ВГРД №330-2017

РЕШЕНИЕ

№ 93

гр. Видин, 31.01. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1.А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 330 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  е въззивно, образувано по жалбата на Б.Б.Г., ЕГН **********,*** чрез процесуалния й представител адв. А. М. от АК видин, срещу решението на Видинския районен съд, постановено по гр. д. № 1677/2016 г., в частта , в която не е уважен в пълен размер предявения от нея иск, над присъдената сума от ....... лева . Поддържа се незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част, както и постановявянате му при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Развиват се оплаквания за нарушение на чл.200 и чл.212 КТ , както и на чл.52 ЗЗД , на чл.236 ГПК и чл.290 ГПК. Счита , че общия паричен размер на претърпените от нея неимуществени вреди е, които е приел , че се дължат във връзка с претърпените от нея неимуществени вреди е несправедлив.Твърди се , че обжалваното решение не е съобразено реално със социялно-икономическите условия на живот в страната и практиката на съда за подобни травми към датата на увреждането-05.09.2014 г. излага се , че решението е постановено и в отклонение от задължителната съдебна практика- Постановление № 4 / 1968 г. на Пленума на ВС , както и на създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на исковите суми в пълен размер. Претендират се разноски за първата и въззивната инстанция.

Излага, че съдът правилно е приел, че са налице условията на чл.200 КТ и е уважил претенцията за имуществени вреди, но присъдените обезщетения за неимуществени вреди са в изключително занижен размер. Твърди се , че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията не съответства на претърпените от тях морални вради и е в противоречие с принципа на справедливост.

Против първоинстанционното решение е подадена жалба и от ответника по иска „У. Б.“ АД. Обжалва решението, с което е осъден да заплати на основание чл. 200 от КТ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б.Б.Г.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение с молба да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърлят исковете изцяло. Твърди се, че инцидентът, при който е настъпила трудовата злополука е в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищцата в първата инстанция, което е основание за намалявансе отговорността на работодателя. Поддържа се и нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като ВРС при определяне размера на обезщетението е нарушил принципа на справедливост и присъдените суми са в много завишен и необоснован размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбите са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Видинският оклръжен съд приема за установено следното:

Не се спори от страните, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „ д..........." на филиал на ответната банка в гр. Видин.

Видно от разпореждане № 17248/24.09.2014г. на НОИ - ТП - София град, издадено въз основа на декларация № 4/15.09.2014г., подадена от пострадалата, ищцата е претърпяла трудова злополука на 05.09.2014г. през време и по повод на извършваната работа - изпълнение на служебни задължения извън офиса. При придвижване по тротоар, вследствие на физическо натоварване, е получила изкълчване на лявото коляно. Няма данни разпореждането да е обжалвано.

От амбулаторен лист от 05.09.2014г., се установява, че в деня на трудовата злополука, ищцата е била прегледана от ортопед-травматолог, който е установил, че има изкълчване на коляното, вследствие на падане и удряне на лява колянна става, поради което се е получил отток и болка. На ищцата е издаден болничен лист за 14 дни и е назначена външна терапия, вкл. физиотерапия. През това време състоянието й не се е подобрило и поради това временната й трудоспособност е продължена с още 30 дни и така за период около 6 месеца.

От представената епикриза, издадена от МБАЛ „Б. Е." - София, се установява, че ищцата е била на стационарно лечение за времето от 06.10.2014г. до 08.10.2014г., където е проведена операция под артроскопски контрол – ч......... м..........

Видно от Епикриза, изд. от Клиника „А. Т." при УМБАЛ "С.", ищцата е постъпила в лечебното заведение на 12.05.2015г. като отново й е извършена операция, изписана е в добро общо състояние на 15.05.2015г. като й е определена временната неработоспособност общо 34 дни от ЛКК.

При извършена рентгенография на 07.04.2016г. на лява колянна става в МБАЛ „В. М." гр. Враца, е установена хондропатия: 3-4 степен в областта на медиалния бедре кондил.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която ВРС е кредитирал като компетентно изготвена, се установява, че на 05.09.2014г. ищцата е получил травма на лява колянна става. Проведено е консервативно лечение, но поради недостатъчен ефект, на 07.10.2014г. е извършена оперативна интервенция - частична менисцектомия с частична ховектомия с артроскопска методика. Изписана с подобрение без усложнения и допълнителни оплаквания. Поради персистиращ отток на колянната става и невъзможност за пълно сгъване и ръзгъване, на 12.05.2015г. е извършена втора оперативна интревнеция - частична резекция на медиалния менискус с артролиза и тоалет на ставата. При направеното през м. април 2016г. изследване с ЯМР е установена п.................... х............... - увреждане на хрущяла на бедрените кондили. След операцията ищцата е продължила да изпълнява предписаните кинезитерапевтично лечение и процедури.

Заключението на вещото лице е, че ищцата в резултат на претърпяната злополука, е получила трайно ограничение на движенията на левия долен крайник, претърпяла е болки и страдания. Имала е затруднение в бита. Вещото лице е посочило също, че завишеното тегло само по себе си не може да бъде предпоставка за увреждане на крайниците и конкретно изкълчване на коляното. От основно значение е механизмът на получаване на травмата - усукване в ставата. Вещото лице е посочило и, че диагнозата „ д. Х." не представлява рисков фактор за подобна травма. Според вещото лице, остеопорозата представлява основен риск за получаване на фрактури, но няма каквото и да е отношение към връзковия апарат на коляното и поради това няма отношение към травмата. Вещото лице е прогнозирало, че може да се очаква по-ранно и по-тежко развитие на деформираща артроза на лявото коляно.

В заключението си вещото лице е посочило също, че ищцата е била във временна нетрудоспособност 164 дни. Освидетелствана е от ТЕЛК.

Тези констатации на вещото лице, се установяват и от представените шест броя болнични листове на ищцата общо за времето от 05.09.2014г. до 15.02.2015г. и ЕР № ......... от зае. № 168 от 21.10.2016г. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „С. П."АД - Видин, от което е видно, че на ищцата е призната 30% ТНР поради трудова злополука с водеща диагноза : г.................: а. на колянната става, със срок до01.10.2018г.

Разпитаните свидетели потвърждават установената по-горе фактическа обстановка относно претърпяната от ищцата трудова злополука, както и относно лечението и продължителността му.

От представената информация от третото неучастващо в делото лице ЗАД „А. Б. Ж."АД, се установява, че на ищцата е изплатено обезщетение в общ размер от ............ лева за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото застрахователно събитие - трудова злополука.

Останалите писмени и гласни доказателства във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на страните, както и във връзка с това, че ищцата към момента е безработна, участвала е в конкурси за работа и пр., са ирелевантни за спора поради което не следва да се обсъждат.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено в първоинстанционното производство, че ищцата е претърпяла на 05.09.2014 г. трудова злополука, че в резултат на същата са й причинени уврежданията на коляното на левия долен крайник, описани по-горе, както и че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, разрешен от здравните органи. Злополуката е призната за трудова по надлжения ред - с разпореждане № ........../24.09.2014г. на НОИ - ТП - София град.

По възражението за допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, настоящият състав на съда следва да посочи следното:

Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; по чл. 290 от ГПК/. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Л. Р./. При приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.

ВРС е намерил възражението на ответника за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност от страна на ищцата, за неоснователно и недоказано. Приел е, че работодателят е следвало да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от служителя груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че служителят е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност - Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.

Показанията на свидетелите -служители на ответната банка не установяват, че с поведението си по време на злополуката ищцата е допуснала такова нарушение, че същата да е допринесла за настъпването на злополуката. Фактът, че злополуката става в момента, в който е носела бутилка с минерална вода, не може да обоснове извода, че ищцата е допуснала груба небрежност. Според тези свидетели тя нямала задължение да снабдява офиса с минерална вода, тъй като имало автомат за такава, но в същото време свидетелят С. посочва, че този автомат е по инициатива на служителите на офиса и водата се зарежда като същите събират пари за закупуването й, т.е. свидетелят не установява банката да осигурява вода за служителите, което от своя страна дава отговор на въпроса защо ищцата е закупила вода за офиса.

Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Правилни са изводите на първоинстанционният съд , че отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В конкретния случай е изяснен точния механизъм на настъпване на злополуката, така и действията на работника, довели до увреждането, поради което правилно е прието от ВРС, че поведението му не може да бъде квалифицирано като груба небрежност. Показанията на свидетелите -служители на ответната банка не установяват, че ищцата е допуснала такова нарушение, че същата да е допринесла за настъпването на злополуката. Фактът, че злополуката става в момента, в който е носела бутилка с минерална вода, не може да обоснове извода, че ищцата е допуснала груба небрежност.

Съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществените (морални) вреди /Решение № 1712 от 5.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2001 г., III г. о., докладчик съдията Ц. Г./.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост, ВРС е взел предвид вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от ищцата болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Касае се за жена в активна възраст, която към датата на инцидента е била на 55 години. Както се установява от заключението на вещото лице - ортопед -д-р И. К., в резултат на претърпяната злополука, ищцата е получила трайно ограничение на движенията на левия долен крайник, претърпяла е болки и страдания, имала е затруднение в бита. Ищцата е получила усложнения от травмата, които са довели до получаване на посттравматична хондропатия - увреждане на хрущяла на бедрените кондили. Прогнозата е за очаквано по-ранно и по-тежко развитие на деформираща артроза на лявото коляно, т..е налице е едно трайно увреждане на лявата колянна става на ищцата, същата няма да се възстанови напълно, напротив, дори може състоянието й във времето да се влошава. Към момента ищцата е инвалидизирана с 30% ТНР заради трудовата злополука, който факт също ще следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. Отчитайки всички тези обстоятелства ВРС е приел, че присъждането на сумата от ................. лева ще е достатъчно справедлив размер, който да компенсира понесените болки и страдания, дискомфорт и изживените негативни емоции във връзка с претърпяната трудова злополука, и получените усложнения, довели до трайно ограничение на движението на левия долен крайник. От тази сума следва да се приспадне полученото от ищцата застрахователно обезщетение в общ размер от .............. лева. С оглед на това, искът следва да бъде уважен до сумата от .............. лева, като в останалата част до пълния претендиран размер до сумата от ................... лева - исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Съобразно гореизложеното, съдът намира за нужно да отчете, че от публикуваната съдебна практика в информационен продукт Апис се установява, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука в сходна на настоящия казус хипотеза, при настъпила през 2014 г. трудова злополука са в сходни размери, поради което обезщетението правилно е определено в присъдените от ВРС размери, като за горницата претенциите следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Изводът за необходимост от посочените обезщетения по смисъла на чл. 52 от ЗЗД изцяло съответства на установените в производството болки и страдания на ищцата. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба на „У. Б.“ АД са неоснователни.

Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се потвърди.

Предвид изложеното, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение, като при този изход от делото, на страните не се следват разноски за въззивната инстанция, поради неоснователността на двете въззивни жалби.

На основание горното, ВОС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 1677/2016г. по описа на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: