ВНОХД № 144-2019

Решение по Наказателно дело 144/2019г.

                                                Р Е Ш Е Н И Е №71

                                   гр.Видин 03.10.2019 г.

 

 

                   В  И М Е Т О   НА Н А Р О Д А

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН СЪД -   наказателно   отделение  в открито   съдебно заседание , проведено на дванадесети септември   двехиляди и деветнадесета година   в  състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.   И.

 

                                                  В.   С.

                               ЧЛЕНОВЕ :

                                                  Р. Д.

 

при  участието на   секретар   А.А. и   прокурора М.   К. - след   като   разгледа   докладваното от СЪДИЯТА И.   - въззивно наказателно ОХ дело №144  от   2019 г. – и за   да   се   произнесе взе  в предвид следното:

 

         Производството по   делото   е   по чл.318 и сл. от НПК.

         Делото е  образувано по въззивна   жалба   от   П.   И.   С. ***4 с   ЕГН:**********, чрез   защитника   му   адв.Б.   В. ***   - срещу Присъда №213 от 22.05.2019 г. постановена по НОХ дело №1452 от 2018 г. на Видинският  Районен Съд, с която  С.   е  признат за  виновен   и   осъден  по обвинение   по   чл.198 ал.1 от   НК,като   му   е   наложено   наказание „Лишаване   от   свобода „ за   срок   от   3/три/ години с     приложение   на   чл.66 ал.1 от НК   с   изпитателен   срок от   5 години,считано   от   влизането   на   присъдата   в законна   сила .С   присъдата   подсъдимият   е   осъден   и   да заплати       обезщетение   за   причинени     неимуществени   вреди   от   деянието   си   на   В.     С.     К.,   подпомаган     от     майка     си   Г.   Б.   А. *** в резултат   на    престъплението   в размер   на 5000/пет   хиляди / лева ,в   едно     със   законната     лихва     върху   тази сума   ,считано   от     извършване   на   деянието   до окончателното     изплащане   на     сумата ,както   и   да   заплати     разноските     по   делото .

       Твърди   се ,че   присъдата   е   незаконосъобразна   и   необоснована   ,като     събраните   по   делото   доказателства не   обосновават правния  извод   ,че  е   осъществен   състава   на    чл.198 ал.1   от   НК .Развити   са   съображения   и   за   противоречия     в   показанията   на     разпитаните   свидетели, които   не     са   отстранени   в   хода   на   съдебното дирене.

         Иска   се   отмяна   на   осъдителната   присъда   и връщане     на     делото   за     ново     разглеждане   от друг състав   на     първоинстанционния   съд .

         В съдебното   заседание   на   12.09.2019г. - представителят   на   Окръжна   Прокуратура   гр.Видин   е   оспорил   жалбата   и   е   поискал   потвърждаване   на   присъдата ,като   правилна   и   законосъобразна .

         Частният   обвинител   и   граждански   ищец   В.   С.   К.   и   Г. Б. А.  - редовно   призовани   ,не са     се   явили   ,като   са   били   представлявани   от   повереника   си     - адв.Л. *** ,който   е   оспорил   жалбата   в съдебното заседание   на   12.09.2019г.   и     е     поискал   потвърждаване   на   присъдата .

         Жалбоподателят   и   подсъдим   по делото   П.   И.   С.    се   е  явил   лично   и   със   защитника   си   адв.Б.   В. ***    в   съдебно заседание  на   12.09.2019г. и  е   подържал    жалбата.

         ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  - след като разгледа въззивната   жалба ,събраните   по делото доказателства и атакувания   съдебен акт,взе   в   предвид   становището   на   страните – прие   за     установено  следното :

         Въззивната жалба  е подадена  от надлежна страна/подсъдим,чрез   защитника   си /  по  НОХ   дело   №1452 от 2018 г. на Видински  РС,с право и интерес да обжалва, подлежащ на  въззивно  обжалване  съдебен акт /Осъдителна Присъда / -в законоустановения срок  и  е  процесуално ДОПУСТИМА.

         Разгледана   по същество   е НЕОСНОВАТЕЛНА –поради   следното :

         За   да се   произнесе   с   Присъда №213  от 22.05.2019 г. по НОХ дело №1452 от 2018 г. - Видинският Районен Съд и признае подсъдимия   П.   И.   С. ***4   с   ЕГН:**********   за   виновен   в   това,че   на   25.11.2017г.   в с.Кутово   обл.Видин   ,в   близост     до     училището   на   ул.“*“   отнел   чужда   движима   вещ ,а   именно   мобилен   телефон     марка   „HUAWEI“,модел   „HONOR 7 LITE“ с ИМЕЙ:860899033978291 ,на   стойност   320 лева   и     пари     в   размер   на 2 лева ,всичко     на   обща   стойност 322 лева   от     владението   на   В.   С.   К.   с   ЕГН:**********   с   намерение   противозаконно   да     ги      присвои   ,като   употребил     за   това   сила   изразяваща     се     в     хващане   и   дърпане   на   десния   ръкав     на   якето   на     пострадалия   К.   и   издърпване   от     ръцете   на   пострадалия   К.   на    мобилния телефон     марка   HUAWEI“,модел   „HONOR 7 LITE“ и   хартиена     банкнота   с   номинал   2/два/ лева     и   заплашване     изразяващо     се     в     многократни   заплахи   за   убийство   към   пострадалия   К.     с     пистолет   марка   „Зораки „,модел   „М 906“   със   сериен   № 030093,който   държал     опрян   в   челото   на     пострадалия   К.   -за   което   като     престъпление   по   чл.198 ал.1   от   НК   във вр. с чл.36   и   чл.54   от   НК   го   осъди     и   му   наложи   наказание „Лишаване   от   свобода „ за срок   от 3 /три/ години, отлагайки   изпълнението   на   което   на   основание чл.66 ал.1 от   НК   за   срок   от   5/пет/ години ,считайки   от   влизането     на    присъдата   в   законна     сила    -правилно   е   установил   фактическата   обстановка   по   делото  и     правилно   е    приложил    закона .

         Съдебният   му   акт   не   страда   от   пороците   изложени във   въззивната   жалба .

         Установено   е     по   делото   със   събраните доказателства ,че   подсъдимия   С. ***   ,като   къщата   в   която   той   живее   се намира     срещу     училището  на   селото .Подсъдимият   на   25.11.2017г. бил   на   гости   при   В.   П.   Т.   и М. Г. Т. /свидетели   по делото / в село Кутово, където     изпил   повече   от   един   литър   и   половина домашна   ракия   и   малко   преди   полунощ   тръгнал   да   се прибира   в   къщи ,движейки   се   на     зиг - заг   по   пътя.

         Установено   е   по   производството,че   на   същия   ден свидетелят   по   делото   В. С.   К. ***   на   гости   на   дядо   си - свидетеля Б.   А.   Г,като   вечерта     бил   поканен на  рожден ден   на   негов   приятел -свидетеля   Р. Г,който навършвал   15   години   и   рождения ден   бил   в   дома   на роднина   на    Г. .Установено е,че   на   този   рожден ден   е   имало   много   деца   и   същите   останали   до   късно /преди     полунощ / ,при   което   си   тръгнали   заедно   от рождения   ден ,тъй     като   живеели     в   една   посока. Вървели     заедно   В. К.,В.   Е.,Р. Г. ,М.     К.   и     В.   Х. Както   вървели , прибирайки   се   всеки   един   от   тях   към   дома си,те   минали     покрай     училището   в     с.Кутово по улица   „* „   ,като   при   ходенето     си говорели   и     се   смеели .Тъй   като   било   тъмно   В. К.   светнал   с     фенерчето   на     мобилния   си   телефон за  да     видят   къде   вървят , при   което   срещу   тях   излязъл   подсъдимия   П.   С. ,който   бил   току   що   стигнал до   дома   си .С.     вървял   срещу   тях   олюлявайки   се,като  в     едната   си     ръка     държал     пистолет ,който насочил   към   групата     от     деца   и   възпроизвел   изстрел. Куршумът   е   установено,че   минал     покрай   В.   К.     и     се     забил   в     портата     на   отсрещната   къща.Децата   след   като   чули   изстрела   побягнали  напред и     се   скрили   в     близост     до   черквата   на   селото ,но   В.   К.     се     забавил,   с оглед   на  обстоятелството , че   се   опитал да   изгаси фенерчето   на   мобилния   си  телефон .Подсъдимият   в     това   време  с   рявата   си     ръка     хванал     момчето за   десния   ръкав   на якето   ,опрял     пистолета   в   челото     му   ,като   го   натиснал   силно   и   казал „Дай   си   телефона ,гаси   тоя   фенер   и   дай   парите     които     имаш „.Той   казал   на   В. К. ,че   ако   не   даде     телефона   си   и   парите, които     има     ще   го     гръмне   и  ще го   довърши .

         В.   К.   много     се     изплашил   ,като   се   разтреперал     и     започнал   да     се   моли на     подсъдимия да   го     пусне .К.   изгасил     фенера     на     телефона   си и   подсъдимия   рязко   дръпнал   телефона   от   ръцете   му,държейки     пистолета     опрян     в     челото   му   и   все   по   силно   го   натискал .В.   К.   бръкнал   в  джоба   си   и     извадил   една  банкнота от два лева, която     подсъдимия   също     така рязко   издърпал   от ръката му.По   погледа     му   В.   К.   разбрал,че   подсъдимия     е     много   пиян    и   гледал   със   злобен поглед   страшно.Подсъдимият   се   обърнал   към   К.     с   думите: „Аз   сега   ще   те   убия   ,ще   видиш   какво   ще   стане „.Тогава     В.     К.   отново     го   умолявал   да   го   пусне .Установено   е   по   производството ,че   в   един   момент   В.   К.   бутнал   подсъдимия   в   гърдите , отскубнал     се   и   побягнал   с   всички сили напред.

         След   случилото   се,подсъдимия   изхвърлил     мобилния   телефон     в     съседна     на   наговия   имот   градина   и   се   прибрал   в   дома   си.

         Децата,които   били   с   В.   К.   се   опитали   да   звънят   на   телефона   му,но   същия     бил     изключен.В. Х.   и     Р. Г./свидетели   по   производството / се   прибрали   в   дома   си ,а   В. К.,свидетелите  по   делото М.   К.     и     В.   Е.   събудили   дядото   на   К.   и   му   разказали   за   случилото   се   с   подсъдимия.Те     отишли   до   къщата   на   подсъдимия ,но   след     като   не   го   намерили   се   обадили   на   на тел.112 .

         Установено   е     по   делото ,че   посочения   по   горе мобилен   телефон     е   марка   HUAWEI“,модел   „HONOR 7 LITE“ с   IMEI :860899033978291   ,като същия   е   бил   закупен   от   родителите   на   В. К.   за  сумата   от   350.00   лева .

         Били   извършени   огледи   на     местопроизшествието и   са   открити     и     иззети   гилзата   от   възпроизведения изстрел   от   газовия     пистолет     и     мобилния   телефон -предмет     на   престъплението.При извършеното   претърсване в   с.Кутово   обл.Видин   на   улица   „* „ №*   в   имота   собственост   на   Б.   Е.   С.   - съпруга   на   подсъдимия   П.   С.   е намерен     и     иззет   един   брой   пистолет,   марка   „Зораки“,модел   „М 906“ със сериен   №030093   без   пълнител, кутия     със   17 броя   патрони 9 кал.,1 брой празен   пълнител ,без     отличителни     белязи.

         При   извършения   оглед   на   мобилния   телефон   се   установява,че   именно     това   е   телефона   ползван   от   пострадалия   К. , по   време   на   извършване   на   деянието   от   подсъдимия.

         По   делото   са   събрани доказателства ,чрез   съдебно –балистическа експертиза ,като   способ   за   проверка   и   събиране   на     доказателства ,от     които   е   видно,че   посочения   по   горе   пистолет   е     способен   да   произвежда изстрели     с     газови   и     сигнални     патрони   ,кал.9 мм,като   с     пистолета   е   стреляно,а     намерената     гилза     е изстреляна     от     този     пистолет.Установено   е   и   че 17 -те   патрони   са   боеприпаси   за   газ-сигнално   оръжие -сигнални   патрони   кал.9 мм   и   същите   са   годни за употреба .

         От   съдебно-стоковедската   експертиза,като   способ   за   проверка   и   събиране   на   доказателства   се     установява ,че   стойността   на   посочения   по горе мобилен   терефон   е 320.00   лева .

         По   делото   е     изготвена   комплексна съдебно психолого-психиатрична   експертиза     на   подсъдимия ,от   която   се     установява,че    подсъдимия   не   страда   от   умствена     недоразвитост    /изостаналост или   психично   разстройство /.По   време   на   извършване   на   престъплението   той     е   бил   в   пияно   състояние,но   е   могъл     да   разбира     свойството   и     значението   на   извършеното   от   него     деяние     и   да   ръководи    постъпките   си.Установено е,че   не   е   бил   в   състояние   на     временна   невменяемост.

         От   заключението     на    съдебно-медицинската експертиза   ,като   способ   за   проверка   и   събиране   на   доказателства   се    установява ,че   описаните   повреди   в представените     писмени     документи   при   освидетелствуването   на   подсъдимия   при   постъпването   му в     следствения   арест   са     преценени , като причинена   временно   болка     без  разстройство   на   здравето .От   същото     заключение   става   ясно ,че   описаните увреждания могат   да   са   причинени   при   удар   с или в твърд,тъп   предмет   и   времето   на   получаването   им   е   между 26.11.2017г.   и 28.11.2017г. Установено е   чрез   справка с рег.№№1058р-425 от 26.04.2018г. на Районен Център 112- Монтана ,че   във   въпросния   времеви   диапазон не   е   подаван сигнал от   тел.* – който   се ползва от подсъдимия.

       Тази   фактическа   обстановка   се   подкрепя   от въззивната     инстанция ,тъй   като   е   правилно   установена,   въз   основа   на   доказателствата   събрани   с показанията   на   св.В.   Х.,В. Е.,М.   К. ,Р.   Г. ,Б.   Г.,В.   Т., М. Т.,Р.   Р.,Н.   В.,заключенията     на     вещите   лица ,с   които   са проверини   и   събирани   доказателства , а   именно Р. И.,Н.   В. ,Е.   Г. ,Р.   Д., С. С.   ,С. С.   и   от   представените   по   делото   подробно   изброени   веществени   доказателства. Правилно   е   прието от     Видински   РС,че   между посочените  доказателства     няма   протоворечия –поради което правилно   са   и   кредитирани ,като    безпротиворечиви   и относими  към  предмета    на    делото.

         Основателно   е   прието   от   Видински   РС ,че подсъдимия   е     извършил деянието   предмет   на   обвинението ,както   от   обективна ,така   и   от   субективна   страна .

         Оплакванията     на     жалбоподателя във въззивната жалба   не   се   споделят   от   въззивната инстанция ,тъй   като   са   голословни  и   не   почиват   на   събраните по делото   доказателства .Безспорно   ,както   за   Видински   РС, така   и   за     въззивната     инстанция   подсъдимия   П.   С.   е     извършил   престъпното деяние   по   чл.198 ал.1 от   НК   -описано   по горе .Неоснователно   се   правят оплаквания ,за   това   че   показанията   на   част от свидетелите     били   плод   на   младежко   въображение ,което   не   се   сподяля   от   ВИДИНСКИ   ОКРЪЖЕН   СЪД ,тъй   като   доказателствата   взети     всяко   по отделно   и   в   тяхната съвкупност   сочат   на   виновно   поведение   от   страна   на подсъдимия по   предявеното   му   обвинение.Безспорно   и   за   въззивната   инстанция   подсъдимия   е този ,който   е   отнел   чуждите   движими вещи /посочени по горе/ от техния владелец   св.В. К..Деянието   е   извършено   от подсъдимия , без св.К.   да     е   дал   съгласието   си,като   подсъдимия   е   установил   трайно   фактическата   власт   върху   вещите /мобилния телефон   и     банкнотата   от 2   лева/ .Безспорно   е   също,че   намерението   на   подсъдимия   е било да присвои   тези   вещи.Налице   е   сила   и   заплашване   от   страна   на   подсъдимия   преди     същия   да   отнеме   вещите   от   св. К..Основателно   Видинският   РС   не   е споделил   оплакванията     на     защитата за     съществени   разминавания   в   показанията   на   разпитаните   свидетели,тъй   като   такива   не   са     налице   и   за     въззивната   инстанция.Основателно   е   отговорено     в     митивите   към   присъдата     от   Видински РС,че   показанията     на     разпитаните   свидетели   са   последователни ,логични     и вътрешно непротиворечиви,за     което    ги   е и  кредитирал.С показанията   на     свидетелите   се     установява   извършването   на   деянието   по време,място   и   начин ,което   води   до   извода,че   именно   подсъдимият   е   този , който извършва   деянието   предмет   на   обвинението .

         ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - намира,че   при   това положение ,неоснователни са оплакванията на  подсъдимия, че   деянието   не е  доказано по безспорен начин. Неоснователно се твърди ,че присъдата   е   постановена при нарушения   на   съществени   съдопроизводствени правила и   е    незаконосъобразна.Такива   нарушения   при   извършената   проверка   не   са     констатирани. Неоснователно се  твърди   и това ,че не   съвпада часът   на   извършване   на деянитео,съобразно     гореизложеното .

         Въззивната   инстанция   намира ,че  и  тези    оплаквания са   голословни и следва    да бъдат оставени без уважение. Правилно   е   определено и   наказанието ,като същото не   следва   да бъде  изменявано .Наказанието е определено, като Видинският Районен Съд е  взел в предвид  при   определянето му ,обстоятелството ,че подсъдимия е неосъждан . Първоинстанционният   съд     е   определил   справедливо  наказание   в   минимален   размер ,което   не   следва   да   бъде изменено. Същото не  е   завишено по размер   и  правилно   е  приложен   чл.66 ал.1 от   НК ,както и   правилно   е   определен   изпитателния  срок     в   максимален     размер .С   това   наказание   ще   се   постигнат   целите     на     наказанието   визирани   в   чл.36 ал.1 от   НК .

         Основателно   от   Видински   РС   е   уважен   гражданският   иск  за  сумата   от   5000/пет   хиляди /лева, като     правилно   е     прието ,че     именно   за   тази   сума   иска   е     основателен     и     доказан,а     в     останалата част   иска   е     отхвърлен     до   сумата   от 10 000/десет хиляди / лева –като   недоказан .Правилно   е   присъдена   и   законната лихва   върху     уважената   част   на   иска   до окончателното издължаване   на   сумата .С   деянието   си   подсъдимия   е причинил     на     гражданският   ищец   неимуществени   вреди,които   следва     да   заплати . Безспорно пострадалия   е приживял   стрес   от   деянието   извършено   от   подсъдимия.Безспорно   е,че   това   деяние   е   противоправно,като   с   него   се   засяга   имуществото   на   пострадалия ,използвано   е   сила   и   заплашване   за   отнемането   на     посочените   вещи.С   грабежа   са   причинени   неимуществени   вреди   на   пострадалия.Той   е   разтревожен   от   случилото   се   с   него   и   причинено   именно   от   подсъдимия.Установено   е,че     В.   К.     се  е    страхувал месеци  да   излиза   от   дома   си   и майка   му   го   е   карала   с   колата   навсякъде.Видински   РС   правилно   е     описал   в   мотивите   към   присъдата   си ,тези   обстоятелства   и   същите   са   подкрепени   с   убедителни доказателства   събрани   по     производството .Направена   е   правилна   преценка   за   размера   на   обезщетението   и   същия   е     справедливо   определен.Обстоятелството че   подсъдимия   е   бил   пиян,както   заявява   пред   ВРС   не   го оневинява .

       С оглед   на   гореизложеното   присъдата   на   Видинският   Районен Съд ,като   законосъобразна   и   обоснована - следва   да  бъде  потвърдена    изцяло. Подсъдимият   не   се     признава   за   виновен   и   във въззивната   инстанция,но   доказателствата събрани   по   делото   сочат   именно   него   за    автор на   престъпното деяние,за     което   правилно   е   признат   за   виновен и осъден   от   първоинстанционния   съд.

         Въззивният   съд   извърши   проверка на присъдата и   на  основание   чл.314 ал.1 от НК ,независимо от основанието   посочено в  жалбата  ,като   я   намира     за законосъобразна и   обоснована и     при постановяването и не са допуснати   съществени   нарушения   на    процесуалните правила.

         Законосъобразно   и   обосновано   подсъдимият   е   осъден     и     да     заплати     разноските   по    делото .        

         С оглед на гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл.334 т.6 от НПК-  ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН СЪД

 

                       Р           Е           Ш          И     :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА №213 от 22.05.2019 г. по НОХ дело №1452 от 2018 г. на   Видинският Районен Съд.

        РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ   НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.

 

                                                                           1.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2.