ГР.Д. № 336-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 97

 

гр. Видин, 21.12.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито

заседание на двадесет и първи ноември  
две хилядни и седемнадесета година в състав:    

                                    

                                                                                Председател: В. В.                                                                                              

                                                                                Членове: 1. А. П.

  1. Г. Й.

                                                              

         при секретаря .......................В. К.....................................и в
присъствието на прокурора ............................................. като разгледа
докладваното от съдия......................А. П.........................гр. д. № 336 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
         Делото е образувано по въззивна жалба от О. В., ЕИК: .........., с адрес гр. В., пл. „Б.” № , представлявана от пълномощник юрисконсулт Ц. Д. срещу Решение № 270 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 2596/2016 г. на Районен съд Видин, с което е уважил искова молба от „Ф.” ЕООД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж. к. „Л. ”, бл. ...., вх. , ет. , ап. , представлявано от адв. Г. Ф.. Поддържа се, че решението е непълно, противоречащо на процесуалните правила и в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че по делото не се е доказало има ли наистина изменение на данъчната основа за доставка. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да са довели до коригиране на фактурите и издаване на процесните дебитни известие, както и че същите са издадени в противоречие с чл. 115 от ЗДДС – без правно основание и извън законоустановения срок. Счита, че исковете са неоснователни и недоказани, с което моли Окръжен съд Видин да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд. Моли за всички разноски, направени по двете производства.

         В законоустановения срок е постъпил отговор от въззимаемата страна, в който моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че са извършени продажби на продукти на продажни цени, по-ниски от заложените в офертите и процесните договори. Счита, че оплакванията във въззивната жалба за допуснати счетоводни пропуски, които са довели до неплащане на установените задължения е изцяло неоснователно, с оглед облигаторно-вещните търговски правни последици произтичащи от сключените договори. Поддържа, че твърдението на въззивната страна за недължимост, поради неспазване на срока по чл. 115, ал. 2 от ЗДДС, е неоснователно.

        
       По допустимостта на жалбата:

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 от ГПК, поради което е допустима.


       По съществото на спора:

       Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

       Производството по гр. д. № 2596/2016 г. по описа на Районен съд Видин е образувано по искова молба от „Ф.” ЕООД срещу О. В.. Между страните били сключени следните договори: Договор № АО .............../26.09.2012 г., Договор № АО ............/22.10.2012 г., Договор № АО .........../22.10.2012 г. и Договор № АО ........../22.10.2012 г. за доставка на хранителни продукти, всеки един от тях, сключен за срок от една година. „Ф.” ЕООД изпълнил задълженията си по договорите за доставка на хранителни продукти и е доставил уговореното количество стоки на О. В.. Въз основа на използван от дружеството лицензиран софтуер били извлечени данни, даващи информация аналитично по видове и количества и продажни цени с включен ДДС на реализираните стоки по посочените договори за периодите на действието им. След сравнение на средно претеглените продажни цени със заложените в посочените договори се установило, че са извършени продажби на стоки на цени по-ниски от договореното. Въпреки отправената покана до О. В., последната не е изпълнила задълженията по договорите, а именно да заплати уговорената цена.

       „Ф.” ЕООД е издал следните дебитни известия: Дебитно известие № ............/17.08.2016 г. по Договор № АО ......./26.09.2012 г. за сумата от .......... лева; Дебитно известие № .........../17.08.2016 г. по № АО ................../22.10.2012 г. за сумата от ......... лева; Дебитно известие № ............../17.08.2016 г. по Договор № АО .........../22.10.2012 г. за сумата от ............ лева и Дебитно известие № ............../17.08.2016 г. и по Договор № АО ........./22.10.2012 г. за сумата от ......... лева.

       Видно от приложената по делото и разменена между страните писмена кореспонденция Община Видин е отказала заплащането, тъй като дебитните известия са били издадени в противоречие с чл. 115 от ЗДДС.

       „Ф.” ЕООД е поискал Районен съд Видин да осъди Община Видин за исковите суми, ведно със законната лихва.

        По делото е изготвено заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, което Районен съд Видин правилно е приел като компетентно и обективно изготвено. Видно от същото е, че от извършената проверка на място вещото лице е установило количеството артикули, продадени от ищеца на ответника; цените за всеки вид стока, заложени в ценовите оферти към сключените договори и цените на продадените стоки, включени във фактурите за извършените продажби. Вещото лице е установило, че ищецът е извършил продажби на продукти на ответника на продажни цени по-ниски от заложените в офертите и процесните договори, както следва: по Договор № АО .../26.09.2012 г. за сумата от ........ лева; по Договор № АО ......../22.10.2012 г. за сумата от ......... лева; по Договор № АО ........./22.10.2012 г. за сумата от .......... лева и по Договор № АО .........../22.10.2012 г. за сумата от .......... лева или общата стойност на разликите между заложените в процесните договори цени и фактурираните по-ниски цени на продадените от „Ф.” ЕООД на Община Видин продукти възлиза на ........... лева.

         В резултат, Районен съд Видин уважил предявените искове, приемайки за установено, че между страните по договора е налице облигационно отношение с арг. от чл. 286 и чл. 287 от ТЗ. Счел е, че възражението за недължимост, поради неспазване на срока по чл. 115 от ЗДДС, е неоснователно. Приел е, че по делото не се е установила точна дата на възникване на съответното обстоятелство за издаване на дебитно известие, поради което е счел, че срокът е спазен. Постановил е, че ищецът е изправната страна, която е изпълнила задължението си да достави продукти, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена.

       Окръжен съд Видин, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, счита, че така мотивирано решението на първоинстанционния съд е правилно.

       Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд, че дебитно известие е счетоводен документ, с който се увеличава данъчната основа на доставка, за която доставка вече е издадена фактура. Изменението на данъчната основа може да настъпи при погрешно фактуриране на по-малко от реалното количество стоки или услуги, които клиентът е получил, или при фактуриране на грешни стоки и услуги, или при фактуриране на стоки и услуги на цени, по-ниски от предварително уговорените. Независимо от причините за издаването на дебитно известие, абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се увеличава чрез съответното дебитно известие. В случая има издадени фактури, като с проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че с тях са фактурирани стоки на цени, по-ниски от предварително уговорените. Т. е. установява се по един безспорен начин, че изменение на данъчната основа на доставка действително има. Видно от доказателствата по делото и разменените между страните писма тези дебитни известия, както и претендираните с тях увеличения на суми не са признати от ищеца, не са приети и осчетоводени от него. Видно от приложените дебитни и кредитни известия в същите е посочено към коя фактура се издават, като е е посочено и основанието за издаването им. Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1 (чл. 115, ал.2 ЗДДС). Съгласно чл. 115, ал.4 от ЗДДС известието към фактурата съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, отнасящи се за фактурата и освен това задължително трябва да съдържа и номера и датата на фактурата, към която е издадено и основанието за издаването му. Представените дебитни известия са издадени и в същите е посочено основанието за издаването им, в съответствие със задължителните изисквания посочени в  чл. 115, ал.2

и  чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че извършеното от ответника увеличение на цената по сделките, за които е изпълнил задължението си да предаде стоката, е осъществено с представените дебитни известия, които са издадени в изпълнение на посочените разпоредби и съдържат необходимите от закона реквизити. Съдът приема , че тъй като възникването на обстоятелство за издаване на известие не е данъчно събитие, реквизитътдата на данъчно събитиетрябва да включва датата на данъчното събитие по доставката, т.е. посочената дата в същото поле от фактурата. Тъй като се касае за договори за периодични доставки с продължителност по една година следва да се приложи разпоредбата на чл.18,ал.4 ППЗДДС. Съгласно чл.18, ал.4 от Правилника за прилагане на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), при предоставяне на търговска отстъпка по повече от една фактура, в известието се вписват номерата на всички издадени фактури, по които е договорена отстъпка. Това означава, че към една фактура се издава едно известие.

                        От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че стоките са били доставени и услугите по сключените договори са били извършени, като за това са издадени процесните фактури, по които е било заплатено от получателя – фактура № 18603 от 19.06.2013 г.; фактура № 18763 от 24.06.2013 г.; фактура № 19768 от 25.06.2013 г.; фактура № 11.04.2016 г.

         По отношение на възражението за изтекла кратка погасителна давност, ВОС споделя мотивите на Районен съд Видин, че в отговора на исковата молба ответникът следва да посочи становището си по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата на иска, т.е. по релевираното от ищеца основание на иска, възраженията си срещу иска и обстоятелствата, от които произтичат тези възражения, т.е. тези, на които ответника основава защитата си по съществото на спора, както материалноправни, така и процесуалноправни. С отговора на исковата молба се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение на страната, между които е и това за изтекла давност. В настоящата хипотеза, съдът не е бил сезиран с надлежно отправено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Това за първи път е направено от ответника в проведено на 19.06.2017 г. Съдебно заседание, поради което ВРС правилно не се е произнесъл по същото, тъй като е преклудирано.
            Поради съвпадане на изводите на първата и на въззивната инстанция решението на ВРС следва да се потвърди като правилно . Мотивите на първостепенния съд напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК не следва да се преповтарят в настоящото изложение.

            С оглед изхода на делото, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски, които с оглед възражението за прекомерност, на основание чл.78,ал.5 ГПК са в размер на .....лева за адвокатско възнаграждение.

            Тъй като с иска са предявени няколко обективно съединени иска , всеки един , от които е под ....... лева и спорът е търговски , на основание чл.280, ал.3 , т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.


         Мотивиран от горното, Окръжен съд Видин

 

 

                                                            Р       Е      Ш      И  :


                 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270/18.07.2017 г., постановено по гр. д. № 2596/2016 г., по описа на Районен съд Видин.

 

         ОСЪЖДА О. В., ЕИК: ................, с адрес гр. В., пл. „Б.” № да заплати на „Ф.” ЕООД, ЕИК: .............................., със седалище и адрес на управление – гр. С., ж. к. „Л.”, бл. ...., вх. , ет. , ап. , сумите от .................... лв. – разноски за АДВОКАТСКО възнаграждение.

        
       РЕШЕНИЕТО е окончателно .


                    Председател:                                             Членове: