ВГРД № 60-2018

Решение по Гражданско дело 60/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 21

гр. В** 18.05.   2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В** В**

Членове:   1.АН** П**

  1. В**М**

 

с участието на секретаря ...В**К**................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 60 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

               С решение на В** районен съд530 от 22.01.2018г., постановено по гр.д.№2798/2017 г. по описа на същия съд, е уважен иска на В.Е.Л. – В. *** , като е осъден ответника да й заплати сумата от 1296,36 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл.222, а л.1 КТ , като е отхвърлен предявеният от нея иск за неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2017 г. в размер на 417 ,07 лева.

                     Решението е обжалвано срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, подадена от В.Е.Л.- В. , в частта , в която е отхвърлен иска й за заплащане на трудово възнаграждение. Твърди се, че решението е неправилно , тъй като след прекратяването на трудовото правоотношение на въззивкина е останало неизплатено трудовото й възнаграждение за м.07.2017 г. което е начислено от работодателя. Поддържа , че за ввремето на ползване на платен годишен отпуск работника или служителя има право на възнаграждение, което се изчислява на основание чл.177 КТ. Моли да отмени обжалваното решение и се предявения иск по чл.22,ал.1 КТ. Претендира присъждане на разноски.

         В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба .

       В съдебно заседание представител на въззивника поддържа жалбата и моли да се отмени решението на ВРС като неправилно и се пррисъди исковата сума.

         ВОС, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

          Не се спори в производството, че страните са били в  трудово правоотношение за длъжносттаинженер инструментална екипировка”,    което е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, считано от 28.07.2017г.., видно от препис от заповедта.     
Назначеното по делото вещо лице е дало заключение , което не е оспорено от страните , и което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено
Вещото лице сочи, че посочените обезщетения са посочени за плащане на ищцата в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , и са отразени във ведомостта , водена при ответника , но не са платени на ищцата. Сочи се, че възнаграждение на ищцата за м.07.2017г. не е начислено, тъй като  е отразено, че същата няма отработени присъствени дни за месеца.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма.

           Основателен е и иска с правно основание чл.224 КТ, което обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 42 работни дни в размер 1296.36 лева също е посочено в заповедта за прекратяване, и изискуемостта на същото е настъпила с прекратяване на правоотношението. Размерите на исковите претенции са установени от вещото лице, и в същите следва да бъдат уважени исковите претенции.
Съгласно чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд в установените срокове. Установи се от събраните доказателства  че ищцата няма положен труд през м.07.2017г., поради което този иск като неоснователен следва да се отхвърли.     

            Установява се от вещото лице, че е начислено във ведомостта от ответника обезщетение по чл.222, ал.1 КТ , поради което основателен е иска по чл.222, ал.3 КТ за период от един месец и в размер от 417.07 лева. Не се установи изпълнение и на задължението за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, което е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

            Съгласно заключението на вещото лице неизплатените суми на ищцата като обезщетения по чл.222 и чл.224 кт са в размер на 1713,43 лв. Видински районен съд е уважил иска до размер на 1713,43 лв. като е отхвърлил иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.07.2017 г. Уважени са исковете за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за неползвания платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 и, 2017/включително за месец 07.2017 г./ Уважен е и иска за заплащане на обезщетение по чл.222,ал.1 КТ в размер на една БРЗ или сумата от 417,07 лева , за същия месец 07.2017 г. Ето защо, съдът приема, че претендираната сума за трудово възнаграждение на м. 07 .2017 г. , през който според вещото лице , ищцата е била в платен годишен отпуск и няма отработен нито един ден, същата сума не е дължима.        

            Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се потвърди в обжалваната част. В останалата част същото е влязло в сила като необжалвано.

При този изход от делото, на въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция, но такива не са претендирани , поради което не следва да се присъждат.

На основание горното, ВОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ 530 от 22.01.2018г. постановено по гр.д.№2789/ 2017 г. по описа на Видинския районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 417,07 лева.

В останалата част решението е влязло в сила.

            Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: