Р Е Ш Е Н И Е № 100
Гр. В.
10.01.2018
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: А. П.
Д. М.
При секретаря В. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията М.
Въззивно гражданско дело № 271 по описа за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на А. „П. И.“ гр.С., чрез О. П. У. гр.В. против Решение №180 от 12.05.2017г., постановено по гр.дело №456/2016г. по описа на Видински районен съд.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е постановено пир съществени процесуални нарушения и е необосновано, поради което е поискано същото да бъде отменено, като се отхвърли предявения иск изцяло. Развиват се подробни оплаквания относно представените по делото доказателства, за които се поддържа, че са противоречиви и неправилно въз основа на тях съдът е направил своите правни изводи. поддържа се, че за настъпилото ПТП жалбоподателят не е бил уведомен от застрахователя, поради което не е била давана възможност за проверка за реалното съществуване на неравности по пътния участък, а така също че не са били събрани доказателства за скоростта на движение на водача, с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната по жалба страна ЗАД „Б. В. И. Г. АД гр.С., в който са изложени съображения , че постановеното решение е правилно и е поискано същото да бъде потвърдено.
Третите лица помагачи на страната на ответника по делото и жалбоподател в настоящото производство, а именно „П. Г.“ ЕАД, „П. П.“ ЕООД, „П.“ Л., „П. В.“ ЕООД, „В. П.“ АД, „К. Т.“ ООД не са подали писмен отговор по жалбата и не са взели становище.
Окръжният съд след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество въззивната жалба е неоснователна.
Пред ВРС е бил предявен иск по реда на чл.213, ал.1 от КЗ с цена 529.15лв. Ищецът поддържа в исковата молба, че на 09.04.2015г. лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ВН...., собственост на ЕТ „А.-И.-Д-р Б. С.“ гр.В., управляван от Б. С., движейки се по републикански път от с.Д. в посока към гр.Л. в района на с.Д., при разминаване с автобус преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на това настъпили повреди по автомобила и след като водачът подал заявление за обезщетение до ищеца, на същия било изплатено обезщетение в размер на 529.15лв. Обезщетението е било изплатено на базата сключена застрахователна полица „К. С.“ със срок на валидност до 08.10.2015г. Ищецът поддържа, че след изплащане на обезщетението на 25.08.2015г. за застрахователя е възникнало правото да встъпи в правата на увредения застрахован, на което основание се иска ответната страна да бъде осъдена да възстанови процесната сума като виновна за ПТП лице. Основанието за това се сочи, че ответната страна е в това качество, тъй като носи пълната отговорност при некачествено, лошо изпълнение или цялостно неизпълнение на поддържането на пътната настилка.
В постъпилия по делото отговор от ответника се поддържа, че искът е неоснователен поради това, че ответникът не е отговорен за настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно автотехническа експертиза и са разпитани свидетели, въз основа на които доказателства ВРС е приел, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. В обжалваното решение съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е изложил правните си изводи,като подробно е посочил законовите норми, на които основава изводите си.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че по делото са представени противоречиви доказателства, които не установяват твърдяната в исковата молба фактическа обстановка. Относно нея съдът подробно е обсъдил установените факти и обстоятелства както от писмените доказателства и свидетелските показания, така и от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, която не е била оспорена от ответната по делото страна и по нея не са излагани възражения както в съдебно заседание, така и с отделна молба.
Неоснователно е оплакването, че не е налице причинно следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и действия или бездействия от страна на ответника, които са довели до настъпването му. В тази връзка първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви относно законовите задължения на ответника за поддържане на пътната инфраструктура, тъй като това задължение е възложено по силата на закона като ответникът е имал задължения да упражнява и надзор върху изправността и безопасността на пътищата, което в настоящият случай не е сторил.
По изложените съображения Окръжният съд приема, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, като жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба направените за тази инстанция разноски в размер на 360лв.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №180 от 12.05.2017г., постановено по гр.дело №456/2016г. по описа на Видинския районен съд.
ОСЪЖДА А.„П. И.“ гр.С. да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г. АД гр.С. направените за тази инстанция разноски по делото в размер на 360лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.