ЧГРД № 147-2018

Определение по Гражданско дело 142/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ .91

гр. В. 29.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд В., гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател:В. В.

Членове:   1.А. П.

     2.В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. въззивно частно гражданско дело №147 от описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577,ал.1 от ГПК.

         Делото е образувано по частна жалба от Р.Б.И. *** с ЕГН:**********, лично и като управител на „ С. м.-д. р. л.“ ООД-В. с ЕИК.. против определение за отказ от заличаване на вписването на договорна ипотека с акт №89/2004г., том II, н.д №3053/20.10.1999г. СВ-В. и подновено с Акт №150/03.08.2008г. СВ-В.. Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че законът не поставя условие съдебното решение да съдържа изричен диспозитив за заличаване на ипотеката.Подържа се,че от отказът на съдията по вписванията не става ясно на какво основание се приема,че договорът за заем от същата дата може да бъде друг,след като жалбоподателят и представляваното от него дружество нямат други взаимоотношения с банката.Според жалбоподателя не следва да се иска в съдебното решение изрично да бъде посочено заличаването на договорната ипотека,поради това,че делото ,по което е постановено решението е образувано по искане на кредитора-банката,а не на длъжника.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено заличаване на ипотеката.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 577, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

По съществото на спора

         За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е взел предвид следното: С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вх.рег. №1910/20.10.1999г., н.а.№89, том II, н.д.№3053/1999г на СВ-В. жалбоподателят Р.Б. и съпругата му В. И. учредили договорна ипотека върху техен имот за обезпечаване на вземането на ТБ“Б.“АД-С. по договор за заем в размер на 10 000лв.С молба от банката за подновяване на вписването на цитираната по-горе ипотека същата била подновена като молбата вписана в СВ-В. вх.рег.№ 3512/03.08.2009г., том I, Акт №150/03.08.2009г.До Служба по вписванията В. постъпила молба с вх.рег.№1774/27.04.2018г. от Р.Б.И. *** с ЕГН:**********, лично и като управител на „ С. м.-д. р. л.“ ООД-В. с ЕИК. с която се иска „заличаване вписването на договорна ипотека, тъй като банката не е предприела действия за заличаване на същата“ като се твърди, че с решение на РС-В. от 14.06.2012г. по гр.д №256/2011г, съдът е признал, че представляваното от молителя дружество не дължи каквито и да било суми на ищеца по договора за банков кредит от 20.10.1999г. и е отхвърлил изцяло исковете на „У. К. Б.“ АД по същия договор.Към молбата било приложено цитираното решение.С обжалваното определение съдията по вписванията е отхвърлил молбата като е приел,че сред законоустановените основания за заличаване на вписването на ипотека, посочени в условията на изчерпателно изброяване, а именно:

         -по съгласие на кредитора дадено в нотариално заверена форма - арг. чл.179, ал.1 ЗЗД;

         -по искане на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписването, без последното да е било подновено - арг. чл.172, ал.1 ЗЗД;

         -по искане на купувача на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан - арг. чл.175, ал.1 ЗЗД, което се осъществява по реда , регламентиран в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ПВп

         -и заличаването въз основа на влязло в законна сила съдебно решение – арг. чл.179, ал.1 ЗЗД.

Съдията по вписванията е приел,че по приложение на последната правна норма е налице трайна съдебна практика изясняваща предвидената хипотеза за заличаване на ипотека „въз основа на влязло в законна сила съдебно решение“, установяващо, че вземането, обезпечено с ипотека не съществува, т.е, че задълженията по ипотеката са погасени или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от съдебното решение. Молбата за заличаване на ипотека следва да се предхожда от установяване погасяването на вземането, което тя обезпечава, за което се представя влязло в сила съдебно решение. В конкретният случай с приложеното решение от 14.06.2012 по гр.д.№256/2011г. на ВРС са отхвърлени предявените от банката искове за признаване за установяване по отношение на представляваното от жалбоподателя дружество, че банката има вземания спрямо дружеството за сумите по Заповед №694-РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.06.2010г., с която е разпоредено длъжникът „ да заплати на кредитора сумата от 3725,88лв. главница представляваща дължими суми по договор за банков кредит от 20.10.1999г. и 6117,59лв просрочена лихва.Съдията по вписванията е приел,че от така представеното решение не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин има ли погасено вземане, обезпечено с ипотека, което е законоустановеното основание за заличаването й по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗЗД. Упоменава се Договор за кредит от 20.10.1999г., но не и, че вземането по него е обезпечено с ипотека.Съдията по вписвания е изразил съмнение дали цитираният в съдебното решение договор за кредит е същият  с договора за кредит, вземането по което е обезпечено с ипотека, чието заличаване се иска. Ако е така, би следвало съдът да постанови заличаването регламентирано в чл.19, ал.1 от ПВп и установено в съдебната практика .

ВОС счита,че жалбата е основателна поради следните съображения:При правилно изложените правни основания за заличаване на ипотеката съдията по вписванията е направил неправилен извод от представените документи.За този неправилен извод несъмнено е допринесло и лаконичното съдържание на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека,в което не е индивидуализиран по дата договора за кредит,задължението ,по който е обезпечено с ипотека.В случай,че в нотариалния акт за учредяване на ипотеката беше посочена датата на договора за кредит посочена в решението на ВРС-20.10.99г. то вън от всякакво съмнение би било,че ипотеката обезпечава задължението,чиято недължимост е установена с решението.Датата на договора за кредит не е цитирана и в молбата от 03.08.09г. за подновяване на ипотеката,което би улеснило е връзката между договора за заем и вписаната ипотека.Извод за връзката между договора за заем и вписаната ипотека може да бъде направен от еднаквия размер на предоставената в заем сума и еднаквата дата на сключване на договора за заем и ипотеката.От еднаквия размер на предоставената в заем сума и еднаквата дата на сключване на договора за заем и ипотеката и същите тези дата и размер цитирани в решението на ВРС може да се направи извод,че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иска за установяване дължимостта на суми предоставени по договора за кредит от 20.10.99г. задължението,по което е обезпечено с учредената договорна ипотека.С оглед на това съдът счита,че ипотеката следва да бъде заличена въз основа на влязло в законна сила съдебно решение – арг. чл.179, ал.1 ЗЗД.В случая не може да се иска в самото съдебно решение да е постановено заличаване на ипотеката,тъй като същото е отхвърлително и е постановено в производство инициирано от банката кредитор.Цитираното в обжалваното определение решение на РС-Стара Загора каса е обратния случай и затова същото съдържа постановление за заличаване-решението е постановено в производство инициирано от длъжника за признаване недължимостта на сумите на кредитора.

         Вън от горното съдът счита,че е недопустимо длъжникът-жалбоподател в настоящето производство да търпи неблагоприятни последици от недобре свършената работа на нотариуса по нотариалния акт от 1999г. и на представляващия банката в молбата от 03.08.09г. изразяващи се в непосочване на датата на договора за заем.Недопустимо е да се иска от жалбоподателя –молител в производството пред съдията по вписвания да доказва отрицателния факт,че няма други договори за кредит с банката,които да са обезпечени с ипотека.

         С оглед на горното съдът счита,че обжалваното определение следва да бъде отменено,а на съдията по вписвания да извърши исканото заличаване.

      Водим от горното, ВОС :

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е Л   И   :

Отменя определение за отказа на съдията по вписвания при ВРС за заличаване на вписването на договорна ипотека с акт №89/2004г., том II, н.д №3053/20.10.1999г. СВ-В. и подновено с Акт №150/03.08.2008г. СВ-В..

Указва на съдията по вписвания при ВРС да впише исканото в молба с вх.№1774/27.04.18г. заличаване.

Заверен препис от определението да се изпрати на съдията по вписвания при ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                    Членове: 1.

 

     2.