Решение по Гражданско дело 86/2018г.
Р Е Ш Е Н И Е № 25
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 11.06.2018г.
Видинският окръжен съд, граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : В. В.
А. П.
В. М.
при секретаря Ил.К., като разгледа докладваното от съдия В.М. гр. дело № 86 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Община В. с адрес тр. В., пл. „Б." № ., представлявана от инж. О. П. Кмет на Община В.. Чрез упълномощен представител – К. Й. ст. юрисконсулт в Община В… против решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено но гр. д . № 1054/2017 г. по описа на Районен съд - Видин.
Подържат във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, Вземането за данъци и такси /в това число и за МПС/, установени по основание със закон, както и глоби за съответни нарушения на закона, са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.1, 3 и 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от гях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.З от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК в ал.4 на чл.107 от ДОПК е предвидено, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Задълженията за данък върху превозните средства могат да се установяват но два начина - чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107. ал. 3 от ДОПК. или чрез ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Следва да се има предвид, че и в двете хипотези актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал.З от ДОПК компетентният горестоящ орган, съобразно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е началника на отдел ,.Местни данъци и такси" към съответната община - в конкретния случай - община Видин. Ако изтече срокът за обжалване и срещу акта не бъде подадена жалба или в случай на подадена такава, по която се развие надлежно производство, в резултат на което бъде потвърден акта с влязло в сила съдебно решение, то той се стабилизира - влиза в сила.
Доколкото в ДОПК и АПК е предвиден специален ред за защита, по който ищецът е могъл да предяви основанията си, заявени в настоящото производство за погасяване по давност, за която твърди, че е настъпила, то считам, че за него не е налице правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Специалната процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на общините. Публичните общински вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред съда, защото се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното производство и на облекчен ред на изпълнение по ДОПК. Аргумент в тази насока се черпи и от посоченото в чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК, който предвижда, че производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. В тази връзка и специалната процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на общините.
С оглед гореизложеното, иск за установяване на недължимост на заплащане на данък върху МПС по чл.124 ГПК не може успешно да се проведе, тъй като той е допустим, когато не е предвиден специален ред за реализиране на това право, а също и когато са налице частни вземания, а не публични. Нормата, кояго регулира отношенията, свързани с данъчните задължения не позволява недължимостта на данъка да се установява с този иск. /В този смисъл е Определение №840/10.11.2005 год. по гр.д.№719/2005 год., IV г.о. на ВКС, Определение №26 от 15.01.2009г. на ВКС по ч.т.д.№311/2008г„ 1т.о„ ТК, Определение №444 от 31.12.2008г. на ВКС гю ч.гр.д.№2013/2008г., V г.о., ГК./
Подържат възражение и за прекомерност на възнаграждението, изплатено от ищеца за процесуален представител, като моля същото да бъде намалено и съобразено с чл. 7 , ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари.
Молят ВОС да отмени решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено по гр. д . № 1054/2017 г. по описа на Районен съд - Видин като недопустимо и да прекратите гражданското производство, в следствие, на което да ни бъдат присъдени и съответните разноски.
Ответната по делото страна е депозирала писмен отговор, в който изцяло оспорва твърденията в жалбата. Подържа, че от издаването на изпълнителното основание до образуването на изпълнително дело са изтекли повече от 5г и вземането на взискателя е погасено по давност.
Видинсксият окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна, данните по делото и приложените към същото административно дело и чгрд , прие за установено следното :
С решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено но гр. д . № 1054/2017 г. по описа Районен съд – Видин е ПРИЗНАл за установено по отношение на Община В….., ЕИК …., представлявана от кмета на общината, с адрес: гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, че Г.М. М…, ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи сумите по Акт за установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В…., в размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за събирането на които суми е образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г., поради погасяването им по давност.
Община Видин е осъдена да заплати на Г.М.М.,разноски по делото както следва: 101.74 лева за платена държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
От данните по делото се установява, че предявения иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК , за установяване недължимостта на суми по акт за установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В…., в размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за събирането на които суми е образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г. поради погасяването им по давност – 5 годишна за главницата и тригодишна за лихвите, на основание чл.111, б.В, предложение второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
С акт за установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В…, по 13 бр. подадени декларации от 2002г. и 2003г. по чл.54 от ЗМДТ, за периода 2003г. – 2010г., спрямо ищеца Г. М.М. са установени задължения за данък превозни средства към дата 29.07.2011г. в размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви за просрочие върху главницата. Актът установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В…, е обжалван по административен ред пред Началника на отдел „МДТ“ при община В., но жалбата е оставена без разглеждане като просрочена. Решението на Началника на отдел „МДТ“ при община В. е обжалвано от ищеца пред АС – В., но с Определение № 84-РЗ/06.06.2012г., постановено по адм.Д.№116/2012г. по описа на АС – В.., жалбата е отхвърлена и решението е влязло в сила като необжалваемо.
Актът установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В…е връчен на длъжника и по заявление от 27.02.2017г. на кмета на Община В…, срещу ищеца е образувано изпълнително дело от същата дата, а именно: изп.Д.№ 20171320401046 по описа на ДСИ при РС – В…. На 07.03.2017г. на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение.
Настоящият Иск по чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, е искът на длъжника, който оспорва изпълнението, какъвто е настоящия случай, като той може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 от ГПК/. В настоящия случай, изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело срещу длъжника е Актът за установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община В.
Съдебното дирене е приключило на дата 06.06.2012г., с влизане в сила на съдебния акт по адм.Д.№116/2012г. по описа на АС – Видин, по което дело е атакуван актът за установяване на публично вземане.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая вземането на ответника е за декларирани задължения за периода 2003 – 2010г., като за всяко от тях е започнала да тече давност, считано от 1 януари на следващата година.
Основателен е доводът на ищеца, че с издаване на акта за установяване на публично вземане на дата 29.07.2011г., съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността е прекъсната, а съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК е започнала да тече нова 5 – годишна давност, която е изтекла на 29.07.2016г. Заявлението за образуване на изпълнително дело от ответника е направено след изтичане на давността - на дата 27.02.2017г., поради което сумите по акта за установяване на публично вземане не се дължат. Съдия – изпълнителят е образувал изпълнително дело и е започнал изпълнение, тъй като давността не се прилага служебно. Давността е изтекла и по отношение на лихвата върху главницата, която съгласно чл.111 „в“ от ЗЗД е дори 3 – годишна. При това положение правилно ВРС приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Пред въззивната инстанция не се представиха нови факти и обстоятелства, които да обосновават друг краев правен извод от този на първоинстанционния съд.
Неоснователно е становището за недопустимост на предявения иск по чл.124 ГПк-отрицателен установителен. Въпросът относно допустимостта на исковата претенция е установен с влязло в сила Определение № 123, постановено на 21.06.2017г. по в.ч.гр.Д.198/2017г. ВОС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК Община В…следва да понесе направените и претендирани от Г.М.М. разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение
Водим от горното, ВОС :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено но гр. д . № 1054/2017 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА Община В… да заплати на Г.М.М. ЕГН : ********** разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.