ВЧГРД № 161-2018

Определение по Гражданско дело 161/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №117

 

гр. Видин, 28.06.2018 г.

 

ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: А.П.

                                                                                                             В.М.

като разгледа докладваното от младши съдия М. ч.гр.дело № 161 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по  чл. 255 и сл. от ГПК.

Подадена е молба от И.А.Й. *** за определяне на срок при бавност поради забавянето и бездействието на ДСИ при Районен съд-Белвоградчик , при администрирането на три подадени от тях жалби против неговите разпореждания, по които не бил изложил мотиви и не ги бил изпратил на ВОС за разглеждане в законоустановения срок по чл. 436 ГПК. Прилага като писмени доказателства по делото жалбите, за които твърди, че не били администрирани в срок от ДСИ.

Съдът намира, че подадената молба за бавност е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 255 и сл. от ГПК. Разпоредбата на чл.255 ГПК касае единствено процесуалните действия на съда, но не и тези на съдебните изпълнители. По отношение на последните същата не намира приложение. Това е така, тъй като се касае за различни органи, с различни правомощия, като няма законно основание действията на съдебния изпълнител да се приравняват на тези, които се извършват от съда, включително и в хипотезата на чл.255 ГПК. Този извод се налага и от систематичното място на нормата на чл.255 ГПК, която е в част  „Общ исков процес”, в която е регламентирана дейността на съда като самостоятелен правораздавателен орган на съдебната власт, разглеждащ граждански дела. Дейността на съдебните изпълнители е различна от тази на съда и не е подчинена на правилата на общия исков процес. Това се отнася както до ДСИ, така и до ЧСИ, които изпълняват едни и същи функции. Тяхната дейност не е правораздавателна с оглед предоставените им от закона правомощия да осъществява принудителното изпълнение на частни притезания, а в определени случаи и на публичните вземания - чл.264 ЗСВ и чл.2 ЗЧСИ. С оглед на това и ДСИ не са част от съдебната система съгласно чл.1 от ЗСВ, който определя, че съдебната власт представлява държавна власт, която осъществява правосъдие. Тяхната дейност е подчинена  на други правила, регламентирани в част V на ГПК „Изпълнително производство”, в която изрично са посочени правомощията на съдебния изпълнител и случаите, в които техните действия подлежат на съдебен контрол /без законодателят да прави разлика между ЧСИ и ДСИ/, като няма препращаща норма към правилата на „Общия исков процес” част. ІІ на ГПК. Предвид на това нормите на чл. 255 от ГПК не са приложими за действията на съдебните изпълнители /в този смисъл и Определение № 143 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 689/2009 г./. По смисъла на чл. 441 ГПК е възможно да бъде ангажирана имуществената отговорност на ДСИ за вреди причинени от негови действия или бездействия по реда на чл. 49 ЗЗД.

На основание изложеното, съдът прие, че производството по  настоящото дело е образувано по недопустима молба, поради което следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, молбата на И.А.Й. *** за определяне на срок при бавност поради забавянето и бездействието на ДСИ при Районен съд-Белвоградчик , при администрирането на три подадени от тях жалби против неговите разпореждания, по които не бил изложил мотиви и не ги бил изпратил на ВОС за разглеждане в законоустановения срок по чл. 436 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№161/2018 г. по описа на Видински окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                                              2.