ВНЧХД № 71-2018

Решение по Наказателно дело 71/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 30

гр. Видин , 16.05.2018г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд                      наказателно отделение в публичното заседание                на осемнадесети април  през две хиляди и осемнадесета година        

в състав :              

                                        Председател: И.И.

                                                 Членове: Л.Л.

                                                                 Р.Д.

 

при секретаря   А. А.           и в присъствието на прокурора                                    като разгледа докладваното от   СЪДИЯТА Л.   ВНЧХД № 71   по описа за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

         С присъда № 106/20.02.2018г. по НЧХД № 1309/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин, са признати за виновни:

подсъдимият Д.Н.Н. с ЕГН-********** в това, че в началото на м.юни 2017год. в с.К., обл.Видин е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката Е.К.Н. *** с ЕГН **********, като е заявил пред Я. М. А. от с.К., обл.Видин, че същата през 1971 год. е имала извънбрачно дете, което е дала за осиновяване - престъпление по чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 вр.чл.147 ал.1 от НК подсъдимия Д.Н.Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е оправдан подсъдимият Н. по обвинението да е приписал на Е.К.Н. престъпление по чл.182б от НК, като е заявил пред Я. М. А. от с.К., обл.Видин, че тъжителката е получила пари за даденото за осиновяване дете;

подсъдимата Н.Н.Ж. с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че в началото на м.юни 2017год. в с.К., обл.Видин е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката Е.К.Н. *** с ЕГН **********, като е заявила пред Б.Н. М. и Л. А. Т. и двамата от с.К., обл.Видин, че същата през 1971г. е имала извънбрачно дете, което е дала за осиновяване - престъпление по чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 вр.чл.147 ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Н.Н.Ж. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е оправдана подсъдимата Ж. със снета по делото самоличност по обвинението да е приписала на Е.К.Н. престъпление по чл. 1826 от НК, като е заявила пред Б. Н. М. и Л. А.Т.в и двамата от с.К.и, обл.Видин, че тъжителката е получила пари за даденото за осиновяване дете.

Подсъдимия Д.Н.Н. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Е.К.Н. с ЕГН ********** сумата от 1500.00лв. за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име както и унижение, в едно със законната лихва от датата на увреждането, като предявеният граждански иск за разликата от 1500.00 лв. до 3000 лв., е отхвърлена като недоказан.

Подсъдимата Н.Н.Ж. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Е.К.Н. с ЕГН ********** сумата от 1500.00лв. за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име както и унижения, в едно със законната лихва от датата но увреждането, като предявеният граждански иск за разликата от 1500.00 лв. до 3000 лв., е отхвърлена като недоказан.

         Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Ц. И., в качеството му на защитник на подсъдимите Д.Н.Н. и Н.Н.Ж.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, че е необоснована и недоказана, а наложеното то наказание е явно несправедливо, като такова е и присъденото обезщетение. Иска се присъдата да бъде отменена и делото да се прекрати ИЛИ присъдата да бъде изменена, като се намали размера на присъденото обезщетение.

         Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.313 от НПК, намира, че жалбата е основателна, доколкото се иска да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В тази насока, присъдата е неправилна, респ. само в гражданската й относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което всеки от подсъдимите е осъден да заплати.

          Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. ВОС се солидаризира с фактическата обстановка установена от ВРС и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по цитирания по – горе текст от НК, законосъобразно е приложил чл.78а от НК и правилно е индивидуализирал санкцията.

         Съдът ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото.

         По делото е безспорно установено, че в началото на м.юни 2017г. в с.Капитановци, обл. Видин, подсъдимият Д.Н.Н. с ЕГН ********** е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката Е.К.Н. *** с ЕГН **********, като е заявил пред Я.М. А. от с.К., обл. Видин, че Н. през 1971 год. е имала извънбрачно дете, което е дала за осиновяване.

         По делото е безспорно установено, че в началото на м.юни 2017г. в с.К., обл. Видин, подсъдимата Н.Н.Ж. с ЕГН ********** е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката Е.К.Н. с ЕГН **********, като е заявила пред Б. Н. М. и Л. А. Т. и двамата от с.К., обл.Видин, че същата през 1971г. е имала извънбрачно дете, което е дала за осиновяване.  

          Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: показанията на свидетелите Я.М.а А., Б. Н. М., Г. М. Л. и Л.А. Т.. Няма противоречия между техните показания и те си кореспондират напълно относно значимите обстоятелства по делото. В тази насока и поради липса на основание за съмнение в достоверността им, правилно са кредитирани от ВРС. Обясненията на подсъдимата Ж., относно казаното от нея, описано по – горе, е в унисон със заявеното от свидетелката Б. М.. Обясненията на подсъдимия Н., че не е разговарял със свидетелите по делото относно процесните обстоятелства, не следва да бъдат кредитирани, тъй като с в противоречие с показанията на свидетелката Я.М. .А която интерпретира безпристрастни впечатления. При това положение, не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им посочена по - горе и следва да се преценят изключително като средство за защита. Не следва да се кредитират и обясненията на подсъдимия Н. в частта им, че в действителност съпругата му Е.Н. има дете от преди техния брак, което е дала за осиновяване на Б.Ф. Н. и Т. Н., което осиновяване е осъществено в края на 1970 или през 1971 година. В тази насока следва да се преценят писмените доказателства, които служебно са изискани от ВРС и от въззивната инстанция, като бе подходено с повишено внимание, за да не се влезе в колизия със законовите гаранции за запазване тайната на осиновяването, респ. и с чл.105 от СК.

         Видно от писмо № 57/23.01.2018г. от Окръжен съд – Видин, осиновяванията за периода 1970-1971г. са били подсъдни на Районен съд – Видин.

         Видно от писмо № 46/12.02.2018г. от Районен съд – Видин, за периода 1970 – 1971г. няма извършено осиновяване на дете с биологична майка Е.К.Н. с ЕГН **********.

         Видно от справка с предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Е.К.Н. с ЕГН ********** има един брак, респ. с подсъдимия Д.Н.Н., от който има родени: дъщеря Д. през 1972г. и син Н. през 1974г. Няма данни за други деца родени от Н..

         Видно от писмо № 9000-3482/26.03.2018г., от община ГД /мястото където е родена тъжителката Н./, в локалната база данни „Население“ на територията на община ГД, няма данни за Е.К.Н. с ЕГН **********.

 

         Видно от писмо № 125/27.03.2018г. от ВРС, за периода 1970-1972г. няма извършено осиновяване от Б.Ф. Н. и Т.Н..

         Видно от удостоверението за родените от Еленка К.Н. с ЕГН ********** деца, изпратено с писмо № ПО-01-10.911-/1/ от 14.03.2018г. на Община – Видин, родените от Н. деца са Д. Д. Л. с ЕГН ********** и Н. Д. Н. с ЕГН **********.

         В крайна сметка, от горните доказателства, се установи неистинността на процесните обстоятелства, разгласени от подсъдимите. Съдът няма основание да приеме нещо различно от официалната информация по въпросите предмет на делото, скрепена с авторитета на Държавата и Закона.

         Първоинстанционния съд е изложил обосновани правни съображения за съставомерността, а също и правилни такива относно индивидуализация на санкциите. В тази насока ВОС ще допълни следното: подсъдимите и тъжителката са възрастни хора. Живеят и са част от общност в малко населено място, със запазени патриархални традиции и строг морал, далеч от разкрепостеността на отношенията в определени среди на модерното общество. Раждането на извънбрачно дете и предоставянето му за осиновяване, определено не е в унисон с разбиранията в селото за морално поведение. В тази насока, подсъдимите са разгласили процесните неистинни обстоятелства за Н., целейки да я охарактеризират негативно. По този начин това е възприето и от хората, пред които е станало разгласяването. По тоз0и начин и тъжителката е възприела стореното от подсъдимите. Тя се е почувствала с накърнени достойнство и добро име. С оглед визираното, разгласените обстоятелства са обективно позорни    и в състояние да накърнят доброто име на тъжителката в обществото.

         Деянието на всеки от подсъдимите е съставомерно от обективна и субективна страна по чл.147, ал.1 от НК.

         С оглед на това, че за извършеното престъпление се предвижда наказание “глоба” и друго по – леко, и двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, и липсват имуществени вреди от престъплението, то ВРС правилно е приложил чл.78а от НК.

         ВРС е освободил Д.Н.Н. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”. Същото е в минимален размер от 1000 лева и ВОС няма основание да го коригира.    

         ВРС е освободил Н.Н.Ж. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба”. Същото е в минимален размер от 1000 лева и ВОС няма основание да го коригира.

         ВОС намира, че е налице завишеност на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Макар да са правилни мотивите на ВРС за основателността на претенцията, същите са необосновани относно размера на обезщетението. Следва да се имат предвид: икономическата обстановка в Р България, с основен критерии минималната работна заплата в страната, която към момента на извършване на деянието е била 460 лева месечно; съдебната практика относно обезщетенията за деликти от процесния вид, респ. за неимуществени вреди от престъпления против личността, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, с предвидено наказания „глоба“ и „обществено порицание“; обстоятелството, че и двамата подсъдими са хора в напреднала възраст, пенсионери, с ограничени доходи и затруднено имуществено положение; обстоятелството, че неимуществените вреди се изразяват в душевната болка на тъжителката, която като състояние няма обективна предпоставка за дълга продължителност и голям интензитет, при липса на други негативни последствия за личността на потърпевшата /жена в напреднала възраст, ангажирана единствено с бита на селото в което живее/, респ. драматични ситуации, негативен социални последствия и спънки в развитието на личността й. При това положение, по отношение на всеки от двамата подсъдими, присъдения размер от 1500 лева е завишен и следва да бъде намален на 150 лева, която сума е справедливо обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД, като само до размера на 150 лева, следва да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер от 3000 лева, срещу един от подсъдимите.

         В тази насока, жалбата е основателна относно искането в нея присъдата да бъде изменена, като се намали размера на присъденото обезщетение.

         Неоснователно е оплакванията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като обвинението е срещу двама подсъдими, без да е налице съучастническа дейност. Действително, с тъжбата не е повдигнато обвинение за деяние извършено от двамата подсъдими в съучастие, но от друга страна, се касае за тяхно поведение с идентична специфика и насочено спрямо едно и също лице – тъжителката Н.. При това положение, макар да не е налице обвинение в условията на съучастие, при квалификация по чл.20 от НК, то обвинението срещу двамата подсъдими, повдигнато с една тъжба не е накърнило по никакъв начин правото им на защита и не представлява хипотеза в нарушение на норма от НПК.

         Неоснователно е и оплакването в жалбата, че в тъжбата не е конкретизирано времето на извършване на изпълнителното деяние. Видно от тъжбата, там е визирано: „…По този начин първия подсъдим Д.Н.Н., със снети по – горе данни за самоличност, в началото на м. Юни 2017год. в с. К. е разгласил за мен позорно обстоятелство…….По същото време и на същото място Н.Н.Ж. е съобщила абсолютно същата информация на …….“ Видно е, че деянието е конкретизирано по време и място в тъжбата, като по същия начин това е сторено и в присъдата на ВРС. В тази насока, неоснователна е жалбата, относно искането в нея присъдата да бъде отменена и делото да се прекрати. Жалбата, в тази и част, следва да бъде оставена без уважение.         

          С оглед на горните съображения,   присъдата на ВРС следва да бъде изменена само в гражданската част, като се намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 1500 лева на 150 лева. Над сумата от 150 лева до пълния размер на исковете от 3000 лева, същите са неоснователни.

         Присъдата в останалата й част, включително и в оправдателната част, е правилна и следва да бъде потвърдена.

         Предвид горното и на основание чл.337, ал.3 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

          Р   Е   Ш   И:

          ИЗМЕНЯ присъда № 106/20.02.2018г. по НЧХД № 1309/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин, В ЧАСТТА: с която подсъдимия Д.Н.Н. е осъден да заплати на Е.К.Н. сумата от 1500 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лева на 150 /сто и петдесет/ лева, до който размер уважава предявения срещу подсъдимия граждански иск, а в останалата му част до пълния размер на иска от 3000 лева, го отхвърля като неоснователен; с която подсъдимата Н.Н.Ж. е осъдена да заплати на Е.К.Н. сумата от 1500 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лева на 150 /сто и петдесет/ лева, до който размер уважава предявения срещу подсъдимата граждански иск, а в останалата му част до пълния размер на иска от 3000 лева, го отхвърля като неоснователен.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

         Решението е окончателно.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: