ВЧГРД № 132-2018

Определение по Гражданско дело 132/2018г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 103

 

Видинският окръжен съд                   гражданско отделение

в закрито заседание на 13 юни

две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                           Председател : В. В.

                                                                  Членове: А. П.

                                                                                   В. М.

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П.                          в.ч.гр.д. 132…..……по описа

за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба от И.А.Д., от гр.Пловдив чрез адв. А. М. - АК – Видин против Определение №3 за Отказ от вписване, отбелязване на решението по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС. Твърди се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и в противоречие с материалното право и установената от съдилищата практика. Поддържа, че е неправилно становището на съдиите по вписванията , че решщението не подлежи на вписване , тъй като не попада в категорията съдебни решения, които подлежат на вписване. Излага, че исковата молба е вписана, защото правният спор е за делба на съсобствен имот, поради което счита, че всяко едно решение постановено в това производство подлежи на вписване.

Твърди , че обжалваното определение на съдията повписванията е постановено в нарушение на чл.114,ал.1,б.“в“ вр. с чл.112,б.“з“ във вр. с б.а от Закона за собствеността и чл.11,б.“в“ във вр. с чл.4,б.“з“ във вр. с б.“а“ от Правилника за вписванията.

Сочи в жалбата , че по силата на допълнението на Закона за соблствеността / в сила от 01.01.2001 г. разпоредбата на чл.112 ЗС придоби нова редакция, като в б.“А“ е предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл бил допълнен и чл.4,б.“а“ от ПВ. Оттук жалбоподателят прави извод , че на това основание и с оглед разпоредбата на чл.112 , б.“з“ ЗС , следва да се приеме , че на вписване подлежат и съдебните решения по искове за собственост, тъй като с тях със силва на пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл.112,б.“а“ ЗС.Аналогично, доколкото в чл.11,б.“в“ във вр. с чл.4б.“з“ и „а“ от Правилника за вписванията, на вписване подлежат и исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти,на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост. Цитирана е практика на ВКС. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и съдът да даде указания на съдията по вписванията да впише представеното решение по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС, влязло в законна сила на 38.03.2017 г., както и заличаването на исковата молба по същото дело ,         вписана във дв.вх.регистър под № 400 от 03.02.2016 г., акт № 117, в Службата по вписванията гр.Видин.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Видинският окръжен съд прие за установена следната фактическа обстановка :

До АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА е постъпило заявление за вписване, отбелязване или заличаване на Решение № 4 от 08.02.2017 г. по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС , влязло в сила на 28.03.2017 г.

Съдията по вписванията е постановил Определение за отказ, поради това, че съдебното решение, представено от заявителя за вписване , отбелязване или заличмаване не е от категорията съдебни решения , които подлежат на вписване или отбелязване съгласно чл.112 от ЗС и чл.4 от ПВписванията, тъй като вписване или отбелязване се отнася за вички актове , с които се преквърля право на собственост, или с коитко се учредява прехвърля , изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. Отбелязване, съгласно чл.115, ал.2 ЗС се прави , когато предявеният иск е уважен и срокът за вписване е 6 месеца. За да откаже исканото вписване /отбелязване / съдията по вписванията се е позовал на това , че с решението се изнася имот на публично продан, като никоя от страните не получава дял, нито се прекратява производството и 6 месечния срок за отбелязване е изтекъл. По отношение на алтернативното искане за заличаване на вписванетох на исковата молба , съдията по вписванията е приел , че това става по силата на влязъл в сила съдебен акт, който постановява заличаването, по силата на чл.13 ПВ. Посочено е , че представеното решение не съдържа такива разпореждания.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира по същество на правния спор, че постановеният отказ е законосъобразен поради следното :

В случая съдията по вписванията при ВРС правилно е приложил закона и е съобразил задължителната съдебна практика, като е приел, че ЗС урежда две хипотези на вписване и отбелязване на постановени съдебни решения по искови молби, подлежащи на вписване. Отбелязването, респ . вписването на съдебните решения е поставено в зависимост от това дали исковата молба е вписана или не. Ако исковата молба е вписана, съдебното решение само се отбелязва по реда определен в ПВ. Ако не е вписана - съдебното решение подлежи на вписване, а не на отбелязване. ЗС предвижда срок – 6 месечен от постановяването на съдебното решение, в който следва да се отбележи. Този срок е определящ за запазване действието на вписването на исковата молба. Съгласно чл . 115 , ал .2 от ЗС, ако съдебното решение не се отбележи в предвидения срок вписването на исковата молба губи действието си и ще има реда от вписването на съдебното решение. По принцип вписването на исковите молби има за цел да се даде гласност на съдебния спор относно имота. Само в изрично уредените в закона случаи , вписването на исковата молба произвежда действието спрямо трети лица , посочено в изричната разпоредба . Представеното към молбата съдебно решение, не е вписано в шестмесечния срок и вписването на исковата молба е загубило действието си, което означава, че придобитите вещни права и наложени възбрани ще могат да се противопоставят на ищеца и вписването на исковата молба ще има реда си от вписването на съдебното решение. В Закона не е предвидена хипотеза в тези случаи вписването на исковите молби да се заличава, а в ЗС са уредени последиците от пропускането на срока за отбелязването на съдебното решение, което е свързано с противопоставимостта на актовете .

Освен тази норма, Правилникът за вписванията, издаден за прилагане на Глава XI на ЗС „Вписвания", в чл.2 изрично въвежда правилото, че вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично посочените от този правилник и закона случаи. Кои вписвания подлежат на заличаване изчерпателно са изброени в чл.13, чл.19 и чл.32 от ПВ - предвидено е заличаване на вписвания на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, заличаване на ипотеки и възбрани. Нито в ЗС , нито в ПВ е предвидена такава хипотеза при която да се заличава вписването на искови молби , поради което искането не може да бъде уважено .

Или в случая не са налице условията на закона за извършване на исканото вписване,отбелязване или заличаване като същото разрешение е дадено с Определение № 125/05.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 723/2009г., 1-во ГО.

 

Водим от горното и на основание Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията съдът

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3 от 04.05.2018 г. за Отказ от вписване, отбелязване на решението по гр.д. № 163 по описа за 2016 г. на ВРС. на Съдия по вписванията при ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, с частна жалба в седмичен срок от датата на съобщаването му.

След влизането му в сила, препис от определението да се изпрати на Служба по вписванията -Видин.

                      

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :