ГР.Д. № 315-2017

Р Е Ш Е Н И Е   № 88

Гр. Видин 04.01.2018г.

В   И М Е Т О Н А   Н А Р О Д А

          Окръжен съд Видин, в открито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     Председател : В.В.

                                                ЧЛЕНОВЕ : А.П.

                                                                     В.М.

със секретаря     В.К. и с участието на прокурора                     като разгледа докладваното от съдията В... М.. гражданско дело № 315 от 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

         Образувано по повод ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адв. П. С., адв.-пълномощник на Т.И.Т., ответник по гр.д. № 285/2016 г. по описа на PC гр. Кула,със съдебен адрес за връчване на съобщения книжа и призовки: гр. В... ул. „Д." № ... ет...., ап...против: решение №22 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 285/2016 г. по описа на Районен съд гр. К. Посочва, че решението с което , първоинстанционният съд е уважил иска на ишеца, като е признал за установено по отношение на Т.И.Т., че дължи претендираните суми, така както са предявени е неправилно и незаконосъобразно.

Молят Съда да го отмени и постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.Посочва, че Съгласно последния Анекс №4, правото за обявяване на дълга за предсрочно изискуем изцяло е предоставено на кредитора, но в случая не е ясно дали към дата 07.05.2013 г., когато ответника е получил покана за изпълнение, са били изпълнени тези условия. Твърди, че месечната вноска е с определен размер и изготвен погасителен план, но нито в договора, нито с подписаните анекси е договорено какво ще следва, ако месечните вноски в крайна сметка при изравняване на сумата в определен период не достигат и че това може да се вземе предвид като неплащане на месечна вноска, а последното да доведе до обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Подържа, че Решението е и незаконосъобразно, тъй като от приложените доказателства е видно, че месечни вноски са извършвани редовно и— няма никакво договорно основание, нито в основния договор, нито в подписаните анекси недостиг на средства да бъде трансформиран в определен брой месечни вноски, което от своя страна да дава право на кредитора да обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Поради горното, моли Съда да отмени решение №22 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 285/2016 г.

Ответната по делото страна „Ю.... „АД , чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, тъй като изложените в нея твърдения и претенции не са подкрепени от събраните по делото доказателства.

Считат, че възпроизведените оплаквания на въззивника не могат да бъдат споделени, тъй като те нито са подкрепени от събраните по делото доказателства, нито имат опора в действащото законодателство и съдебната практика. На първо място, приетата по делото ССчЕ не е казала, че дължимите суми за лихви от общо 716,18 лв. представляват 4,82 бр. месечни вноски за лихви, а само за да онагледи размерите на неизпълнението е посочила, че дължимата сума се равнява на определен брой дължими месечни вноски. Следва да бъде отбелязано и това, че тази експертиза не е оспорена от ответника при приемането й ог РС-гр. Кула.

На следващо място, както е посочено и в първоинстанционното съдебно решение, основанията за обявяването на кредита за предсрочно изискуем се съдържат в клаузите на чл. 25, б. „г" и на посочения като втори чл. 25, б. „в" от Договор за банков кредит Продукт „Б....." .... г.

Друго оплакване във въззивната жалба е свързано с това, че според мотивите на решението съдът бил приел, че се касае за неизпълнение на 4.82 бр. месечни вноски за главници, а не за лихви, както е установила приетата ССчЕ. съдът е възприел изцяло неоспорената от страните ССчЕ, в която е посочено, че дължимите суми представляват редовни лихви по главница, а не главница.

В случая е уговорено, че правото възниква за банката при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения от страна на кредитополучатедя.

Поради изложените съображения молят Съда да отхвърли предявената въззивна жалба като неоснователна изцяло и да потвърди първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно.

               Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност ,прие за установено следното от фактическа страна :

Производството е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 179, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 24856,09лв.

С решение №22 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 285/2016 г. Районен съд гр. Кула

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Т., ЕГН **********, че съществува вземането на „Ю.....”АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С...., район „В....”, ул. „ О....” № ..., представлявано от П... Н... Д... – Изп. директор и Д...Б... Ш... – заедно по Заповед №..... за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.000138/2013г. по описа на РС- Кула по Договор за банков кредит, продукт „Б...” .... г. и четири анекса към него-Анекс № 1 от 28.08.2006г. , Анекс 2 от 24.06.2009г., Анекс 3 от 22.07.2012г. и Анекс 4 от 07.07.2011г. за следните суми: 21 604,04лв. ( двадесет и една хиляди двеста и шестстотин и четири лева и 04 стотинки)главница; 3 219,87 лв./три хиляди двеста и деветнадесет лева и 87 стотинки/ договорна лихва за периода от 21.12.2012г. до 29.07.2013г.,както и законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2013г. до окончателно изплащане на задължението като отхвърля искането за договорната лихва за периода от 21.12.2012г. до 29.07.2013г. за 8 /осем/ лв., представляваща разлика до предявената с исковата молба сума от 3 227,87 лв. , както и да заплати направените по делото разноски.

От данните по делото се установи, че с Договор за банков кредит Продукт „Б....” .... г., Приложение от 11.01.2006г. и погасителен план към него, както и 4 бр. анекси към договора, а именно Анекс № 1 от 28.08.2006г. , Анекс 2 от 24.06.2009г., Анекс 3 от 22.07.2012г. и Анекс 4 от 07.07.2011г. и по делото не се спори, че на 28.12.2005г. ищецът и ответникът са сключили Договор за банков кредит Продукт „Б....” .... г. По силата на този договор банка – ищец в настоящото производство се явява като кредитор, а ответника- кредитополучател. Предмет на договора бил предоставяне на кредит в полза на кредитополучателя – ответник в настоящото производство от страна на банката в размер на 20000 лв., който бил усвоен като в чл. 1 от Договора е уговорено че крайният срок за връщане на кредита, включително дължимите лихви е 180 месеца, считано от откриването на заемна сметка, която видно от Приложение от 11.01.2006г. към договора за кредит е открита на тази дата за което, според чл. 2, ал. 1, следва да се подпише протокол - приложение към договор. В чл. 4 от посочения договор за кредит, страните са се уговорили, че за предоставения кредит ответникът дължи на ищеца годишна лихва в размер на 6,25 % за първата година, а за всяка следваща година лихвата е равна на сбора на действащия базов лихвен процент-малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка от 1,5 пункта, като към момента на подписването на договора приложимият БЛПМФ е 8,3 %. Според договора – чл. 3 от същия, кредитът, включително лихвите, се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, като първото плащане се дължи на 21-во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, в чл. 5 на договора за кредит е договорено между страните, че ответникът дължи наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.

Във връзка с неплащането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 138/2013 г. по описа на РС- Кула, прието по делото била издадена Заповед № 40/02.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, като съдът разпоредил ответникът в настоящото производство с които Т.И.Т., „Д....” ЕООД и А... Ц... Б... са осъдени да заплатят солидарно на „Ю....” АД сума от общо 24 856,09 лв., от която: 21 604,04 лв. главница; 24,18 лв. такси към 29.07.2013 г.; 3 227,87 лв. договорна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 29.07.2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 02.08.2013 г. до изплащането на вземането и ведно със сумите от 497,12 лв. разноски за платена държавна такса и 838,27 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение № 39/02.08.2013 г., в законния срок по чл. 414 от ГПК ответникът Т. е възразил, че не дължи изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца от водене на настоящото гражданско дело.

По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните, заключението, на която съдът кредитира като пълно, точно и мотивирано, с което се установява,че общата усвоена главница по кредита е в размер на 24079, 51, погасената главница към 29.07.2013г. е в размер на 2475,47 лв. сума, а разликата между тях, т.е. дължимата такава е в размер на 21604,04 лв. към 29.07.2013г. Начислената договорна лихва към 29.07.2013г. е в размер на 16804,40 лв., от които са платени 13576,53 лв., поради което разликата от 3227,87 лв. е дължимата договорна лихва, дължима от ответника за периода от 21.12.2012г. до 29.07.2013г. В съдебно заседание, вещото лице заявява, че при изчисляването на начислената за плащане на 21.06.2013г. е допуснато разминаване с 8 лв. с вписаната в погасителния план към Анекс № 5 от 07.07.2011г. , поради което дължимата от ответника сума за договорна лихва е не посочената в исковата молба и писменото заключение на вещото лице 3227,87, а 3219, 87лв.С експертизата се установи също, че ответникът дължи към 29.07.2013г. сумата от 24.18 лв. такси.

Исковата молба е заведена на 19.12.2016г. На основание чл.422 ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението- 02.08.2013г. 

Горната фактическа обстановка, не е променена пред въззивната инстанция и не са подавани нови писмени доказателства. Въззивната жалба е неоснователна. Счетоводната експертиза е посочила, че дължимата сума се равнява на определен брой дължими месечни вноски. Следва да бъде отбелязано и това, че тази експертиза не е оспорена от ответника при приемането й ог РС-гр. Кула.

На следващо място, както е посочено и в първоинстанционното съдебно решение, основанията за обявяването на кредита за предсрочно изискуем се съдържат в клаузите на чл. 25, б. „г" и на посочения като втори чл. 25, б. „в" от Договор за банков кредит Продукт „Б...." ... г.

Според чл. 25 от Договора, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в няколко конкретно дефинирани случая по т., т. „а", „б" и „в", както и по т. „г", според която, предсрочна изискуемост може да възникне, ако кредитополучателят не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на договора, договорите, обезпечаващи договора за кредит , включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Според това неизчерпателно изброяване, банката има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнението на каквото и да е задължение по договора за кредит и дори по свързани с него договори. Във втория чл. 25, б. „в" на договора отново и още по-категорично е уговорено, че при неизпълнение на което и да е от постите договорни задължения Банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.

 

Точното изпълнение на договора за кредит предполага внасянето на погасителни вноски в размерите, определени в договора, в анексите към него и в погасителните планове. В конкретния случай релевантен е Погасителният план от 07.07.2011 г., явяващ се приложение към Анекс № 4/07.07.2011 г., тъй като неизпълнението настъпва именно през периода на действие на този анекс и погасителен план. Видно от погасителния план, за периода от 21.07.2011 г. до 21.06.2013 г. кредитополучателят и съдлъжниците са дължали погасителни вноски в размери от по 148,53 лв. месечно. Плащането на суми по-малки от уговорените съставляват частично изпълнение на задължението, което според правната теория и практика представлява една от формите на неточно изпълнение.

Видно от приетата и неоспорена по делото ССчЕ и от приложенията към нея, длъжниците са плащали точно уговорената сума в по-малката част от месеците, а в други месеци са плащали различни суми от по 25 лв., 48 лв. и т. н. На кредитора не може да бъде отречено правото за обявяване предсрочна изискуемост в случай на неточно изпълнение на задълженията на длъжника. В противен случай неоснователно би се толерирала възможността на длъжника в продължение на години да плаща суми в размер на 5 % от дължимите месечни вноски например, без за кредитора да възникне правото да обяви предсрочна изискуемост. Отделно от това, в настоящия случай в клаузите на чл. 25 се съдържат достатъчно ясни и конкретни правила, даващи възможност на банката да обяви предсрочна изискуемост при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения. Системно извършваните от кредитополучатедя частични плащания съставляват форма на неизпълнение на задължението за плащане на уговорените като размери и падежи вноски.

Друго оплакване във въззивната жалба е свързано с това, че според мотивите на решението съдът бил приел, че се касае за неизпълнение на 4.82 бр. месечни вноски за главници, а не за лихви, както е установила приетата ССчЕ. Наистина, на стр. 7, абзац втори от решението съдът е посочил, че кредитополучателят не е заплатил четири вноски редовна главница и частично пета, в общ размер на 716,18 лв.

Очевидно е че съдът е възприел изцяло неоспорената от страните ССчЕ, в която е посочено, че дължимите суми представляват редовни лихви по главница, а не главница. От друга страна, по делото е установено, че към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем е имало забава в плащането на суми в общ размер от 716,18 лв. В случая не е от особено значение дали това е главница или лихва, тъй като и в двата случая представлява форма на неизпълнение, което според чл. 25 в двете му редакции поражда правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост. Щеше да има значение, ако в договора беше уговорено, че банката има правото да обяви кредита за предсрочно изисуем само ако е налице забава в плащането на главницата, но в настоящия случай не е така.

В случая е уговорено, че правото възниква за банката при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения от страна на кредитополучатедя.Поради изложените съображения молят Съда да отхвърли предявената въззивна жалба като неоснователна изцяло и да потвърди първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно.

В т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се казва, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредитора трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия случай ответникът – кредитополучател не е заплатил четири вноски редовна главница и частично пета, в общ размер на 716,18 лв. и кредиторът – ищец в настоящото производството е упражнил своето право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил длъжника чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение с изх. №537-176/30.04.2013г., която му е връчена лично на 07.05.2013г.  

Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД длъжника дължи законна лихва върху неизплатения остатък от главницата, от предявяване на вземането по съдебен ред до окончателното издължаване, което е законова последица от наличието на главно задължение, поради което и искът за признаване за установено това задължение, за периода от който е издадена и заповед за изпълнение, а именно от 02.08.2013г. до окончателното издължаване, следва да се уважи.

           Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Това правилно е съобразено от първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства, които да налагат друг краен правен извод, различен от този на първоинстанционния съд.

Водим от горните мотиви, съдът

                             Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение №22 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 285/2016 г. по описа на Районен съд гр. Кула.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                             2.