Решение по Гражданско дело 85/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 29

гр.В**   04.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВОС гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     Председател : Д**М**

                                                     Членове :1.СВ** С**

                                                                      2.Г**Й**

 

при секретаря    И** К**     и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдия С**  в.гр.д. №85  

по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                               Делото е образувано по въззивна жалба на М**М**-Директор на Исторически музей Б** против Решение №20 от 08.02.18г. по гр.д. №745/17г. на БРС.Няма доказателствени искания. Иска от съда да отмени решението на БРС като неправилно и необосновано.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Л.Д.Ц. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

          

ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното от фактическа страна :

                          Пред Районен съд-Б** е предявен иск по чл. 357 КТ - за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка".

               В исковата молба ищецът сочи, че заема длъжността „Уредник в отдел Природа" в Исторически музей - гр. Б** по трудово правоотношение. Твърди, че със Заповед № 39/ 10.11.2017 г. на Директора на Исторически музей – Б** е наказан с дисциплинарно наказание „забележка". Ищецът твърди, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание, е незаконосъобразна, тъй като е нарушена процедурата на чл. 193 КТ. Сочи се също така, че заповедта е немотивирана -не са посочени никакви мотиви за това какво нарушение е извършено, не се сочат конкретните нарушения, не са посочени никакви фактически и правни основания за налагане на наказанието.Предвид горното моли съдът да отмени Заповед № 39/10.11.2017 г. на Директора на Исторически музей – Б**, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка", като незаконосъобразна и да присъди на ищеца направените по делото разноски.

           В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от представителя на ответника,в който оспорва иска. Твърди се, че са спазени всички нормативни изисквания на КТ и Правилника за устройство и дейността на Исторически музей – Б***.Представител на ответника не се явява в съдебно заседание.

         Към делото е представено копие от трудовото досие на ищеца и Правилник за устройството и дейността на Исторически музей - гр. Б**.

       От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин ,а и не се оспорва от страните ,че между тях съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „Уредник" в отдел „Природа" към Исторически музей - гр. Б**. Със Заповед № 39/ 10.11.2017 г. на Директора на Исторически музей – Б** на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.В заповедта липсва описание на нарушението .

 

       При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното :

                Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

     Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

     Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

         Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

       След като е констатирал ,че решението е валидно и допустимо,въззивният съд следва да се произнесе по същество единствено от посоченото в жалбата /Чл.269 изр.2 ГПК/.Въззивната жалба обаче е напълно бланкетна и в нея не са посочени никакви пороци на първоинстанционното решение ,поради което въззивната инстанция не разполага с правото да извършва служебна проверка на обжалваното решение и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено след констатиране на неговата валидност и допустимост без разглеждане на спора по същество.

       Въпреки това въззивната инстанция за пълнота на изложението счита за необходимо да отбележи ,че първоинстанционното решение е и правилно по същество поради следното :

       Доказателствената тежест по делата за налагане на дисциплинарно наказание лежи изцяло на работодателя,който следва да докаже,че законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт, в това число и че е спазена процедурата по чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ - че преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от ищеца са поискани обяснения и че заповедта съдържа всички реквизити -посочен е нарушителя, описани са нарушенията на трудовата дисциплина, както и кога са извършени нарушенията, конкретизирано е наказанието и законовия текст, на основание на който се налага.Заповедта следва да бъде мотивирана и работодателят следва да докаже,че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно наказание „забележка".

   От събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на горните изисквания от страна на работодателя.В оспорената Заповед за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя работодателят бланкетно е посочил, че „наказва" ищеца с наказание „забележка" - „съгласно разпоредбите на чл. 125 КТ, във връзка с чл. 187, ал.1, т. 7 КТ, чл. 188, т. 1 КТ",но липсва каквато и да е било конкретика досежно това какви законни нареждания на работодателя не е изпълнил ищеца предвид цитирания законов текст на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, датите или времевите периоди в които се твърди, че ищеца е реализирал съставите на дисциплинарните нарушения,липсва и словесно описание на твърдяните за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения. Неспазването на това изискване на закона създава пречка за извършване на преценка относно това спазени ли са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, визирани в чл. 194, ал. 1 КТ, считано от датата на извършването им до датата на издаване на Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.Горното води до отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,тъй като липсата на дори един от изрично посочените в закона реквизити на заповедта за дисциплинарно наказание води до незаконосъобразност на тази заповед, тъй като нормата е императивна и за нея съдът следи служебно.

       Опорочена е също така и процедурата по изискване на обяснения от работника преди на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание,тъй като от събраните по делото доказателства не става ясно за какви извършени нарушения на трудовата дисциплина, на кои дати или в кои периоди от ищеца е поискано да даде обяснения .Работодателят е поискал обяснения,посочвайки текст от КТ, от който по никакъв начин не става ясно за кои конкретни нарушения на трудовата дисциплина, за кои неизпълнени задължения и извършени на кои дати, от ищеца са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. По тази начин работодателят не е спазил императивните правила на чл. 193 КТ, поради което съдът следва да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество /чл. 193, ал. 2 КТ/.

         С оглед изхода на делото    Исторически музей - гр. Б**, със седалище - гр. Б**, обл. В**, ул. „КК**" № I следва да бъде осъден да заплати на Л.Д.Ц. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски пред ВОС за адвокатско възнаграждение в размер на 510,00 лв.

         Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 08.02.2018 г. на БРС   по Гражданско дело №745 по описа за 2017 г.

        ОСЪЖДА  Исторически музей - гр. Б**, със седалище - гр. Б**, обл. В**, ул. „К**К**" № I. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.Ц. ***, с ЕГН ***** направените по делото разноски пред ВОС за адвокатско възнаграждение в размер на 510,00 лв.

Решението   е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1

 

 

 

 

 

                                                                                              2.