ГР.Д. № 301-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №87

 

гр. В**, 07.12.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         ВОС, гражданска колегия в открито

заседание на седми ноември  
две хиляди и седемнадесета година в състав:      

                                    

                                                                    Председател: В**В**                                                                                              

                                                                    Членове: 1. Ан** П**

  1. В** М**

                                                              

         при секретар В**К**...........и в
присъствието на прокурора ............................................. като разгледа
докладваното от съдия......................В** В**..........гр. д. № 301 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК.
         Делото е образувано по въззивна жалба от И.Х.Л. с ЕГН: ****** и А.Х.Л. с ЕГН: ******, чрез процесуалния им представител адв. К**И** Б**, АК – М**, със съдебен адрес ***, против Решение от 20.07.2017 г. по гр. д. № 522 по описа за 2016 г. на Районен съд Б**, с което е уважен предявенят от Общ. Б** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, признавайки за установено, че Общ. Б** е собственик на полски път от 0.173 дка, с начало – имот № 00139, достигащ до имот № 008151 и преминаващ през имот № 008142, в местността „Н**” в землището на с. К**, общ. Б**, обл. В**. Поддържа се, че решението е изцяло неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че недопустимо съдът е осъществил косвен съдебен контрол н реституционно Решение № 200 от 24.02.1995 г. на ПК – Б**, както и че неправилно БРС е приел, че спорната площ е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е могла да е прехвърлена на ответниците, предвид факта, че към датата на настъпване на реституцията тази площ е съществувала като път – обстоятелство, което пречи на възстановяването, съгласно чл. 2, т. 4 от ЗСПЗЗ. Според жалбоподателите ПК-Б** е орган на Общ. Б** и за последната решението на ПК има обвързваща сила.Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че процесният участък има характеристиките на полски път, както и че не е верен изводът на съда, че процесната площ, ако е път, е публична общинска собственост. С жалбата е оспорена и изготвената от вещото лице М**К** експертиза, като счита, че съдът неправилно я е кредитирал.В жалбата са развити изключително подробни доводи относно незаконосъобразността на обжалваното решение.С оглед на изложеното, молят Окръжен съд В** да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което се отхвърли предявеният от Общ.Б*** установителен иск.

         В законоустановения срок е постъпил отговор от въззимаемата страна, чрез упълномощен процесуален представител, в който се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъоразно. Счита, че във въззивната жалба не се сочат никакви основания за отмяна на обжалваното решение, не се сочат никакви нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които да водят до наличие на основания за отмяна на решението. Моли Окръжен съд В** да отхвърли подадената въззивна жалба, като непосочваща факти и обстоятелства, даващи основание за отмяна на постановеното решение, като същото бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

       По допустимостта на жалбата:

       Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

       По съществото на спора:

       Видинският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:Гр.д.№522/16г. на ВРС е образувано по искова молба от Общ. Б*** против И.Х.Л. с ЕГН: ***** и А.Х.Л. с ЕГН: **** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост на полски път от 0.173 дка, започващ от имот № 00139, достигащ до имот № 008151 и преминаващ през имота на ответниците – № 008142. В исковата молба се поддържа, че полският път, попадащ в имота е публична общинска собственост, като същият е съществувал при възстановяването на имота и съществува реално и в момента. Сочи се, че неправилно Поземлена комисия   – Б** е възстановила на праводателя на ответниците посочения имот заедно с намиращия се в него полски път, който като публична общинска собственост не подлежи на възстановяване.В срока по чл. 131 ГПК ответниците-настоящи жалбоподатели , са депозирани отговори, в които оспорват така предявения иск. Оспорват ответника – Общ. – Б** да е собственик на полски път. Оспорват твърдението, че полския път е публична общинска собственост, както и факта, че пътя преминава през имот № 008142, собствен на ответниците. Твърдят, че процедурата по заснемане на общинския път и отразяването в картата на възстановената собственост е незаконна. Твърдят, че незаконосъобразно е извършена промяна в картата на възстановената собственост като е нанесен несъществуващ път.Подържа се в отговора,че ПК-Б** е орган на Общ. Б** и за последната решението на ПК има обвързваща сила.

       От събраните по делото доказателства БРС е установил,че двамата ответници са собственици на земеделски имот – Изоставени трайни насаждения с площ 7,000 дка, имот № 008142, в местността „Немия” в землището на с. К**, собствеността върху който имот са придобили по силата на Нотариален акт за дарение № 1 от 06.06.2013 г., том ІІІ, рег. № 1205, нот. дело № 343 на СВ при РС – Б**.    С Решение № 200/ 24.02.1995 г. на Поземлена комисия /тогава/ - Б**, е възстановено правото на собственост върху имот № 008142, на наследниците на И** Х.Л.. Впоследствие, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1 от 06.06.2013 г., том ІІІ, рег. № 1205, нот. дело № 343 на СВ при РС – Б***, правото на собственост върху земеделския имот, е прехвърлено на ответниците –настоящи жалбоподатели.БРС е приел за безспорно установено, предвид събрания по делото доказателствен материал, в това число и предвид заключенията на вещите лица, че през имот № 008142, собствен на ответниците, преминава полски път. От приетите заключения по двете допуснати съдебно БРС е установил, че през земеделския имот с № 008142, преминава път, имащ характеристиките на полски. Към двете заключения, е представен снимков материал, обективиращ този факт – наличието на полски път в границите на имота на ответниците. Заключенията по допуснатите експертизи съдържат техническа част, от която безспорно се установява съществуването на такъв. Пътят е индивидуализиран като начални и крайни точки, и като площ. И двете вещи лица, преди изготвянето на заключенията по поставените им задачи, са посетили имота на място и са направили оглед. От заключението на вещото лице М**К** и при разпита на същата в съдебно заседание е установено, че според изготвения картен лист на региона през 1994 г., процесния път е съществувал според плана. И към онзи момент, пътят е преминавал през процесния имот собствен на ответниците, каквото е фактическото положение и към днешна дата – пътят съществува.             От заключението на другото вещо лице – геодезист се установява, че в съседния на имот № 008142, а именно имот № 008151съществува сграда – бивша гранична застава и процесния път е единствения възможен достъп до сградата. За да уважи предявения иск БРС е приел,че съгласно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА, процесния полски път представлява част от общинската мрежа на техническата инфраструктура като път от общинско значение, който обслужва граничещите с него земеделски и горски имоти, собственост на физически и юридически лица. Установино било,че полския път, предмет на спора, обслужва друг съседен земеделски имот, а също така е най – близкия път до главния път за с. К**.Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 4 ЗСПЗЗ, в редакцията й, действала към датата на издаване на Решение № 200/ 24.02.1995 г. на ПК – Б**, „земеделски земи” са тези, които не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.От посочените разпоредби БРС извел извода,че полския път, преминаващ през имот № 008142, не е земеделска земя, поради което и пътя не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Освен това, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. ", а по смисъла на § 1, т. 7 от същите ДР "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.". В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, е посочено, че местните пътища са общинските пътища, които са отворени за обществено ползване и осигуряват транспортни връзки от местно значение. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост и за тях съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС не се съставят актове, а още по – малко подлежат на възстановяване на физически лица и по реда на ЗСПЗЗ.Отделно от всичко изложено по – горе, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОбС

: "Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права и то само в случаите, определени със закон“.Следователно частта от пътя, попадащ в границите на имот № 008142, не може да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ като земеделска земя, респективно – недопустимо е да се прехвърля в собственост на трети лица. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, „общинските пътища”, се управляват от кмета на съответната община, който има материалната компетентност от закона да постановява заповеди с оглед правилното ползване и управление на тези пътища. Ограждането на такива пътища и въобще препятстване ползването им по какъвто и да е начин, е недопустимо по смисъла на горецитираните законови разпоредби. Поради това, полския път, попадащ в границите на имот № 008142 в местността „Н**” в землището на с. К**, неправомерно е възстановен с Решение № 200/ 24.02.1995 г. като земеделска земя, а впоследствие и прехвърлен в патримониума на ответниците.

           Видинският окръжен съд като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Подържа се в жалбата,че недопустимо БРС е осъществил косвен съдебен контрол н реституционно Решение № 200 от 24.02.1995 г. на ПК – Белоградчик. Според жалбоподателите ПК-Б** е орган на Общ.Б** и за последната решението на ПК има обвързваща сила.ВОС счита,че становището на жалбоподателите е неоснователно.Въпреки наличието на решение №174/06.07.12г. по гр.д.№84/11г. на Първо ГО на ВКС,с което е прието,че Общинската служба „Земеделие“ е орган на съответната община,ВОС счита,че посоченото не отговаря на действащото /настоящо и минало/ законодателство.В чл.33 от ЗСПЗЗ във всичките му редакции от приемането на ЗСПЗЗ през 1991г. до настоящия момент е уреждал статута на Общинските служби „Земеделие“ като съставна част от структурите на Министерство на земеделието и на подчинение на същото министерство.По отношение на Общинските служби „Земеделие“, органите на общината нямат каквото и да било отношение,поради което и е немислимо да се твърди,че съответната община-в случая Общ.-Б**, е обвързана от решението на Общинска служба „З***“-Б** по отношение на процесния път.

       Подържа се в жалбата,че недопустимо БРС е осъществил косвен съдебен контрол н реституционно Решение № 200 от 24.02.1995 г. на ПК – Б**.ВОС счита,че законосъобразно,предвид направеното в исковата молба оспорване на собствеността,БРС в обжалваното решение е подложил на съдебен контрол решението на ПК-Б***,с което е възстановена собствеността на имота на жалбоподателите,в който имот попада процесния път.Този съдебен контрол в случая е особено необходим ,предвид особената процедура,при която е възстановена собствеността върху имота на праводателите на жалбоподателите. При придобиването на имота от жалбоподателите на 06.06.13г. техните праводатели са се лигитимирали като собственици с решение № 200/ 24.02.1995 г. на Поземлена комисия /тогава/ - Б**, с което е възстановено правото на собственост върху имот № 008142-ИЗОСТАВЕНИ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ, на наследниците на И** Х.Л..Видно от решението същото е постановено по преписка по заявление с вх.№164ЗП /17.02.92г. на наследниците на И** Х.Л..По същата преписка и на същата дата е постановено е друго решение с № 200 от същата дата- 24.02.1995 г.,с което на наследниците на същия са възстановени и седем имота с обща площ от около 10 дек.-НИВИ и ЛИВАДИ при условията на съществуващи или възстановими стари реални граници като границите на имотите не са посочени.В посоченото решение нито един от имотите не се намира,в местността „Немия“,в която се намира имота,собственост на ответниците.Посоченото несъответствие в двете решения,които са с един и същ номер,от една и съща дата,по една и съща преписка и в полза на едни и същи наследници,поставят редица въпроси относно проведената реституция на земеделските земи.Неяснота относно процедурата на реституцията на имота на жалбоподателите предизвиква и по какъв начин решение № 200/ 24.02.1995 г. /стр. 37 от делото/,което е постановено ФЕВРУАРИ месец,е предвидено съдържанието на цитираното в самото решение №0100/04.09.95г. което е постановено СЕПТЕМВРИ месец-т.е. половин година по-късно.Видно от заключението на в.л. К** /стр.61/ картата на същестуващите стари реални граници за посоченото землище е обявена в Д.в. бр.100/04.09.95г.Повече от ясно е ,че без посочената карта към датата на издаване на решението-24.02.95г. ,е било немислимо да се знаят границите на имота със съответните номера на съседните имоти.Отделно от горното по делото липсват каквито и да било доказателства,от които да се направи извод по какъв начин ПК-Б** е решила,че седемте имота с обща площ от около 10 дек.-НИВИ и ЛИВАДИ при условията на съществуващи или възстановими стари реални граници като границите на имотите не са посочени,следва да бъдат възстановени като № 008142 в местността „Н**“ при конкретно посочени граници.

       От друга страна от приетите заключения по двете експертизи е установено, че през земеделския имот с № 008142, преминава път, имащ характеристиките на полски. Към двете заключения, е представен снимков материал, обективиращ този факт – наличието на полски път в границите на имота на ответниците. Заключенията по допуснатите експертизи съдържат техническа част, от която безспорно се установява съществуването на такъв. Пътят е индивидуализиран като начални и крайни точки, и като площ. И двете вещи лица, преди изготвянето на заключенията по поставените им задачи, са посетили имота на място и са направили оглед.Установено е по делото,че в съседния имот №008151 се намира двуетажна постройка,която преди време е била гранична застава,както и че процесния път е и е бил единствения път до въпросната застава.Повече от ясно е, че като път обслужващ съседен имот, с построена в него обществена/държавна сграда,процесния път не може да бъде обект на каквото и да било възстановяване на собственост върху земеделски имот.

        ВОС в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на БРС в обжалваното решение относно собствеността върху процесния път,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

       С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

       Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на ответника,предвид липсата на доказателства за направени такива.

       Водим от горните мотиви съдът

      
                                                     Р       Е      Ш      И  :

       ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 20.07.2017 г. по гр. д. 522/2016 г. по описа на Районен съд Б***.

       Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 


             Председател:                                                  Членове:1.
                                                                                                              
                                                                                                         2.