ГР.Д. № 393-20217

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №2

 

гр. В.   20 .02.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито

заседание на дeвети януари,  
две хилядни и осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                                                Председател: В. В.                                                                                              

                                                                               Членове: 1. А. П.

  1. В. М.

                                                              

         при секретаря .......................В.К....................................и в
присъствието на прокурора ............................................. като разгледа
докладваното от съдия......................А. П.........................гр. д. № 393 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:


         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ГД „Г. п.- МВР гр.С. бул.. представлявана от директора С. И. К. срещу Решение № 364 от 28.09.2017 г.,постановено по гр.д. № 3035/2016 г. на Районен съд В., с което е уважен иска на В.Р.Д. и е осъдена ГД „ГП“ да му заплати сумата от 4404,40 /четири хиляди четиристотин и четири лева и четиридесет ст./ лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по член 234, ал. 1 вр. чл. 235, ал. 3 от ЗМВР в размер на четири брутни месечни възнаграждения, както и разноските по производството и съответната д.т. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което се явява неправилен. Твърди се , че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон - Закон за министерството на вътрешните работи(ЗМВР), произтичащо от неправилно тълкуване на неговите разпоредби. Излага се , че в ЗМВР е посочено, че служителите на министерството са с различен статут - с полицейски правомощия (чл.142, ал.1, т.1) за които се прилага този закон, държавни служители (чл.142, ал.1, т.2) за които се прилага Закона за държавния служител и лица работещи по трудово правоотношение (чл.142, ал.1, т.З) за които се прилага Кодекса на труда. Съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР е посочено, че при прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. В чл.235 от ЗМВР е посочено как се определя размера на тези обезщетения. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на иска с последиците от това. Претендират се разноските, направени пред първата и въззивната инстанция и юрисконсултско възнаграждение.

         В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззимаемата страна. В съдебно заседание въззиваемият моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

        
       По допустимостта на жалбата:

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 от ГПК, поради което е допустима.


       По съществото на спора:

       Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

       Производството по гр. д. № 3035/2016 г. по описа на Районен съд В. е образувано по искова молба В.Р.Д. срещу ГД“Г. п.“- МВР С. за сумата от 4404,40 /четири хиляди четиристотин и четири лева и четиридесет ст./ лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по член 234, ал. 1 вр. чл. 235, ал. 3 от ЗМВР в размер на четири брутни месечни възнаграждения

Прието е за установено от ВРС, от събраните по делото доказателства , че ищецът е бил в служебно правоотношение с ГД „Г. п." - МВР от 01.10.1999г. до 07.07.2016г.

От разпореждане № **********/2016г. на ищеца е отпусната пенсия с начало 15.04.2016г. пожизнено по чл. 696, ал. 1 КСО по заявление, подадено на 26.04.2016г. и навършена възраст 52 г. и 10 м. Осигурителният стаж по чл. 104, ал. 6, 8 КСО се равнява на 16 г., 09 м. и 01 дни.

Съгласно справка на Главна дирекция „Г. п."-МВР ищецът е прослужил в системата на МВР 16г., 09 м. и 06 дни.

На 07.06.2016г. ищецът е подал заявление с per. № УРИ 3566р-1390/ 07.06.2016г. до директора на главна дирекция „Г. п."-МВР за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по собствено желание, считано от 07.07.2016г.

Със заповед № 3282з-1773/20.06.16г. на директора на ГД „Г. п." е прекратено служебното правоотношение на ищеца, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта.

На 07.07.2016г. ищецът сдал длъжност като командир на кораб до 20 БРТ в 01 група ГПК от БГПК В. към РДГП Р. при ГДГП-МВР.

Ищецът отправил съдебна покана от 05.10.2016г. до Главна дирекция „Г. п."-МВР за изплащане на четири месечни брутни възнаграждения в размер на 4404,40 лв., представляващи остатък от обезщетението по чл. 234, ал. 3 от ЗМВР.

Районен съд В. е уважил предявения иск, приемайки , че следва да се приложи разпоредбата на чл.235, ал.З от ЗМВР, като прави тълкуване, че служебното правоотношение на въззиваемия Д. било прекратено поради пенсиониране.

      Пред въззивната инстанция нови доказателства не са представени.

       Окръжен съд Видин, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, счита, че така мотивирано решението на първоинстанционния съд е неправилно.

Установено е по делото от писмените и гласни доказателства, че с разпореждане №********** от 25.05.2016г. на ТП на НОИ, считано от 15.04.2016г. на ищеца Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест той е упражнил правото си на пенсиониране. Поради факта, че закона му дава право да продължи да работи, дори и след като се е пенсионирал, след тази дата въззиваемия Д. продължава да работи в системата на МВР, въпреки, че вече е придобил право на пенсия. Със Заявление УРИ: 3566р-1390 от 07.06.2016г. подадено от В.Д. до директора на ГДГП е заявил, че желае служебното му правоотношение да бъде прекратено на осн. Чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР- по негово желание. Спорно между страните е дали прекратяването на служебното правоотношение е поради пенсиониране или по лично желание на служителя.

Съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР е посочено, че при прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

В чл.235 от ЗМВР е посочено как се определя размера на тези обезщетения. Съгл. ал.1 При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години: 1. като държавен служител, офицер или сержант в МВР; 2. като гражданско лице в МВР по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г„ бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г„ бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 30 от 2006 г.); 3. като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.); 4. на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи. Съгласно ал.2- При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов стаж. Съгласно ал.З - Извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на обезщетението се определя от сбора на: 1. прослужените години по ал. 1;2. години на приравнения трудов стаж към първа категория труд.

Неправилно ВРС приема , че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е „поради пенсиониране". Има непротиворечива съдебната практика, а също така непротиворечива е и законодателната уредба кога едно лице се пенсионира. В тази връзка са и решения на ВКС по чл.290 от ГПК. Решение № 277 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 5752/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС, посочва че „Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено от датата, посочена в разпореждането за отпускане на пенсията, като начален момент на отпускането й. От този момент както се посочи осигуреното лице придобива правното качество на пенсионер.". Решение № 218 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 7139/2015 г., г. к., IV г. о. на ВКС, посочва, че „Упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган". Пенсионира се лице, работник или служител когато придобие право на пенсия съгласно разпоредбите на КСО и го упражни.

Предид изложеното, тъй като в случая служебното правоотношение се прекратява по „собствено желание"(чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР), както е заявил Д., обезщетението е в размер на толкова месечни възнаграждения колкото са прослужените години, без да се прави приравняване на стажа от друга категория или при друг работодател. Именно поради това на Д. се дължи и е изплатено обезщетение в размер на 16 брутни работни заплати, колкото прослужени години има в системата на МВР, в размер на 17 617,60лв.

Следователно неоснователна се явява претенцията му за за заплащане от страна на работодателя на остатък от дължимо обезщетение по чл. 234, ал. 1 вр. чл. 235, ал. 3 от ЗМВР в размер на четири брутни месечни възнаграждения.

В този смисъл решението на ВРС, с което е уважен иска като неправилно следва да бъде отменено, като се отхвърли изцяло предявения иск .

            С оглед изхода на делото, на въззивника следва да бъдат присъдени за двете инстанции юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева .

           

            Мотивиран от горното, Окръжен съд В.

 

                                                            Р       Е      Ш      И  :

                 ОТМЕНЯ
Решение № 364 от 28.09.2017 г.,постановено по гр.д. № 3035/2016 г. на Районен съд В., с което е уважен иска на В.Р.Д. и е осъдена ГД „Г. П.“ да му заплати сумата от 4404,40 /четири хиляди четиристотин и четири лева и четиридесет ст./ лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по член 234, ал. 1 вр. чл. 235, ал. 3 от ЗМВР в размер на четири брутни месечни възнаграждения, както и разноските по производството и съответната д.т., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.Р.Д. , ЕГН **********, с адрес *** против ГД „Г. п.“- МВР гр.С., бул.. представлявана от директора С. И. К. за сумата от 4404,40 /четири хиляди четиристотин и четири лева и четиридесет ст./ лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по член 234, ал. 1 вр. чл. 235, ал. 3 от ЗМВР в размер на четири брутни месечни възнаграждения.

      ОСЪЖДА В.Р.Д. , ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „Г. п.“- МВР гр.С. бул.“. представлявана от директора С. И. К. сумата 200/двеста / лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

      

       РЕШЕНИЕТО е окончателно .

                  

       Председател:                                             Членове: