Т.Д. № 11-2017

Решение по Търговско дело 11/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 11

18.04.2018г

Гр.В.

 

         Видинският окръжен съд, гражданско отделение

в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари  две хиляди и седемнадесета година

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. М.

                                           ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря А. А.     и с участието на

прокурора изслуша докладваното

От съдията   М търг.дело № 11 от 2017     година и за   да   се произнесе, взе   предвид   следното:

 

 

          Искът е с правно основание 694, ал.2 и ал.3 от ТЗ.

„Е. г.-Б. „ЕООД ЕИК:. е предявило против „Т.“ ЕООД ЕИК:. и „Ю.-07“ ООД ЕИК:. иск с правно основание чл.694, ал.2 и ал.3 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане на „Е. г.-Б.“ ЕООД към „Т. ЕООД в размер на 567 324.30 евро, разноски в размер на 57 798.62 лева , законна лихва върху главницата, за периода 09.04.2013г. до 15.11.2016г. в размер на 211 240.21 евро и законна лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което вземане му е прехвърлено от „Ю.-07“ ООД с договор за продажба на вземане /цесия/ от 22.05.2014г. и което вземане произтича от развален предварителен договор за продажбла на недвижим имот сключен на 24.042007г. между „Т.“ ЕООД като продавач и „Ю.-07“ ООД като купувач.

          С исковата молба са предявили и отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на вземане на „Ю.-07“ ООД към „Т.“ в общ раззмер на 1 609 840.60 лева, от които главница в размер на 567 324.30 евро, разноски в размер на 57 798.62 лева и законна лихва върху главницата за периода 09.04.2013г. до 15.11.2016г. в размер на 406 930.39 лева законна лихва от 16.11.2016г. до датата на предявяване на вземането, в размер на 8 321.92 лева и разноски по изпълнително дело №186/2015г. на ЧСИ Д. Н. в размер на 27 200.00 лева.

         Поддържа се в исковата молба, че между ответниците е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който първият ответник „Т." ЕООД се задължил да продаде на втория ответник „Ю.-07" ООД УПИ III - 1687 в кв. 85 по плана на град С., Б. област с площ от 741 кв.м. при съседи: от запад - улица, север - УПИ V - 1020, североизток - УПИ VI „За озеленяване", юг - край на регулацията ведно с находящите се в него постройки: семеен хотел „Ф.", състоящ се от партерен етаж от 446,96 кв.м., първи етаж от 446,96 кв.м., втори етаж от 446,96 кв.м., трети терасов етаж от 379,60 кв.м., четвърти подпокривен етаж от 390,14 кв.м., от която сграда се продават 200 кв.м. ид. части от сутерена, 60 кв.м. ид. части от партера и целият първи етаж, целият втори етаж, целият трети терасов етаж и целият четвърти подпокривен етаж на цена от 1,420,000.00 евро, платима на три вноски - от 510,000.00 евро, 490,000.00 евро и 420,000.00 евро, от които първите две вноски дължими до 30.05.2007 год., а третата - при условие, че към 30.05.2007 год. продавачът е завършил строителството на продаваемата сграда и за строежа е издадено разрешение за ползване; ако това условие е настилало към по-късен момент, цената е дължима при настъпване на условието.

Чл. 7 от предварителния договор съдържа клауза за неустойка, съгласно която при несключване на окончателен договор/разваляне на предварителния договор неизправната страна дължи връщане на всичко получено по договора и неустойка, както следва: 10,000.00 евро - ако все още не е изплатена втората вноска; 200,000.00 евро - след изплащане на втората вноска.

След сключването на договора „Ю.-07" ООД изплатило на „Т." ЕООД част от цената в размер на 577,324.30 евро на осем вноски, последната от която с платежно нареждане от 07.12.2007 год.

Поради неплащане на цената в определения с договора срок и отказ на „Ю.-07" ООД да се яви пред нотариус за изповядване на окончателен договор за продажба на имота по предварителния договор „Т." ЕООД развалило същия, считано от 10.04.2009 год. с нотариална покана, връчена на „ЮС-07" ООД.

На 09.04.2013 год. „Ю.-07" ООД предявило иск против „Т." ЕООД за заплащане на 577,324.30 евро, получена на отпаднало основание - разваления предварителен договор, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. По исковата молба било образувано т.д. № 182/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд, по което“ Т." ЕООД предявило и съдът приел за разглеждане възражение за прихващане с насрещно вземане за неустойка в размер на 10,000.00 евро ведно с лихви за забава от 10.04.2009 год.

С договор за продажба на вземане (цесия) от 22.05.2014 год. „Ю.-07" ООД прехвърлило на „Е. Г.– Б." ООД своите вземания по разваления предварителен договор от 24.04.2007 год. между „Ю.-07" ООД и „Т." ЕООД за продажна цена в размер на 15,000.00 лв., която била платена в брой на „Ю.-07" ООД при подписването на договора.

В чл. 1, ал. 1 от договора изрично е посочено, че вземанията са предмет на по т.д. № 182/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд; с чл. 1, ал. 4 от договора „Ю.-07" ООД се е задължило да действа в производството по делото като косвен представител на „Е. Г. – Б." ООД по см. на чл. 292 ЗЗД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за цесия прехвърлителното действие на договора настъпва спрямо страните с неговото подписване, а спрямо трети лица и спрямо длъжника - от момента на съобщаването на длъжника.

С чл. 1, ал. 3 от договора за продажба на вземания „Ю.-07" ООД е възложило на „Е. Г.– Б." ООД и го е упълномощило да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземанията.

„Е. Г.– Б." ООД уведомило „Т." ЕООД с две уведомления, връчени на 02.02.2015 год. и на 06.03.2015 год. Двете уведомления са връчени на длъжника чрез Б. Б. Б. който на 04.03.2015 год. е вписан като управител и законен представител на „Т." ЕООД.

С влязло в сила съдебно решение № 266 от 24.07.2016 год. по т.д. № 182/2014 год. Бургаски окръжен съд осъдил „Т." ЕООД да заплати на „Ю.-07" ООД, ЕИК.. сумата 567,324.30 евро, получена на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 24.04.2007 год. между „Т." ЕООД като продавач и „Ю.-07" ООД като купувач ведно със законната лихва от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до окончателното изплащане и съдебноделоводни разноски в размер на 57,798.62 лв.

Поради неплащането на задълженията на „Т." ЕООД след влизане в сила на съдебното решение на Бургаски окръжен съд „Е. Г. – Б." ЕООД инициира откриването на производство по несъстоятелност на „Т." ЕООД.

С Решение № 31 от 15.11.2016 год. по т.д. № 54/2015 год. Окръжен съд - Видин обявил неплатежоспособността на "Т. ЕООД, ЕИК ., град С., открил производство по несъстоятелност на дружеството, назначил временен синдик и свикал Първо събрание на кредиторите.

В срока по чл. 685 ТЗ ".Е. Г.– Б." ЕООД предявил писмено своите вземания пред съда с копие до синдика, като посочил основанието и размера на вземанията си, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представи писмени доказателства за вземанията.

На 05.01.2017 год. по партидата на длъжника в Търговския регистър са обявени изготвени от синдика на "Т." ЕООД списък на приетите предявени вземания и списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на дружеството.

В списъка на неприетите вземания са включени предявените от "Е. Г.– Б." ЕООД вземания за главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 211,240.21 евро и законна лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Така посочените вземания били предявени и от „Ю.-07" ООД и били включени в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторит на „Т." ЕООД.

В законоустановения срок предявили възражения на „Е. Г. – Б." ЕООД против изготвения от синдика списък на неприетите предявени вземания ва кредиторите на „Т." ЕООД, в който са включени предявените вземания. В същия срок възразили и против списъка на приетите предявени вземания в частта, в която в списъка са включени предявените от „Ю.-07" ООД вземания вземания в общ размер от 1,609,840.60 лв., от които главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 406,930.39 лв., законна лихва от 16.11.2016 год. до датата на предявяване на вземането в размер на 8,321.92 лв. и разноски по изп. д. № 186/2015 год. на ЧСИ Д. Н., per. № 804 при КЧСИ в размер на 27,200.00 лв.

След проведено производство по разглеждане на възраженията ни на 22.02.2017 год. по партидата на „Т." ЕООД е обявено определение от 20.02.2017 год. по т.д. № 54/2015 год. Окръжен съд – В., с което предявените от „Е. Г. –Б. „ ООД възражения са оставени без уважение и съдът по несъстоятелността одобрил списъка на неприетите предявени вземания и списъка на приетите предявени вземания.

С оглед на изложеното за „Е. Г.– Б." ООД е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото предявено от дружеството вземане, както и на иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ иск за установяване несъществуването на приетото вземане на „Ю.-07" ООД.

         Предявеното от „Е. Г.– Б." ООД вземане е възникнало на 10.04.2009 год., когато „Т." ЕООД е развалило сключения между него „Ю.-07" ООД предварителен договор за продажба на недвижим имот. С развалянето на договора е отпаднало основанието, на което е било извършено плащането на 567,324.30 евро от „Ю.-07" ООД по предварителния договор за продажба и в патримониума на дружеството е възникнало вземане към „Т." ЕООД за тази сума.

Със сключването на договора за прехвърляне на вземания на 22.05.2014 год. „Ю.- 07" ООД е отстъпило това вземане на „Е. Г.– Б. ООД, като по този начин е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор по вземането е станало „Е. Г.– Б. ООД, на когото „ЮС - 07" ООД е прехвърлило вземането си, като вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора.

Към настоящия момент тези вземания възлизат общо на 1,580,538.45 лв., от които главница 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв., законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 211,240.21 евро и законната лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Т. ЕООД.

С уведомяването на „Т." ЕООД за прехвърлянето на процесиите вземания на „Е. Г.– Б." ООД правата на дружеството са се консолидирали и действието на договора за цесия се е проявило и по отношение на длъжника.

От горното е видно, че „Е. Г.– Б." ООД е придобило процесиите вземания от „Ю.-07" ООД на 22.05.2014 год., когато договорът за продажба на вземания е породил действие за страните по него, а по отношение на длъжника по тези вземания „Т." ЕООД тяхното прехвърляне е породило действие в момента на уведомяването на дружеството.

По делото е постъпила насрещна искова молба от „Ю.-07“ООД против „Е. г.– Б. „ ЕООД с правно основание чл.211 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 22.05.2014г. поради липса на съгласие, като поддържа, че договора е антидатиран и подписан от лице С.С., което към датата на подписването на договора през 2015г. не е управител на „Ю.-07“ ООД.      Поддържа се, че „Е. г. ЕООД не е придобило капитала на дружеството длъжник „Т.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 22.05.2014г.

Поддържа, че не е налице цесия от 2014г., а такава е подписана едва след влизане в сила на решението на БОС и то след като представител на „Е. г.“ е отправило изрично настояване до предходния управител на дружеството С., отразено по търг.делото 54/2015г. на ВОС. За това обстоятелство е образувана и прокурорска преписка

„Ю.-07" ООД ОСПОРВА като неоснователен предявения от ншепа положителен установителен иск на „Е. Г.– Б." ООД с пр.осн чл 694, ал. 2 от ТЗ.

ОСПОРВАТ и заведения отрицателен установителен иск на „Е. Г.– Б." ЕООД за признаване на установено несъществуване на приетото в списъците с приети вземания по т.д. № 54/2015 година на ВдОС вземане на „Ю.- 07" ООД от ...Т." ООД в размер на 1 609 840 лева. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСПОРВАТ всички наведени в исковата молба твърдения.

Оспорват твърденията за валидност на правоотношението по договор за цесия от 22.05.2014 година между „Ю.-07" ООД, като цедент, и „Е. Г.– Б." ООД, като цесионер, с предмет - вземане по бъдещо решение на БОС по т.д. № 182 от 2014 година, продадено за цена от 15 000 лева.

ОСПОРВАТ качеството на частен правоприемник на „Е. Г.– Б." ООД на вземането на „Ю.-07" ООД, основано на договора за цесия. Оспорват датата на договор за цесия от 22.05.2014 година и твърдят, че същият е антидатиран и е подписан на 28.04.2015 година, когато са подписани едновременно и другите представени с исковата молба документи - разписка и декларация per. № 1937 от 28.04.2015 година.

ВЪЗРАЗЯВАТ за нищожност на договора за цесия от 22.05.2014 година, като сключен от лице С.С., което към датата на подписването на договора през 2015 година не е управител на „Ю.-07" ООД, не може да изразява воля (съгласие) на дружеството за сключване на договор; не е негов волеобразуващ или волеизразяващ орган, поради което и договорът е нищожен, като сключен при липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр.2-ро от ЗЗД, а валидността на същия е оспорена и отречена веднага от дружеството-цедент с изрична нотариална покана до „Т." ООД по описа на нотариус Н. А. per. № 028 на НК на РБ., която представят.

Валидността на договора за цесия е отречена от самия ЦЕДЕНТ както пред Бургаски окръжен съд; Бургаски Апелативен съд; Видински окръжен съд; Софийски Апелативен съд; Пред ВКС, пред Главния прокурор на Р Б. по жалба на дружеството, както и изрично пред ЧСИ по образуваното от кредитора „Ю--07"ООД изпълнително дело № 201580400400186 по описа на ЧСИ Д. Н. per. № 804, с район на действие Окръжен съд - гр.Б..

         Отричането на съществуването на валиден договор за цесия е направено както от управителя на дружеството — А. С., така и е направено от подписалия неистинския и антидатиран частен документ предходен управител на дружеството - С.С.. Невалидността на договора за цесия и неговото антидатиране е удостоверено от С.С. с декларация, която представят, както и е отречено от самия него, като свидетел и пред съда по т.д. № 54/2015 година на Видинския окръжен съд с представения протокол от разпита му. образувано по молба с пр.осн. чл. 625 ТЗ на „Е. Г. – Б. ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Т." ЕООД, основано на цесията и на вземането на „Ю.-07“, както и като свидетел по ДП на СРП по жалбата на „Ю.-07" ООД за извършено документно престъпление, доказателства за което представят с настоящия отговор.

С отговора на исковата молба и на основание чл. 211 от ГПК предявяват и НАСРЕЩЕН иск срещу на „Е. Г.– Б." ООД за прогласяване на нижощност на договор за цесия от 22.05.2014 година поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД, като твърдят и възразяват, че договорът е антидатиран и подписан от лице С.С., което към датата на подписването на договора през 2015 година не е управител на „Ю.-07" ООД.

С ДОПЪЛНИТЕЛНА НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА ОТ: "Ю.-07" ООД, със седалище гр. С. и адрес на управление гр.С. район Т., ул.., ЕИК. представлявано от управителя на дружеството А. С., гражданин на Р. Л., чрез адв. Д. В. от ВАК, изразяват становището на дружеството „Ю.-07" ООД по изложените в отговора на насрещната ИМ твърдения и възражения, както и допълват твърденията в насрещната ИМ по предмета на спора .Оспорват като неверни всички твърдения в отговора на насрещната ИМ, а именно че: С чл.1, ал.4 от договора за цесия «Ю. -07»ООД се е задължило да действа в производството по делото (т.д. № 182/2014 година на БОС) като косвен представител на «Е. Г.-Б ООД по смисъла на чл.292 от ЗЗД, което ответникът изказва като «обяснение» защо не е уведомил съда за частното правоприемство по цесията; Процесният договор е подписан от страните по него именно на 22.05.2014год.; Договорът е подписан от С.С., в качеството му на управител на „Ю.-07" ООД , Договорът за цесия, разписката и декларацията са подписани едновременно, което ответникът сочи, че ясно и недвусмислено било установено от назначената съдебно -графическа експертиза.

Тези твърдения са неверни , не се подкрепят от никакви доказателства, твърдят за антидатиране на договора за цесия и неговата нищожност:

С подадена молбата вх. № 2750 от 21.07.2015 година по чл. 625 ТЗ на

„Е. Г.Б." ООД пред Видинския окръжен съд за обявяване на „Туркомфорт" ООД в несъстоятелност по т.д. № 54/2015 година на ВдОС, за първи път „Е. Г. Б." ООД представя в правния мир ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ от 22.05.2014 година, с който договор да обоснове легитимацията си на кредитор на „Т." ООД с вземане от над 1 млн лева, придобито от „Ю.-07" ООД срещу цена от 15 000 лева, платена в брой, срещу разписка.

С молбата по чл. 625 от ТЗ е поискано спешно ОБЕЗПЕЧЕНИЕ - спиране на изпълнението по изп.дело № 186/2015 година на ЧСИ Н.. Към датата на постановяване на Определението на ВдОС № 69 от 22.07.2015 година по т.д. № 54/2015 година за спиране на изп.дело № 186/2015 година на ЧСИ Д. Н., която е последната дата на провеждането на публична продан, за купувач на имотите на „Т. ООД, в същия ден, е обявен „Ю.-07" ООД, като взискател по изп.дело.

Едва тогава, на 23.07.2015 година, от електронно писмо - съобщение на ЧСИ Н. до „Ю.-07" ООД, последното узнава за заведеното производство по молба на нелегитимен кредитор, претендиращ вземането му като свое - „Е. Г. Б." ЕООД.

Своевременно „Ю.-07" ООД оспорило договора за цесия с депозираната по т.д. № 54/2015 година до ВдОС молба от 29.07.2015 година за присъединяването на „Ю.-07" ООД по чл. 625, ал. 4 от ТЗ като кредитор, както и оспорило цесията с отправена до длъжника изрична нотариална покана на нотариус Н. А. А. с адресат „Т." ЕООД - гр. В, съдържаща волеизявление на „Ю.-07" ООД, че договорът за цесия от 22.05.2014 година е недействителен и не е подписан от надлежен управител на дружеството.

С определение на Софийския апелативен съд № 2484 от 16.09.2015 година по ч.т.н.д. № 3635 от 2015 година е отменено изцяло Определението № 69 от 22.07.2015 година по т.д. № 54/2015 година на ВдОС за спиране на изп.дело с изрични мотиви на въззивния съд, коментиращи липсата у „Е. Г. Б." ООД на качество на кредитор по представения договор за цесия.

     Видинският окръжен съд , като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Предявен е установителния иск с правно основание чл.694 ТЗ  с предмет установяване съществуването и точния размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите.Установяването по исков ред на вземанията на кредитортие в производството по несъстоятелност е заключителен етап от фазата по приемане на вземанията. Всяко лице, предявило вземане срещу длъжика в сроковте и при условията на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ и всеки кредитор с вземане, подлещажо на служебно приемане по чл. 687 ТЗ разполага с правната възможност да оспори списъка на приетите от синдика вземания.

Искът по чл. 694 ТЗ е субсидиарен способ за установяване правата на кредиторите, чието предявяване се подчинява на по-строги и формални предпоставки за допустимост, за разлика от общия установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Допустимостта на всеки иск за установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена от наличието на правен интерес у кредитора, който следва да съществува към момента на неговото предявяване и да бъде обоснован в исковата молба.

В производството по чл. 694 ТЗ правният интерес на ищеца от установяването произтича било от наличието на надлежно предявено негово вземане срещу длъжника, съществуването на което е отречено от синдика, било от включването в списъка на приетите вземания на вземания на други кредитори, чието съществуване, размер или обезпечение ищецът (кредитор или длъжник в производството) оспорва.

В зависимост от предмета на установяване - съществуването или несъществуването на едно оспорено от легитимираното лице вземане, искът може бъде както положителен (когато се цели установяване съществуването на невключено в списъка вземане) предявен от кредитор, така и отрицателен - когато се цели установяване несъществуването на включено в списъка вземане (предявен от друг, оспорващ кредитор или от длъжника). На установяване подлежи както съществуването на цялото вземане, така и на отделни негови части - главница, лихви, неустойки, разноски. На установяване по този ред подлежат всички видове вземания, с търговски и нетърговски произход, доколкото масата на несъстоятелността служи за общо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, независимо дали вземанията им са възникнали в резултат на търговската му дейност.

По делото се установи , че с Решение № 31 от 15.11.2016 год. по т.д. № 54/2015 год. Окръжен съд – В. обявил неплатежоспособността на "Т." ЕООД, ЕИ.., град С. открил производство по несъстоятелност на дружеството, назначил временен синдик и свикал Първо събрание на кредиторите.

В срока по чл. 685 ТЗ "Е. Г.– Б. ЕООД предявил писмено своите вземания пред съда с копие до синдика, като посочил основанието и размера на вземанията си, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представи писмени доказателства за вземанията.

На 05.01.2017 год. по партидата на длъжника в Търговския регистър са обявени изготвени от синдика на "Т." ЕООД списък на приетите предявени вземания и списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на дружеството.

В списъка на неприетите вземания са включени предявените от "Е. Г.– Б." ЕООД вземания за главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 211,240.21 евро и законна лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Така посочените вземания били предявени и от „Ю.-07" ООД и били включени в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторит на „Т." ЕООД.

В законоустановения срок предявили възражения на „Е. Г. – Б." ЕООД против изготвения от синдика списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Т." ЕООД, в който са включени предявените вземания. В същия срок възразили и против списъка на приетите предявени вземания в частта, в която в списъка са включени предявените от „Ю.-07" ООД вземания вземания в общ размер от 1,609,840.60 лв., от които главница в размер на 567,324.30 евро, разноски в размер на 57,798.62 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до 15.11.2016 год. в размер на 406,930.39 лв., законна лихва от 16.11.2016 год. до датата на предявяване на вземането в размер на 8,321.92 лв. и разноски по изп. д. № 186/2015 год. на ЧСИ Д. Н., per. № 804 при КЧСИ в размер на 27,200.00 лв.

След проведено производство по разглеждане на възраженията ни на 22.02.2017 год. по партидата на „Т." ЕООД е обявено определение от 20.02.2017 год. по т.д. № 54/2015 год. Окръжен съд – В., с което предявените от „Е. Г.–Б. „ ООД възражения са оставени без уважение и съдът по несъстоятелността одобрил списъка на неприетите предявени вземания и списъка на приетите предявени вземания.

С оглед на изложеното за „Е. Г.– Б." ООД е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото предявено от дружеството вземане, както и на иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ иск за установяване несъществуването на приетото вземане на „Ю.-07" ООД.

По основателността на исковете по чл.694 ал.2 и ал.3 ТЗ.Предмет на делото са предявени от „Е. Г.– Б." ООД положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземане, предявено от дружеството в производството по несъстоятелност на „Т. ЕООД, както и на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ иск за установяване несъществуването на прието в същото производство по несъстоятелностт вземане на „Ю.-07" ООД.

Доказването в настоящия процес процес се подчинява на общите правилата ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от страните следва да установи твърдените факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.

         Ищецът по положителен установителен иск „Е. г. Б.„ЕООД, следва да установи по пътя на пълното доказване всички обстоятелства, от които претендира, че произтича твърдяното вземане , фактическото му и правно основание - договорно –договор за цесия, неговия вид и размер.

„Ю.-07“ООД следва да наведе в процеса всички свои възражения, отричащи това вземане - такива за пълно или частично погасяване чрез осъществено плащане, прихващане, за изтекла погасителна давност, както и всички свои възражения за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, на който се позовава ищеца.

Особена хипотеза на разместване на доказателствената тежест е налице при предявен отрицателен установителен иск.

Предявеният от „Е. г.-Б. „ЕООД ЕИК:. отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на вземане на „Ю.-07“ ООД към „Т. в общ размер на 1 609 840.60 лева, от които главница в размер на 567 324.30 евро разноски в размер на 57 798.62 лева и законна лихва върху главницата за периода 09.04.2013г. до 15.11.2016г. в размер на 406 930.39 лева законна лихва от 16.11.2016г. до датата на предявяване на вземането, в размер на 8 321.92 лева и разноски по изпълнително дело №186/2015г. на ЧСИ Д. Н. в размер на 27 200.00 лева.

         В този случай ищецът ( кредитор) следва да установи всички свои доводи срещу съществуването на отреченото право , а ответникът носи тежестта на доказване на съществуването на вземането с всички негови характеристики и обезпечения.

Поради това Видински окръжен съд е възложил тежест на доказване на предявения отрицателен установителен иск върху ответника „Ю.-07“ ООД.

За установяване твърденията на страните Съдът е допуснал събирането на всички относими доказателства, но предвид характера на отношенията това са преди всичко писмени доказателства и съдебно - счетоводни експертизи.

         При постановяване на решението съдът взе предвид всички факти, релевантни за спорното право, осъществени към датата на решението - чл. 235, ал. 3 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

        На 24.04.2007 год. между ответниците е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,с който първият ответник „Т." ЕООД се задължил да продаде на втория ответник „Ю.-07" ООД УПИ III -1687 в кв. 85 по плана на град С. Бургаска област с площ от 741 кв.м. при съседи: от запад - улица, север - УПИ V -1020, североизток - УПИ VI „За озеленяване", юг - край на регулацията ведно с находящите се в него постройки: семеен хотел „Ф.", състоящ се от партерен етаж от 446,96 кв.м., първи етаж от 446,96 кв.м., втори етаж от 446,96 кв.м., трети терасов етаж от 379,60 кв.м., четвърти подпокривен етаж от 390,14 кв.м., от която сграда се продават 200 кв.м. ид. части от сутерена, 60 кв.м. ид. части от партера и целият първи етаж, целият втори етаж, целият трети терасов етаж и целият четвърти подпокривен етаж на цена от 1,420,000.00 евро, платима на три вноски - от 510,000.00 евро, 490,000.00 евро и 420,000.00 евро, от които първите две вноски дължими до 30.05.2007 год., а третата - при условие, че към 30.05.2007 год. продавачът е завършил строителството на продаваемата сграда и за строежа е издадено разрешение за ползване; ако това условие е настипало към по-късен момент, цената е дължима при настъпване на условието.

             Чл. 7 от предварителния договор съдържа клауза за неустойка, съгласно която при несключване на окончателен договор/разваляне на предварителния договор неизправната страна дължи връщане на всичко получено по договора и неустойка, както следва: 10,000.00 евро - ако все още не е изплатена втората вноска; 200,000.00 евро - след изплащане на втората вноска.

След сключването на договора „Ю.-07" ООД изплатило на „Т. ЕООД част от цената в размер на 577,324.30 евро на осем вноски, последната от която с платежно нареждане от 07.12.2007 год.

Поради неплащане на цената в определения с договора срок и отказ на „Ю.-07" ООД да се яви пред нотариус за изповядване на окончателен договор за продажба на имота по предварителния договор „Т." ЕООД развалило същия, считано от 10.04.2009 год. с нотариална покана, връчена на „Ю.- 07" ООД.

            На 09.04.2013 год. „Ю.-07" ООД предявило иск против „Т." ЕООД за заплащане на 577.324.30 евро, получена на отпаднало основание - разваления предварителен договор, ведно със законната / от завеждане на делото до окончателното изплащане. По исковата молба било образувано т.д 182/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд, по което „Т." ЕООД предявило и съдът приел за разглеждане възражение за прихващане с насрещно вземане за неустойка в размер на 10,000.00 евро ,ведно с лихви за забава от 10.04.2009 год.

          С договор за продажба на вземане (цесия) от 22.05.2014 год. „Ю.-07" ООД прехвърлило на „Е.- Г.– Б." ООД своите вземания по разваления предварителен договор от 24.04.2007 год. Между „Ю.-07" ООД и „Т." ЕООД за продажна цена в размер на 15,000.00 лв., която била платена в брой на „Ю.-07" ООД при подписването на договора.

В чл. 1, ал. 1 от договора изрично е посочено, че вземанията са предмет на по т.д. № 182/2014 год. описа на Бургаски окръжен съд; с чл. 1, ал. 4 от договора „Ю.-07" ООД се е задължило да действа в производството по делото като косвен представител на „Е. Г. – Б." ООД по см. на 292 ЗЗД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за цесия прехвърлителното действие на договора настъпва спрямо страните с неговото подписване, а спрямо трети лица и спрямо длъжника - от момента на съобщаване на длъжника. С чл. 1, ал. 3 от договора за продажба на вземания „Ю.-07" ООД е възложило на „Е. Г.– Б." ООД и го е упълномощило да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземанията.

„Е. Г. – Б." ООД уведомило „Т." ЕООД с две уведомления, връчени на - 02.02.2015 год. и на 06.03.2015 год. Двете уведомления са връчени на длъжника чрез Б. Б. Б., който на 04.03.2015 год. е вписан като управител и законен представител на Т. ЕООД.

С решение № 266 от 24.07.2016 год. по т.д. № 182/2014 год. Бургаски окръжен съд осъдил „Т." ЕООД да заплати на „Ю.-07" ООД сумата 567,324.30 евро, получена на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 24.04.2007 год. между „Т.- ЕООД като продавач и „Ю.-07" ООД като купувач ведно със законната лихва от завеждане на делото на 09.04.2013 год. до окончателното изплащане и съдебноделоводни разноски в размер на 57,798.62 лв. Видно от приетото по делото съдебно решение, същото е влязло в сила на 09.10.2015 год.

Разпитан в съдебно заседания, св. С.С. заявява, че е подписал процесния договор за цесия през 2015 год., когато вече не е бил управител на „Ю.-07" ООД. Същият познава М. Л. от около 10 год. и е негов кум от около 7-8 год. Според показанията на св. С. характерът на М. Л. е ... малко сложен", но „с усмивка на лицето" и „през смях" му заявил, че може да му се случи „нещо", ако не подпише документите; въпреки това С. се се притеснил и решил, че не можа да навреди на дружеството, защото вече не заема този пост. Макар че според св. С. М. Л. не е известен с това, че прави саморазправа с хората" и не знае някога да се е саморазправял с някого, думите на последния породили у С. „основателен страх".

         Въпреки, че С. уведомил органите на прокуратурата за заплахите, когато Л. наскоро му предложил да работят заедно, С. му отговорил, че е възможно, защото познава подходящ човек и предполага, че в бъдеще ще направи връзка с него.

Видно от приетата по делото съдебно-графическа експертиза, процесиите договор за цесия и разписка от 22.05.2014 год. и декларация от 28.04.2018 год. са написани върху идентична хартия; договорът за цесия и декларацията са изписани с шрифт „Calibri" 12Pt, а разписката - с шрифт „Times New Roman", 12 Pt; има съвпадение в тонера, използван при отпечатването на договора за цесия и декларацията, които са отпечатани на черно-бял лазерен принтер; съвпадение има и в химикалните пасти, използвани при подписите в договора за цесия и разписка.

Разпитан в съдебно заседание, експертът-графолог е категоричен, че не може да заяви дали някои, или всичките документи са изготвени на една и съща дата, т.е. не може да установи давността.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, допълнена с изявления на вещото лице в съдебно заседания на 23.02.2018 год. се установява, че в счетоводството на ищеца през 2014 год. е осчетоводена цената в размер на 15,000.00 лв., която той е заплатил на „Ю.-07 ООД" по договора за цесия. Установи се също така, че в счетоводството на ответника „Т." е отразена промяната на титуляра на вземането, настъпила в резултат на неговото прехвърляне, като към 31.12.2014 год. вземането на „Ю.-07 ООД" от с-ка 498 е записано като вземане на „Е. Г. – Б." ООД по с-ка 499; тези записи са отразени в оборотните ведомости на „Т.", в неговата Главна книга, в папка „Разчети" и в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2014 год.

Според експерта (т. 3 от заключението) в счетоводството на „Е. Г.– Б. ООД вземането по договора за цесия е посочено по с-ка 751-1 „Приходи за бъдещи периоди", която е задбалансова; това записване не представлява данъчно нарушение, защото отчитането не води до данъчни задължения, а са нарушение ЗСч и счетоводните стандарти.

В хода на производството по делото процесуалните представители на ответника „Ю.-07" ООД представиха различни доказателства, събрани в други производства (досъдебни производства, други съдебни производства) следва да се има предвид следното:

В гражданския процес позоваването на доказателства, събрани в други съдебни производства е недопустимо. Изключенията, уредени именно като такива, са строго изброени в ГПК - изрична делегация по чл. 25 ГПК, обезпечаване на доказателства - чл. 208 ГПК, хипотезата на чл. 232, изр. 2 ГПК в която само при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ищецът по ново дело може да се ползва от вече събраните доказателства и то, ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Ако самото дело бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства, като срокът за оспорването им по чл. 193 ГПК е най-късно в края на заседанието, в което е прието делото (преписката). Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по приложеното, ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства.

Извън посочените хипотези, недопустимо е съдът по делото да се позове на доказателства, събрани от друг съд - граждански или наказателен, или от друг държавен орган (в т. см. Решение № 73 от 30.03.2017 г. по т. д. № 53570/2015 г., Г. К„ IV Г. О. на ВКС).Ето защо доказателства, събрани извън настоящето производство, не следва да бъдат ценени в хода на настоящето

 

Относно основателността на предявените искове:

Предявените от „Е. Г.Б. ООД положителен и отрицателен установителен иск са доказани по основание и размер по следните съображения:

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.

Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея. Това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка, лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права).

Макар и цесионерът да придобива едно вземане, той не става страна в правоотношението между цедента и длъжника (по арг. от Решение № 494 от 11.IV.1984 г. гр. д. № 3859/83 г., I г. о. и Решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о.). По същата причина – защото не става носител на задълженията по двустранните правоотношения, цесионерът не придобива ex lege и правото напр. да развали договора. По силата на цесията обаче новият кредитор е поставен в правното положение на стария и длъжникът може да направи на новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария – неговото положение не може да бъде влошено от цесията (така Решение № 37 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г., IV г. о., Решение № 2175 от 8.XI.1955 г. по гр. д. № 6610/55 г., IV г. о., Определение № 528 от 15.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 630/2012 г., I т. о.).

В конкретния случай процесното вземане е възникнало на 10.04.2009 год, когато „Т." ЕООД е развалило сключения между него „Ю.-07" ООД предварителен договор за продажба на недвижим имот. С развалянето на договора е отпаднало основанието, на което е било извършено плащането на 567,324.30 евро от „Ю.- 07" ООД по предварителния договор за продажба и в патримониума на дружеството е възникнало вземане към „Т." ЕООД за тази сума.

Със сключването на договора за прехвърляне на вземания на 22.05.2014 год. „(О. - 07" ООД е отстъпило това вземане на „Е. Г.– Б. ООД, като по този начин е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор по вземането е станало „Е. Г.– Б." ООД, на когото „Ю. - 07" ООД е прехвърлило вземането си, като вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора.

