ВЧГРД № 397-2019

Определение по Гражданско дело 397/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-249

 

Гр.В.

 

06.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на .........................ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.при секретаря         ................................................................................. и с участието на прокурора.............................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №397     по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С протоколно определение от 11.09.2019 г. по гр.д.№164/2019 г.по описа на Районен съд-К. са оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес обективно кумулативно съединени установителни искове от „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на управление гр. С. ул.., с ЕИК.. представлявано от управителя С. И. С. чрез пълномощник П. М. -юрисконсулт против Н.З.М., ЕГН ********** *** и И.С.М., ЕГН ********** *** - поръчител, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването права на вземания на ищеца от ответниците за сумата от 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 77 стотинки/ неплатена арендна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска земя № 94 от 24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във връзка със Споразумение за разсрочване на парични задължения и доброволно плащане от 21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г.; с 1974.69 лв./ хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 69 стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -27.03.2019г. до окончателното издължаване и разноски в заповедното производство в размер на 354.95 лв./триста петдесет и четири лева и 95 стотинки/, от които 254,95 лв. / двеста петдесет и четири лева и 95 стотинки / държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 56/28.03.2019г. по ч. гр. д. 96/2019г. по описа на РС – К. както и направените в настоящото производство разноски в размер на 254,95 лв. -държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и е прекратено производството по гр. дело № 164/2019 г. по описа наРайонен съд – К.

         Така постановеното от първоинстанционния съд определение е обжалвано от Търговско дружество „С.И.Г." ООД гр. С., ул. . вписано в Търговския регистър воден при Агенция по вписванията с ЕИК.., представлявано от Изпълнителния директор С. И. С.. ЕГН **********. чрез пълномощника му юрисконсулт П. М.Поддържа се ,че ТД „С.И.Г." ООД е подал установителен иск пред компетентния Районен съд К., с който бил поискал да бъде установено, че Н.З.М. с адрес ***. с ЕГН ********** и И.С.М. с ЕГН ********** с адрес *** – поръчител дължи на Търговско дружество „С.И.Г." ООД гр. С. ул.. вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК..сумата в общ размер на 12746.46 лв. (дванадесет хиляди седемстотин четиридесет и шест лв. и 46 ст.), представляваща:

  • 10771.77 лева (десет хиляди седемстотин седемдесет и един лв. и 77

ст.), представляващи главница по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба вписвания гр..К. с дв.вх.рег.№ 2131, акт № 121, том II от 25.10.2011г. за стопанската 2014/2015 г.,платима както следва: в срок до 31.05.2017 г. и обезщетение за забава за периода:

  • от 01.06.2017 г. до 22.03.2019 г. в размер на 1974.69 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и четири лв. и 69 ст.), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането,както и направените от дружеството-ищец разноски по заповедното производство - 254.95лв. - държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в настоящото производство, а именно 254.95 лв. - държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа се ,че на 10.07.2019г. ответниците Н.З.М. и И.С.М. са депозирали пред съда писмен отговор, изразяващ се в признание на така предявените искове.

С Определение от 18.07.2019г. било насрочено открито съдебно заседание на 11.09.2019г. от 11.15 часа. Във връзка с това и на основание чл. 237 ГПК ищецът ТД „С.И.Г." ООД бил отправил искане до съда да се произнесе с решение съобразно направеното от длъжника признание на иска. На проведеното заседание съдът не дал ход на делото и оставил без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес обективно кумулативно съединените установителни искове от ТД “ С.И.Г.'" ООД и прекратил производството по гр.дело № 164/2019г. по описа на Районен съд К..

В обжалвания Протокол съдът не излагал мотиви за становището си за недопустимост на иска и не се произнесъл във връзка с направеното от ответника признание на иска и искането на ищеца за произнасяне по чл.237 ГПК.

Поддържа се ,че практиката на съдилищата във връзка с разпоредбата на чл.237 ГПК била трайна и потвърждавала изложените в настоящата жалба твърдения.Съгласно чл.237 ГПК признанието на иска можело да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при направено такова искане от ищеца. От общото правило, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависело дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК. С изрична писмена молба ТД „С.И.Г." ООД в качеството си на ищец било поискало от съда да се произнесе с решение по чл.237 ГПК въз основа на направеното от ответниците Н.З.М. и И.С.М. признание на иска.

Признанието на иска било процесуално действие на ответника, с което той се разпореждал със своето право на защита, като заявявал, че се отказва от защита срещу иска, защото същият е основателен. Това означавало съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следвало да бъде уважен така, както е предявен.

Въз основа на гореизложеното се иска да се постанови определение, с който да се отмени протокол от 11.09.2019г., с който е прекратено производството по гр.дело № 164/2019г. по описа на Районен съд Кула.

Претендират се и направенитете разноски в настоящото производство - в това число държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Към частната жалба са приложени :

  1. Препис от жалбата за ответната страна;
  2. Заверено копие от пълномощно и трудов договор на пълномощника;
  3. Документ за платена държавна такса.

         Ответниците по жалбата не са взели становище.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

        

Делото пред районния съд е образувано по предявени от ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването права на вземания на ищеца от ответниците за сумата от 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 77 стотинки/ неплатена арендна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска земя № 94 от 24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във връзка със Споразумение за разсрочване на парични задължения и доброволно плащане от 21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г.; с 1974.69 лв./ хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 69 стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019г. до окончателното издължаване и разноски в заповедното производство в размер на 354.95 лв./триста петдесет и четири лева и 95 стотинки/, от които 254,95 лв. / двеста петдесет и четири лева и 95 стотинки / държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 56/28.03.2019г. по ч. гр. д. 96/2019г. по описа на РС – К., както и направените в настоящото производство разноски в размер на 254,95 лв. - държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното по делото ч. гр. д. № 96/2019 г. по описа на РС – К. се установява, че с определение № 26 от 27.05.2019 г. заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 56/28.03.2019г. и е прекратил производството по делото. Заявителят е обжалвал посоченото определение, но същото е потвърдено с Определение № 154 от 12.07.2019г. по ч.гр.д. № 239/2019г. по описа на ОС - Видин.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Специалният установителен иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение представлява пречка за влизането й в сила. Когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителния иск на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, липсва правен интерес и искът по чл. 422 ГПК се явява недопустим . По силата на чл. 422 ал.1 и чл. 415 ал.1 от ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок,чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.

Районният съд е изложил подробни и убедителни аргументи в тази насока,като последните се споделят напълно от въззивната инстанция.

         Неоснователен е развитият от частния жалбоподател довод ,че районният съд следвало да се произнесе по същество с оглед признаването на иска ,тъй като съдът следва да се произнесе по същество на спора единствено след като констатира ,че искът е допустим .При недопустим иск съдът не следва да се произнася по същество на спора независимо от признанието на иска .

Водим от горното Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.09.2019 г. по гр.д.№164/2019 г.по описа на Районен съд-К.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС по реда и при условията на Чл.274 ал.3 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок връчване на препис.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                2/