ВЧГРД № 172-2018

Определение по Гражданско дело 172/2018г.

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №100

 

Видински окръжен съд         гражданско                         отделение

В закрито     заседание на тринадесети юни

Две хиляди и осемнадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

  1. Г. Й.

 

При секретаря                                                                и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От съдия   С. С.       ч.   гр. д. №172 по описа

За 2018 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по частна жалба на Л.П.П. чрез адв. И. И. против Определение   от 26.02.2018г. по гр.д.№ 1926/2014г. на Видински районен съд, с което е оставено без уважение искането им по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските по делото .

                Счита обжалваното определение за неправилно и моли съда да го отмени като присъди на жалбоподателя претендираните разноски.

          Ответниците по жалба уведомена не са взела становище.

          От данните по делото съдът   приема за установено следното от фактическа страна.

          Пред ВРС е образувано гр.д. №1926/14г. по ИМ на Л.П.П. чрез адв. И.И. срещу останалите 9 съсобственици на земеделски имоти с правно основание чл.69 ЗН .С решението си от 18.12.2017г. ВРС се е произнесъл по предявените искания като е поставил в дал на съделителите посочени в решението имоти съобразно дяловете им както и по въпроса за разноските.В мотивите на решението си съдът е приел,че претендираните от ищеца разноски не следва да се присъждат с оглед характера на делбеното производство,а те се присъждат по правилата на чл.355 ГПК.Посочено е,че разноските за въззивно и касационно обжалване са присъдени с решение №119/15.11.2016г. по гр.д. №879/2016г. на ВКС.С молба по чл.248,ал.1 ГПК Л.П.П. чрез адв. И. И. е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските като им присъди разноски,направени в делбеното производство.С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение молбата по чл.248,ал.1 ГПК с мотиви,изложени и в решението като е добавил,че страната не е доказала действително направени разноски.

При тези данни въззивния съд достигна до следните изводи:

ВОС в настоящия състав споделя напълно мотивите на ВРС. При делбата разноски се присъждат по правилата на чл.355 ГПК-съобразно стойността на дяловете. Именно така ВРС е определил и дължимите разноски,включително и за жалбоподателя.Несъстоятелни са твърденията му,че на практика не се касае за съсобствени имоти,тъй като в този случай искът нямаше да е с правно основание чл.69 ЗН.В хода на делбеното производство е допусната делба и са поставени в дял на съделителите части от земеделските имоти съобразно наследстваните права на всеки от съделителите.Правилно ВРС е посочил,че в производството не са присъединени други искове,които да налагат приложение на чл.78 ГПК при определяне на дължимите разноски.

Освен изложеното общ принцип в правото е,че страната следва да докаже твърденията си, за да бъдат те уважени от съда.Не е достатъчно само да се заяви дадено обстоятелство,а то следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства. Това се отнася и за направените от страните разноски в производството,за да бъдат те присъдени в зависимост от изхода на делото. Не е достатъчно да се представи списък с разноски по чл.80 ГПК,а следва да са представени съответните документи,че посочените разноски са действително направени. В този смисъл и утвърдената съдебна практика,че в договора за правна помощ трябва не просто е да е посочена договорената сума за адв. хонорар, но и да се представят доказателства,че тя действително е платена от страната на пълномощника.

В конкретния случай в представеното от страната пълномощно с дата 02.09.14г. е посочено,че договореното възнаграждение е в размер на 600лв.,но е посочено,че от тях са заплатени само 300лв.,което правилно е отчетено от ВРС.Следва да се има предвид,че направените за въззивно и касационно обжалване разноски са присъдени с решение №119/15.11.2016г. по гр.д. №879/2016г. на ВКС

По изложените съображения ВОС счита,че обжалваното определение на ВРС е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено,за което

 

 

 

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Определение    от 26.02.2018г. по гр.д.№ 1926/2014г. на Видински районен съд.

                  Определението не подлежи на обжалване .

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.