При договор за прехвърляне на вземания правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора. С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като по този начин настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, а вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора (в т.см. Решение № 584 от 24.03.2014 г. по в. гр. д. № 268/2014 г. на Окръжен съд – П.).

В конкретния случай с подписването на договора за прехвърляне на вземания на 22.05.2014 год. „Е. Г.– Б." ООД е станало титуляр на вземанията, които „Ю.-07" ООД е имало към „Т." ЕООД по разваления предварителен договор от 24.04.2007 год. между тях; „Ю.- 07" ООД е загубило качеството си на кредитор на „Т." ЕООД.

Тези вземания са установени със сила на пресъдено нещо с решението по т.д. № 182/2014 год. на Бургаски окръжен съд; по силата на чл. 1, ал. 4 от договора за цесия и на основание чл. 292, ал. 2 ЗЗД правата по осъдителното решениена Бургаски окръжен съд в отношенията между „Ю.-07" ООД и „Е. Г.– Б." ООД се смятат за права на „Е. Г.– Б." ООД.

Веднъж сменили своя титуляр по силата на договора за цесия, вземанията са станали притежание на „Е. Г.– Б." ООД и този факт не може да бъде променен по никакъв начин.

За да породи действие договора за цесия по отношение на длъжника, нормата на чл. 99,ал.3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния случай по делото е представено писмено уведомление изходящо от новия кредитор по силата на чл. 1, ал. 3 от договора за продажба на вземания, с който „Ю.-07" ООД е възложило на „Е. Г.– Б." ООД и го е упълномощило да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземанията.Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

Този извод се налага както от нормата на чл. 36 ЗЗД, която установява принципната допустимост на представителството за всички правни действия, така и от целта на уреденото с чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение за уведомяване за цесията, а тази цел е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което длед прехвърлянето на вземането не е носител на това вземане.

В този смисъл е трайната съдебна практика, като съдилищата подчертават, че в случая не става дума за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на действието; съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което извършването му може да бъде възложено на представител, включително и на цесионера на общо основание; при наличие на упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, от името на представлявания цедент (в т. см. Решение № 63 от 18.09.2015 г. по в.т.д. № 89/2015 г. на Окръжен съд - Търговище).

По възражението на ответника „Ю."-07" ООД за антидатиране на договора за цесия, за което като доказателства освен твърденията на св. С.С. се сочи неговото неосчетоводяване при ищеца и при „Т." ЕООД, съдът приема следното:

         По настоящето дело е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в.л Р.К., която установява установява , че са налице счетоводни записи на договора за цесия през 2014 год. както при ищеца „Е. Г.– Б. „ООД/за плащане на цената по договора за цесия/, така и при ответника „Т.“ЕООД, в чието счетоводство към края на 2014 год. е отразено, че вземането на „Ю.-07" ООД е цедирано на „Е. Г.– Б." ООД и основанието за този запис е именно процесната цесия.

         Вещото лице подържа в заключението си, че счетоводното отчитане на цесията е изключително сложна и деликатна операция, поради множеството разновидности на договорите за цесия и сложните отношения в стопанския живот при цедиране на едно задължение Законодателят затова и не е предписал точен механизъм за отчитането на цесията, чрез Националните счетоводни стандарти. За да запази интересите на кредитора и имуществото на длъжника, законодателят предвижда вземането по цесията да се отчете като финансов актив. Логиката е следната - финансовите активи не се амортизират, т.е. размерът на вземането ще е постоянно, расте само лихвата за просрочие. Финансовите активи не подлежат на обща погасителна давност - 5 години, следователно вземанията не могат да се отпишат от баланса след изтичане на погасителната давност. Всяко постъпление по договора за цесия ще се отчита в баланса, като респективно се посочва увеличение на парични средства, ако се плаща в пари срещу намаление на този актив. Ако се придобият имот в баланса ще се покаже увеличението на имуществото на предприятието срещу намалението на финансовия актив.

В счетоводството на „Е. Г.– Б." ООД вземането по цесия е посочено по сметка 751-1 „Приходи за бъдещи периоди ", която е задбалансова сметка .

От данъчна гледна точка тук няма нарушение, защото това отчитане не води до данъчни задължения. Нарушени са единствено ЗСч и счетоводните стандарти.

В счетоводството на ищеца „Е. Г.Б." ООД разписката за платената цена на цедираното вземане е отразено счетоводно на 22.05.2014 г.

Разписката от 22.04.2014 г. е осчетоводена на 22.05.2014г.

Дт с/ка 499 Други кредитори •- кредитор „Ю. - 07" ООД - 15 000 лева

Кт с/ка 501 Каса в левове 15 000 лева.

Счетоводното основание на операцията е - договор за цесия - покупка на вземане, платено задължение.

Преведено на граждански език това означава. На 22.05.2014 г. изплатихме в брой от касата сумата от 15 хил.лева.

         В последното съдебно заседение в.л уточнява, че при изготвяне на заключението е посетил счетоводствата на „Е. Г." ЕООД и на „Т." ЕООД. Посочва отразеното в оборотна ведомост от 01.01.2014г. до 30.09.2015r.no с-ки 498 и 499. По с-ка 498 „други дебитори" начално салдо дебит - 1 129148.19, кредит 0.00, дебит оборот 1 517.04 кредит оборот 1 130665.23. крайно салдо 0.00. По с-ка 499 други кредитори начално салдо кредит - 1 129148.19, дебитно начално салдо 0.00 Обороти по с-ката дебит оборот 0.00, кредитен оборот 4 3077.95,крайно салдо 0.00, кредит 1172226.14.

В главната книга с-ка по 499 началнто салдо кредит 1129148.19.

Посочва, че тези цифри кореспондират с оборотната ведомост от 01.01.2014г. по ведомост 409, 499

Посочва, че на ред 40 от папката, послужила като основание за изготвяне на заключениетоса посочени- разчети папка 90 на „Т.“ЕООД 01.01.2014г на ред 40 е записано цесия като са посочени разчетите на с-ка 499 и 498 със стойност 1129148.19лв., с оглед на което следва да се възприеме, че е осчетоводено вземането за цесия към 31.12.2014г. в“ Т.“ЕООД-гр.С../ подържано становище от в.л в сз/.

Счетоводните документи, по които вещото лице е изготвило заключението си, с уточненията в съдебно заседение са представени и приети от съда, неоспорени от ответниците.

Поради това, ВОС приема, че заключенето е обективно и правилно, съобразено с данните по делото и следва да бъде възприето от съда при постановяване на решението . Заключението не е оспорено.

Налага се извода, че е налице осчетоводено вземането за цесия към 31.12.2014г. в счетоводството на “ Т.“ ЕООД-гр.С..

Този факт води до извода, че към 31.12.2014 год. и на ищеца, и на „Т." ЕООД е било известно сключването на договора за цесия, т.е. не е възможно този договор да е подписан през 2015 год., както твърди св. С.С..

         По делото е представен и Констативен протокол за проверка от НАП, който обсъжда процесния договор за цесия, като не е констатирано някакво нарушение на ЗСч и счетоводните стандарти, каквото според съдебно-счетоводната експертиза съставлява записът на цесията като „Приходи за бъдещи периоди".

         При тези данни ВОС приема, че с подписването на договора за цесия на 22.05.2014 год. кредитор на „Т." ЕООД за процесното вземане е станало „Е. Г.Б." ООД и положителният установителен иск по чл. 694 ТЗ следва да бъде уважен.

Именно защото със сключването на договора за цесия е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение и кредитор по вземането е станало „Е. Г.– Б." ООД, а „Ю. - 07" ООД е загубила качеството на кредитор на „Т." ООД в момента на сключване на договора, от 22.05.2014 год. „Ю. - 07" ООД няма никакви вземания към „Т." ООД, които да произтичат от разваления договор за продажба между двете дружества. Това налага уважаването и на предявения отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ.

 

По отношение насрещния иск предявен от „Ю.-07" ООД , че процесният договор за цесия Е НИЩОЖЕН ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ :

Видинският окръжен съд, намира същия за неоснователен по следните съображения :

Следва да се има предвид, че доколкото при неформалните и консенсуални договори моментът на сключване на договора е моментът на съвпадане на насрещните волеизявления на страните по него, съдържащи същественото съдържание на договора, то обективирането на същия  в писмен документ и полагането на подписи  не е част от фактическия състав по сключването му. Същият се счита сключен с постигане на съгласие между страните. В тази връзка дори изготвеният документ да не е подписан от едната страна или от страните по договора, или подписът се окаже, че не е на съответната страна, това не означава, че същият е нищожен поради липса на съгласие.

Друг е въпросът при формалните договори, където обективирането на договора в писмена форма, която, за да се приеме за завършена, следва да е последвана от поставянето на подписи на страните по него, като необходима последица от изразяването на волята в документа (в противен случай ще е налице единствено проект на договора), то липсата на подпис, ще доведе до нищожност на договора, поради липса на форма.

           В случая, след като договорът за цесия е неформален и страна по него е предявила иск, позовавайки се на права по договора, неоснователно е насрещната по спора страна да твърди, че липсва съгласие на ищеца за сключване на договора.

Липсата на съгласие ищецът по насрещната искова молба аргументира с „натиск", оказан на С.С. от М. Л.; самият С. твърди, че думите на Лютов, макар и казани през смях, макар и че на С. да не е известен случай на саморазправа с когото и да било от страна на Л. възбудили у него „основателен страх". Твърдението за „липса на съгласие", „Ю.-7 ООД обосновава с отправени от М. Л. заплахи към С.С. .

         Заплашването като основание за унищожаване на сделката следва да се разграничи от сделките, които са сключени под въздействието на пряко физическо насилие. Приема се, че сделките, сключени под прякото въздействие на физическо насилие,  са нищожни съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Лицето, което е жертва на  физическо насилие, е толкова повлияно от ситуацията, че не може да изрази правновалидна воля. Физическото насилие е до такава степен непреодолимо,че лицето не действа съзнателно спрямо своите вътрешни намерения, а се превръща в средство, чрез което се осъществяват чужди действия. Първият етап при сформирането на волята на лицето, подложено на физическо насилие, липсва в следствие от фактическата обстановка, в която се намира.Когато липсва едната част на волеизявлението, то не може да бъде санкционирано като действително и се обявява за едно правно нищо, за нищожно.

Действието на заплашването, респективно психическата принуда, влияе върху мотивационния етап при сформирането на волята. Това деформиране на волята, следствие от страховите представи, внушени на заплашеното лице, въз основа на което се обективира волеизявлението за сключването на определана сделка, е порокът, който характеризира сделката като унищожаема поради заплашване.

Хипотезата на нищожност поради липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД е налице, когато върху лицето, подписало договора е упражнена физическа принуда, каквито твърдения липсват в предявения насрещен иск;

Когато върху страната е упражнена психическа принуда, изразяваща се в предизвикването на основателен страх от причиняване на материална или морална вреда, който може да е предизвикан както от насрещната страна, така и от трето лице е налице хипотезата на унищожаемост по чл. 30 от ЗЗД. Законът изисква страхът да е основателен, т.е. страховите представи да са от естество да мотивират страната да сключи съответната сделка. Необходимо е и наличие на причинна връзка между създадените у страната страхови представи и сключването на сделката, т.е. последното да е обусловено от упражнената психическа принуда и страха от бъдещо неблагоприятно въздействие върху неговата имуществена или морална сфера, в частност върху физическата му неприкосновеност, а не от други съображения.

И в двата случая ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключил договора изключително под въздействието на осъществените насилствени действия (в т. см. Решение № 1350 от 28.06.2016 г. по т. д. № 3921/2015 г. на Апелативен съд – С.).

По българското право последиците от двете различни проявни форми на принуда (физическа и психическа) са уредени като две съществено различни форми на недействителност. Това са нищожността и унищожаемостта, уредени в чл. 26 и сл. ЗЗД. В чл. 26 ЗЗД са посочени случаите на нищожност, а в чл. 27 - 33 вкл. на същия закон - случаите на унищожаемост.

Нищожност поради липса на съгласие ще е налице, ако няма две насрещни, съвпадащи по съдържание, волеизявления. Тази хипотеза има предвид случаите, когато е обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението действително воля няма, т.е. волята и изявлението не съвпадат. Безспорно в конкретния случай подписите, положени върху договора за цесия, са на посочените в договора лица. Това обстоятелство не бе спорно в процеса. Налице е валиден договор, сключен в изискуемата от закона форма, който е породил своите правни последици.

Според чл. 30 от ЗЗД заплахата е налице, когато едната страна е била принудена да сключи договора под въздействието на основателен страх, възбуден от противоречащи на закона или морала действия, извършени от другата страна или от трето лице. Заплашването води до недействителност на волеизявлението, ако е в резултат на непозволени и противоречащи на закона или морала действия. Ако извършените от едната страна по договора действия не са от такъв характер, дори да са възникнали у другата страна страхови представи, под влияние на които тя да е подписала договора, не е налице опорочаване на волята й по смисъла на чл. 30 ЗЗД. По делото не се събраха доказателства за отправени такива заплахи при подписване на процесния договора за цесия.

Двете различни форми на недействителност имат различна правна уредба и последици - докато при случаите на нищожност съгласието на страните за сключването на договора не поражда никакви правни последици от момента на сключването му, то при унищожаемостта сключването на договора поражда неговите желани последици, но порокът, при който той е сключен, дава право на заинтересуваната страна в давностния срок по чл. 32 ЗЗД да поиска унищожаването на сделката. Унищожаването на сделката води до заличаването на правните й последици от момента на сключването й. Ако не е поискано такова унищожаване, както и ако страната, която следва да се позове на тази унищожаемост, не стори това, уговорените правни последици на сделката настъпват на общо основание (в т. см. Решение № 858 от 18.04.1977 г. по гр. д. № 312/1977 г., I г. о. на ВС)

Изложеното води до извода, че ако бе доказано заплашване по отношение на С. при подписване на договора за цесия от 22.05.2014 год., следваше да се приеме че този договор е унищожаем поради заплашване, а не нищожен поради липса на съгласие.

Липсата на съгласие по см. на чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД, е основание за обявяване на сделката за нищожна. Под липса на съгласие в тази хипотеза законодателят има предвид и волеизявление, което не почива на нормалната воля на страната в резултат на упражнена върху него физическа принуда. Физическото насилие я мотивира да направи волеизявлението при отсъствие на воля за сключване на сделката. Ето защо, в този случай волеизявление няма, тъй като то е направено в резултат на физическа принуда, а сключената под физическо насилие сделка е нищожна.

          Ищецът обосновава липсата на съгласие с упражнен психологически натиск, закани от лице, което е  присъствало при подписването на договора за цесия. Последното се твърди в показанията на св. С.. По делото не се установява обаче, върху същия да е упражнена физическа принуда, пряко физическо насилие, довело до волеизявление, което да не съответства на волята му. Фактическата обстановка, която описва свидетеля С. навежда на извода за друг вид недействителност на сделките – тяхната унищожаемост по см. на чл.30 ЗЗД. Заплашването е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх, тъй като при него и налице осъзнавано несъответствие между волята на страната и нейното обективиране. При заплашването има воля, но върху нея е въздействано чрез средствата за психическа принуда.

          На това основание предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Не би могло да се приеме, че с този иск се претендира установяването на унищожаемост на договора, тъй като съдът е длъжен да даде защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин,който е поискан от ищеца, Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т.е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното обуславя недопустимост на решението (в т. см. Решение № 620/25.06.1993 г. по гр.д. № 211/1993 г. на I Г.О. на ВС; Решение № 2161/23.10.1963 г. по гр.д. № 1632/1963г. на II Г.О. на ВС; Решение № 2366/01.09.1978 г. по гр.д. № 1917/1978 г. на II Г.О. на ВС; Решение № 1734/10.05.1983 г. по гр.д. № 1341/1993г. на II Г.О. на ВС; Решение № 246 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г„ Г. К, IIГ. 0. на ВКС).

По настоящия процес пълно и главно доказване на изложените в исковата молба твърдения за заплашване на С.С. не бе проведено. Твърденията на С., че М. Л. го е заплашвал „през смях" и че тези заплахи са породили в него страх, макар че на С. не е известен случай на саморазправа от страна на Л. са взаимно изключващи се и си противоречат с признанието му, че С. и Л. са продължили отношенията си и след т. нар. „заплашване", като към настоящия момент С. дори е готов да влезе в нови бизнес-отношения с Л.

По делото не бяха представени други доказателства - показания на други свидетели за заплашването на С. и за изпитания от него основателен страх освен твърденията на самия С.. Сами по себе си тези твърдения не могат да установят нито факта на заплахата, нито доколко тя е довела С. до състояние, в което е подписал договора против волята си.

Поради това съдът приема, че предявените от „Е. Г. – Б." ООД положителен и отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ следва да бъдат уважени, а насрещният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД на „Ю.-07" ООД подлежи на отхвърляне, като недоказан.

         По отношение производството по чл.193 ГПК -производство по оспорване истинността на документите, както следва: договор за цесия от 22.05.2014 година, уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 02.02.2015 година и от 06.03.2015 година,съдът приема оспорването за недоказано.

Производството по чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила.

В настоящото производство не се установи оспорването на посочените по-горе доказателства, по съображения посочени в мотивите на съдебния акт.

 

По отношение разноските в производството :

С оглед изхода на спора на „Е. Г.– Б." ООД следва да бъдат присъдени направените от дружеството разноски пред първата инстанция. На стр.24 от делото е представено нот. Заверено пълномощно на процесуалния представител по делото адв. А. Ц. Г., като в същото липсва размер на уговорено възнаграждение, поради което такова не се дължи.

 

По отношение държаваната такса при исковете по чл.694 Тз

 

Ал.7 на чл.694 ТЗ предвижда, че Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. С процесуално-правната разпоредба на чл.694 ал.7 изр.2 ТЗ е предвидено изключение от правилото на чл.3 и чл.4 б.“а“ ЗДТ вр. чл.71 ал.1 и чл.76 ГПК,че държавната такса , дължима по предявена искова молба, се внася предварително. С изр.3 на същата алинея на чл.694 ТЗ по императивен начин законодателят е възложил в тежест на ищеца заплащането на такава при отхвърляне на иска му. С оглед обстоятелството, че исковете на „ Е.г.-Б. „ЕООД ЕИК:. против „Т.“ ЕООД ЕИК:. и „Ю.-07“ ООД ЕИК:. с правно основание чл.694, ал.2 и ал.3 от ТЗ са уважени Д.т не се дължи от ищцовата страна-„ Е. г.-Б. „ЕООД ЕИК:. .

Предявеният насрещен иск от „Ю.-07“ООД против „Е. г.– Б. „ ЕООД с правно основание чл.211 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 22.05.2014г. поради липса на съгласие и за това, че договора е антидатиран, ВОС отхвърля като НЕДОКАЗАН. С чл.694 ТЗ ал.7 по императивен начин законодателят е възложил в тежест на ищеца заплащането на Д.т при отхвърляне на иска му. С оглед цената на договора за цесия от 22.05.2014 год. Между „Ю.-07" ООД и „Е.- Г.– Б." ООД - продажна цена в размер на 15,000.00 лв., дължимата Д.т е в размер на 150 лв.

 

По изложените съображения , Видинският окръжен съд ,

 

           Р   Е   Ш  И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО НА истинността на документите, както следва: договор за цесия от 22.05.2014 година, уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 02.02.2015 година и от 06.03.2015

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Е. г.-Б. ЕООД към „Т. ЕООД в размер на 567 324.30 евро разноски в размер на 57 798.62 лева законна лихва върху главницата, за периода 09.04.2013г. до 15.11.2016г. в размер на 211 240.21 евро и законна лихва след датата на решението за откриване на производството по несътоятелност, което вземане му е прехвърлено от „Ю.-07“ ООД с договор за продажба на вземане /цесия/ от 22.05.2014г. и което вземане произтича от развален предварителен договор за продажбла на недвижим имот сключен на 24.042007г. между „Т.“ ЕООД като продавач и „Ю.-07“ ООД като купувач.

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО несъществуване на вземане     на „Ю.-07“ ООД към „Т. в общ раззмер на 1 609 840.60 лева, от които главница в размер на 567 324.30 евро разноски в размер на 57 798.62 лева и законна лихва върху главницата за периода 09.04.2013г. до 15.11.2016г. в размер на 406 930.39 лева законна лихва от 16.11.2016г. до датата на предявяване на вземането, в размзер на 8 321.92 лева и разноски по изпълнително дело №186/2015г. на ЧСИ Д. Н. в размер на 27 200.00 лева.

       ОСЪЖДА „Ю.-07“ ООД „ ЕИК:. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд- В. , в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 150 / сто и петдесет / лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните .

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :