Р Е Ш Е Н И Е   № 43

  

     гр. Видин 24.04.2017 г.

 

                         В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав            

в публично заседание на четвърти април, през две хиляди и шестнадесета

година, в състав:

       Председател: И. И.

 

               Членове: Л. Л.

 

             Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         при секретаря     А.А. и в прис. в.н.о.х.д. №54 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №88, постановена на 15.02.2017г. по н.о.х.д.№1016 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин, подсъдимият Е.С.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.02.2016г. в град Видин на паркинга на хотел „Бонония“ в посока към ул.“П. В.“ управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с регистрационен № *, собственост на С. П. Н. ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3.06 промила на хиляда, установено по надлежния ред – с химическо изследване на кръвна проба – Протокол №10/08.02.2016г. – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което и на същото основание и във вр, с чл.55, ал.1, т1 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал1от НК, съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, както и „глоба“ в размер на 400лева.

          В законоустановения срок подсъдимият Е.С.Н., чрез защитника си адвокат И.И. ***, е подал въззивна жалба, с която заявява, че не е доволен от присъдата, счита, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия от една страна, а от друга счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и поради това се иска да бъде отменена атакуваната присъда и постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Развиват се подробни съображения относно нарушенията на процесуалните правила: подсъдимият е бил уведомен за образуваното досъдебно производство твърде късно и не е могъл да ангажира необходимите му доказателства и има съществени противоречия относно самото предоставяне на кръвната проба от подсъдимия и не е известен начина по който е стигнала до НТЛ при ОД на МВР – Видин.

          Със жалбата се иска да се измени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че атакуваният съдебен акт на Районен съд – Видин е правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърдена присъдата, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.

Процесуалният представител на подсъдимия Е.С.Н. в съдебно заседание от своя страна поддържа жалбата като основателна, а присъдата на ВРС намира за неправилна тъй като била постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

По безспорен начин е установено, че действително на инкриминараната в обвинителния акт дата – 07.02.2016 г. около 01.45., била направена проверка на подсъдимия Е.С.Н., който по това време потеглил с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“Пасат“, с регистрационнен номер *. При направената проверка служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – свидетелите Н. Д. Ц. и К. Ц. К. констатирали, че подсъдимият имал свидетелство за управление на моторно превозно средство, което било с изтекъл срок на валидност. Когато поискали да му направят проверка за наличие на алкохол, същият отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Поради това му е било съставен акт за установяване на административно нарушение/л.8 от ДП/, който подсъдимият подписал с вписване, че няма възражение и му бил връчен талон за медицинско изследване/л.9 от ДП/ Талона също е подписан от подсъдимия и в него е вписано, че следва да даде кръвна проба до 03.15 часа. В този час свидетелите отишли в ЦСМП – Видин, където констатирали, че подсъдимият не е отишъл да даде кръв за алкохолна проба, и този факт е вписан върху талона и подписан от д-р С.И.. В 03.30 часа подсъдимият Н. отишъл в спешно отделение и настоял да даде кръв за алкохолна проба, и въпреки закъснението такава му е взета. От представения протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта с №10/08.02.2016г./л.14 от ДП/ е видно, че е установен етилов алкохол в количество 3,06/1000 в кръвта на Н..

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия Е.С.Н. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимиия по състава на НК, по който му е повдигнато обвинение и е наложил справедливи наказания.

 

1. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

          Както бе посочено по-горе,   оплакванията в жалбата са, че от една страна при постановяването на атакуваната присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия – същият е бил уведомен за образуваното досъдебно производство срещу него твърде късно и не е могъл да ангажира необходимите му доказателства и има съществени противоречия относно самото предоставяне на кръвната проба от подсъдимия и не е известен начина по който е стигнала от спешното отделение до НТЛ при ОД на МВР – Видин, а от друга страна считат, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Съдът намира така изложените оплаквания за неоснователни, поради следните съображения: на първо място, неоснователно е твърдението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия визирайки факта, че едва четири месеца след като е образувано досъдебното производство е повдигнато обвинение на подсъдимия и поради това, не е могло да бъде извършена поисканата от него на 17.06.2016г. нова химическа експертиза за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на по газхроматографския метод, тъй като кръвните проби съгласно чл.19 от Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се съхраняват три месеца. Във връзка с взетата кръв за алкохолна проба и твърдението на защитата на подсъдимия, че не е известно как тя е стигнала от ЦСМП-Видин до НТЛ на ОД на МВР – Видин, са събрани достатъчно категорични доказателства, които не оставят съмнение за нарушение на правилата относно кръвните проби съгласно цитираната по-гора наредба и в този смисъл свидетелката д-р С. И. установява как точно му е взета кръвната проба, кога, колко кръв, къде се е съхранявала, а свидетелят И.Г. С./л.57 от делото на ВРС/- младши инспектор в РУ на МВР Видин допълнително установява конкретно датата, начина и мястото от където е взел кръвната проба и я отнесъл в хладилник в дежурната част, откъдето е взета от вещото лице, видно и от неговите показания. Освен това вещото лице/л.62 от делото на ВРС/ освен, че е установило, че и двата начина на извършване на експертизата – метода на Видмарк и газхоматографския метод са еднакво точни, е установило и това, че в Плевен няма газхоматограф.

С оглед на така установените по-горе факти относно начина на вземане на кръвта за алкохолна проба в ЦСМП, начина на опаковането й и съхраняването й в ЦСМП, транспортирането й от служител на ОД на МВР от ЦСМП до НТЛ на ОД на МВР – Видин, откъдето е взета от вещото лице за извършване на химическата експертиза показват, че няма нарушения на установените правила по Наредба №30/27.06.2001 година. Тоест съда намира, че от вземане на кръвната проба/дори и със закъснение, което е в полза на подсъдимия/ до вземането й за извършване на експертизата няма допуснати нарушения и че това е така показва и факта, че няма оспорване на протокола за химическа експертиза. Това, че към момента на поискване на нова химическа експертиза, пробата вече е била унищожена и не било невъзможно да бъде направена нова такава, съдът намира, че не е съществено нарушение на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на подсъдимия, тъй като първоначалната е направена съобразно необходимите изисквания. Освен това, в тази връзка, подсъдимият отказвайки се от проба с техническо средство за алкохол – алконал, сам се е лишил от още една проверка с техническо средство за наличие на алкохол, който отказ от друга страна показва знанието му за наличие на алкохол в кръвта му. Този извод се подкрепя и от факта, че е дал кръвна проба след установеното време, когато алкохолната концентрация в кръвта започва да пада.

Второто основно оплакване в жалбата, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин съдът намира също за неоснователно. Преценявайки всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обвинението е доказано по категоричен начин – няма съмнение,    че именно на подсъдимия му е направена проверка от органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Видин, няма съмнение, че той е дал кръв за алкохолна проба, няма съмнение, че при спазване на необходимите изисквания за вземане и транспортиране на тази проба, след направената й химическа експертиза е установено наличие на алкохол 3,06/1000 в кръвта на подсъдимия.

Въззивният съд намира, че първостепенният такъв е преценил правилно всички доказателства по делото и е стигнал до правилния извод за виновност и съставомерност на деянието. Нещо повече, съдът е преценил и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които се оказали многобройни и поради това е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тоест наложеното наказание от шест месеца „лишаване от свобода“ е под определения минимум от една година „лишаване от свобода“, както и определения размер на глобата от 400лева е по-близо до предвидения минимум от 200лева.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда №88, постановена на 15.02.2017г. по н.о.х.д.№1016 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                                                                                           2.