ВГРД № 137-2018

Решение по Гражданско дело 137/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 43

 

Гр.В**

 

13.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВОС гражданско отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.СВ**С**

                                                                    2.Г** Й**

при секретаря     И***К** и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й*** гр. дело №137     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №25/20.02.2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на РС-Б** е осъден С.А.Т. с ЕГН ***** да заплати на "О**Б**Б**" АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С**, район"В**", ул. "Св. С**" № 5, сумата : 4 929.78 лв. - неизплатени месечни вноски по предсрочно изискуем договор за банков кредит, сключен на 22.03.2016г., 155.30лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 03.06.2016г. -02.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Отхвърлен е предявеният от "О**Б**Б**" АД с ЕИК ****срещу С.А.Т. с ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за сумата 339.41лв. - мораторна лихва за периода 03.06.2026г. - 02.07.2017г. като неоснователен.

Осъден е С.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на "О** Б**Б**" АД с ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 203.40лв. - държавна такса, 200.00лв. -възнаграждение за вещо лице, 419.86лв. - възнаграждение за особен представител и 720.82лв. - адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от С.А.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез особен представител адв.В** В** - ВАК,съдебен адрес:***, офис 5 .

С въззивната жалба се обжалва решение №25/20.02.2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на БРС в частта за нищожност на клаузите на чл.19 и чл.24 от договора за кредит като нищожни поради липса на валидно сключено споразумение на основание чл.143, т.9 от Закон за защита на потребителите, във вр. с § 13, т. 1 от ДРЗЗП , и на основание недействителност на споразумението по Договора за потребителски кредит от 22.03.2016г., поради неравноправни клаузи в него по смисъла на чл.20, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 147а ЗЗП.

Поддържа се ,че сключеният Договор за потребителски кредит от 22.03.2016г. съдържа неравноправни клаузи, които подлежат на отмяна, поради липса на валидно сключено споразумение. Такъв бил чл.24 от Договора, съгласно който кредитополучателя е получил преддоговорна информация и се е запознал с нея, поради което е взел информирано решение за сключване на Договора. Последното било сключено в противоречие с императивната разпоредба на ч,1. 143,т. 9 от Закона за защита на потребителите. Стандартен европейски формуляр следвало банката да предостави в писменна форма на кредитополучателя преди сключване на Договора. След запознаване с него кредитополучателят следвало да го подпише и той да стане наразделна част от Договора, а именно съгласно чл.147а, ал.(1) Закона за защита на потребителите. При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързвали потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носела търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

В противен случай не била дадена възможност на С.Т., като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП да се запознае с уговорката в Общите условия /ОУ/ към договор за рефинансиране на заем на ФЛ, към който препращал чл.24 от същият договор, сключен на 22.03.2016г. между него и Банката. Това обосновавало недействителност на споразумението в Договора на посочените основания, съгласно чл. 145. ал. 1 във връзка с чл. 146. ал. 1 и ал. 2 33П.

Но тъй като не бил представен от банката и подписан стандартен европейски формуляр за информирано съгласие за Общите условия от С.Т., то на въззивника било наложено да подпише и приеме клаузи Общи условия /ОУ/ към Договора, с които не бил имал възможност да се запознае преди сключването на Договора. В съдържанието на самия договор никъде не било изрично отбелязано, че екземпляр от ОУ е предаден на кредитополучателя и че същият внимателно се е запознал със съдържанието на същите и че ги приема. Следователно било налице основание да се приеме обратното и в заключение да се направи извод, че договорните клаузи на ОУ са наложени на потребителя и че той не е имал възможност да се запознае с тях преди сключването на Договор за потребителски кредит, поради което и същите се явявали неравноправни, а от тук и нищожни по смисъла на чл. 143, ал. I, т. 9 ЗПП във връзка с чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 146. ал. I и ал. 2 от същия закон.

Въпреки, че по първоинстанционното дело не бил представен от ищеца подписан стандартен европейски формуляр за информирано съгласие за Общите условия от С.Т. към Договора за потребителски кредит, това обстоятелство не било коментирано нито от фактическа, нито от правна страна. От мотивите по решението било видно, че БРС не бил направил отграничение на клаузите в общите условия и клаузите в самия договор.

В останалата част се поддържа ,че Решението е правилно и законосъобразно и не се обжалва.

С оглед на горното се иска да се постанови Решение, с което да се отмени Решение №25/2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на БРС в частта,в която се осъжда С.А.Т. с ЕГН ******* да заплати на   „ОББ"   АД   с   ЕИК   ***   сумата   155.30лв.   -   договорна възнаградителна лихва за периода 03.06.2016г. - 02.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.102017г. до окончателното изплащане на вземането, поради неравноправните клаузи -чл.24 и чл.19 от Договор за потребителски кредит от 22.03.2016г., като нищожни поради липса на валидно сключено споразумение, на основание чл.143, т,9 от Закона за защита на потребителите, във вр. с § 13. т. 1 от ДРЗЗП и на основание на което да се обяви за недействителено споразумението по Договора за потребителски кредит от 22.03.2016г., поради неравноправни клаузи в него по смисъла на чл.20, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.147а ЗЗП, като се присъди връщане само на чистата стоиност-главница на кредита, без да се дължат лихви и другите претендирани разходи по кредита на основание чл.23 от ЗПК.

Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,в която изразява подробни доводи относно неоснователността на същата.

 

         ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 4 929.78 лв. - главница с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ал.1 ТЗ, договорна възнаградителна лихва - 155.30лв. с правно основание чл. 430 ал.2 ТЗ и мораторна лихва - 339.41 лв. с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба на "ОББ" АД С** се излага,че между ищеца и ответника С.А.Т. е сключен договор за банков кредит на 22.03.2016 г. в размер на 5 080лв., кредита е усвоен изцяло.Крайният срок за погасяване на кредита бил 03.06.2023г., платим на 87 месечни анюитетни вноски, считано от 03.04.2016г. На 03.06.2016г., длъжникът изпаднал в просрочие и спрял погасяването. Договорена била предсрочна изискуемост на кредита в чл. 19 от договора, която била настъпила автоматично - поради пълно неплащане на две погасителни вноски.Ответникът бил изпаднал в забава при плащането, поради което дължал и мораторна лихва.Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 4 929.78 лв. -главница с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ал.1 ТЗ, договорна лихва - 155.30лв. с правно основание чл. 430 ал.2 ТЗ и мораторна лихва - 339.41 лв. с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ответникът чрез своя особен представител адв.В**В** отАдвокатска колегия –В** е оспорил предявените исковете в насрещен иск ,който е оттеглен и с писмена молба от 30.11.2017 г. особеният представител на ответника е заявил,че предявеният насрещен иск следва да се счита за отговор на исковата молба.Ответникът оспорва правопораждащ факт на правата на ищеца - в договора не била договорена автоматична предсрочна изискуемост,твърди ,че липсва изявление на Банката, че счита, целия кредит за предсрочно изискуем и такова изявление не е получавано от ответника.Излага правоизключващо възражение - нищожност на клаузите на чл. 19 и чл. 24 от договора, поради противоречечие с чл. 143 т.9 и чл. 145 ал.1 във вр. с чл. 146 ал.1 и ал.2 ЗЗП

Вещото лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна/ССЕ/ експертиза Ц**Й**А** е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

От събраните пред районния съд доказателства се установява от фактическа страна ,че между ищеца и ответника С.А.Т. е сключен договор за банков кредит на 22.03.2016 г. в размер на 5 080лв. и че кредитът е усвоен изцяло.Крайният срок за погасяване на кредита е 03.06.2023г., платим на 87 месечни анюитетни вноски, считано от 03.04.2016г. На 03.06.2016г. длъжникът изпаднал в просрочие и спрял погасяването. Договорена е предсрочна изискуемост на кредита в чл. 19 от договора -поради пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. Не   се   установи   ищеца   да   е   упражнил   правото   си   да   направи задълженията по кредита с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми -изявление на Банката, че счита, целия кредит за предсрочно изискуем и това изявление да е получавано от ответника.

Не се представя от страна на ищеца стандартен европейски формуляр по ЗПК.

Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза кредитът е усвоен изцяло в р-р на 5 080.00лв., ответникът е погасил сумата 150.72лв. - две месечни вноски, плащанията са преустановени на 03.06.2016г., респ. непогасения остатък за главница е 4 929.78 лв.

Размерът на договорната лихва за периода 03.06.2016г. - 02.07.2017г. е 155.30лв. и мор. лихва за периода 03.06.2016г. - 02.07.2017г. - 339.41 лв.

Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните.

 

         С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

   Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.

       В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

С решение   №25/20.02.2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на Районен съд-Б** е осъден С.А.Т. с ЕГН ******* да заплати на "О** Б**Б**" АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С**, район"В**", ул. "Св. С**" № 5, сумата : 4 929.78 лв. - неизплатени месечни вноски по предсрочно изискуем договор за банков кредит, сключен на 22.03.2016г., 155.30лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 03.06.2016г. -02.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Решението е обжалвано само в частта ,в която е присъдена сумата от 155.30лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 03.06.2016г. -02.07.2017г.,

В останалата част относно влязло сумата от 4 929.78 лв. - неизплатени месечни вноски по предсрочно изискуем договор за банков кредит, сключен на 22.03.2016г. и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането решението е влязло в законна сила и не е предмет на въззивната проверка.

С решение   №25/20.02.2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на Районен съд-Б** е отхвърлен  предявеният от "О** Б** Б**" АД с ЕИК ** срещу С.А.Т. с ЕГН ***** иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД за сумата 339.41лв. - мораторна лихва за периода 03.06.2026г. - 02.07.2017г. като неоснователен. В тази част решението не е обжалвано от ищеца, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивната проверка.

         От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин ,че между   страните   по   делото   е   налице   облигационно правоотношение по чл. 430 ТЗ - договор за банков кредит ,че по силата на чл. 430 ал.1 ЗЗД заемателят се е задължил да върне заетата сума и че до предявяване на иска ответникът е погасил само 150.72лв. - две месечни вноски.

Предмет на въззивната проверка е решението са сумата от 155,30 лв.,за която се твърди пред районния и пред въззивния съд ,че е недължима ,тъй като са нищожни клаузите на чл. 19 и чл. 24 от договора за кредит като неравноправни по смисъла на чл. 143 т.9 ЗЗП.Районният съд е приел ,че доводите на ответника са неоснователни ,тъй като клаузи не са част от общите условия, а са договорени в самия договор за кредит,поради което длъжникът-ответник е имал възможност да се запознае с тях при подписването му.Въззивният съд намира довода на районния съд за правилен ,като намира за необходимо да добави следното :

Стандартният европейски формуляр за преддоговорна информация е документ, издаден от финансовата институция, в който са показани в стандартен формат всички условия по конкретния кредит ,за който кандидатства потребителят /кредитополучателят/.Документът стана задължителен след промените през 2010 г. в Закона за потребителския кредит, следващи изискванията на европейската директива.Целта на този стандартизиран документ е клиентите да бъдат наясно с всички условия на кредита си и да могат лесно да сравняват предложения от различни компании. Стандартният европейски формуляр   включва и условията на застраховката ,ако такава се предлага или е задължителна.Формулярът съдържа:

-размера на първоначалната такса ,която може да бъде удържана от договорения размер на кредита или да се плаща отделно (в кеш или от банковата сметка);

-размера на кредита;

- ГПР/годишен процент на разходите/- универсален показател, базиран на годишния лихвен процент (ГЛП) и включващ всички други разходи, които са задължителни и пряко свързани с кредита;

-обща сума за плащане - общата сума, която трябва да се върне на кредитодателя и включваща главница, лихва, всички разходи по кредита и премия, в случай че има застраховка по кредита;

-размера на месечните такси ;

-размера на месечната вноска;

-други важни параметри като допълнителни такси за получаване на по-бързо решение по кредита,за посещение от консултант на компанията на домашен адрес за плащане на вноските ,такса за просрочие и др.

Неоснователни са развитите от въззивника доводи ,че не се дължи лихва по кредита ,тъй като в договора били налице неравноправни клаузи ,изразяващи се в това ,че въззивникът не бил запознат със стандартния ервопейски формуляр за преддоговорна информация.

Съгласно Чл. 143 от Закона за защита на потребителя неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:

  1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
  2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
  3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
  4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
  5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
  6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
  7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
  8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;

8а. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;

  1. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
  2. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
  3. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
  4. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
  5. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
  6. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
  7. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
  8. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
  9. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
  10. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
  11. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) поставя други подобни условия.

Разпоредбата на чл. 143, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.

Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които:

  1. доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
  2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.

Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:

  1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
  2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

(4) Разпоредбата на чл. 143, т. 12 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.

   Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

   Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.

Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

         Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

         При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

С оглед на гореизложеното ВОС намира ,че може да се направи изводът ,че уговарянето на договорна възнаградителна лихва не е неравноправна клауза ,тъй като лихвата е цена на предоставения финасов ресурс и уговарянето ѝ е предвидено в закона /Чл.430 ал.2 Търговския закон/.

Следва да се отбележи ,че изброяването в Чл. 143 от Закона за защита на потребителя е примерно и че неравноправна клауза ще е налице не само когато твърдяното нарушение попада в някоя от посочените хипотези ,но и когато уговорката е във вреда на потребителя , когато не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя .В конкретния случай уговарянето на възнаградителна лихва е предвидено в закона,отговаря на изискването за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя .

Възражението на ответника пред районния съд , че не е налице предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, считано от 03.06.2016г. районният съд е приел за основателно и е изложил подробни и убедителни мотиви ,в резултат на което е стигнал до законосъобразния извод ,че ответникът следва да плати предсрочно изискуема главница в размер на 4 929.78 лв. и че на основание чл. 430 ал.2 ТЗ на ищеца се следва възнаградителна лихва в размер на 155.30лв.,както и законната лихва в/у главницата до окончателното и изплащане.

С оглед изхода на спора въвзивникът следва да плати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 601,22 лв. - възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение   №25/20.02.2018г. по гр.д.№ 403/2017г. на Районен съд-Б**.

ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на "О** Б**Б**" АД с ЕИК ** направените по делото разноски пред Окръжен съд-В** в размер на на 601,22 лв. - възнаграждение за особен представител.

Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                             2/