Определение по Гражданско дело 153/2018г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

Видинският окръжен съд                   гражданско отделение

в закрито заседание на 14 юни

две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                           Председател : В. В.

                                                                  Членове: А. П.

                                                                                   В. М.

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П.                          в.ч.гр.д. № 153…..……по описа

за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба от И.А.Д., от гр.П. чрез адв. А. М. - АК – Видин против Определение №4 за Отказ от заличаване вписването на исковата молба по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС. Твърди се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и в противоречие с материалното право и установената от съдилищата практика. Поддържа, че е неправилно становището на съдията по вписванията , че вписването на исковата молба нсе подлежи на заличаване. Излага, че исковата молба е вписана, защото правният спор е за делба на съсобствен имот и постановеното решение по делото не било вписано /отбелязано/ в шестмесечния срок от влизането му в сила, поради което счита, че съдията по вписванията не е имал право да откаже исканото заличаване.

Твърди, че обжалваното определение на съдията по вписванията е постановено в нарушение на чл.114,ал.1,б.“в“ вр. с чл.112,б.“з“ във вр. с б.“а“ от Закона за собствеността и чл.11,б.“в“ във вр. с чл.4,б.“з“ във вр. с б.“а“ от Правилника за вписванията.

Сочи в жалбата , че по силата на допълнението на Закона за соблствеността / в сила от 01.01.2001 г. разпоредбата на чл.112 ЗС придоби нова редакция, като в б.“А“ е предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл бил допълнен и чл.4,б.“а“ от ПВ. Оттук жалбоподателят прави извод , че на това основание и с оглед разпоредбата на чл.112 , б.“з“ ЗС , следва да се приеме , че на вписване подлежат и съдебните решения по искове за собственост, тъй като с тях със силва на пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл.112,б.“а“ ЗС. Аналогично, доколкото в чл.11,б.“в“ във вр. с чл.4б.“з“ и „а“ от Правилника за вписванията, на вписване подлежат и исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти, на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост. Цитирана е практика на ВКС. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и съдът да даде указания на съдията по вписванията да отбележи заличаването на исковата молба по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС, вписана във дв.вх.регистър под № 400 от 03.02.2016 г., акт № 117, в Службата по вписванията гр.Видин.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Видинският окръжен съд прие за установена следната фактическа обстановка :

До А. ПО В. е постъпило заявление за заличаване вписването на исковата молба по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС, вписана във дв.вх.регистър под № 400 от 03.02.2016 г., акт № 117, в Службата по вписванията гр.Видин.

Съдията по вписванията е постановил Определение за отказ, поради това, че съгласно императивната норма на чл.13 от ПВп, която е приложима като регламентираща случаите на заличаване на извършено вписване, заличаването на вписването на исковата молба по чл.12 от същия правилник, каквото е извършено в случая, се осъществява само в хипотезите на съдебен акт, постановяващ заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Обаче тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила Определение или с влязло в сила Решение, с което предявеният иск е бил отхвърлен. Заявителят е поискал заличаване на вписването като е изложил съображения, че не е било поискано вписване на влязлото в сила решение по въпросната искова молба в законния 6 месечен срок. Посочената аргументация е правно ирелевантна към настоящата хипотеза, тъй като без съдебен акт към настоящия момент, с който да е постановено заличаване или с които да е прекратено производството по делото, заличаване не може да си извърши. В този смисъл е и императивната разпоредба на чл.2 от ПВп, че „Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или този правилник".

При така установената фактическа обстановка Съдът намира по същество на правния спор, че постановеният отказ е законосъобразен поради следното :

            В случая съдията по вписванията при ВРС правилно е приложил закона и е съобразил задължителната съдебна практика, като е приел, че искането, отправено към съдията по вписване е за заличаване на вписаната искова молба. Както е посочено, такова искане се подчинява на разпоредбата на чл.13 ПВписванията и действително не са представени съдебни актове, които да дадат основание да се заличи вписването т.е. да отпадне с обратна сила. Към молбата не са приложени такива доказателства /съдебни актове посочени от съдията по вписвания/,на основание на които да се приеме, че искането е основателно и отказът му като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

            Заличаване на вписването е допустимо само в хипотезите на чл. 13 ПВписванията, а те са: изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването или определение, с което се прекратява производството по делото, по което е вписана исковата молба. Касае се за процесуална норма, която не може да се тълкува разширително. В случаите, когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, ищецът има на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписана искова молба. След изтичането на този срок исковата молба губи действието си, а решението може да бъде противопоставено на трети лица едва след вписването му. Положението се приравнява на начална липса на вписване на предявена искова молба с всички неблагоприятни за ищеца последици с оглед конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота от същия праводател. Ако делото е прекратено или искът е отхвърлен защитното действие на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт и то независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл. 13 от Правилника по вписванията.

          Или в случая не са налице условията на закона за извършване на исканото вписване, отбелязване или заличаване като същото разрешение е дадено с Определение № 125/05.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 723/2009г., 1-во ГО и Определение № 398 от 04.12.2014г. на ВКС по ч.гр.д. №5266/2014г., II г.о., ГК

.

 

Водим от горното и на основание Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията съдът

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4 от 08.05.2018 г. за Отказ от заличаване вписването на исковата молба по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС, вписана във дв.вх.регистър под № 400 от 03.02.2016 г., акт № 117, в Службата по вписванията гр.Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, с частна жалба в седмичен срок от датата на съобщаването му.

След влизането му в сила, препис от определението да се изпрати на Служба по вписванията -Видин.

                      

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :