ВЧГРД № 136-2018

Определение по Гражданско дело 136/2018г.

О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И Е-78

 

Гр.В.

 

15.05.2018

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на петнадесети май  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател :  Д. М.

                                                     Членове :1. С. С.

  1. Г. Й.

при секретаря   ................................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 136     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

                С определение от 12.04.2018г по Г.Д. № 952 / 2018г ВРС е оставено без разглеждане искането за постановяване на привременни мерки по отношение на детето Г. В. Г..

         Определението е обжалвано от В.В.Г. , ЕГН: ********** лично и като баща и законен представител на , като баща и зак. представител на Г. В. Г. ,ЕГН: ********** *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ М.– П. И П.,БУЛСТАТ .., регистрирано във фирмения регистър за адвокатските дружества при Окръжен съд В. и вписвано в Регистъра на адвокатските дружества към Адвокатски съвет- В. , представлявано от управителя А. Г. М.- П. , с адрес на упражняване на дейността : гр. В., ул..Иска се обжалваното определение да бъде отменено отмените като незаконосъобразно и съдът да се произнесе по искането за постановяването на посочените от ищеца привременни мерки   .

         След като взе предвид постъпилата жалба Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Производството пред Районния съд е образувано по искова молба от В.В.Г., лично и като баща и законен представител на детето Г. В. Г., против И.Ц. Делииванова от гр. Д. обл. В., с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК във вр.с чл.127, ал.2 от СК.

С молба от 30.04.2018г. ищецът е направил искане за определяне на привременни мерки, досежно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. В. Г., местоживеенето й, режима на лични контакти на детето с майката И.Ц. Д. и заплащането на издръжка.

Районният съд е приел ,че настоящото производство по привременни мерки се явява недопустимо поради следното :

Молбата за откриването му е подадена по искова претенция, основана на чл. 59, ал. 9 от СК във вр.с чл.127, ал.2 от СК, с която се претендира промяна в режима за упражняване родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и заплащане на издръжка на детето Г. В. Г., установен с влязло в сила решение № 44 от 08.08.2016г. по гр. дело № 157 по описа на РС-К. за 2016г. Определянето на привременни мерки било допустимо само при липса на установена от съд уредба относно упражняването на родителските права и личните контакти на родител с детето. Постановяването на привременни мерки при влязло в сила съдебно решение би било в противоречие с установената с него сила на присъдено нещо, която охранява интереса на детето.Целта на постановяването на привременни мерки във висящ брачен процес и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права била да се осигури защита на интереса на детето в случаите, в които липсва трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на родител с дете. Привременни мерки можели да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо, като с приключването на делото същите отпадат, тъй като се заместват от трайната уредба на отношенията, установена със сила на присъдено нещо на решението, с което вече е разрешен този спор. Следователно наличието на трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителските права и личните контакти на родител с дете, каквато бил в настоящият случай, водело до недопустимост на искането за определяне на привременни мерки. Аргумент за недопустимостта следвал и от липсата на законодателна уредба на възможността за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. В случаите, в които било възможно постановяването на привременни мерки, законодателят изрично го бил предвидил - чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК, поради което и по аргумент от противното, молбата за привременни мерки в настоящото производство била недопустима.

Изводите на районния съд са незаконосъобразни поради следното :

Целта на постановяването на привременни мерки във висящ брачен процес и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права е да се осигури защита на интереса на детето не в случаите, в които липсва „трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на родител с дете“/най-вероятно районният съд под този израз е имал предвид наличието на влязло в сила съдебно решение /,а във всички случай ,когато съществува опасност за правата на детето. Дори да е налице влязло в сила съдебно решение ,правата и законните интереси на детето могат да бъдат поставани в опасност /поради смърт на родителя ,упражняващ родителските права,фактическа невъзможност или нежелание да изпълнява родителските си задължения и пр./.Постановяването на привременните мерки в тези случай цели съобразяване с новото фактическо положение и предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата.

Поради горното законодателят е предвидил възможността на постановяване на привременни мерки във всички случаи –както във висящ брачен процес /Чл.59 ал.9 ГПК/,така и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права и при липса на брак /чл.127 ГПК/.В тези случаи изрично е предвидено ,че могат да се постановяват примременни мерки.

Районният съд е приел,че постановяването на привременни мерки при влязло в сила съдебно решение е в противоречие с установената с него сила на присъдено нещо, която охранява интереса на детето.Този правен извод е незаконосъобразен ,тъй като влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо ,а само т.н. изпълнителна сила ,тъй като са постановени в производство по т.н. съдебна администрация.

Неправилен е изводът на районния съд ,че процесуалните норми не могат да се прилагат по аналогия ,тъй като липсва такава забрана.Разпоредбата на Чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове е ясна – правоприлагането по аналогия е допустимо във всички случаи с изключение на обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност .

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне на районния съд ,тъй като единствено последният е компетентен да се произнесе относно привременните мерки /Чл.323 ГПК/.

Водим от горното Видинският окръжен съд

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 12.04.2018г по Г.Д. № 952 / 2018г ВРС , с което е оставено без разглеждане искането за постановяване на привременни мерки по отношение на детето Г. В. Г. и връща делото на Районен съд-В. за произнасяне по същество на искането .

Определението е окончателно.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :