ВЧГРД № 351-2019

Определение по Гражданско дело 351/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197

гр. В* 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

                  2.В** М**

                 

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно гражданско дело №351 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по жалба от С.И. И. от гр.Б** против определение №420/19.08.19г. по гр.д.№450/19г. на БРС,с което е прекратено производството по делото.Сочи се в жалбата, че определението е неправилно.Подържа се,че жалбоподателят е в служебно правоотношение с ответника като е заемал длъжност в УПБЗН-О** към РС ПБЗН-Б** към ГДПБЗН-МВР,а разпоредбата на чл.108,ал.1,изр.2 от ГПК въввежда изборна местна подсъдност в полза на ищеца,в случай на преки отношения с клонове и поделения на държавни учреждения или юридически лица.Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

По съществото на спора

         За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№450/19г. на БРС е образувано по искова молба от жалбоподателя против към ГДПБЗН-МВР. Подържа се,че жалбоподателят е в служебно правоотношение с ответника като е заемал длъжност в УПБЗН-Орешец към РС ПБЗН-Б** към ГДПБЗН-МВР,от което правоотношения възникнал повдигнатия с исковата молба спор.За да постанови обжалваното определение и прекрати производството по делото БРС приел,че разпоредбата на чл.114 от ГПК се прилага само относно лицата наети по трудово правоотношение,които имат качеството на работник и служител.Съдът е счел,че служебните правоотношения по ЗМВР не са трудови и за споровете по изпълнението на служебно правоотношениепо ЗМВР важат общите правила за подсъдност на исковете включително и разпоредбата на чл.108 от ГПК.Съдът е счел,че не е местно компетентен,поради това,че седалището на държавното учреждение се намира в гр.С**.

           ВОС счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.На първо място разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК дава възможност по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение,а съгласно ал.2 искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Разпоредбата на чл. 114 от ТПК предоставя възможността искът против работодателя да бъде предявен по мястото, където работникът обичайно полага своя труд.Следва да се има предвид,че трудови спорове по смисъла на чл. 104, т 4 от ГПК са освен всички спорове по КТ, така и имуществените спорове с работодателя на лица, чиито правоотношения по престиране на труд се уреждат със ЗДСл, ЗМВР, ЗОВСРБ, които не се разглеждат по реда на АПК, а по реда на ГПК, от гражданските съдилища, в който смисъл се е произнесъл ВКС с т. 23 от TP № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. След като подсъдността е изборна и ищецът е упражнил своето право като е предявил претенцията си пред надлежно компетентен съд по смисъла на чл. 114 от ГПК, първоинстанционният съд неправилно е прекратил делото пред себе си. В случая специалната местна подсъдност, която е използвана от работника, полагащ своя труд в съответния съдебен район обуславя правомощието на съда, пред който е предявен иска да го разгледа по същество, без да го изпраща на друг съд.Изводът на районния съд за неприложението на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК е в разрез със закона и съдебната практика, още повече, че правилото на тази законова норма е въведено с цел да улесни защитата на правата на работниците и служителите при трудови спорове. Ето защо намира приложение правилото на чл. 114 ГПК, а не на чл. 105 ГПК. То предвижда изборна местна подсъдност: пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника или по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Видно от разпоредбата, възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е предоставена на работника, а не на работодателя. Това е допустимо изключение от общата местна подсъдност, предвидена от законодателя. Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда. Последният не може да се десезира дори при направен отвод от ответниците и да препраща делото на другия, алтернативно компетентен съд. В конкретния случай, ищецът е избрал подсъдност по мястото, където той обичайно полага своя труд. Несъмнено при приемането на разпоредбата идеята на законодателя е била да се предостави възможност за избор на подсъдност на икономически по-слабата страна в спора - работника.

         Поради изложените съображения, съдът намира определението за неправилно и незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено, а делото- върнато на БРС за продължаване на производството.

       На основание чл. 278, ал.2 ГПК, ВОС

 

                               О П Р Е Д Е Л И:

       ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ определение №420/19.08.19г. по гр.д.№450/19г. на БРС.

       Връща делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

       Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   2.