ВГРД № 113-2018

Решение по Гражданско дело 113/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №37

                      

                                            Гр . Видин 18. 06.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА шестнадесети май

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                            ЧЛЕНОВЕ:1.С.С.

                                                                                               2.Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ     В.К.                             И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

             Съдия С.С.                    гр.Д. № 113 ПО ОПИСА

ЗА     2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „Ф….“АД-С… против Решение №189 от 22.12.2017г. по гр.д. №346/17г. на БРС,с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗС спрямо тях като неоснователен и е приел по отношение на другия ответник „З…“ЕООД,че ищците са собственици на процесните земеделски земи.

Твърди,че „П….“ЕООД след направена апортна вноска на дружественитеси дялове е 100% дъщерно дружество на „Ф….“АД,поради което те санаправили възражение за изтекла погасивна давност в полза на „П….“ЕООД и което БРС е следвало да обсъди.

Моли съда   да отмени решението на БРС като неправилно и необосновано като отхвърли предявения иск по чл.108 ЗС срещу „Ф…“АД и „З…“ЕООД.Моли да им се присъдят направените по делото разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците К.Ц.Г.,Ц.Д.Г. и Цветелина Ц.Д. чрез адв. В.Н. са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба и молят съда да остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес ,тъй като целеният от страната правен резултат е налице с постановяване на обжалваното решение.Твърди,че „П…“ЕООД е внесло само дружествените си дялове в капитала на „Ф….“АД,но не и собствеността върху процесните имоти,поради което правилно БРС е постановил,че „Ф….“АД не е пасивно легитимиран по предявения иск.

Иска от съда да прекрати въззивното производство по отношение на тази жалба като им се присъдят разноските по делото.

Въззивна жалба е подадена и от „З….“ЕООД-гр.В… като искат съдът да върне делото на БРС за ново разглеждане от друг състав или да постанови решение по същество като отхвърли преидявените искове.Твърди,че в тяхна полза е изтекла 5-годишна придобивна давност в хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС.Искат да им бъдат присъди разноски по делото .

К.Ц.Г.,Ц.Д.Г. и Ц. Ц.Д. чрез адв. В.Н. са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба и молят съда да я остави без уважение като неоснователна ,да потвърди първоинстанционното решение и им присъди разноски по делото.Сочат,че „З….“ЕООД не са подали отговор на ИМ и възраженията им са преклудирани в сроковете по чл.131,ал.2,т.5 ГПК,а сега е налице забраната на чл.266,ал.1 ГПК.Освен това считат,че не е налице добросъвестно владение на имота от владеещите го последователно дружества,тъй като още първата продажба е сключена от мним представител на продавача,поради което договорът не поражда целените правни последици.

 

От данните по делото във връзка с направените по жалбата оплаквания съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от К.Ц.Г.,Ц.Д.Г. и Ц. Ц.Д. като наследници на Д. К.. Г. чрез адв. В.Н. срещу „Ф….“АД-С… и „З….“ЕООД-гр.В… с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на спора са три ниви в землището на с.К….,обл. В….

Ищците твърдят в ИМ и е установено по делото,че на н-ц на общият наследодател К. Г. П. с Решение 0100 от 24.03.1999г. на ПК Д. са възстановени земеделски земи.Неговите наследници Д. К. Г. и Л. К. Н. чрез договор за доброволна делба от 13.09.2001г. са си поделили останалите им в наследство зем. земи .Д. К. Г. е починал на 18.12.2011г. и оставил за н-ци ищцата К.Г. и С.Г.,починала на 19.06.2015г. и оставила за н-ци Ц.Г. и Ц. Д..

Докато е бил жив Д. К. Г. е давал под аренда зем. си земи и при получаване на арендната цена през 2007г. е научил,че земите му са продадени на „П…“ЕООД.По случая е заведена преписка ДП 538/07г. на РУ МВР-Б… и пр.преписка №863/07г. на РП-Б….В хода на производството е установено,че И. М. Л. като пълномощник на Д. К. Г. е преупълномощил П. М. П.,който е преупълномощил Д. Н. Д.,която е продала на „П….“ЕООД подробно описаните в НА №41,т.ХI,рег.№2671,д.№2079/28.06.2007г. ниви.Установено е по безспорен начин,че подписът срещу упълномощител на пълномощно №3428/15.05.2007г. на нотариус Н. Г.,с което Д. К. Г. упълномощава И.М. Л. не изпълнен от издателя,т.е. от Д.К. Г.С Постановление по пр.преписка №863/07г. на РП-Белоградчик е установено безспорно използването на неистински документ при сключване на посочения договор за продажба на процесните ниви.

На 22.06.2012г. „П…..“ЕООД внасяа като апортна вноска дружествените си дялове в капитала на „Ф….“АД.Процесните ниви са продадени от „П….“ЕООД на „А…„ЕООД с НА №76,т.V,д.№738/2016г.,които от своя страна са ги продали на „З…“ЕООД с НА 178,т.V,д.№834 /2016г.

Ответниците твърдят,че са придобили правото на собственост чрез покупко-продажба,поради което не е налице липса на основание за държане или владение на имотите. Позовава се на изтекла придовибвна давност по отношение на праводателите по НА.

Пред първата инстанция е назначена графическа експертиза,която отново е установила,че подписът срещу упълномощител на пълномощно №3428/15.05.2007г. на нотариус Н. Г.,с което Д. К. Г. упълномощава И.М. Л. не изпълнен от Д. К. Г.

Със СТЕ е установено идентичност на имотите ,поставени в дял на Д. К. Г. и в последствие продадени на ответниците,предмет на настоящото производство.

Установено е чрез свидетелски показания,че „З…..“ЕООД владее процесните ниви чрез другиго.

При тези данни БРС е приел,че ищците са   собственици на процесните ниви и е осъдил „З…..“ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението върху нивите на ищците по делото, а искът срещу„Ф….“АД е отхвърлил като неоснователен .

Пред втората инстанция не са събирани нови доказателства.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.259 ГПК от надлежни страни и са допустими.Разгледани по същество са неоснователни .

Като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС следва да се докаже собствеността върху претендирания имот в лицето на ищците пред първата инстанция.

След смъртта на общия наследодател К… Г… П… по правилата на чл.5 ЗН той бива наследен от Д. К. Г. и Л.К. Н.,които чрез договор за доброволна делба от 13.09.2001г. са си поделили останалите им в наследство зем. земи .След смърта на Д. К. Г.негови н-ци са ищцата К.Г. и С. Г.,починала на 19.06.2015г. и оставила за н-ци ищците Ц.Г. и Ц… Д..

В този смисъл ищците са активно легитимирани да предявят иска по чл.108 ЗС и са доказали собственически права по наследство върху процесните ниви .

С установяване по безспорен начин чрез СГЕ пред БРСи графологичната експертиза по ДП от 2007г.,че подписът на пълномощно №3428/15.05.2007г. на нотариус Н.Г.,с което Д. К. Г. упълномощава И. М. Л. не изпълнен от Д. К. Г. се доказва,че И. М. Л. е действал без представителна власт и всички последващи преупълномощавания са също без представителна враст.Упълномощаването е едностранна сделка и след като категорично е доказано,че подписът не е положен от упълномощителя,то автоматично правата по това пълномощно не съществуват.С други думи И.М. Л. не е бил упълномощен от Д. К. Г. да се разпорежда със собствените му зем. земи нито да преупълномощава други с такива права.След като не е имал такива права то всички последващи преупълномощавания и сделки с процесните имоти са сключени без представителна влас и не произвеждат целеният транслативен ефект на покупко-продажбата.

Неоснователни са твърденията на „З.“ЕООД,че макар да няма изрично потвърждаване на действията от праводателя,то няма и изричен отказ от оспорваните действия.Напротив-по случая е образувано ДП и прокурорска преписка още при узнаването от праводателя Д. К. Г. през 2007г.,с което той категорично е изразил позицията си и отричане на упълномощаване на И. М.Л. да се разпорежда със собствените му земеделски земи.Със сезиране на компетентните правораздавателни органи наследодателят на ищците е демонстрирал ,че счита извършеното без негово съгласие разпореждане със зем. земи като престъпление,което е установено в хода на ДП,но не е открит автора на деянието.Не е налице отказ от упълномощаване ,а установяване на липса на упълномощаване от Д.К. Г. и използване на неистински документ,въз основа на който са отчуждени собствените му ниви.

След като мнимият пълномощник не е имал правата по пълномощното,признато за неистински документ,то той не е разполагал с представителна власт за правата по това пълномощно,т.е да се разпорежда с имотите на Д… К… Г…или да преупълномощава други с това право.По този начин никой от посочените за прехвърлители по последващите сделки не е могъл да прехвърли права,каквито не притежава,поради което никой от посочените за купувачи не е могъл да придобие собствеността върху прехвърлените земи.В този смисъл не е могла да тече придобивна давност в полза на нито един от приобретателите,тъй като никой от тях не е бил добросъвестен владелец.

Налице са и останалите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС-ответникът „З….“ЕООД владее имота без правно основание и упражнява фактическа власт върху него макар и чрез другиго.

Неоснователно е твърдението на „З….“ЕООД ,че владее имота на правно основание като се позовава на придобивния способ-покупко-продажба и присъединяване на владеене на имотите от предходните праводатели.Това е така,защото продавачите по тази сделка не притежават собственически права върху предмета на сделката- 3 ниви в землището на с. К… и следователно не могат да прехвърлят собствеността на купувача „З…..“ЕООД.Както е известно от римското право-Nemo dat kvot non habet / Не можеш да дадеш това,което нямаш./В този смисъл прехвърлителната сделка не е годно основание да направи купувачите собственици и не може да се приеме,че те държат имота на правно основание.Още при първоначалното упълномощаване и последвалите преупълномощавания и прехвърляния на имотите липсва съгласие на продавача –собственик за това и този недостатък не може да бъде саниран с последващи сделки,а само с потвърждаване на действията от действителния собственик.Такова не само че не е налице, а и е заведена преписка по негова жалба, с което той категорично отрича да е давал съгласие за извършените разпореждания с имотите му.

Относно жалбата на „Ф…..“АД-С… -съдът намира същата за допустима,тъй като те са страна пред първата инстанция в качеството на ответник,но по същество е неоснователна.

Правилно БРС е отхвърлил иска по чл.108 ЗС спрямо „Ф…..“АД-С…. ,тъй като е установено,че „П….“ЕООД внася като апортна вноска дружествените си дялове в капитала на „Ф…..“АД,но не и собствеността върху процесните ниви.В подкрепа на това обстоятелство е факта,че след извършеното прехвърляне на дружествени дялове през 2012г. „П….“ЕООД прехвърля собствеността върху нивите на „А…..“ЕООД през 2016г.

Освен изложеното установено е пред първата инстанциа,че „Ф…..“АД-С….. не владеят процесните ниви,поради което искът по чл.108 ЗС се явява неоснователен по отношение на тях.

Опита на „Ф…..“АД да защитава права на трети страни пред съда-на „П….“ЕООД и на „З…..“ЕООД са несъстоятелни.Никой не може да се ползва нито да защитава права на трети лица в съдебно производство,а само своите собствени.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК ВОС се присъединява към мотивите,изложени от първоинстанционния съд .

От изложеното се налага извода,че решението на ВРС следва да бъде потвърдено .Жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалба направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 800лв.-адв. възнаграждение съгласно договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №189 от 22.12.2017г. по гр.д. №346 по описа за 2017г. на РС-Белоградчик.

Осъжда „Ф….“АД,ЕИК-….,със седалище и адрес на управление-гр.С.,район Л….,ж.к.Х…,бул.“Ч….“ №…,представлявано от изп. директор В. К. Ц. и „З….“ЕООД,ЕИК ….,със седалище и адрес на управление гр.В…..,ул.“Б….“№…,представлявано от К. Й. И. да заплатят на К.Ц.Г.,ЕГН *******4***,Ц.Д.Г. с ЕГН ********** и Ц…. Ц.Д. с ЕГН **********-*** направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 800лв.-адв. възнаграждение .

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                     2.