ВГРД № 104 -2018

Решение по Гражданско дело 104/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 35

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                   13.06.2018

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на шестнадесети май

две хиляди   и    осемнадесета    година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 104 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „М. И. гр.С. ЕИК:.., представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. против решение №501/08.01.2018г. постановено по гр.дело №2028/2016г. по описа на Видински районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, а в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД е недопустимо, а при условията на евентуалност е неправилно, както и в частта за присъдените разноски. Поддържа се, че решението по първия иск е постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че съдът е направил неправилен извод, основан на разпоредбата на чл.181 от ГПК, че жалбоподателят не може да оспорва достоверност на дата, подписана от негов представител. Поддържа се, че автентичният частен документ, какъвто е оспорвания анекс към договор за наем, съставлява доказателство единствено за това, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали, но не е и доказателство че датата, на която издателят е написал документа е вярна. На това основание в тежест на ответника, който се ползва от анекса, е било да установи действителната дата на съставяне на анекса. На това основание се поддържа, че съдът е направил неправилен извод, че анексът е сключен на 21.04.2011г.

В жалбата се поддържа, че по делото не са били събрани доказателства за заплащане на цялата наемна цена по анекса към договора за наем до прекратяването му до 05.02.2020г. В жалбата се съдържат аргументи че анексът, на който се позовава ответника е недействителен, тъй като е сключен в нарушение на действащия към 21.04.2011г. устав, тъй като подписалият го Н. Г. не е имал права на действие по управление на имота. Поискано е да бъде отменено обжалваното решение като се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

Ответникът по жалба Р.М.Х. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

 

Окръжния съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред ВРС „М. И.“ гр.С. ЕИК:.., представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. е предявил против Р.М.Х. обективно съединени искове по чл.233, ал.1 и чл.236, ал.2 от ЗЗД.

Поддържа се, че на 05.02.2011г. е бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемател втори етаж от собствена на ищеца масивна жилищна сграда, подробно описана в исковата молба, като договорът е сключен със срок на действие до 05.02.2015г. Договорен е наем в размер на 100лв. месечно, като наемателят е изплатил при сключване на договора авансово целият дължим наем за срока на договора. Поради изтичане на срока на договора, с нотариална покана от 18.12.2014г. ответникът бил поканен да освободи наетият имот поради изтичане на срока на договора, но същият не изпълнил поканата. Поддържа се, че след 06.02.2015г. ответникът държи имота без да заплаща обезщетение за ползването му, с което се е обогатил неоснователно с по 300лв. на месец или общо 5 700лв., считано от 05.02.2015г. до предявяване на иска. Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот, предмет на прекратения договор за наем.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са както недопустими, така и неоснователни. Оспорил е активната легитимация на ищеца като е направил изявление, че владее процесния имот на правно основание – сключен договор за наем, като към сключения на 05.02.2011г. договор, страните са подписали анекс на 24.04.2011г. с който срокът на договора е удължен до 05.02.2020г. Поддържа, че е заплатил авансово уговорените наемни суми на три отделни квитанции, общо в размер на 11 000лв., с което се е издължил на наемодателя до края на срока на договора – 05.02.2020г. Представил е квитанции за изплатени от него суми на „М. И.“ гр.С..

Ищецът е оспорил истинността на представените квитанции и достоверната дата на сключения анекс към договора за наем, поради което по делото е било открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК по отношение на квитанциите и е била назначена съдебно-графическа експертиза относно поставения на квитанциите печат. Били са разпитани свидетели и събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани и на това основание ги е отхвърлил.

В решението си съдът е изложил установената от него фактическа обстановка, която отговаря на събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на която съдът е направил законосъобразни правни изводи, във връзка с направените от ищеца възражения за достоверността на сключения анекс към договор за наем на 21.04.2011г.

В тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че ответникът не е установил достоверна дата на сключения анекс, от който черпи правата си ответникът по делото. Относно това обстоятелство е разпитана свидетелката Х., която е работила към момента на сключване на анекса към договора като главен счетоводител и която заявява, че лично тя е изготвила приходните касови ордери за заплатените от ответника суми за дължим наем по анекса към договора за наем. Вещото лице графолог дава заключение, че положения печат върху квитанциите на ордерите принадлежи на „М. И.“ гр.С., от което може да се направи извод, че същото е приело плащанията на ответника за дължимия наем по договора за наем, съобразно сключения анекс.

Безспорно се е установило по делото, че регистрацията за промяна на представителството на „М. И.“ е станала на 27.04.2011г., тоест след подписване на анекса към договора и към този момент под писалия анекса Н. Г. е притежавал представителна власт, поради което анексът не е нищожен, а е подписан от лице, което е имало представителна власт от страна на ищеца. Тези обстоятелства са установени и от показанията на свидетеля Н. П. който към момента на подписване на анекса е бил главен секретар на „М. И.“ и който заявява, че както договорът за наем от 05.02.2011г., така и анексът към него са подписани лично от Н. Г..

След като към датата на подписване на договорът за наем и анексът към него, подписалият го от страна на ищеца Н. Г. е притежавал представителна власт и след като безспорно се установява по делото, че наемът по продължения срок на договорът за наем е бил заплатен до края на срока и сумите са били приети в счетоводството на ищеца, ще следва да се приеме, че оспорването на анексът към договора за наем, подписан от страните на 21.04.2011г. е неоснователно и че към момента на предявяване на иска наемното правоотношение между страните не е прекратено и че ответникът не дължи суми за наем на процесния имот.

Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, като въззивната инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №501/08.01.2018г., постановено по гр.дело №2028/2016г. по описа на Видинския районен съд

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

         2.