ВГРД № 245-2019

Решение по Гражданско дело 245/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 75

гр. В**, 12.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В** В**

Членове:   1. АН** П**

  1. В** М**

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело № 245 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С.И.Н. *** против Решение № 223 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3073 по описа за 2018г. на В** районен съд  по допускане на делбата. Излага, че с атакуваното съдебно решение е допусната делба на следния недвижим имот: жилище - апартамент с идентификатор 10971.505.392.4.5. по КККР на гр. В**, представляващ апартамент № **, на третия етаж с административен адрес: в гр. В**, ж.к. Х** Б** бл*, вх. Г, ет. *, ап* със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска спалня, кухня, бокс, столова, дрешник, баня, клозет, коридор и две тераси, с придадените към апартамента мазе, намиращо се в ляво на входа , таванска стая, намираща се в ляво от централното стълбище, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, която жилищна сграда е построена върху петно 11 в кв. 89 по плана на гр. В**, ул. Т**, а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.505.392.4.5 с площ 108.00 кв.м., находягц се в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор 10971.505.392 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10971.505.392.4.6., под обекта: 10971.505.392.4.3. и над обекта: 10971.505.392.4.7. с права на съделителите, както следва:

за С.И.Н. - 1/6 ид.ч.

за Л.Й.А. - 4/6 ид.ч.

и за Н.И.Н. -1/6 ид.ч.

Поддържа се, че решението, с което е допусната делба при посочените права за тримата съделители, е неправилно. Твърди се, че една втора от делбения имот е придобит в СИО по време на брака между общия наследодател И** Н. А** и първата въззиваема Л.Й.А. чрез покупко-продажба на 27.10.1993г. Поддържа, че неправилно ВРС е приел по отношение на другата ½ ид.ч., че е СИО , тъй като е придобита от общия наследодател И** Н. А** на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя чрез ЖСК, като нотариалния акт е издаден през 1978 г. след скючване на граждански брак между И** Н. А** и Л.Й.А.. Счита , че личния принос на съругата е изключен, и тази ½ ид.ч. е изключителна собственост на И** Н. А**. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и се допусне делба при следните квоти- по ¼ ид.ч. за С.Н. и Н.Н. и ½ ид.ч. за Л.А..

Против въззивната жалба е постъпил отговор, в която се поддържа, че решението на първата инстанция по допускане на делбата е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

В с.з. процесуалниь представител на въззивницата поддържа жалбата и моли да се отмени решението на ВРС.

Въззиваемите, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

 

Обжалвано е решение на В** районен съд по допускане на делбата, в частта относно правата на страните.

ВОС, като съобрази изложените във въззивната жалба и отговора пороци на решението на основание чл. 269 ГПК, намира следното:

Пред районен съд е предявен иск за делба от от С.И.Н. ***, чрез адв. Г** П** против Л.Й.А. и Н.И.Н.,*** за делба на съсобствен недвижим имот.

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на недвижим имот с идентификатор 10971.505.392.4.5. по КККР на гр. В**, представляващ апартамент № 5, на третия етаж с административен адрес: в гр. В*, ж.к. Х** Б** бл. *, вх. *, ет. *, ап. * със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска спалня, кухня, бокс, столова, дрешник, баня, клозет, коридор и две тераси, с придадените към апартамента мазе, намиращо се в ляво на входа , таванска стая, намираща се в ляво от централното стълбище, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, която жилищна сграда е построена върху петно 11 в кв. 89 по плана на гр. В**, ул. Т**, а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.505.392.4.5 с площ 108.00 кв.м., находящ се в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор 10971.505.392 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10971.505.392.4.6., под обекта: 10971.505.392.4.3. и над обекта: 10971.505.392.4.7.

Посочва се, че общият наследодател на страните И* Н. *** е баща на ищцата и втория ответник, и съпруг на първия ответник. Страните не се постигнали доброволно уреждане на отношенията си във връзка с този имот и поради това ищцата е предявила настоящия иск за делба.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде допусната делба на процесния имот с права по 1/6 ид.ч. за ищцата и ответника Н.Н., и 4/6 ид.ч. за ответницата Л.А.. В хода на устнитесъстезания поддържа , че иска да се допусне делба с права ½ за преживялата съпруга и по ¼ ид.части за всяко от децата.

От събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения препис на нотариален акт за собственост на жилище - апартамент ЖСК „Т**" * в гр. Видин № 1**, том III, дело № 996/1978г. на В** районен съдия, на 23.08.1978г. И** Н. А** и К** И.Н. са признати за собственици върху процесния недвижим имот. В нотариалния акт е посочено, че молителите са придобили правото на собственост и строеж и са станали собственици на имота на основание отстъпеното им право на строеж върху държавна земя, съгласно протокол № 6 от 28.03.1974г. на ГНС В** и протокол от 16.02.1975г. на общото събрание на членовете на ЖСК „Т**" 4 в гр. В** за разпределение на апартаментите на членовете му.

От представения препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167, том VIII, дело № 2260/1993г. нотариус при ВРС, се установява, че на 27.10.1993г. Н** А** Н. и К** И.Н. са продали на сина си И** Н. А** своята 1/2 ид.ч. от процесния имот.

По делото е представен препис на удостоверение за наследници, изд. на 01.11.2018г. от Община Видин, се установява, че И** Н. А** е починал на 03.07.2018г„ за което е издаден акт за смърт № 0003/04.07.2018г., съставен в с. Р**, общ. В**. Същият е оставил за наследници съпруга - първата ответница и две деца - дъщеря - ищцата по делото и син - втория ответник.

Наследодателят е сключил граждански брак с първата ответница на 25.06.1978г., за което е издаден акт за сключен граждански брак № 0257 от 25.06.1978г., което се установява от представения дубликат от удостоверение за сключен граждански брак.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:

При извършена проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на въззивната проверка е решението по допускане на делбата, с което са определени и правата на страните. Безспорно е че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, като ищцата и втория ответник са собственици на основание наследяване от техния баща, а първата ответница е собственик, както в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга й И** Н. А**, така и по наследство.

При определяне на наследствените дялове на страните, съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че 1/2 ид.ч. от имота е придобита по време на брака на наследодателя с първата ответница в режим на СИО чрез възмездна сделка - покупко-продажба, извършена на 27.10.1993г.

Спори се по отношение на ½ ид.ч. , за която общия наследодател е признат за собственик с нотариален акт за собственост на жилище - апартамент ЖСК „Т**" 4 в гр. В** № 107, том III, дело № 996/1978г., е съставен по време на действието на СК от 1968г. В чл. 13 на действащия към онзи момент СК е посочено, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Нотариалният акт е съставен след сключване на брака на наследодателя И** Н. А** и първата ответница. Съгласно задължителната практика на ВКС - т. 2 от ППВС № 5/1972 г. -моментът на придобиване на собствеността върху жилище в ЖСК следва да бъде определян съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Придобивният момент е издаването на нотариален акт. В случая нотариалният акт № 107, том III, дело № 996/1978г., с който за собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент е признат наследодателя., е съставен по време на брака му с Л.А. и съобразно нормата на чл. 13 СК /1968г./, той принадлежи общо на двамата съпрузи при режим на СИО. Общността възниква върху придобитите имущества по силата на закона дори и когато имуществото е придобито само на името на единия съпруг. Съвместен принос от съпрузите в настоящият случай се предполага. В случая ищцата /въззивник - в настоящата инстанция/ не е установила, че процесния имот или идеална част от него е придобит в резултат единствено на приноса на наследодателя, поради което презумпцията за съвместен принос не е оборена. Доказателства в тази насока не са представени и пред въззивната инстанция.

При определяне правата на съделителите, ВРС правилно е съобразил разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал.1 от ЗН, а именно, че децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Изводите на първата инстанция са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.

При това положение, първата ответница е собственик на /4 ид.ч. от имота, придобит по време на брака и собственик на 1/6 ид.ч. по наследство, а ищцата и втория ответника са собственици на по 1/6 ид.ч. всеки от тях по наследство от своя наследодател.

Поради съвпадане на изводите на първата и ваззивната инстанция, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемите има право на разноски, но не са направени искания за присъждането на такива нито в отговора на исковата молба , нито в с.з., поради което не следва да се присъждат.

 

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3073 по описа за 2018г. на В** районен съд .

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: