Т.Д. № 41-2017

Решение по Търговско дело 41/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е №22

гр.В** 11.05.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВОС, колегия в открито заседание

на единадесети април

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: В** В**

при секретаря .......И*** К***........... и в присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното от съдия В** В**........т.д. №41 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на предявеният иск е чл.422 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „К*** Т** Б**“ АД /н/ с ЕИК:**** против „Ф** ГТ“ АД с ЕИК:***.Поддържа се в молбата, че ответникът е длъжник на молителя по силата заповед за незабавно изпълнение от 16.11.2016г. и изпълнителен лист от 22.11.2016г., по ч.гр.дело №2700/2016г. по описа но Видински районен съд, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с които длъжникът „Ф** ГТ“ АД е осъден да заплати на кредитора „К**“ /н/ дължими суми по договор за банков кредит от 14.07.2011г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г., заедно с Анекс №1/16.01.2014г. в размер на 2 187 262.53евро, подробно описани в исковата молба.Поддържа се, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което ВРС е указал на заявителя „КТБ“ /н/ със съобщение от 09.06.2017г., че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, поради което е подадена настоящата искова молба. Поддържа се, че на 14.07.2011г. между „К**“ АД с ЕИК:** в качеството му на кредитор и „Ф** Г“ ЕООД с ЕИК:*** /понастоящем в несъстоятелност/ в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит в първоначален размер 450 000евро, като в последствие към този договор са сключени пет анекса, подробно описани в исковата молба, с които размерът на кредита достига 1 500 000евро, с крайна дата за издължаване – 20.02.2015г., който кредит изцяло е усвоен от кредитополучателя „Ф** Г“ ЕООД.Поддържа се, че на 16.04.2013г. между „К**“ АД с ЕИК:** и „Ф** ГТ“ АД с ЕИК:*** е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф** ГТ“ АД встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Ф** Г“ ООД, ЕИК:***, като се задължава да отговаря солидарно пред кредитора за цялото задължение на „Ф*** Г“ ООД, като съгласно Анекс №1/16.01.2014г. към договорът за встъпване в дълг, поемателят „Ф***“ АД, ЕИК:** се задължава да отговаря за задължението на кредитополучателя, съобразно настъпилите в него изменения.Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Ф***“ АД, ЕИК:***, че К**“ АД /н/ с ЕИК:*** има вземания от ответника в размер на 2 187 262.53евро по договор за банков кредит от 14.07.2011г., от които:

просрочена главница за периода от 20.01.2015г. до 15.11.2016г. в размер на 1 500 000евро;
просрочени лихви върху редовна главница – 104 950.00евро за периода от 25.06.2014г. до 20.02.2015г.;
просрочени лихви върху просрочена главница – 490833.33евро за периода от 26.01.2015г. до 25.10.2016г.;
текущи лихви върху просрочена главница – 15 833.33евро за периода от 25.10.2016г. до 15.11.2016г.;
неустойка върху просрочена лихва – 68 145.87евро за периода от 25.07.2011г. до 15.11.2016г.;
дължими такси – 7 500евро за периода от 04.07.2011г. до 12.09.2016г.;
разноски по кредита в размер на 2 888.35евро, ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2016г – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 919,57лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

От страна на ответника е постъпил писмен отговор , в който излага становище, че предявените искове са неоснователни. Поддържа се, че отпуснатите суми по договор за кредит са усвоени от кредитополучателя „Ф** Г“ ООД /н/. Подържа се,че с решение №157/10.10.14г. по т.д.№467/13г. на ВОС дружеството „Ф***“ ООД е открито производство по несъстоятелност,в което производство настоящия ищец е предявил вземането си по договора за кредит,което е прието изцяло от синдика и е включено в масата на несъстоятелността.Подържа се,че след като вземането по договора за кредит е прието в производството по несъстоятелност е недопустимо повторното му претендиране и присъждане по настоящето дело.Подържа се,че задължението по договора за кредит е заплатено от ответника.Според ответника извлечението от счетоводната информация представено пред ВРС не съдържа достатъчно информация за претендираното вземане – за размера му, за размера на вноските и падежа на същите, както и за причината за настъпване изискуемостта на кредита. Поддържа се, че документът, представен пред ВРС не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото даказателства съсъдт приема за установено следното:Пред ВРС по искане на настоящия ищец било образувано заповедно производство под №2700/16г. по което била издадена заповед за незабавно изпълнение от 16.11.2016г. и изпълнителен лист от 22.11.2016гпо силата,на които длъжникът „Ф**“ АД е осъден да заплати на кредитора „К**“ /н/ дължими суми по договор за банков кредит от 14.07.2011г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г., заедно с Анекс №1/16.01.2014г. в размер на 2 187 262.53евро, подробно описани в заповедта за изпълнение.Срещу издадената заповед за изпълнение на 09.05.17г. постъпило писмено възражение от длъжника,че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.ВРС с определение от 22.05.17г. е указал на заявителя „К**“ /н/ със съобщение от 09.06.2017г., че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.В указания срок-на 10.07.17г. /датата отбелязана върху товарителницата/ заявителя подал исковата молба,по която е образувано настоящето дело. По силата на договор за банков кредит от 14.07.2011г. ищеца предоставил на „Ф**“ ЕООД банкова кредитна линия с кредитен лимит до 450 000 евро при погасителен план подробно посочен в чл.17.2. от договора.С анекс №1 от 12.08.11г. към договора за банков кредит от 14.07.2011г. ищеца предоставил на „Ф**“ ЕООД банкова кредитна линия с кредитен лимит до 650 000 евро при погасителен план подробно посочен в променения чл.17.2. от договора. С анекс №2 от 12.09.11г. към договора за банков кредит от 14.07.2011г. ищеца предоставил на „Ф** Г“ ЕООД банкова кредитна линия с кредитен лимит до 1 500 000 евро при погасителен план подробно посочен в променения чл.17.2. от договора.С анекси №№3,4 и 5 към договора страните неколкократно предоговоряли отделните клаузи на сключения договор.С договор за встъпване в дълг от 16.04.13г. ответника встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на „Ф** Г“ ЕООД към банката-настоящ ищец. Договорено е,че размерът на задължението е 1 500 000 евро и следва да бъде заплатено на две равни части от по 750 000 евро на 20.01.14г. и на 20.02.14г. С анекс от 16.01.14г. към договора за встъпване в дълг е предоговорено,че размерът на задължението от 1 500 000 евро следва да бъде заплатено на две равни части от по 750 000 евро на 20.01.15г. и на 20.02.15г.Съгласно заключението на назначената по делото счетоводна експертиза:

-размера на неиздължената главница по договора за кредит към 15.11.16г. е 1 500 000 евро

-размера на неиздължената лихва върху редовната главница за периода от 25.06.14г. до 20.02.15г. е 104 950 евро

-размера на дължимите просрочени договорни лихви върху просрочената главница за периода от 26.01.15г. до 25.10.16г. е 490 833,33 евро

-размера на дължимите текущи договорни лихви върху просрочената главница за периода от 26.10.16г. до 15.11.16г. е 15 833,33евро

-пълния размер на дължимата договорна неустойка върху просрочените лихви за периода от 25.07.11г. до 15.11.16г. е 68 145,87 евро

-размера на дължимите договорни такси към 15.11.16г. е 7 500евро

-размера на дължимите разноски по кредита към 15.11.16г. е 35 807,92лв.

С решение №157/10.10.14г. по т.д.№467/13г. на ВОС по отношение на дружеството „Ф** Г“ ООД е открито производство по несъстоятелност.,в което производство настоящия ищец е предявил вземането си по договора за кредит,което е прието изцяло от синдика и е включено в масата на несъстоятелността.Видно от представения списък на предявените и приети вземания ищцовото дружество е включено в списъка с вземане в размер на 2 933 745 лв. –главница по договора за кредит от 14.07.11г. и 156 533,54лв.-лихви,неустойки и комисионни върху главницата.Списъка е одобрен с определение от 11.08.15г.

При така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Установи се от цитираните по-горе договор за кредит от 14.07.11г. и последващи към него анекси,че дружеството „Ф** Г“ ООД е получило кредит от банката ищец в размер от 1 500 000 евро. При договорен последен срок за издължаване -20.02.15г.Установи се ,че с договор за встъпване в дълг от 16.04.13г. ответника е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на „Ф** Г“ ЕООД към банката-настоящ ищец,като е договорено ,че размерът на задължението е 1 500 000 евро и следва да бъде заплатено на две равни части от по 750 000 евро на 20.01.14г. и на 20.02.14г.Установи се,че с анекс от 16.01.14г. към договора за встъпване в дълг е предоговорено,че размерът на задължението от 1 500 000 евро следва да бъде заплатено на две равни части от по 750 000 евро на 20.01.15г. и на 20.02.15г.Поради неплащането на дължимите вноски по кредита със заявление входено в съда на 16.11.16г. ищеца е образувал заповедно производство против настоящия ответник ,по което е издадена оспорваната заповед за незабавно изпълнение.Заповедта е издадена въз основа на представеното извлечение от сметката на длъжника намиращо се по заповедното производство.От заключението на вещото лице се установи размера на незаплатените суми дължими по договора за кредит,които по размер съвпадат с претендираните от ищеца с исковата молба.С оглед на горното съдът счита,че предявеният иск е основателен и доказан като следва да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено,че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заповедта за изпълнение.

Съдът счита,че подържаното от ответника в отговора ,че след като вземането по договора за кредит е прието в производството по несъстоятелност открита по отношение на „Ф** Г“ ЕООД е недопустимо повторното му претендиране и присъждане по настоящето дело.Съдът счита,че становището на ответника е неоснователно.Съгласно чл.101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. В случая в разултат от встъпването в дълга ответното дружество е придобило качеството на солидарен длъжник за задължението по договора за кредит заедно с първоначалния кредитополучател.Съгласно чл.122,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.Съгласно ал.2 предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници,а съгласно чл.123 от ЗЗД

изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Предвид цитираните разпоредби предявяването и приемането на вземането в производството по несъстоятелност не лишава кредитора от правото да търси дължимата сума от другите солидарни длъжници-какъвто в случая се явява ответното дружество.Значение на неоснователност,в смисъла,който се придава от ответника би имало не простото включване в списъка на приетите вземания на задължението,а неговото изпълнение,което на основание чл.123 от ЗЗД би освободило и останалите солидарни длъжници.

Подържа се в отговора,че задължението по договора за кредит е заплатено от ответника.Това становище на ищеца противоречи на доказателствата по делото.От заключението на вещото лице се установи размера на задължението на ответника,което по стойност съвпада със сумите посочени в заповедта за изпълнение.

Според ответника извлечението от счетоводната информация представено пред ВРС не съдържа достатъчно информация за претендираното вземане – за размера му, за размера на вноските и падежа на същите, както и за причината за настъпване изискуемостта на кредита. Поддържа се, че документът, представен пред ВРС не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съдът счита,че становището на ответника е неоснователно.Представеното по заповедното производство извлечение от сметката на длъжника съдържа необходимата информация подробно посочена в чл.60,ал.2 от ЗКИ и установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника-ответник по делото.

С оглед на горното предявения иск следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за вещо лице в размер на 500лв.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-В*** дължимите разноски за държавна такса върху претендираните суми в размер на 85 558,27лв.

Водим от горното Съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено,че „Ф** ГТ“ АД,гр.Видин с ЕИК:** дължи на „К*** Т*** Б**“ АД /н/,гр.С** с ЕИК:*** следните суми дължими по силата заповед за незабавно изпълнение от 16.11.2016г. и изпълнителен лист от 22.11.2016г., по ч.гр.дело №2700/2016г. по описа на В*** районен съд:

просрочена главница за периода от 20.01.2015г. до 15.11.2016г. в размер на 1 500 000евро;
просрочени лихви върху редовна главница – 104 950.00евро за периода от 25.06.2014г. до 20.02.2015г.;
просрочени лихви върху просрочена главница – 490 833.33евро за периода от 26.01.2015г. до 25.10.2016г.;
текущи лихви върху просрочена главница – 15 833.33евро за периода от 25.10.2016г. до 15.11.2016г.;
неустойка върху просрочена лихва – 68 145.87евро за периода от 25.07.2011г. до 15.11.2016г.;
дължими такси – 7 500евро за периода от 04.07.2011г. до 12.09.2016г.;
разноски по кредита в размер на 2 888.35евро, ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2016г – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 919,57лв.

Осъжда „Ф** ГТ“ АД,гр.В*** с ЕИК:*** да заплати на „К** Т** Б**“ АД /н/,гр.С** с ЕИК:**** направените по делото разноски за вещо лице в размер на 500лв.

Осъжда „Ф***ГТ“ АД,гр.В** с ЕИК:*** да заплати по сметка на Окръжен съд-В*** дължимите разноски за държавна такса върху претендираните суми в размер на 85 558,27лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: