ВГРД № 388-2019

Решение по Гражданско дело 388/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 107

гр.Видин , 19.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав

                                                                  Председател:В.В.

                                                                                           А. П.

                                                                                        В. М.

при секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдията В.М. в. гр.дело № 388 по описа за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Районна Прокуратура-В… против Решение № 303 от 28.06.2019г по грд № 185/2019г по описа на ВРС, с което Прокуратурата на Република Б…, гр. С…, бул. „В…” №. е осъдена да заплати на С.А.А. , с ЕГН : **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно производство - БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – В., пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – В., и проведените срещу него АНД № 1053/2018г. по описа на ВРС и ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, по които е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване, както и сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат К. Г. по ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване.

Подържа се във въззивната жалба, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, нарушен е критерия „справедливост „, присъденото обезщетение е в завишени размери, не е доказана причинно-следствената връзка между твърдените вреди и повдигнатото обвинение. Не е доказано засягането на личността и достойнството на жалбоподателя. Посочва се, че производството е приключило в разумни срокове-от м.08.2018 до м.01.2019г. и по отношение на жалбоподателя не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и не е засегнат обичайния му начин на живот. Посочва, че обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК, като с оглед характера на престъплението и ползването на адвокатска защита на ищеца е било ясно, че ще бъде освободен от административна отговорност.Тези факти не сочат на изключителна степен на увреждане и не могат да обосноват размера на претендираното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което отмени постановеното решение на ВРС и отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Ответникът по жалба С.А.А. оспорва същата като неоснователна .Посочва, че присъденото обезщетение е напълно в съответствие с практиката на съдилищата и разпоредбата на закона.

Посочва, че е основателна претенцията му и по отношение на имуществените вреди.

Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

С РЕШЕНИЕ   № 303 от 28.06.2019г по грд № 185/2019г по описа на ВРС, Прокуратурата на Република Б…, гр. С., бул. „В.” №. е осъдена да заплати на С.А.А. , с ЕГН : **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно производство - БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – В., пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – В., и проведените срещу него АНД № 1053/2018г. по описа на ВРС и ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, по които е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване, както и сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат К… Г…по ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване.

       От данните по делото се установи, че С.А.А. , с ЕГН : **********, с адрес: *** е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем, постановено на 09.08.2018г. за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за това че е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка „М…“, модел „С…“, с рег. № ВН…, негова собственост, в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0953-000022/12.01.2018г., влязла в законна сила на 08.02.2018г., обвинение по БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – В…, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – В...

Видно от постановление на РП – В… от 16.08.2018г. за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – В…, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – В…, такова е внесено в РС – В...

Видно от БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – В…, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – В… и наказателното съдебно производство срещу ищеца в качеството му на обвиняем не е вземана мярка за неотклонение.

С Решение № 406 от 26.09.2018г., постановено по АНД № 1053/2018г. по описа на ВРС, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. РП – В.. е протестирала първоинстанционното решение с Решение № 105/02.01.2019г. постановено по ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, е потвърдено решението на ВРС, влязло в сила като необжалваемо.

По делото са разпитани допуснатите на ищеца свидетели. Свидетелят В… установява, че живее на семейни начала с ищеца; че откакто го извикали в полицията през м.Август 2018г. ищецът станал много затворен, не комуникирал и казвал постоянно „Мен ще ме вкарат в затвора.“; че здравето му се влошило, че пие лекарства за „нервите“; че ходи по лекари и че са му предписани допълнително лекарства за високо кръвно, повишена захар и проблеми с дишането, че предполага наличието на депресия у ищеца но също, че няма становище от лекар за това.

Св. И. установява, че ищецът работел като барман в заведение „К…“ в гр.В…; че разбрал за проблемите на ищеца от жена му, а после и от него; че през м.Август 2018г. спрял да идва на работа около една седмица, а след това станал умислен, стоял зад бара и не сядал със свидетеля, бил умислен и казвал „Какво стана сега, ще ме вкарат в затвора за няма нищо.“

Св.А. установява, че ищецът работел като барман в заведение „К…“ в гр.В…, където се събирали почти всяка вечер да гледат мачове; че през м.Август 2018г. спрял да идва на работа около една седмица, а след това станал умислен и потаен за около 4-5 месеца; че споделял, че има проблеми с полицията, че ходи при личния си лекар, че пие хапчета и му правят експертизи; че отказа да празнуват Нова година заедно със свидетеля и че през м.Март 2019г. се бил успокоил и имал подобрение.

Тази фактическа обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства изменящи я или налагащи друг краен правен извод.

        При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че  предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца за доказан в основанието си.

        Установи се наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ.

От установените обстоятелства по делото може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ-против ищеца е било образувано наказателно производство, повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано впоследствие поради това , че извършеното деяние не представлява престъпление.

За да се уважи исковата претенция следва да се докаже от ищеца, че в резултат на проведеното против него наказателно преследване е претърпял вреди от неимуществен характер, за които се претендира обезщетение . Наличието на законов текст , който урежда основанието за носене на отговорност от държавата , не е основание да се присъди обезщетение. Необходимо е доказването на наличие на вреди по характер и степен , за да може да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД и те да бъдат репарирани по справедливост.

         Съдът счита, че при изложените фактически по-горе данни е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи визиран в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, за вредите причинени на граждани от органите на прокуратурата при незаконно обвинение при извършване на престъпление, за което лицето е оправдано впоследствие поради това , че извършеното деяние не представлява престъпление.

        По така предявените претенции в контекста на този текст следва да отговаря като ответник прокуратура на РБ предявила и поддържала чрез отделен свой орган – Районна прокуратура-В…, незаконосъобразно обвинение срещу ищеца.

         Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Прокуратурата е внесла обвинителен акт и след оправдателната присъда на ВРс е обжалвала постановеното решение, което е довело до потвърждаването му от въззивната инстанция и влизането му в законна сила.

В този случай основанието за присъждане на обезщетение е по ЗОДОВ.

        Налице е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази следното:

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страдания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начина по който е преживяла случилите се събития и отраженията които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52 от ЗЗД правилно първоинстанционния съд е приел иска за частично основателен.

Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, справедливото обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди .Означава да се определи точно паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражения върху лицето. Определената сума пари в най- пълна степен следва да компенсира вредите които са причинени и настъпили в предходен момент, а съда определя парично обезщетение за тях при постановяване на съдебното решение. Преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че срещу ищеца съответните действия във връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани през кратък период от време,като естествено от житейска гледна точка през този период ищеца да е изпитвал несигурност и притеснение от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяние което не е извършил, както и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство. В този смисъл са ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите , които са   имали преки впечатления за въздействието, което досъдебното и съдебно производство е имало върху него.

Свидетелите са познавали ищеца преди обвинението, характера му и техните възприятия обективно посочват   начина по който му се е  отразило цялото наказателно производство .

        Съдът при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца не е реализирана мярка за неотклонение „Задържане под стража” или друга принудителна мярка.

           По тези съображения съдът намира, че предявения иск срещу прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени вреди правилно е бил уважен в посочения по-горе размер – 1 000 лв. Законната лихва върху тази сума, правилно е присъдена ,считано от подаването на исковата молба в Съда-21.01.2019г., съобразно диспозитивното начало.

Въззивната жалба е неоснователна и в частта против решението, с което е присъдено обезщетение за имуществени вреди. Размерът им е установен по делото от представените доказателства и правилно ВРС ги е присъдил в решението си. Размерът на адвокатското възнаграждение по воденото срещу ищеца наказателно производство представлява имуществена вреда, вследствие на незаконно повдигнатото срещу него обвинение.

Прокуратурата на РБ , със седалище гр.С… ще следва  да заплати на   С.А.А. на основание чл.78 ГПк направените по делото разноски, пред въззивната инстанция в размер на 350 лв. съобразно договора за правна помощ и списък на разноски.

Водим от горното, Видински окръжен съд ,

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303 от 28.06.2019г по грд № 185/2019г по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , със седалище гр.С… бул. „В…” №..   да заплати на   С.А.А. с ЕГН : **********, с адрес: ***, на основание чл.78 ГПк направените по делото разноски, пред въззивната инстанция в размер на 350 / триста и петдесет / лв. съобразно договора за правна помощ и списък на разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.