Решение по Гражданско дело 81/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №24

 

гр.В** 11.05.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         ВОС, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: В** В**

           Членове: 1. Ан** П**

2. В** М**

при секретаря И**К** и в присъствието на прокурора ................................, като разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело №81 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258

и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба от Ис** м** – гр. Б** срещу Решение №34 от 23.02.2018г. на Районен съд – Б** по гражданско дело №747/2017г. III състав, с което е отменена Заповед № 44/ 16.11.2017 г. на Директора на Ис***м** – гр. Б**, със седалище – гр. Б**, обл. В**, с която на Т.И. Т**, с адрес ***, му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.Подържа се в жалбата, че обжалваното решение не е обосновано и не е в унисон с доказателствата представени по делото. В съдебно заседание на второ четене, жалбоподателят – Ис** м* – Б**, редовно призовани, не изпращат представител.

           В писмения отговор по въззивната жалба, ответника Т.И.Т., представляван от адв. П**Б**, оспорва същата и моли да се остави без разглеждане жалбата, като се потвърди постановеното от Районен съд – Б** Решение №34 от 23.02.2018г. като законосъобразно, ведно с произтичащите от него последици.

         По допустимостта на жалбата:

ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и при спазване изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

По съществото на спора:

ВОС като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д. №747/2017 е образувано по молба на Т.И.Т., в която се моли, съдът да отмени Заповед № 44/ 16.11.2017 г. на Директора на Ис**м**– Б**, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразна и присъди на ищеца направените по делото разноски. Не се спори между страните в процеса, че между тях съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което ищеца заема длъжността „Уредник” в „Отдел природа” към Ис** м** – гр. Б**. Със Заповед № 44/ 16.11.2017 г. на Д** на Ис** м** – Б**, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Съдът, с доклада по делото, е вменил в доказателствена тежест на ответника следните обстоятелства: че законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт, в това число – че е спазена процедурата по чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” на ищеца – че преди издаване на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, от ищеца са поискани обяснения; че Заповедта съдържа всички реквизити – посочен е нарушителя, описани са нарушенията на трудовата дисциплина, както и кога са извършени нарушенията, конкретизирано е наказанието и законовия текст, на основание на който се налага; че Заповедта е мотивирана; че ищеца е извършил нарушенията на трудовата дисциплина за които му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Работодателят – ответник, е страната в процеса, която е следвало да докаже възникването на фактическия състав на нарушението визиран в заповедта, както и че правото за налагане на дисциплинарното наказание е упражнено законно, при наличието на всички предпоставки за това.При извършения контрол за законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, БРС е констатирал, че са допуснати нарушения, които водят до порочност на крайния акт, с който е приключило производството – Заповед на работодателя на ищеца, с която на последния е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. В случая, обаче БРС намира, че това изискване на КТ не е спазено и така издадената Заповед № 44/ 16.11.2017 г. на Директора на Исторически музей – Белоградчик, е немотивирана. С липсата на тази конкретика не става ясно кога от страна ищеца са реализирани обективни и субективни признаци на нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят в заповедта си, единствено е посочил законовите текстове, без да е конкретизирал какви са нарушенията, кога са извършени и всички фактически констатации във връзка с нарушението на трудовата дисциплина. По този начин, изцяло нарушено се явява правото на ищеца да узнае какви нарушения е извършил, кога се твърди, че е извършил тези нарушения, за да може да организира защитата си. Неспазването на това изискване на Закона, освен че нарушава правото на защита на ищеца, създава и пречка за извършване на преценката, спазени ли са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, визирани в чл. 194, ал. 1 КТ, считано от датата на извършването им до датата на издаване на Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Предвид горните мотиви, БРС е приел, че така издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ – същата е немотивирана, не съдържа изискуемите реквизити, което е основание за нейната отмяна поради незаконосъобразност. Липсата на дори един от изрично посочените в закона реквизити на заповедта за дисциплинарно наказание, води до незаконосъобразност на тази заповед, тъй като нормата с която е предвидено съдържанието й е императивна и за нея съдът следи служебно. БРС е приел, че е опорочена и процедурата по изискване на обяснения от работника, преди на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание. Видно от Заповед № 43/ 15.11.2017 г., от ищеца са изискани обяснения за неизпълнение на разпоредбите на чл. 125 КТ и вътрешните правила на Исторически музей – Белоградчик. Така поисканите от работодателя обяснения по реда на чл. 193 КТ, се явяват неясни и неконкретизирани. С разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, законодателят е вменил императивното задължение на работодателя, преди да упражни дисциплинарната власт и да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, с цел тези обяснения да бъдат обсъдени и взети предвид преди да бъде наложено дисциплинарно наказание. Ответникът – работодател не е спазил императивните правила на чл. 193 КТ, поради което и последицата от това, е незаконосъобразността на акта, с който е наложено дисциплинарното наказание и то без съда да е разглеждал спора по същество /чл. 193, ал. 2 КТ/. При всички тези мотиви, БРС е намерил, че ответника не е доказал законосъобразността на така оспорената заповед, поради което и същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

ВОС, като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита, че жалбата е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. ВОС счита, че в подадената въззивна жалба не са развити никакви доводи и не са представени доказателства относно незаконосъобразността на първоинстанционното решение. Правилно е отчел БРС, че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ. В нея не се съдържат задължителните законови реквизити, липсват мотиви и не са посочени детайли относно извършеното нарушение.Окръжният съд в настоящия му състав изцяло споделя съображенията на БРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

В жалбата по същество няма развити оплаквания,които да бъдат обсъждани с настоящето решение.

       С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

        Воден от горното, Съдът:

                                                     Р Е Ш И :

           П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №34 от 23.02.2018г. по гражданско дело №747/17г. на Районен съд – Б**.

         На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                               Членове: 1.