ВГРД № 237-2019

Решение по Гражданско дело 237/2019г.

                          Р Е Ш Е Н И Е № 74

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 07.10.2019г.

 

         Видинският окръжен съд, граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в, състав:

                  

         Председател : В.В.

                             А.П.

                              В. М.     

при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от съдия В. М. в. гр. дело № 237 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от П.В.Д. ***; чрез адв. Л. И. И.от ВАК – пълномощник против:Решение № 91/29.03.2019 год. по гр.д № 2092/2018 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 15, против Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес:г***, иск за заплащане на обезщетение за отнета възможност да ползва 18 кв. м. от собствения си имот – част от дворно място, съставляващо парцел XII – 131 в квартал 12 по плана на гр.Д.., сега УПИ VII – 35 в кв.5 по действащия план на гр.Д., общ.В., обл.В. за времето от м.Април 2013г. до м.Април 2016г. общо за сумата в размер на 145 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.

        Подържа във въззивната жалба , че така постановеното решение е неправилно, поради следното:Неправилно ВРС е достигнал до изводите че не е установено ответника по жалбата Р. да е възпрепятствал Д. да ползва процесната част от имота; неправилно е приел, че Р. не е задължен да премести оградата си на определено място: неправилно е приел, че Д. е виновен, че не е ползвал процесната част от вещта, защото сам не си е преместил оградата

Фактите, установени по делото изцяло опровергават изводите на първоинстанционния съд:

         Ответникът Р. е създавал всякакви пречки, които да затруднят Д. да си ползва имота. Доведените от ответника по жалбата-Р. свидетели установили преместването на оградата на два пъти, точно както твърди Д. и отстраняването на плочките на ответника, които са заемали частта от имота му.

Моли Съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, да уважи предявения иск .

Д.М.Р., ЕГН **********,   оспорва подадената въззивна жалба от П.В.Д., като подържа, че Решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

Не се установило по никакъв начин по делото, че през исковия период     Р. е възпрепятствал по какъвто и да е начин ищеца да ползва процесния имот. Правилно съдът е преценил, че макар процесиите 18 кв.м. да са попадали фактически от страната на оградата към двора на Р., то той по никакъв начин не е оспорвал или препятствал с някакви действия преместването на оградата. След като е бил въведен във владение на процесиите 18 кв.м. през 2008г. ищецът Д. до 2016г. не е предприел никакви действия по преместване на оградата и сам е поставил това фактическо положение.

Липсват конкретни противоправни действия от страна на ответника Р., които да са пречили на ищеца да упражни правото си на собственост върху тази част от имота, поради което не е налице и увреждане.

Предвид горните съображения, моли съда да потвърди Решение №91 от 29.03.2019г. по гр.д.№2092/2018г.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.    

С Решение № 91/29.03.2019 год. по гр.д № 2092/2018 год. по описа на ВРС, е отхвърлен предявения от П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 15, против Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес:г***, иск за заплащане на обезщетение за отнета възможност да ползва 18 кв. м. от собствения си имот – част от дворно място, съставляващо парцел XII – 131 в квартал 12 по плана на гр.Д…, сега УПИ VII – 35 в кв.5 по действащия план на гр.Д…, общ.В…, обл.В… за времето от м.Април 2013г. до м.Април 2016г. общо за сумата в размер на 145 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.

От данните по делото се установява, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93, том.втори, дело № 827/1980г. на съдия при ВРС, че ищецът П.В.Д. , е придобил правото на собственост върху недвижим имот: дворно място от около 500 кв.м., находящо се в гр.Д…, общ.В…, обл.В.., съставляващо парцел XII – 131 в квартал 12 по плана на гр.Д., ведно с построената в него жилищна сграда.

Със съдебно Решение № 103/08.05.2007г., постановено по в.гр.Д.№ 104 по описа на ОС – Видин, е потвърдено Решение № 1106/22.12.2006г., постановено по гр.Дело № 714 по описа на РС – Видин за 2006г., с което ответникът Д.М.Р. е осъден да прекрати неоснователните си действия, които пречат на ищеца П.В.Д. да упражнява правото си на собственост върху 18 кв.м., представляващи част от дворно място, съставляващо парцел XII – 131 в квартал 12 по плана на гр.Д…, сега УПИ VII – 35 в кв.5 по действащия план на гр.Д…, общ.В…, обл.В… и да осигури достъп до описания парцел.

Не се спори между страните, че Р. е собственик на съседния на ищеца парцел, индивидуализиран в съдебното решение като УПИ-XXIX-36 в кв.5 по действащия план на гр.Д…, общ.В., обл.В..

Видно от протокол за принудително отнемане на вещи, изготвен на 06.11.2008г. по изп.Дело № 2050/2008г. на държавен съдебен изпълнител и в присъствието на строителен техник, е определена границата за възстановяване на ищеца на процесните 18 кв.м., като страните се споразумели сами да поставят ограда на определеното място между техните имоти.

Видно от протокол № 36/17.06.2016г. за определяне на оградна линия, по поръчка на ищеца е определена оградна линия по съдебното решение, изготвена от П. Н.С. – представител на „К…“ ООЗ – В..

Разпитаните по делото свидетели Д.С. Ц. М. установяват, че оградата между имотите на страните е преместена по инициатива на ищеца през 2016г. след определяне на оградна линия от техническо лице. От приложеното към настоящото дело ЧХД № 637/2017г. също се установява, че спорните 18 кв.м. били предоставени за ползване от ищеца на ответника преди около 20 години, както и че оградата между имотите на страните била преместена през 2016г. от ищеца съгласно съдебното решение Решение № 1106 от 22.12.2006г. постановено по гр.Д № 714/2006г. по описа на ВРС.

        При тази фактическа обстановка, ВОС намира предявения иск за неоснователен по следните съображения :

По силата на Решение № 1106 от 22.12.2006г. постановено по гр.Д № 714/2006г. по описа на ВРС Д.М.Р. е осъден да прекрати неоснователните си действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 18 кв.м., представляващи част от дворно място, съставляващо парцел XII – 131 в кв.12 по стария план на гр.Д…, общ.В., обл.В., сега УПИ VII – 35 в кв.5 по действащия план на гр.Д… към 2006г. и да подсигури достъп до описания парцел.

Не се установи обаче, че от въвода във владение на ищеца през 2008г., ответникът да го е възпрепятствал да ползва процесната част от имота, както и за исковия период - от м.Април 2013г. до м.Април 2016г. С протокола за въвод от 06.11.2008г. страните са се споразумели сами да поставят ограда на определеното място между техните имоти, но такава била поставена едва през 2016г. по инициатива на ищеца. Не се установи през периода от въвода /2008г./ до изместването на оградата /2016г./ ответникът да е възпрепятствал по какъвто и да е начин правото на ищеца, предоставено му със съдебното решение – да оспорва собствеността или да е отказал достъп до спорната част. Действително през исковия период процесните 18 кв.м. са попадали фактически от страната на оградата, от която се намира и имота на ответника, но не се установи последният да е извършвал действия, с които да е пречил на ищеца да упражни правото си на собственост през този период.

С разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, ответникът отговаря за вредите, причинени от него на пострадалото лице, като вината му се предполага, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, за да се ангажира отговорността от непозволено увреждане, освен субективният елемент – вина, е необходимо едновременното наличие и на следните обективни предпоставки: вреда, противоправно деяние, както и причинна връзка между деянието и резултата.

Липсва противоправно поведение от страна на ответника Р. – действия, които да са попречили на ищеца-Д. да упражни правото си на собственост върху част от неговия имот, поради което липсва и пряка причинно - следствена връзка между поведението на ответника и твърдяното увреждане.

Предвид изложеното, правилно искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Решението е правилно и обоснованои следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/29.03.2019 год. по гр.д № 2092/2018 год. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                           2.