ВЧГРД № 139-2018

Определение по Гражданско дело 139/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №28

гр. Видин,18.06. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.

 

Разгледа докладваното от съдията ч. гр. д. № 139 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Настоящото производство е образувано по МОЛБА от Ю.А.Л. с ЕГН : **********, с посочено от същия правно основание чл.127 СК и регламент 2201/2003, с която моли да бъде издадена Декларация за изпълнение на основание удостоворение по член 39 във връзка с решения по дела за родителска отговорност за изпълнение по решение № 718/20.01.2017 по грд № 1390/2016 на ВРС.Към молбата са представени удостоверение, препис от горецитираното съдебно решение на ВРс , както и уточнителна молба.

От представеното съдебно решение се установява че със същото са предоставени за упражняване родителските права на малолетното дете Ю. Ю.Л., на молителя-негов баща, определени са лични контакти с майката П.К. Т., като същата е осъдена да заплаща и месечна издръжка на детето в размер на105 лв.Постановено е местоживеенето на детето да е при баща му.

Установява се, че бащата, майката, както и малолетното дете са български граждани, с обичайно местопребиваване в Република България.Посочва се в решението, че детето е с диагноза“ Д…. „ и че същото към момента е настанено в ДМСМГ.

ВОС приема, че подадената молба е с правно основание чл. 622 ал.1 и чл. 623 ал. 1 от ГПК, с предмет зачитане и признаване решение постановено по реда на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Молбата е неоснователна по следните съображения : Признаването или зачитането се извършва от органа, пред който се предявява чуждестранното съдебно решение - чл. 118 КМЧП, чл. 621 ГПК и признаването му касае компетентността и сферата на действие на съответния орган. Липсва решение на чуждестранния съд , което да се предявява пред български съд, и последният да е овластен да се произнесе за неговото признаване с нарочен съдебен акт по чл. 623 ГПК.

            Според чл. 37 от 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, страна, която иска признаване, следва да представи следните документи: а) копие от съдебното решение, предмет на молбата, отговарящо на условията за установяване на неговата достоверност и б) удостоверение по член 39. Към молбата е приложен препис от съдебно решение, надлежно заверен от постановилия го български съд, по отношение на български граждани и установяващо родителски права над дете с български произход, родено и живеещо в България.

           Правното значение на признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни съдебни решения е изяснено в доктрината. Целта на признаването на чуждестранното решение е да се зачетат силата на пресъдено нещо и конститутивното му действие. Допускането на изпълнение на решението включва в себе си неговото признание, но освен това открива възможността да се прояви и неговата изпълнителна сила - превръща го в изпълнително основание. То се практикува спрямо осъдителни чуждестранни решения, докато признаването се практикува спрямо установителните или конститутивните решения, които не се нуждаят от изпълнение.

            Като съобрази обстоятелството, че се касае за искане за признаване и допускане на изпълнение на съдебно решение, постановено от Български съд , което решение се отнася до упражняване на родителски права, издръжка, режим на лични контакти и местоживеене на малолетно дете-БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, Видинският окръжен съд приема, че не са налице условията за уважаване на молбата.

Въпросът относно упражняването на родителските права и другите искове е разрешен с влязъл в сила съдебен акт , с приложимо национално законодателство на родителите и малолетното дете. Липсва международен елемент, поради което Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност не следва да се прилага.

Регламентът е основен източник на производно право в нормативната система на Европейския съюз. Легалната му дефиниция се съдържа в чл.249, ал.2 от Договора за създаване на Европейската общност , който гласи: "Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави членки". От анализа на този текст следва, че регламентът е нормативен акт, който е задължителен в своята цялост и става част от действащото право в държавата-член, като част от автономното общностно право. Регламент /ЕО/ № 2201 от 27.11.2003 г. урежда правилата относно компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, постановени в една държава членка, в друга държава членка. Съгласно чл.1, ал.1, б.”А”, Регламент № 2201/2003 г. се прилага по граждански дела, отнасящи се до развод, раздяла или унищожаване на брака, без да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси /§ 8 от Преамбюла/. В чл.3, ал.1, б. „ а” са предвидени множество алтернативни компетентности с основен критерий обичайното местопребиваване на съпрузите, като е спазена и традицията относно международната компетентност по брачните дела - държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи /чл.3, ал.1, б.”б” /.В чл.6 на Регламент 20201/2003 г. изрично е посочено, че компетентността по чл. чл. 3, 4 и 5 има изключителен характер, а в чл.7 на Регламента е установена т. н. допълваща или субсидиарна компетентност.                

Прилагането на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 е свързано с компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Родителската отговорност включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето. Регламентът установява правилото за обща компетентност, която се основава на обичайното местопребиваване на детето (член 8), за да се гарантира действителна връзка между детето и държавата членка, която упражнява компетентност/ 28/.

             По изложените съображения, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Молителят следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв. за образуваното производство съгласно чл. 15 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                  ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА от Ю.А.Л. с ЕГН : ********** , с която моли да бъде издадена Декларация за изпълнение на основание удостоворение по член 39 във връзка с решения по дела за родителска отговорност за изпълнение по решение № 718/20.01.2017 по грд № 1390/2016 на ВРС.

Осъжда Ю.А.Л. с ЕГН : ********** да заплати по сметка на видински ок7ръжен съд държавна такса в размер на 50 лв. за образуваното производство съгласно чл. 15 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщението до молителя.

 

       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :