45 лева, която според него е дължима на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД вр. т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнителното. Както вече бе посочено, таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ представлява възнаграждение за труд на съдебния изпълнител, положен във връзка със събирането на сумата. Изпълнителното дело е образувано на 27.09.2013 г. и оттогава са извършвани множество изпълнителни действия за събиране на дълга, но освен изложеното, тук са относими и всички доводи за това, че дължимата към ЧСИ сума не е привилегировано вземане по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД. Като е приел противното, ЧСИ неправилно е намалил подлежащата на разпределение сума със сумата 803,45 лв.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно разпределение на сумата от 1420,90 лева от атакуваното постановление. Възлагането на разноските на длъжника се урежда от разпоредбата на чл. 79 ГПК, в която липсва препращане към чл. 78 ал. 8 ГПК, следователно в изпълнителното производство се вземат предвид само реално направени разходи, за които са представени разходооправдателни документи. Освен това, съдът споделя доводите на жалбоподателя за липса на индивидуализация на разноските, което препятства съдебния контрол за правилността на включването на суми към привилегирования ред по чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД.

Независимо от тези доводи по същество, съдът счита, че не следва сам да извърши разпределение, по следни съображения: По изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за разноски, в което следва да бъдат посочени подлежащите на изпълнение суми за такси и разноски. Няма изпратена и покана за доброволно изпълнение, в която  да са посочени тези суми, за да се приеме, че в същата се обективира постановление за разноски. Не е изготвена сметка с оглед изискването на чл. 79 ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, която да е доведена до знанието на длъжниците. В Закона за частните съдебни изпълнители изрично е вменено в задължение на частния съдебен изпълнител за самото събиране на таксите да се изготвя сметка, която да се връчва на задълженото лице. Чл. 79 ЗЧСИ достатъчно подробно регламентира изискванията за съдържанието на тази сметка и начина на пресмятане на такси за изпълнение.

С оглед липсата на изготвено постановление за разноски, сметка по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, респ. индиция, че длъжникът по някакъв начин е бил уведомен за дължимостта на същите в предходен по отношение извършеното разпределение момент, мотивират у настоящия съдебен състав извод, че в постановлението за извършено разпределение е инкорпорирано и постановление за разноски, което подлежи на обжалване от длъжника с оглед нормата на чл. 435 ал. 2, т.7 от ГПК и е предмет на обжалване. С оглед съображенията, изложени по-горе и касаещи неправилното разпределение на разноските, настоящият съдебен състав намира, че следва да върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение, съобразно мотивите на настоящото решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество изготвяйки ново разпределение, защото по съображенията, изложени по-горе, жалбата касае инкорпорирано постановление за разноски, което към датата на изготвяне на протокола за разпределение не е влязло в сила с оглед неуведомяване на страните за него преди изготвяне на протокола за разпределение. Иначе казано, при невлязло в сила постановление за разноски протоколът за разпределение е бил съставен преждевременно и доколкото с оглед възприетата недължимост на част от разпределените суми като разноски освободената сума ще послужи за погасяване на част от вземанията на взискателите, респ. ще доведе до промяна на стойността на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и правейки разпределение в този смисъл за първи път във фазата на инстанционен съдебен контрол, настоящият съдебен състав би лишил страните в изпълнителното производство от една инстанция съдебен контрол, което съдът намира за неприемливо.

При изготвяне на новото разпределение ЧСИ следва да спази разпоредбите на чл. 460 от ГПК и чл. 136 и 137 от ЗЗД, като най-напред посочи конкретно размера и характера (основанието) на вземанията на всички взискатели. След това трябва да бъде изготвено разпределение на сумата, като във вземанията от първи ред трябва да се включат единствено разноските на първоначалния взискател, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение спрямо всички кредитори, което да може да се установи с посочване на изпълнителното действие, основанието и конкретните суми. Във втори ред трябва да се поставят публичните вземания на държавата – т.6 ,след което да се продължи за други привилегировани вземания по низходящата поредност на чл. 136 от ЗЗД.

По жалбата против постановлението за разноските:

       Съдът като се запозна с жалбата и мотивите на ЧСИ намира ,че същата е допустима като подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, а по същество е основателна, поради следното:

Изпълнително дело № 20137240400592 има за предмет изпълнение на парични вземания, подробто описани в изпълнителния лист. Задължението по изпълнителното дело е в размер на 21 053 , 97 лв. е вземането на взискателя ЕТ„В.-В. Д.“, от които 9321,31 главници, 3000,18 – неолихвяеми вземания, 8732,48 лихви към главница, 1000 лева разноски за авдокатско възнаграждение за изпълнителното производство и 8989,98 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Съгласно чл.10 – За защита по изп. д.възнаграждението е: 1.за образуване на изп.д. – 200 лева ; 2. за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения , посочени в чл.7,ал.2- т.е. 200 + 580,80, или 780,80. Договореното възнаграждение е 1000. От изложеното дотук следва , че договореното възнаграждение в размер на 1000 , което е с 219.2 лв. по –високо от това по наредбата, е прекомерно завишено и следва да бъде намалено.

               Предвид изложеното дотук ВОС намира , че действията на ЧСИ Т. съдебен изпълнител - постановлението за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е неправилно и следва да бъде отменено до размер на 780,80 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ извършеното разпределение от 07.02.2018 г. на основание чл.460 ГПК по изп. Д. № 20137240400592, на постъпили средства, като

ВРЪЩА делото на ЧСИ В.Т., с регистрационен № …. на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд ВИДИН за извършване на ново разпределение, съгласно констатираните нередности.

          ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „И.“ ООД Постановление от 07.03.2018 г. по изп. Д. № 20137240400592 по описа на ЧСИ В.Т., с регистрационен № 742 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд ВИДИН, с което в полза на взискателяЕТ „В.-В. Д.“ са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 780,80 лева ДО ПРИЕТИЯ ОТ ЧСИ РАЗМЕР ОТ 1000 лева;

           В частта относно Постановлението за разноски решението не подлежи на обжалване.

           Решението може да бъде обжалвано пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: