Решение по Гражданско дело 92/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 26

гр. Видин, 08.05. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1.А. П.

2. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 92 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно. Развива по  чл. 258 и сл. от ГПК и се движи по реда на чл. 310 и сл от ГПК..

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 106/26.02.2018г. по гр.д. № 2980/17г. на ВРС, с което е изменен размерът на присъдена месечна издръжка на непълнолетното дете И.А.Л. от бащата А.Л. М., като е увеличен от .... лв. на .......... лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяване на иска, като искът е отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от .... лв. като неоснователен и са присъдени  д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва частично решението – само в отхвърлителната му част  за разликата над присъдените ........... лв. до претендираните ......... лв., като  счита, че в нея то е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неоснователно е взел предвид само възможностите на ответника и обстоятелството, че той има още едно малолетно дете, за което следва да се грижи. Заявява, че размерът на издръжката следва да е съобразен не само с възможностите на дължащия я, а и с потребностите на искащия я. Ищецът  е на 15 години. Излага , че за ежедневния хранителен режим, за лични средства и разходи за училище минималният размер на издръжката, от която ищецът се нуждае, е далеч над .... лв. , които е приел ВРС. Също така въззивникът твърди, че необосновано решаващият съд е приел, че доходите на ответника са .... лева , а не ..... лева . В тази част ВРС неправилно не е приложил нормата на чл.176 ал.3 ГПК , тъй като ответникът е следвало да сде яви лично и да отговори на въпроса вярно ли е , че притежава правоспособност да управлява трактори , работи като тракторист и получава ...... лева месечно , както и представените доказателства от КАТ за притежаваната правоспособност на ответника за управление на трактори. Позовава се и на влошено здравословно състояние на дядото, който не разполага с възможности за издръжката му. Предвид изложеното въззивникът моли съда да да отмени решението в частта , в която е отхвърлен иска и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска до пълния му претендиран размер от ..... лв. Претендира разноски за двете инстанции.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна твърди, че доводите на въззивника са несъстоятелни, заявява, ча атакуваната част от решението е обоснована и правилна и моли да бъде потвърдена. Няма претенция за разноски за тази инстанция, няма нови доказателствени искания.

В с.з., въззивникът,чрез адввокат А.М. поддържа жалбата и моли да се отмени решението като се уважи иска изцяло.

В с.з. въззиваемият  редовно призован, не се явява и не се представлява..

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед заявения обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на периода от предходното присъждане на издръжка.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, взел е предвид доказаните доходи на бащата.

Ответникът от своя страна също е доказал наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – задължение към друго малолетно дете, което също е безусловно.

Правилно решаващият съд, съобразявайки възможностите на родителите, е преценил, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия, приложени към нуждите на 15 годишното дете и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед състоянието и възрастта му, е общо ..... лв., от които е възложил .... лв. на бащата, а останалите .... е преценил , че следва да се поемат от майката , предвид на това , че и двамата родители не полагат непосредствени грижи, които са поети от дядото , при когото детето е настанено. Първоинстанционният съд е отчел, че бащата има задължение към друг малолетен низходящ и доходът му не надвишава минималната работна заплата.

По повод оплакването, че нуждите на ищеца надвишават посочената от съда обща сума, следва да се посочи, че в преценката си съдът е обвързан не само с нуждите на искащия, но и с реалните възможности на даващия издръжка и следва да се намари оптимален баланс между тях. Освен това не е необходимо да се изследва въпроса дали ответникът осъществява грижи за другото си малолетно дете, тъй като самият факт на наличието му поражда активно задължение за издръжка, което може да бъде изпълнено както доброволно, така и принудително във всеки един момент, поради което следва да се отчете това обстоятелство.

Ето защо въззивната инстанция също намира, че искът следва да се уважи за сумата от ....... лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, която следва да понесе своите както са направени, въззиваемата страна не е направила и не е претендирала разноски за тази инстанция и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/26.02.2018г. по гр.д. № 2980/17г. на ВРС, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ. 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: