Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Видин 23.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав
в публично заседание на тринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: И.И.
Членове: Л. Л.
Р. Д.
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Владислав В, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. в.н.о.х.д. №92 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №103, постановена на 24.02.2017г. по н.о.х.д.№406 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, подсъдимият В.А.Ц., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 22.11.2014г., в село Арчар, община Димово, област Видин, на улицата в близост до автобусната спирка в центъра на ромския квартал на селото, причинил на В. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник вследствие на нанесен удар от страна на Ц. с метална тръба и причинено счупване на главичката на метакарпална кост на дясната ръка – престъпление по чл.129, ал.2, пр.II, подпр.II, във вр. с ал.1 от НК, поради което съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден и да заплати всички направени по делото разноски.
В законоустановения срок подсъдимият В.А.Ц., чрез служебния си защитник адвокат Л.М. ***, е обжалвал присъдата на първостепенния съд със съображенията, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заявява, че атакуваният съдебен акт на Районен съд – Видин е правилен и законосъобразен, няма основание за изменение на присъдата и няма допуснати процесуални нарушения на съдебното производство, поради което моли да бъде потвърден.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като неговия служебен защитник поддържа въззивната жалба като основателна. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е дал вяра само на един свидетел, а не и на всички други, които го опровергават. Моли за оправдателна присъда.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:
І. По служебната проверка:
Безспорно е установено, че на 22.11.2014година вечерта, около 20часа, в село Арчар, област Видин, в центъра на ромския квартал е възникнал бой първоначално между братът на подсъдимия В.А.Ц. – А. А.Ц., който без никакъв повод започнал да удря пострадалия В. Л. Ц. по главата. Боят бил следствие от скандал между тях от предишния ден по повод на някакво момиче, когато пак са се били двамата. Първоначално се биели А. Ц. и В. В, но впоследствие се намесил и подсъдимия В.А., който носел метална тръба в ръката си преди боя, а впоследствие с нея ударил пострадалия по дясната ръка и му причинил средна телесна повреда, подробно описана в присъдата на първостепенния съд.
Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия Ц. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Във връзка с фактическата обстановка защитата на подсъдимия твърди, че боя се е състоял само между братът на пострадалия – А.Ц. и пострадалия В. В, а самият пострадал нито е участвал в него, нито е удрял подсъдимия с метална тръба. Въззивният съд обаче намира за правилен извода на първостепенния съд за участието в боя и нанесения удар от подсъдимия с метална тръба, тъй като този извод почива на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на А. С. И, дадени пред съд, които се намират на л.68 от ДП и които са приобщени към доказателствата по делото по съответния ред, както и проведените две очни ставки на същия свидетел с други двама свидетели – с М. Г.Ц./л.23 ДП/ и с Т. В. К./л.62 ДП/, в които свидетелят И. дава последователни и категорични показания за това, че подсъдимият е носел в ръцете си метална тръба, с която е ударил пострадалия В. Василев и така му счупил ръката, тоест така му нанесъл средната телесна повреда.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимия по съставите на НК, по които му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо наказание.
- Неоснователни са и оплакванията в жалбата:
Оплакванията в самата жалба са за неправилност и незаконосъбразност на атакувания акт, без да се сочат каквито и да са доводи и съображения в тази насока. В съдебно заседание, служебният защитник на подсъдимия е развил оплакването, че въпреки, че по делото са разпитани множество свидетели, които заявяват, че побоя не е нанесен от подсъдимия, а от неговия брат, а само един свидетел удостоверява и свидетелства във вреда на подсъдимия, то първостепенния съд е дал вяра именно на този единствен свидетел и е игнорирал показанията на множеството други.
Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно поради следните съображения: деянието е извършено в центъра на ромската махала в село Арчар. Видно от разпитаните свидетели, всички те са роднини помежду си и видно от самите разпити личи опитите им да бъде оневинен подсъдимия чрез твърденията си, че нито са видели да има нещо в ръцете си, нито са видели той да удря пострадалия/показанията на свид. М.Г.Ц. – първи братовчед на подсъдимия – л.125 от делото на ВРС; на свидетеля Т. С. А. – братовчед на подсъдимия и на пострадалия – л.127 от делото; на свидетеля Б. Е. К. – братовчед на пострадалия – л.127 от делото; на свидетеля М.В. М. – братовчед на подсъдимия/л.128 от делото/.
По делото единствените последователни и обективни показания е дал свидетеля А.С. И., който е дал показания както по досъдебното производство, така и пред съдебен състав и са направени две очни ставки между него и посочените по-горе двама свидетели по делото. Във всички така посочени процесуално-следствени действия този свидетел, макар и непълнолетен е дал последователни, еднопосочни и категорични показания, че подсъдимият е носел метална тръба в ръцете си и с нея именно е ударил пострадалия и му счупил ръката. Ето защо, с оглед на тази последователност, а още повече и поради факта,че въпреки неколкократното отлагане на делото поради неявяването на този свидетел, и въпреки наложените глоби на неговия баща, което сочи на опити да се елиминира разпита на този свидетел в съдебното следствие, в крайна сметка след прочитане на показанията дадени пред съд, този свидетел е потвърдил показанията във вида, който ги е дал.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователно оплакването, че неоснователно първостепенния съд е дал вяра именно на този свидетел, който единствен е посочил механизма на осъществяването на престъплението. Особено значение в подкрепа на този извод има и факта, че свидетелят Илиев е бил очевидец на престъплението, тъй като преди започването на боя е бил само с пострадалия на центъра и си говорели и фактически е присъствал от началото на боя до неговия край, дори е бил предупреден да не се намесва, за да не го набият и него.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №103, постановена на 24.02.2017г. по н.о.х.д.№406 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: