Видинският окръжен съд наказателно отделение в открито

заседание на двадесет и трети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател: Д.М.

Членове: Л.Л.

Г.Й.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора М.И. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 309 по описа

за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 483/26.09.2017г. по НОХД № 22/2016г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия В.С.К. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2013 г. около 12.10 ч. в гр. Видин, ж.к. „*****“ до блок № *** в посока блок № ****управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка „***** модел „****“ с рег. № ***** - лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,43 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0200, проба № 00126/12.13 ч., за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, подсъдимия К. е осъден и му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т. 7 от НК подсъдимия К. е лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.59, ал.4 от НК, е приспаднато времето през което подсъдимия е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Б.В., в качеството му на защитник на подсъдимия В.С.К.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан ИЛИ при преценка за наличие на съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат М.М., в качеството му на защитник на подсъдимия В.С.К.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена справедлива присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан.

В с.з. пред въззивната инстанция, подсъдимия чрез своя защитник, поддържа жалбата с искане да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че -жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна, и следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, съдът намира следното:

От доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимия В.С.К. на 10.07.2013г. около 12.10 ч. в гр. Видин, ж.к. „******“ до блок № ** в посока блок № *** управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. № *** - лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,43 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0200, проба № 00126/12.13 ч. На К. е съставен АУАН от контролните органи.

Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите И.И.Д. и Г.Д.И.; АУАН № 926/10.07.2013г., съставен от Г.Д.И., младши автоконтрольор, сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин, видно от който акт, К. отказал да го подпише и получи; талон за медицинско изследване № 0372415/10.07.2013г., връчен на същата дата в 12,30ч., като подсъдимия К. отказал да го получи; документ за резултата от проверката с процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7510; документ за годността на процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM 0200; справка в централна база КАТ, за собственост на процесния автомобил.

Няма противоречия между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

Свидетелите И.И.Д. и Г.Д.И. са разпитани и пред ВОС. Въззивната инстанция преценява като достоверни и показанията им пред ВРС по НОХД №1647/2013г. /на И. и тези по НОХД № 22/2016г. на ВРС/, а също и показанията им дадени на ДП, инкорпорирани в доказателствения материал, чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, предл. второ от НПК, с оглед обстоятелства по случая, избледнели в паметта на свидетелите, предвид изминалото време. Видно от показанията на Д. и И., ясно се е виждало, че К. управлява автомобила, който след подаване на сигнал за спиране, спрял в близост до полицейската кола, респ. на не повече от 8 метра от нея. Двамата свидетели са единодушни, че в колата е бил само подсъдимия и е лъхал на алкохол. След като бил тестван с техническо средство, той отказал да даде кръвна проба. Показанията на полицейските служители, напълно кореспондират помежду си и с останалите доказателства, които са посочени в подкрепа на фактическата обстановка, интерпретират професионални и безпристрастни впечатления събрани по служба. Правилно са кредитирани от ВРС, като ВОС също им дава вяра.

Видно от показанията на свидетелите С. Д.Ц. и Н.В.С., първия експерт-специалист, а втория оперативен работник в РУ – Видин, през 2013г. следвало да участват при провеждане на следствен експеримент в настоящото наказателно производство, но такъв не се състоял, тъй като подсъдимия и адвоката му напуснали мястото с процесното МПС, поради възражения, че стъклата на автомобила са технически променени, респ. затъмнени след инцидента. Показанията на тези свидетели нямат пряко отношение към случая и повлияват установената фактическа обстановка.

Правилно ВРС не е кредитирал показанията на свидетелите М.М.М., В.П.В., А.А.М., Е.В.К., Н.Ц.Т. и С.Б.К.. Техните показания, освен, че са в противоречие с останалите доказателства, са в противоречие и помежду си.

Видно от показанията на свидетеля В.П.В., който към 2013г. работил като инкасатор в синя зона в района на Пазара в град Видин, той е заявил, че един ден, около обяд, видял джип, към който се приближили К. и една млада жена. Жената седнала на мястото на шофьора, а К. до нея и потеглили с автомобила. В тази насока е дала показания и свидетелката М.М.М.. На 10.07.2018г. около 12 часа, била срещнала К. и съпругата му пред ****, и понеже между тях имало спор, а К. имал нужда някой да го закара до ж.к. „*****“, и „…за да няма сцени пред ****“ тя предложила да го стори. Отишли до автомобила, който бил паркиран на друго място и потеглили. Свидетелката и преди този случай били карала джипа, тъй като К. я подготвял за предстоящи изпити пред КАТ. Видно от показанията на свидетелката Е.В.К., съпруга на подсъдимия, тя описва ситуация на срещата пред ***** до потеглянето на процесния автомобила, като показанията в някаква степен са сходни с тези на М. и В., но и със съществени различия. За разлика от другите свидетели, К. е заявила, че когато тръгнали от *** към джипа, тогава се скарали с К., че заедно стигнали до джипа, там бил В. и там тя дала съвети на М. как да шофира. Посочените различия са от значение /В. не сочи за друга жена с К., която е била активна в ситуацията, и е следвало да бъде забелязана, ако случката се е състояла в действителност/ и предизвикват съмнение в верността на показанията на свидетелите. По-нататък свидетелката М. е казала, че когато влезли в квартал „*****“, видели полицейска кола и стоящ до нея полицай, който им направил знак да спрат. Свидетелката нямала СУМПС и се притеснила, но К. и казал да продължи, като той ще се оправи. М. продължила, след което спряла колата напряко. К. и казал да отвори вратата и да бяга, което тя сторила. Неин познат А. извикал по нея, но тя казала че бърза и продължила. Последното не съответства на показанията на свидетеля А.М., който заяви, че се е сблъскал с М. пред шофьорската врата на Джипа, която била отворена. Тези показания напълно противоречат и на показанията на свидетелите Д. и И., който изключват възможността, освен К., в автомобила да е имал и друго лице, още повече – такова да е излязло от автомобила, непосредствено пред спирането му за проверка. В тази насока, не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Н.Ц. Т. и С. Б. К., които са посочили, че на процесната дата и място имали среща, за да огледат жилище в ж.к. „*****“, което се отдавало под наем от К.. Т. е казала, че както е чакала видяла процесния автомобила. Полицай който бил до полицейска кола дал знак на автомобила да спре. Автомобила на спрял на около 100 метра след полицейската кола. От джипа, от шофьорското място, слязла жена и бързо се отдалечила. Каменов е посочил, че когато бил недалеч от мястото на срещата, автомобила на К. го подминал. Свидетеля забелязал, че не го управлява К. а свидетелката М.. Когато наближил мястото, К. видял Т. и спрелия джип до който имало полицай, а друг полицай се бил запътил към автомобила. Освен, че показанията на тези свидетели напълно противоречат с тези на И. и Д., налице и съществени противоречия помежду им. Свидетелката е заявила, че е помолила приятеля си К. да идат при контролните органи и да питат какво става. Това не се споменава от К.. Всъщност, едва ли са били налице притеснения на Т. че ще бъдат разкрити любовните и взаимоотношения с К. /както обяснява той самия/, ако е имала желание да се меси при проверката на органите на реда.

С оглед приятелските отношения между свидетелите М., В., М., К., Н. Т. и К., както и поради близките отношения на М., В., К.и К. с подсъдимия, и най – вече поради посочените по – горе противоречия, се налага извода, че показанията са им пристрастни към защитната теза на К., че не той, а друг е шофирал автомобила. Касае се за защитна теза, която обаче е в разрез с доказателствата, върху които се крепи установената фактическа обстановка.

От установената фактическа обстановка се налага извода, че именно подсъдимия на процесната дата и място е управлявал собствения си автомобил. Безспорно се установи, че подсъдимия К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установено по надлежния ред, в този казус по чл.6 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /действала към момента извършване на деянието, а понастоящем отменена/. В случая резултата от тестването с техническото средство Дрегер импонира с гласните доказателства, респ. свидетелските показания на И.И.Д. и Г.Д.И., че подсъдимия е лъхал на алкохол.

Предвид горното правилен е извода в присъдата на ВРС, че подсъдимия К. е осъществил състава на чл.343б, ал.1 от НК.

Независимо от горното, от решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимия К. е следното:

За извършеното престъпление, към момента на неговото извършване, е било предвидено наказание „лишаване от свобода” до 1 година, с оглед редакцията на чл.343б, ал.1 от НК към 10.07.2013г. Посочената редакция на нормата е приложима с оглед чл.2, ал.1 от НК. Предвид чл. 81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателно преследване в конкретния случай се изключва по давност, когато от извършване на деянието са изтекли 4 години и 6 месеца. Това се е осъществило, тъй като на 10.01.2018г. са изминали 4 години и 6 месеца, считано от 10.07.2013 г., времето на извършване на деянието. Понастоящем абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла. Наказателната отговорност на В.С.К. е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

При това положение и с оглед чл.334, т.4 във вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и наказателното производството следва да бъде прекратено.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 483/26.09.2017г. по НОХД № 22/2016г., по описа на Районен съд – Видин.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, водено срещу В.С.К. с ЕГН **********, за това че на 10.07.2013 г. около 12.10 ч. в гр. Видин, ж.к. „****“ до блок № ** в посока блок № ** управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“ модел „*****“ с рег. № ******* - лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,43 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0200, проба № 00126/12.13 ч. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Решението може да бъде обжалвано/протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: