ВГРД № 304-2019

Решение по Гражданско дело 304/2019г.

РЕШЕНИЕ№ 91

гр. Видин, 01.11.2019

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински окръжен , в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: В.В.

А.П.

В. М.

 

при участието на секретаря В.К. , като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр. дело № 304 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 264/23.05.2019г ПО ГРД № 2735/2018г. по описа на ВРС , Ц.Н.К. с ЕГН ********** ***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.И. с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 7 700,00 /седем хиляди и седемстотин/ лева по договори за заем, както следва: за периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата от 01.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за времето от подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до 31.12.2018г. вкл., като неоснователна.

Осъден е да заплати и сумата в общ размер на 1108,00 /хиляда сто и осем/ лева – разноски по производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ц.Н.К. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Н.К. –АК-П. и П. И.-Г.-САК,в която са изложени оплаквания за негова неправилност и необоснованост.  Жалбоподателят сочи, че неправилно районният съд е приел, че в настоящия случай се установява договор за заем, като извода се основава само на показанията на свид. Д., както и с приложения по делото документ, озаглавен „Изплатени суми“, без да държи сметка за всички останали доказателства по делото. Неправилно ВРС е кредитирал изцяло оспорената съдебно-оценителна експертиза.

Посочва, че по делото липсват каквито й да е доказателства за наличие на заемно правоотношение, респективно множество заемни правоотношения между страните , нито за сумата от 7700,00 лева, нито за сумите от по 300,00 лева или 200,00 лева на месец за периода от м.06.2015г. до м.08.2017г. Не се събрани и никакви доказателства относно дата и място на сключване на твърдения договор за заем за сумата от 7700,00 лева, респективно за сключването на множество договори за заем /27 броя/ за сочените от ищцата отделни заемни суми от по 300,00 лева и 200,00 лева, както и доказателства за наличие на уговорен падеж за връщане на твърдения заем, както и да е поискано връщането на такъв.

По делото безспорно се установи и от събраните доказателства - писмени и гласни, че сумите описани в приложения към исковата молба документ с наименование „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К.", представлява документ за изплатените от ищцата на ответника суми за наем по Договор за наем на недвижим имот от 12.05.2015г. с нотариална заверка на подписите с per….г. на Нотариус Б.Т. с per. № … на НК, с район на действие на PC - Видин, сключен между Ц.Н.К. и представляваното от ищцата Т.С.И. и свидетеля П.Д. ДРУЖЕСТВО - „Д. И И." ООД с ЕИК …. От изслушаните по делото свидетели се установило, че тези документи са представени от св. П. Д. за подпис от К., във връзка с отчитане на платените за наем суми по Договора за наем .Макар в Договора за наем да е посочен месечен наем в размер на 50,00 лева, действително уговореният между страните е по-висок, тъй като имотът, за който се дължи наемът по силата на горецитирания Договор за наем, представлява „МАСИВНА СГРАДА - БИСТРО със застроена площ от 77,32 кв.м., в парцел УПИ XIX, 157 в квартал 7 по плана на с. Г…, ведно с правото на строеж за описаната сграда и ведно с дворното място с площ от 227 км., и подобна наемна цена не отговоря на характеристиките на имота, респективно на пазарната цена за наем на такъв имот. Представените от ищцата на ответника за подпис документи с наименование - ..Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем", са подписани от К. с ясното съзнание, че се касае за документиране на изплатените наемни суми, поради което и не е оспорена тяхната автентичност по делото, а е оспорено само основанието за тяхното подписване като дадени по договор за наем, а не по договор за заем.

Моли да се отмени решението и да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Т.С.И. , чрез нейния пълномощник адв. Борислав Василев , оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Видинският окръжен съд, предвид така очертания обхват на въззивното обжалване, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е депозирана в предвидения за обжалване срок , от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания решението е

неправилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

        С решение № 264/23.05.2019г е осъден Ц.Н.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.И. с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 7 700,00 /седем хиляди и седемстотин/ лева по договори за заем, както следва: за периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата от 01.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за времето от подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до 31.12.2018г. вкл., като неоснователна.

Осъден е да заплати и сумата в общ размер на 1108,00 /хиляда сто и осем/ лева – разноски по производството.

        От данните по делото се установява, че ищцата е предявила претенция за наличието на договори за заем между страните, по силата на които е предоставила на ответника в заем сумата в общ размер на 7 700 лв., като ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на сумите.     Като доказателство по делото е приложен документ „Изплатени суми“, според който ответникът е получил от ищцата за периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно.

Представен е Договор за наем на недвижим имот от 12.05.2015г., вписан в Служба по вписванията гр. В…с вх. рег. № … от ….г., сключен между ответника Ц.Н.К., като наемодател, и „Д… и И. „ООД, представлявано от ищцата Т.С.И., като наемател. Договорът е сключен за срок от 01.06.2015г. до 30.09.2018г. и е с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване от наемодателя на наемателя на недвижим имот: масивна сграда – бистро със застроена площ от 77,32 кв.м. и дворно място с площ от 227 кв.м. в с. Г…., при месечна наемна цена в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Представени са 2 бр. сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от „Д…. и И. „ООД, на ответника за наем за м. октомври, ноември и декември 2015 г. и за м. юни, юли, август и септември 2015г. по 50 лв. месечно.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза относно месечната пазарна наемна цена на отдадения под наем недвижим имот по договор от 12.05.2015г. за процесния период от м. юни 2015г. до м. септември 2018г. вкл.

Съдът е допуснал и разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.

Относно иска с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на същото.

         Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното му право на вземане, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от фактическия състав, обуславя извод за неоснователност на иска.

По отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт, тъй като представлява липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като при неангажирани доказателства, съдът приема посочената предпоставка за доказана.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото.

Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна сделка правоотношение.

В настоящия случай се твърди, че предметът на сключения договор за заем е парична сума в размер на 7 700 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК договорът следва да е сключен в писмена форма, която не е за действителност, а за доказване - устно постигнатото съгласие и извършено от заемодателя предаване на сумата, поражда правно действие за страните, но при възникнал правен спор фактът на сключване на договора следва да се докаже с документ/и, които обективират взаимните волеизявления на страните по него. Липсата на писмени доказателства за сключен договор за заем, би обусловила извод за недоказаност на главния иск.

Приетите в производството Договор за наем от 12.05.2015г., „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем", не доказват сключен договор за заем. Законът не съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз основа на договор за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже това основание в хода на производството, в какъвто смисъл е и решение № 361/11.11.2015 г., постановено по гр. дело № 1864/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.

В случая документите не обективират волеизявление от страна на получателя на сумата за поемане на правно задължение за нейното връщане. Липсват доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата, която е предмет на настоящото производство. Ето защо, въззивният съд приема, че наличието на документи, в които не е посочено основание за плащане, само по себе си не доказва сключването на договор за заем, тъй като задължението може да произтича от всякакъв друг източник и в тежест на ищеца е да докаже възникнал заемен договор, т. е. не само получаване на парична сума, но също и постигнато съгласие за връщането й.

В случаите, когато са налице само доказателства за предаване на сумата, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.

Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

        Няма съмнение, че между страните са съществували облигационни отношения и че ищецът е предал в държане на ответника парична сума в размер на 7 700 лв., но какъв е бил правопораждащ тези отношения факт и конкретното предметно съдържание на правата и задълженията на страните, не е установено с допустимите в ГПК доказателства. Ето защо няма основание да се приеме, че сумата е получена в заем.

Показанията на сочените свидетели, преценени при условията на чл. 172 ГПК, не установяват наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за заем, включително и за постигнати уговорки относно връщането на сума по такъв договор. От показанията на посочените свидетели по никакъв начин не се установяват съществените елементи на договора за заем – кога е сключен, при какви условия, кога и как ще се предаде сумата – на вноски или на наведнъж, начин на погасяване.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск.

По делото липсват каквито й да е доказателства за наличие на заемно правоотношение, респективно множество заемни правоотношения между страните , нито за сумата от 7700,00 лева, нито за сумите от по 300,00 лева или 200,00 лева на месец за периода от м.06.2015г. до м.08.2017г.

Не се събраха и никакви доказателства относно дата и място на сключване на твърдения договор за заем за сумата от 7700,00 лева, респективно за сключването на множество договори за заем /27 броя/ за сочените от ищцата отделни заемни суми от по 300,00 лева и 200,00 лева, както и доказателства за наличие на уговорен падеж за връщане на твърдения заем, както и да е поискано връщането на такъв. Не се установи наличието на причини за даване на заеми от ищцата на ответника и то в период от повече две години, при невръщане на първите твърдени дадени в заем суми.

Установи се и от събраните доказателства - писмени и гласни, че сумите описани в приложения към исковата молба документ с наименование „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К.", представлява документ за изплатените от ищцата на ответника суми за наем по Договор за наем на недвижим имот от 12.05.2015г. с нотариална заверка на подписите с per. № 2895/12.05.2015г. на Нотариус Б. Т. с per. № … на НК, с район на действие на PC - Видин, сключен между Ц.Н.К. и представляваното от ищцата Т.С.И. и свидетеля П. Д. ДРУЖЕСТВО - „Д. И И." ООД с ЕИК … Това се установява от приложените със самата искова молба документи - Договор за наем от 12.05.2015г., „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем".

Следва да се вземе предвид, че видно от самото наименование на документите - „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем", се касае за изплащане на дължими суми за месечен наем, а не за предоставени заемни суми.

Макар в Договора за наем да е посочен месечен наем в размер на 50,00 лева, действително уговореният между страните е по-висок, тъй като имотът, за който се дължи наемът по силата на горецитирания Договор за наем, представлява „МАСИВНА СГРАДА - БИСТРО със застроена площ от 77,32 кв.м., в парцел УПИ XIX 157 в квартал 7 по плана на с. Г…., ведно с правото на строеж за описаната сграда и ведно с дворното място с площ от 227 км., и подобна наемна цена не отговоря на характеристиките на имота, респективно на пазарната цена за наем на такъв имот.

Установи се, че действително уговорената цена между страните по Договора за наем е била 300,00 лева. като причината в Договора за наем да се посочи по - ниска сума е била - от една страна, с оглед дължимите се нотариални такси на база материалния интерес в Договора за наем, който е бил нотариално заверен в деня на сключването му и от друга страна, с оглед по - ниския размер на дължимия се данък, който е следвало да се заплаща от наемателя, извън наемната цена.

Установи се по безспорен начин, че представените от ищцата на ответника за подпис документи с наименование - ..Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем", са подписани от К., с ясното съзнание, че се касае за документиране на изплатените наемни суми, поради което и не е оспорена тяхната автентичност по делото, а е оспорено само основанието за тяхното подписване като дадени по договор за наем, а не по договор за заем.

Представените на К. документи за подпис - „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К." и „Декларация от Ц.Н.К. за изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем", които са без дата на съставяне и подписване, несъмнено установяват принадлежността им към Договора за наем от 12.05.2015г. и с оглед вида, наименованието, съдържанието и характера на същите.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата и св. П… Д… лично и като собственици и представляващи дружеството „Д… И И." ООД, не са имали средства да заплащат редовно наема по Договора им за наем от 12.05.2015г„ а още по-малко да са разполагали със средства, които да предоставят в заем на ответника. От друга страна безспорно се установи, че ответника не е имал нужда от заемни средства, тъй като той и неговата съпруга са материално обезпечени както с постоянен доход - пенсия и наем, така и с недвижими имоти - земеделски земи. Установи се, че децата му работят и живеят с тях. Синът му е крупен земеделски стопанин и обработва над 1000 дка земя, а внукът му - св. Ц…, в процесния период е бил в Г…, където е работел и е получавал голямо възнаграждение.

С оглед всичко гореизложено, Видинският окръжен съд приема, че между страните не е сключван договор за заем и не са предоставяни средства на ответника от ищцата, а е налице договор за наем на недвижим имот, по който е изплащана наемна цена в размер на 300 лв. месечно, а от края на 2016г-200 лв.

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Следва да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск за сумата в общ размер на 7 700,00 /седем хиляди и седемстотин/ лева по договори за заем, както следва: за периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата от 01.01.2019г. до окончателното изплащане,

        С оглед изхода на делото и на осн. Чл.78 ал.1 ГПк на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените разноски.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

От представените по делото пълномощно от 21.12.2018 /стр .24пред ВРС и от 24.04.2019г/, не се установява размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъжда.

Ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати направените разноски от жалбоподателя пред ВРС в размер на 100 лв. за вещо лице, както и сумата 154 лв. Д.т за обжалване на решението.

        Водим от горното, ВОС :

 

                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 264/23.05.2019г ПО ГРД № 2735/2018Г ПО ОПИСА НА ВРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.И. с ЕГН ********** *** ПРОТИВ   Ц.Н.К. с ЕГН ********** *** ИСК за сумата в общ размер на 7 700,00 /седем хиляди и седемстотин/ лева по договори за заем, както следва: за периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата от 01.01.2019г. до окончателното изплащане, както и за сумата в общ размер на 1108,00 /хиляда сто и осем/ лева – разноски по производството.

ОСЪЖДА Т.С.И. с ЕГН ********** ***   да заплати на Ц.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата 254 /двеста петдесет и четири /лв.разноски пред двете инстанции /100 лв. за вещо лице, както и сумата 154 лв. Д.т за обжалване на решението/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                    

 

 

                                                                                                   2.