ВЧНД № 268-2019

Определение по Наказателно дело 268/2019г.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 168

 

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение   в закрито заседание       на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, разгледа в състав:

                                                            Председател: Л.Л.

                                                                 Членове: В. С.

                                                                                 Р.Д.

 

                              

докладваното от съдията Л. Л. ВЧНД № 268 по описа за 2019г., и за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.345 от НПК.

            С определение № 13/20.11.2019г. от разпоредително заседание по НОХД № 75/2019г., по описа на Районен съд – Кула, на основание чл.248, ал.5, т.1, чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.2 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.

            Против горното определението на ВРС в срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се развиват съображения, за неправилност на определението. Предлага се да бъде отменено определението на КРС и делото да бъде върнато за ново разглежане на първоинстанционния съд.

           Срещу протеста е постъпило възражение от подсъдимия И.Д.Ц., чрез упълномощения му защитник Л. М.. Във възражението се сочи, че частния протест е неоснователен, а протестираното определение на КРС е правилно и законосъобразно.

           Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално допустим. Разгледан по същество, протеста е неоснователен.

           НОХД № 75/2019г., по описа на Районен съд – Кула е образувано въз основа на ОА на РП-Видин срещу И.Д.Ц. за престъпление по чл. 235, ал.3, предложение първо, т.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, т.е. и в условията на продължавано престъпление.

           По смисъла на чл.26, ал.1 от НК, разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Видно от фактическата формулировка на престъплението в диспозитива на ОА, то е извършено „за периода от 05.07.2019г. до 06.07.2019г., включително и от 08.07.2019г. до 09.07.2019г. включително“. През призмата на чл.26, ал.1 от НК, такова описание за времето е неясно, предвид следните въпроси, които остават без отговор: кое е наложило конкретизация на два периода от по два дни, разделени само от един ден; какъв е броя на деянията представляващи елементите на продължаваното престъпление- две, няколко или повече. Доколкото липсва такова уточнение, се размива границата между института на продълажаното престъпление, който включва отделни деяния в обособен период от време, които времево са отделени едно от друго, и института на продължено /трайно/ престъпление, което се осъществява само от едно деяние, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението, през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. Действително, в обстоятелствената част на ОА са разграничени по време отделните деяния, респ. записано е, че са извършени, както следва: в петък на 05.07.2019г., в събота на 06.07.2019г., в понеделник на 08.07.2019г. и във вторник на 09.07.2019г. С това уточнение в обстоятелствената част на ОА, се изяснява, сам по себе си, неясния израз „за периода от 05.07.2019г. до 06.07.2019г., включително и от 08.07.2019г. до 09.07.2019г. включително“, изпълнени са изискванията на чл.246 от НПК относно конкретизацията на времето на извършване на деянието, и е обезпечено правото на защита на подсъдимия, с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен. През призмата на фактическото обвинение и правната му квалификация, коректен и непораждащ въпроси относно времето би бил израза: „в периода от 05.07.2019г. до 09.07.2019г., включително, с четири деяния, извършени съответно на 05.07.2019г., на 06.07.2019г., на 08.07.2019г. и на 09.07.2019г., в условията на продължавано престъпление…“ С оглед този пример е следвало да бъде формулирано обвинението още на ДП при привличането на обвиняемия с постановлението от 11.10.2019г. Вместо това е ползван израза „за периода от 05.07.2019г. до 06.07.2019г., включително и от 08.07.2019г. до 09.07.2019г. включително“, който е без уточнения, поради което на този предходен етап от процеса обвиняемия не е бил наясно, относно броя и времето на деянията представляващи елементите на продължаваното престъпление, за което е обвинен. Това определено е в нарушение на чл.219, ал.3, т.3 от НПК, като е нарушение и на правото на защита на привлечения към отговорност по чл.55, ал.1 от НПК, досежно правото му да научи в какво престъпление е обвинен. За пръв път с ОА са включени четири отделни деяния в продължаваното престъпление, а без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението /както е в настоящия случай/ в отделните стадии на наказателното производство, правото на защита на обвиняемия не е гарантирано така, както изисква Наказателно - процесуалният кодекс. Трябва да бъде гарантирана възможността на привлечения към отговорност да разбере в цялост за какво е обвинен, респ. да даде ако желае обяснения по отношение на всяко едно от деянията, включени в структурата на продължаваното престъпление. В случая на ДП при привличането на обвиняемия това не е сторено. В резултат на горното е накърнено правото на подсъдимия по чл.55, ал.1, предложение първо, поради което допуснатото проц. нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В тази насока ВОС споделя съображенията на КРС за допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение в горния смисъл.

           ВОС забеляза и друго съществено отстранимо процесуално нарушение, което е допуснато в ОА, респ. разминаване между обстоятелствена част и диспозитив. Видно от първата страница на ОА, там е записано „…В същия отдел 296 в землището на с. Водна Община гр.Грамада Видинска област се намирали и имот № 788010- частна горска територия, попадащ в отдел 296, пототдел „е“, собственост на Ц. Б. Ц. с площ 11 дка…“ От контекста в обстоятелствената част на ОА се разбира, че това е било към процесния момент през 2019г.

Видно от диспозитива на ОА, а така също и в горното постановление за привличане на обвиняемия, същия този имот /процесния имот/ е визиран като „негова собственост“, в смисъл- собственост на самия подсъдим. Несъответствието относно собствеността на процесния имот, също представлява неяснота в обвинението за това важно обстоятелство /имащо значение и по въпроса- кому са причинени евентуални вреди от деянието/, която неяснота накърнява правото на защита на подсъдимия по чл.55, ал.1 от НПК. Неяснотата следва да бъде отстрани, като се преценят събраните доказателства за собствеността на процесния имот /за пример- според нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- гора № 85, т. V, рег. № 2949, нот. дело № 618 от 2016г., купувач на имота е М.С. Д./.

           ВОС не споделя съображенията на КРС за неяснота на ОА, досежно това, че на две места е използван израза „фиктивно позволително“. Този израз е използван преди това и в постановлението за привличане на обвиняем. „Фиктивен“ е част от лексиката на българския език, синоним е на неистински и има същото значение. Освен това, прилагателното не се отнася за съставомерено обтоятелство на чл.235 от НК. Също така, обвинението е недвусмислено, че подсъдимия не е имал редовно писмено позволително за сеч, което е съставомерното обстоятелство по посочената норма. В същата насока, неприемливи са съображенията в обпределението, че не са посочени ясно обстоятелствата, които изключват умисъла на наказателно неотговорните лица. Напротив- посочени са в достатъчна степен. В обстоятелствената част на ОА: казал, че гората е негова, че е маркирано, показал им фиктивно позволително и им разпоредил да започнат рязане. В диспозитива на ОА, както е и в постановлението за привличане, е визирано: „…манипулирайки лицата, че има документ за сеч на дърва за този имот, без редовно писмено позволително“. С други думи, в обвинението в достатъчна степен са посочени обстоятелствата /с които подсъдимия е създал впечатления в тях в разрез с действителността/, които изключват умисъла на наказателно неотговорните лица. С оглед горното, самоцелни и неоснователни са и спекулациите относно думата „фиктивен“ във възражението срещу частния протест. Неоснователни са и доводите във възражението, относно липса на конкретизация на отрязаните дървета в диспозитива на ОА, тъй като това е сторено, а в обстоятелствената част на ОА, това е сторено и по дати. Напълно неприемливо, също така, е подсъдимия да се позовава на нарушаване на процесуални права на евентуален пострадъл, което е извън правото му на защита, а задачата на последната определено би била затруднена с участието на частен обвинител и /или/ граждански ищец.

           Въпроса за лице претърпяло вреди от конкретното деяние, предмет на обвинението, следва да се прецени от органа на ПД, а в съдебна фаза от Съда.

           Предвид горното, частния протест е неоснователен.

           Макар и с корекции относно някои от основанията, атакуваното определение на КРС е правилно и следва да бъде потвърдено.       

            Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът         

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 13/20.11.2019г. от разпоредително заседание по НОХД № 75/2019г., по описа на Районен съд – Кула.

           Определението е окончателно.

 

 

 

           

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: