ВЧГРД № 461-2019

Определение по Гражданско дело 461/2019г.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-267

 

 

 

Гр.В.

 

27.11.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – В.            гражданско отделение на .................................ноември  две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. С.

                                                                   Г. Й.

 

Секретар ........................като разгледа докладваното от съдията Й. ч.гр.д № 461 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

 

         Производството е по реда на Чл.419 ал.2 ГПК във връзка с чл. 279 ГПК вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на М.В.С., ЕГН: **********, адрес: гр. В…срещу Разпореждане от 26.09.19 г. по ч.гр.д. № 2691/2019 г. по описа на РС В. докладчик - съдия Д. Д. .

Иска се да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и пороцесуалния закон и да оставите без уважение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по горното дело.Поддържа се ,че за да са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 10 ГПК съдът следвало да изрази изводи относно изправността на представения му менителичен ефект, в случая - запис на заповед като един от дължимите изводи е този относно безусловното поемане на задължение за плащане. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС. В настоящия случай бил налице именно въведен каузалитет,ако в записа на заповед била направена добавка относно наличието на каузално правоочношение.По посочения въпрос била налице противоречива съдебна практика. Според едното становище позволено било добавянето на факултативния който изрично въвежда условие за възникване на дължимостта, различно от задължителните реквизити на записа на заповед, а именно уговорката в абзац втори на текста на записа на заповед, както следва: „...получената от мен сума от 10 000 лв. съм длъжна да платя след получаване обратно на заложения ми срещу ипотека в полза на Т.В.О.-Ц. личен апартамент...". Така въведената уговорка несъмнено поставяла под съмнение безусловността на поетото задължение, тъй като поставяла дължимостта на инкорпорираното в документа вземане под условието на „...получаване обратно на заложения ми срещу ипотека в полза на .... апартамент...". Ето защо и съобразно задължителната практика на ВКС тук не можело да се приеме, че разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по представения документ е законосъобразно, тъй като същият не можел да представлява запис на заповед, защото било нарушено едно от основните изисквания за този строго формален документ - безусловно поемане на задължението да се плати сума пари.

На следващо място, в представения документ липсвала яснота относно падежа и/или начина на установяването му. В документа бил посочен падеж 30.04.2019г., но предвид, че задължението за плащане било поставено под горепосоченото условие, то не била налице яснота дали падежът е действително настъпил. В този смисъл била налице нищожност на записа на заповед.

Поддържа се не на последно място,че задължението по записа на заповед било погасено по давност на основание чл. 537 във връзка с чл. 531 ал. 1 ТЗ. На основание чл. 538 ал. 1 ТЗ издателят по запис на заповед бил задължен по същия начин като платецът по менителницата. Поради това и предвид извода на съда, че падежът по записа на заповед бил 30.04.2015г., то следвало заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде заведено в съда не по-късно от 30.04.2018 г., а видно от делото било, че същото е входено повече от година след този срок. Поради това се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на твърдяното задължение в документа, който се твърди да представлява запис на заповед. Дори и да се приеме, че същият представлява запис на заповед, то той бил прескрибиран, поради което и същият не можел да се ползва с облагата на принудителното изпълнение, респективно въз основа на него не можело да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Поради горното се иска да се отмени обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и да се обезсили както заповедта за незабавно изпълнение, така и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Претендират се сторените по делото разноски.

Към частната жалба са приложени :

  1. Копие от настоящата за другата страна;
  2. Вносна бележка за внесена държавна такса.

 

 

 

Районен съд-В. е издал заповед №1808/26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК ,като е разпоредил длъжникът   М.   В.   С.   от   гр.   В.   ж.к.. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Т.В.О. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски - 200.00 /двеста/ лева за държавна такса и 580.00 /петстотин и осемдесет/ лева - адвокатски хонорар.

Вземането произтича от запис на заповед, издаден на 30.04.2014 г. с падеж до 30.04.2015 г.

Постановено е да се издаде изпълнителен лист въз основа на настоящата заповед,както и че заповедта подлежи на незабавно изпълнение .

Процесният запис на заповед без протест е с дата 30.04.2014 г. и падеж 30.04.2015 г. с място на издаване гр.. и издател М. В. С. с ЕГН : ********** и л.к.. № 641993913, изд.на 15.02.2011 г. от МВР В. с адрес : гр.В..По силата на записа на заповед издателят М.В.С. безусловно , неотменимо и без протест се задължила на падежа на този запис на заповед да плати на Т.В. О.-Ц. с С ЕГН ********** *** сумата от 10 000,00 лв./ десет хиляди лева/, получена от нея за изплащане на кредит за заложен апартамент .

В записа съществува отбелязване ,че съгласно договореност с Т.В.О. , получената от издателя сума от 10 000,00 лева/десет хиляди лева/ следва да бъде платена след получаване обратно на заложения срещу ипотека в полза на Т.В.О.-Ц. личен апартамент , което е факт с получената сума по изп.дело №20127240400316/11.04.2013г. и последваща покупка на апартамента от М.В.С. през месец октомври /ноември 2013 г.

Посочено е място на плащане гр.В.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема от правна страна следното :

По силата на т.4д от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. Не е допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, когато в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му.

В мотивите ВКС приема ,че направена добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т. е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл. 455, т. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ. Отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, обективно е от значение при доказването на иска по чл. 422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Практиката сочи, че записите на заповед се издават именно като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори, и възприемането на противната теза би ги обезсмислило като такива.

В конкретния случай в записа на заповед се сочи, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение-договор за заем,обезпечен с ипотека,като е налице отбелязване ,което е в състояние да опорочи абстрактната сделка, тъй като се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане.Такова отбелязване накърнява реквизитите по чл. 455, т. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ. Отбелязването не само сочи, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение,което обективно е от значение при доказването на иска по чл. 422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК,но и напълно отрича безусловния характер на задължението ,като поставя изпълнението на задължението под условие –сумата от 10 000,00 лева/десет хиляди лева/ да бъде платена след получаване обратно на заложения срещу ипотека в полза на Т.В.О.-Ц. личен апартамент , което е факт с получената сума по изп.дело №20127240400316/11.04.2013г. и последваща покупка на апартамента от М.В.С. през месец октомври /ноември 2013 г.

С оглед на горното  Разпореждане от 26.09.19 г. по ч.гр.д. № 2691/2019 г. по описа на РС В. следва да бъде отменено в частта ,в която е уважена молбата за незабавно изпълнение .В останалата част заповедта е необжалваема /Чл.413 ал.1 ГПК/.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК  Т.В. О.-Ц. с С ЕГН ********** *** следва да бъде осъдена да заплати на М. В. С. с ЕГН : ********** и л.к.№ 641993913, изд.на 15.02.2011 г. от МВР В. с адрес : гр.В. , ж.к… направените по делото разноски в размер на 16 лв.за платени държавни и банкови такси .

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане от 26.09.19 г. по ч.гр.д. № 2691/2019 г. по описа на Районен съд-В. в частта ,в която е уважена молбата за незабавно изпълнение .

В останалата част разпореждането е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Т.В. О.-Ц. с С ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. В. С. с ЕГН : ********** и л.к.№ .. изд.на 15.02.2011 г. от МВР В. с адрес : гр.В. направените по делото разноски в размер на 16 лв.за платени държавни и банкови такси .

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Определението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                

          

 

                                                               2.