ВЧГРД № 310-2019

Определение по Гражданско дело 310/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 180

гр. Видин, 25.09. 2019г.

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание на                    две хиляди и деветдесета година в състав:

 

Председател: В** В**

 

Членове:   1. АН** П**

  1. В** М**

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело № 310 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.402.

Образувано е по въззивна частна жалба от „Ф***“ООД против определението от 26.07.2019 г. постановено по гр.д. № 2789 по описа за 2011 г. на ВРС., с което е оставена без разглеждане молбата на ответника „Ф*** –Г“ ООД за отмяна на допуснатото обезпечение на иска, предявен от П**В**. Поддържа се в жалбата , че за да постанови този акт Районният съд е приел , че молбата е недопустима , тъй като при направената служебна справка в ТР е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на управителя и при това положение молбата се явява , подадена от лице без представителна власт. Излага се , че извода на първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Частният жалбоподател счита , че прекратяването на правомощията на органите на несъстоятелното дружество е институт на несъстоятелността и няма общо с обезпечителното производство. Позовава се на разпоредбата на чл.658, ал.1 ТЗ ,като прави извод , че не попада в правомощията на синдика да подава молба за отмяна на обезпечение, наложено върху имущество на дружеството.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго по същество, с което се отмени допуснатото обезпечение на иска , чрез обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижими имоти собственост на несъстоятелния длъжник , поради отпадане на основанието и нуждата от това обезпечение.

Ответната по частната жалба страна не е подала отговор.

            Като се запозна с приложените към делото доказателства, Окръжният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок, а по същество - неоснователна по следните съображения:

С молба от „Ф***Г"ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. В**, ЮПЗ, комплекс Б****, А**** сграда ет. 2, стая 1, чрез управителя И-- Т**Й*, с която се иска да се отмени наложеното обезпечение по делото „възбрана" на имотите, собственост на „Ф** Г" ООД – В**. Посочва се в молбата, че дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието. Ищецът по делото е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и тези вземания са включени в списъка на приетите вземания.

С определение от 26.07.2019 г. постановено по гр.д. № 2789 по описа за 2011 г. на ВРС., с което е оставена без разглеждане молбата на ответника „Ф** –Г“ ООД за отмяна на допуснатото обезпечение на иска, предявен от Пристанище Видин. Районният съд е приел , че молбата е недопустима , тъй като при направената служебна справка в ТР е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на управителя и при това положение молбата се явява , подадена от лице без представителна власт.

 

Производството по отмяна на наложената обезпечителна мярка предпоставя 

начална законосъобразност на допускането й  наличието на нови факти, които я правят неоправдана.

Съдът намира, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е подадена от управителя на дружеството ответник по предявените искове „Ф** Г” ООД със седалище гр.В** /в несъстоятелност/, поради което и доколкото наложената възбрана е върху имот, собственост на длужеството и включен в масата на несъстоятелността, същият се явява заинтересована страна в производството с правно основание чл.402 от ГПК. В този смисъл извода на ВРС за липсата на легитимация на подателя на молбата е неправилен и определението, с което молбата е оставена без разглеждане следва да се отмени.

Съгласно чл.278 ,ал.2 ГПК , когато отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове - както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства , по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право.

Наложената възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори.

Възбраната е вещна тежест върху недвижим имот. За разлика от ипотеката, възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот. Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен. От момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице.

Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено. В този смисъл е ТР №1 2015 г. от 10.07.2018 г. на ВКС.

Предвид изложеното съдът счита, че към настоящия момент не са налице предвидените в чл.402 от ГПК предпоставки  за отмяна на допуснатото по от ВРС, обезпечение, поради което молбата е неоснователна. 

Предвид горното ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението от 26.07.2019 г. постановено по гр.д. № 2789 по описа за 2011 г. на ВРС., с което е оставена без разглеждане молбата на ответника „Ф** –Г“ ООД за отмяна на допуснатото обезпечение на иска, предявен от П** В**, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника „Ф** Г"ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. В** ЮПЗ, комплекс Б**, А*** сграда ет. 2, стая 1, чрез управителя И* Т* Й*, с която се иска да се отмени наложеното обезпечение по делото „възбрана" на имотите, собственост на „Ф* Г" ООД – В*.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

     2.