ВНЧХД № 41-2017

            МОТИВИ към присъда №39/21.03.2017г. по ВНЧХД№41/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

 

          С присъда № 12/10.01.2017г., постановена по НЧХД № 1325/2016г., по описа на Районен съдВидин, подсъдимия К.Т.В. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 23.07.2015 г. в с. И., обл. Видин нанесъл публична обида по отношение на длъжностно лице П.Д.П. в качеството му на кмет на с. И., при и по повод изпълнение на службата му, като му е казал нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „Да ти еба майката“ , поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимия В. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1, пр. I от НК. Предявения от П.Д.П. с ЕГН ********** против подсъдимия В., гражданския иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, е отхвърлен като неоснователен. Тъжителя П.Д.П. е осъден да заплати на подсъдимия К.Т.В. със снета по делото самоличност разноските по делото в размер 400 лева - адвокатско възнаграждение.

          Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителя П.П., чрез неговия повереник- адвокат Г.Г.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, като гражданския иск да бъде уважен в пълен размер.

         В с.з. пред ВОС, подсъдимият К.Т.В. чрез своя защитник- адвокат Л.М. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

        От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Тъжителят П.Д.П. и подсъдимият К.Т.В. *** и са роднини. Тъжителят П. към юли месец 2015г. е бил кмет на с.И., а подсъдимият В. е работел в охранителна фирма „*****“. Двамата не били в добри отношения, поради дългогодишен спор за земя, видно от показанията на свидетеля А..

         На 23.07.2015г. шефа на охранителната фирма „*****“ се обадил на подсъдимия В., че кмета на селото- тъжителя П., е съобщил за изчезнала люлка от охраняван от В. и негов колега обект. По този повод, на същата дата преди обяд, подсъдимия тръгнал към кметството, за да се разправя с кмета. По пътя В. извикал и колегата си- свидетеля А., който видял да седи в барче, пред сградата на кметството със свидетеля М.. Двамата- В. и А. се отправили към кабинета на кмета, който се намирал на втория етаж на сградата. При кмета в този момент бил свидетеля Т., по повод кампания за набиране на средства за изграждане на паметник в селото. Подсъдимия и А. влезли в кабинета. В. ядосан се спуснал към кмета- тъжителя П., хванал го за фланелката и го напсувал: „Да ти еба майката“. Свидетеля А. застанал между тях. П. избутал през вратата В. и А.. Това се случило в присъствието на свидетеля Т..

         Видно от показанията на свидетеля Ц.Ц., около час и половина след случая, тъжителя му се обадил и го извикал, за да му разкаже какво му се е случило. Ц. отишъл при П., който разказал за инцидента. Свидетеля видял, че фланелката на П. била разтегната отпред и имал следи от пръсти. Ц. сочи, че след инцидента П. бил притеснен, подтиснат и вдигнал високо кръвно.

          Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Т. М. Т. и Ц. А. Ц.; споразумение № 50/21.11.2011г.; споразумение № 358/09.11.2015г.; удостоверение за избран кмет № 13/01.11.2011г.; удостоверение за избран кмет № 11/04.11.2015г. Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Конкретно- от писмените доказателства се установява, че тъжителят, към процесната дата, е заемал длъжността Кмет на село И.. Свидетелят Т. М. Т. е пряк свидетел на инцидента. Той е бил на мястото по причини, които няма отношение към конфликта. Този свидетел е интерпретирал преки впечатления. Показанията му са последователни, непротиворечиви и уверени. Свидетеля е категоричен относно поведението на подсъдимия спрямо тъжителя, респ. отправения унизителен израз, съпроводен със сграбчване за фланелката. Между свидетеля и страните по делото не са налице близки или лични отношения, а още по- малко са налице такива, от които да възниква съмнение за пристрастие у Т.. Показанията на свидетеля Ц. характеризират състоянието на тъжителя след инцидента. По делото не са налице доказателства, които да опровергават тези показания.

         До голяма степен в унисон с фактическата обстановка са и показанията на свидетеля С.Н.А.. Той е описал нагласата на подсъдимия за разпра „…отидохме да искаме обяснения от кмета“ /показания дадени в с.з. пред ВОС на 21.03.2017г./. Потвърждава, че тъжителя и подсъдимия са роднини /първи братовчеди/, но не са в добри отношения, поради спор за земя. Потвърждава, че е бил с подсъдимия в процесното време и на процесното място, където станала „разправията“ /ред 22, л.19 от делото на ВОС/ между подсъдимия и тъжителя, което наложило да застане между тях. В тази част ВОС кредитира показанията на свидетеля А.. Този свидетел е казал също, че не е имало обиди,а кмета тръгнал агресивно към тях и ги избутал от стаята, където друг, освен тримата, не е имало. Относно тези обстоятелства е налице непоследователност и несъответствия в показанията на свидетеля, дадени пред ВОС и пред ВРС, пред различни съдебни състави. Това наложи прочитане показанията на свидетеля при условията на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК. Пред ВОС А. заяви, че когато почукали на кметския кабинет, от вътре излязъл човек. Като влезли в стаята били само тримата- свидетеля, подсъдимия и тъжителя. Първоначално А. каза, че веднага след като влезли и застанали пред бюрото на кмета, той станал и ги избутал, впоследствие се коригира, че подсъдимия първо е попитал кмета „…каква е тази люлка и защо не се е обадил на нас, а се е обадил директно на шефа ни“. След прочитане на показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съд по НЧХД № 1301/2015г. на ВРС, свидетеля промени показанията си в насока, че когато влезли в кабинета там заварили човека Т., но „…На вратата почти се разминахме с Т., който излизаше“. Бяха прочетени и показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НЧХД № 1375/2016г. на ВРС. Видно от тези показания, с тях А. е заявил друго: „…Още при влизането, ние нищо не бяхме казали и кмета се нахвърли срещу него…“. Видно от обясненията на подсъдимия В., в несъответствие с горните показания е заявил: „…Ние почукахме на вратата и го попитах защо се е обадил на кмета „не можа ли да кажеш на нас“. Поради тази непоследователност и несъответствия в показанията на А. и противоречията им с показанията на свидетеля Т. Т., ВОС не кредитира А. в частта в която е заявил, че единствено кмета е бил агресивен към подсъдимия, който не е обиждал първия, и че свидетеля Т. не е присъствал на инцидента. ВОС съзира стремеж на свидетеля А.: Т., да бъде игнориран, като лице придобило преки впечатления от инцидента, с внушение, че не би могъл да придобие такива; да подкрепи защитната теза на подсъдимия, респ. че не е използвал обидни изрази спрямо тъжителя, който е бил единствения агресивен. Налице е пристрастие в А., което се базира на колегиалните и приятелски му отношения с подсъдимия.

         Свидетелят Ж. Б. М. пиел кафе с А., когато подсъдимия извикал последния. Този свидетел е посочил интервал от влизане на двамата в сградата на кметството до излизане на свидетеля Т.. М.е пиел кафе и не е бил съсредоточен за точно определяне на времевия интервал. Субективната преценка на този свидетел не изключва възможността Т. да е възприел процесната ситуация, която е била с кратка продължителност, респ. не повече от минута. Показанията на М. не повлияват фактическата обстановка и не опровергават показанията на свидетеля Т..

         С оглед на противоречията между обясненията на подсъдимия и показанията на Т. М. Т., и Ц. А.Ц., ВОС намира, че обясненията в частта им, че не е използвал обидни изрази спрямо тъжителя, който е бил единствения с агресивно поведение, не следва да бъдат кредитирани, но следва да се приемат изключително като средство за защита.

         По делото не се установи, че подсъдимият В. е нарекъл П. „боклук“, че го е заплюл в лицето и го обидил публично.

          От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че обективна и субективна страна подсъдимия В. е осъществил състава на 148, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимия е нанесъл обида на П., в качеството му на длъжностно лице- кмет на с. И., по повод изпълнението на функцията му, като му казалнегово присъствие/ нещо унизително за честта и достойнството му. При обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. В случая, подсъдимияг е сторил горното чрез вулгарна псувня. Тъжителят е възприел процесните думи, разбрал ги е и се е почувствал много засегнат от тях. Свидетелят Ц. е описал болезненото изживяване на П., след като чул израза, с който подсъдимия засегнал чувството на тъжителя за лична чест и достойнство. От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца преди и по време на изпълнителното деяние. След предварителна настройка за разпра, подсъдимия изразила негативните си чувства към тъжителя, включително с оглед длъжността и по повод функцията на последния, като му отправил процесните думи, съзнавайки техния унизителен характер и целейки да засегне адресата. Подсъдимият е съзнавал елементите от обективна страна на деянието.

          За деяние по 148, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК е предвидено наказание „глоба“ до 3000 до 10000 лева и обществено порицание. Деецът е с чисто съдебно минало. Налице са условията на чл.78а, ал.1 от НК, поради което В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

          ВОС намира, че претенцията за имуществени вреди е основателна, но не в претендирания размер. Следва да се имат предвид: икономическата обстановка в страната, с основен критерии минималната работна заплата, която към момента на извършване на деянието е била 380 лева месечно; съдебната практика относно обезщетенията за деликти от процесния вид, респ. за неимуществени вреди от престъпления против личността, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, с предвидено наказания „глоба“ и „обществено порицание“; и найвече обстоятелството, че неимуществените вреди се изразяват в душевната болка на тъжителя, която като състояние не е била продължителна, при липса на други негативни последствия за личността на потърпевшия. При това положение следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева, която сума е справедливо обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 23.07.2015г., като в останалата част до пълния размер на иска от 5000 лева, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.1 от НК, подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението, че нарекъл П. „боклук“, че го е заплюл в лицето и го обидил публично, по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от НК. Обидата не е нанесена в присъствието и възприета от много хора.

         ВОС намира, че жалбата е основателна.

          Доколкото ВРС е стигнал до различни фактически изводи, то същите са необосновани. Тази необоснованост е резултат от неправилна преценка на доказателствата събрани от първата инстанция. Неправилните фактически изводи за довели до незаконосъобразност на присъдата, респ. грешни юридически изводи. Поради това, присъдата на ВРС следва да бъде отменена като неправилна.

         На основание чл.336, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.334, ал.1 ,т.2 от НПК, обжалваната присъда на ВРС следва да бъде отменена и следва да бъде постановена нова присъда, в насока, както е визирано по- горе.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия следва да бъде осъден за разноските по делото, както това е сдторено.

          Водим от горното Съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: