Решение по Търговско дело 62/2017г.
Р Е Ш Е Н И Е №16
Гр. В**, 10.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВОС в открито заседание на двадесети март,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: В**В**
Членове:
при участието на секретаря ............................................... и в присъствието на прокурора: ..........................................., като разгледа докладваното от съдия В** В** търговско дело №62 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на спора е по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от “П** Б**“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С**, район Т**, ж-к Г**Д**, ул. „Р**В**” №*, офис *, представлявано от управителя Ц** Т** Й** с ЕГН:******* против „ВС А**“ ЕООД, ЕИК:***, представлявано от управителя В**Б**С**, със седалище и адрес на управление град В**, ул. „А**С**” №*, ет.*, ап.*. Поддържа се в молбата, че страните са били в търговски отношения и на 14.08.2016година между “П** Б**“ ООД и ответното дружество „ВС А**“ЕООД е сключен срочен договор за покупко –продажба на дизелово гориво с отложено плащане на цената. Срокът на договора, съгласно чл.9,т.1 от същият е 12 месеца, считано от датата на подписването му. Договорът е прекратен на 14.08.2017г., поради изтичане на договорния срок.Договорената цена е била цената на стоката-дизеловото гориво в търговските обекти на ищеца - продавач, към датата на покупко -продажбата. По силата на договора ищцовото дружество - продавач се е задължило да продава от търговските си обекти дизелово гориво на ответника, зареждайки посочените от него моторни превозни средства/МПС/ три броя влекача,съгласно чл.1 от договора.Във връзка с изпълнение на договора и договореното отложено плащане на цената ищецът е издал на ответника кредитни карти за зареждане на МПС, влекачи и за лек автомобил, заявен в последствие, с цел идентификация на фирмата и МПС, видно от приложените фискални бонове.
Всички покупки от ответното дружество са извършени от търговски обект на ищеца – Бензиностанция „Петролпром“,село Покрайна, видно от приложените фискални бонове за извършените продажби. Страните по договора са договорили отложено плащане на цената на покупко-продажбите. Ищцовото дружество се е задължило за извършените продажби през текущия месец да издаде на ответника фактури на 15- то и 30/31-во число от текущия месец, а ответното дружество се е задължило за заплати стойността на издадените фактури по банков път по сметка на ищеца в 5/пет/- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.3 от договора. За всяка извършена покупка от ответника ищецът му е издавал фискален бон и е попълвана фирмена таблица,съобразно чл.4 от договора, в която таблица водачът на МПС, който е заредил дизеловото гориво е удостоверявал с подписа си датата, часът, регистрационния номер на МПС, количеството на горивото и стойността на покупката, а в последствие е издал и съответната фактура. Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.
Поради неизпълнението на задълженията по договора от ответното дружество се иска то да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 31 499.39лв. / тридесет и една хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 36 ст./, представляваща стойността на закупено и незаплатено дизелово гориво по договор от 14.08.2016г. и фактури с номера: 1.№2648/17.12.2016г., 2.№2649/17.12.2016г., 3. №2687/31.12.2016г., 4.№2688/31.12.2016г., 5. №2689/31.12.2016г ., 6. №2690/31.12.2016г., 7. №2706/15.01.2017г., 8.№2707/15.01.2017г., 9. №2708/15.01.2017г., 10. №2709/15.01.2017г.,11. №2748/31.01.2017г., 12. №2749/31.01.2017г.,13. №2750/31.01.2017г., 14. №2751/31.01.2017г., 15. №3214/17.07.2017г., 16. №3213/17.07.2017г., 17. №3201/10.07.2017г., 18. №3200/10.07.2017г., ведно с законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата на основание чл.327 от ТЗ, както и сумата от 2707.76лв./две хиляди седемстотин и седем лева и 76 ст./ представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение върху главницата дължима по фактурите с посочените по-горе номера.
Ответника уведомен на основание чл.50,ал.2 от ГПК не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:На 14.08.2016година между ищцовото дружество и ответното е сключен срочен договор за покупко –продажба на дизелово гориво с отложено плащане на цената. Срокът на договора, съгласно чл.9,т.1 от същият е 12 месеца, считано от датата на подписването му. Договорът е прекратен на 14.08.2017г., поради изтичане на договорния срок.Договорената цена е била цената на стоката-дизеловото гориво в търговските обекти на ищеца - продавач, към датата на покупко -продажбата. По силата на договора ищцовото дружество - продавач се е задължило да продава от търговските си обекти дизелово гориво на ответника, зареждайки посочените от него моторни превозни средства- три броя влекача,съгласно чл.1 от договора.Във връзка с изпълнение на договора и договореното отложено плащане на цената ищецът е издал на ответника кредитни карти за зареждане на МПС, влекачи и за лек автомобил, заявен в последствие, с цел идентификация на фирмата и МПС, видно от приложените фискални бонове.Всички покупки от ответното дружество са извършени от търговски обект на ищеца – Бензиностанция „Петролпром“,село Покрайна, видно от приложените фискални бонове за извършените продажби. Страните по договора са договорили отложено плащане на цената на покупко-продажбите. Ищцовото дружество се е задължило за извършените продажби през текущия месец да издаде на ответника фактури на 15- то и 30/31-во число от текущия месец, а ответното дружество се е задължило за заплати стойността на издадените фактури по банков път по сметка на ищеца в 5/пет/- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.3 от договора. За всяка извършена покупка от ответника ищецът му е издавал фискален бон и е попълвана фирмена таблица,съобразно чл.4 от договора, в която таблица водачът на МПС, който е заредил дизеловото гориво е удостоверявал с подписа си датата, часът, регистрационния номер на МПС, количеството на горивото и стойността на покупката, а в последствие е издал и съответната фактура. Съгласно представеното по делото заключение от вещото лице стойността на доставеното и незаплатено гориво на ответника е 31 499,38лв.,а размера на обезщетението за забава от падежа на всека незаплатена фактура до датата на предявяване на иска е 2 702,37лв.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде постановено решение,с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцовото претендираните суми.Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Установи се,че между страните е сключен посочения по-горе договор за доставка на горива. Установи се,че горивата са доставени на ответното дружество по предвидения в договора ред.От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за заплащането на доставеното количество горива.Размера на задължението на ответника беше установен от заключението на вещото лице.
С оглед на горното предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото за държавна такса 1416,83лв. ,за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400лв. и за възнаграждение на вещо лице 200лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А „ВС А**“ ЕООД, ЕИК:*****, представлявано от управителя В**Б**С**, със седалище и адрес на управление град В**, ул. „А**С**” №10, ет.4, ап.7 да заплати на “П** Б**“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С**, район Т**, ж-к Г**Д**, ул. „Р** В**” №*, офис *9, представлявано от управителя Ц** Т** Й** с ЕГН:********** следните суми:
-31499.39лв. / тридесет и една хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 36 ст./, представляваща стойността на доставено и незаплатено дизелово гориво по договор от 14.08.2016г. по фактури с номера: 1.№2648/17.12.2016г., 2.№2649/17.12.2016г., 3.№2687/31.12.2016г., 4.№2688/31.12.2016г., 5.№2689/31.12.2016г., 6.№2690/31.12.2016г., 7.№2706/15.01.2017г., 8.№2707/15.01.2017г., 9.№2708/15.01.2017г., 10.№2709/15.01.2017г., 11.№2748/31.01.2017г., 12.№2749/31.01.2017г., 13.№2750/31.01.2017г., 14.№2751/31.01.2017г., 15.№3214/17.07.2017г., 16.№3213/17.07.2017г., 17.№3201/10.07.2017г., 18.№3200/10.07.2017г., ведно с законна лихва върху посочената сума, считано от 18.12.17г. до окончателното изплащане
-2 707.76лв./две хиляди седемстотин и седем лева и 76 ст./ представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение посочено по-горе
-и направените по делото за държавна такса 1416,83лв. ,за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400лв. и за възнаграждение на вещо лице 200лв.
Решението може да бъде обжалвано пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: