ВГРД № 328-2019

Решение по Гражданско дело 328/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-99

 

Гр.В.

 

06.11.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на   двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател : Д. М.

                                                     Членове :1. С. С.

  1. Г. Й.

при секретаря     А. А. .............................................. и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 328   по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на Глава 21 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на П.     И.     Ч.,     ЕГН     -     **********,*** срещу Решение по гр.д. № 728/ 2018 г. на РС-В..Иска се да се отмени изцяло постановеното съдебно решение ,като вместо него се постанови друго такова, с което да се отхвърлят ищцовите претенции изцяло и да се присъдят сторените разноски,като при условията на евентуалност се иска да се обезсили обжалваното решение като недопустимо и да се разпореди повторното му разглеждане от компетентния съд - Районен съд гр.В. Поддържа се ,че ответникът по делото бил починал на 09.02.2019 г., т.е. преди постановяване на обжалваният съдебен акт.Страните по делото можели да бъдат само процесуално правоспособни лица, което било условие за допустимостта на процеса. Съгласно разпоредбите на чл.227 от ГПК, процеса следвало да продължи с участие на частния жалбоподател , а не да се постанови решение срещу починалия ответник.

Видно от събраните по делото доказателства, ответникът бил настанен в Дом за социални грижи и съдът следвало служебно да провери наличието на дееспособност и участие в процеса, което не било сторено.Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд коментирал събраните по делото доказателства и приетата експертиза. Необосновано било прието и наличието на договорни отношения с дружеството-ищец и ползване на услугите на същото.

Въззиваемият е представил писмен отговор ,в който изрозява съображения относно неоснователността жа въззивната жалба.

         След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

         Делото е образувано по искова молба от „Т. С." ЕАД –С., чрез юрисконсулт Б. Ю. против И. П. Б. от гр. С., с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за топлоснабден имот в гр. С. Поддържа се, че по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия, същият е длъжен да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва се също, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор с третото лице - помагач „Т. ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. След края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника са издадени изравнителните сметки, но не са платени. По реда на чл. 410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 100/2018г. по описа на ВРС.Длъжникът бил подал възражение против заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възниквал правен интерес от образуване на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 170.60 лева-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2016г. и сумата от 29.95 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 18.08.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23.28 лева и 5.03 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 18.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор не е подал такъв, не е взел становище по иска, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за събиране на такива. В подаденото възражение по заповедното производство не е посочил доводи защо не дължи изпълнение по заповедта.

Третото лице - помагач не е взело становище по исковете, но е представило писмени доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно - счетоводна експретиза.

От представяния Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти, се установява, че на 27.03.1991 г. лицето С. П. К. е закупила апартамент 58, находящ се в гр. С.С молба-декларация от 28.11.1995г. лицето С. П. К. е заявила желание да й бъде открита партида за процесния имот от „Т. С." АД.От представения препис на Протокол № 18/29.08.2006г., се установява, че ОС на ЕС в сградата на адреса, на който се намира процесния имот е взело решение дяловото разпределение на топлинната енергия да бъде извършвано от третото лице - помагач „Т." ООД. Сключен е и договор за извършване на тази услуга на 16.11.2006г.

От представеното извлечение от сметки от ищцовото дружество, се установява, че процесния имот е с абонатен № 164730 и че за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. включително са издадени 3 броя фактури за ползвана топлинна енергия и суми за дялово разпределение.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило в заключението си, че процесния имот е абонатен № 164730 като партидата е записана на името на С. П. К.. Същата е починала на 27.03.2013г., разведена е, няма деца и наследник е брат й - ответникът по делото И. П. Б. на чието име се води партидата при ищеца към момента.

Според заключението за процесния период употребената от ответника ТЕ по пера е както следва:

-сума за топлинна енергия за отопление - 170.60 лева от изравнителни сметки като законната лихва възлиза на сумата от 29.95 лева

-сума от дялово разпределение - 23.28 лева като законната лихва възлиза на 5.03 лева или според заключението на вещото лице общият размер на главницата е 193.88 лева.

Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно изготвено.

         Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните.

         При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод относно това ,че решението се явявало недопустимо ,тъй като в случайте ,когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция,съгласно Чл.229 ал.2 съдът е длъжен да постанови решението си ,което се явява допустимо и едва след това да конституира правоприемниците на страната в процеса-именно така е процедирал в случая и районният съд .

В случаите, когато страната е починала след съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, същото е процесуално допустимо именно поради посочената норма. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалване на решението пред горната инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене – чл. 149, ал. 1 ГПК.Във всички останали случаи – когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция /респективно, когато това дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 – 293 ГПК/ и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството /независимо от причините за това, включително когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната/, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната инстанция, такова недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане на долустоящата инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната – вече с участието на нейните процесуални правоприемници – в този смисъл Решение № 9 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 16 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 181 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г., II г. о., ГК.

 

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

През исковия период, ответникът като наследник на собственика на процесния имот е имал качеството на потребител на топлинна енергия по силата на действащата през този период правна норма - пар. 1, т. 42 от Допълнителни разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществява при публично известни Общи условия /л.23-24 от делото/, които са влезли в сила един месец след надлежното им публикуване. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и отразяването им в писмени допълнителни споразумения -обстоятелство, което ако е налице е в тежест на ответника да го установи. От представените ОУ за продажба на топлинна енергия, е видно какви са правата и задълженията на двете страни, поради което между тях са възникнали валидни облигационни отношения. Доказателство за това е и представената по делото молба - декларация от наследодателя С. П. К. до ищцовото дружество, с което е заявила желание да ѝ бъде открита партида. С оглед на това се налага извода, че за титуляра на партидата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и консумираните в жилището топлинна енергия и топла вода. Видно от чл. 33, ал. 1 от общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят; съгласно ал. 3, купувачите имат право да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция -обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на доказателства за направени възражения от ответника по отношение на начислените от ищеца суми за плащане или направен отказ от негова страна от ползване на топлоенергия и същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по категоричен начин, че за жилището е отчетено и таксувано ползване на доставена топлоенергия, налага се извода, че за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2016г. исковите суми са дължими за процесното жилище.Тъй като по силата на чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай ,районният съд е стигнал до законосъобразния извод ,че исковата претенция ще следва да бъде уважена, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 170.60 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2016г. и сумата от 29.95 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 18.08.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23.28 лева и 5.03 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 18.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Районният съд е анализирал задълбочено установената по делото фактическа обстановка и е изложил подробни ,логични и законосъобразни правни изводи ,които напълно се споделят и от въззивната инстанция .Твърденията във въззивната жалба,че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е коментирал събраните по делото доказателства и приетата експертиза ,са голословни и неоснователни и не се споделят от въззивната инстанция.

Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът с акта си следва да се произнесе и по искането за разноски. С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение .

Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №53/22.02.2019 г. по гр.д.№721 /2018 г. по описа на Районен съд-В. .

ОСЪЖДА П.     И.     Ч.,     ЕГН     -     **********,*** да заплати на „Т. С." ЕАД с адрес: гр.С., ул.. с ЕИК. направените пред Окръжен съд-.В. разноски в размер на 300 лв.

Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                2/