ВГРД № 242-2019

Решение по Гражданско дело 242/2019г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №72

                      

                                            Гр . Видин 17.09.2019г.

                                     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА единадесети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.            

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. В… М…

  1.  2. Г… Й…

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Н.К…                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

           съдия С… С… в.   ГР.Д. №   242        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.Е.Й. ***   против Решение №150 от 25.03.19г. по гр.д. №2284/18 на ВРС. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск .

Счита,че неправилно е приложена разпоредбата на чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ,а е следвало да се приложи редът за отчитане по чл.37,ал.1 във вр. с чл.35,ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г.Поддържа,че той е имал индимидуален водомер,който при проверка е установено,че е изправен,поради което неправилно му е начислявано потребление служебно,а не по показанията на водомера.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „В …“ЕООД-В… е подал писмен отговор,с който оспорва същата.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.

Поддържа становището,че жалбоподателят в продължение на четири години не е отстранил констатирана неизправност на водомера си и правилно му е начислявано служебно потребление през този период,включително и за исковия.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

„В…“ЕООД-В… е подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу В.Е.Й. за сума от 259,74лв. Образувано е гр.д. №575/18 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.След подадено възражение от длъжника заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „В …“ЕООД-В… - е искал от съда да признае за установено по отношение на В.Е.Й.,че има вземане в размер на222лв. главница ,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна вода за периода 15.05.2017г. до 15.08.2017г. ,ведно със законната лихва и лихва от датата на подаване на заявлението-28.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.Разликата от 37,74лв. е заплатена от длъжника фактура за м.03.2017г.,което е направено на 26.02.18г.-два дни преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,но към 28.02.18г. все още не е било отчетено в счетоводството на ищеца.

Пред ВРС е установено , че ответникът е абонат на „В …“ ЕООД-В… и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на„В ….“ ЕООД.На 30.10.2014г. от служител на „В …“ ЕООД-В… е констатирано неизправност на водомера на ответника и пломбата му е била свалена като е връчена разписка и са дадени предписания за отстраняване на неизправността в едномесечен срок .Ответникът не е отстранил тази неизправност и в следващите четири години му е начислявано служебно потребление по реда на чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ.Установено е от назначената техническа експертиза,че за периода 15.05.2017г. до 15.08.2017г. изразходваната вода е инкасирана служебно без водомер и е на стойност 222лв.. Издадените фактури са отразени в счетоводството на ищеца и по тях няма направени плащания от ответника.ВЛ е посочило,че на 30.10.2014г. ВиК е констатирало,че водомера на ответника е повреден,но едва на 29.08.2018г. е извършен демонтаж на стария водомер и е монтиран нов.Сваленият водомер е даден от ответника за проверка на от лицензирана лаборатория „Х…“ и с Протокол от 03.09.2018г. се удостоверява,че същият е изправен.

ВРС е приел иска за доказан за сума от 222лв.и като са присъдени разноски съобразно уважената част от иска- чл.78 ГПК .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи от Общите условия на договорите за предоставяне на В …услуги на потребителите на „В …“ ЕООД. Не е спорно между страните качеството,което имат помежду си,а именно че задължено лице за доставената питейна вода е собственикът или ползувателят на имота,до който тя е доставена. От доказателствата по делото е установено,че за исковия период на абоната е начислявано служебно потребление на питейна вода поради повреда във водомера. Твърденията на ответника,че водомерът му е бил изправен през този период и е следвало да се отчита потреблението според показанията муне са подкрепени с доказателства .

ВЛ по назначената техническа експертиза е проследило обстойно историята по отчитане и инкасиране на количествата питейна вода като е дал заключение,че те са отчитани предвид нормативната уредба и Общите условия,регулиращи отношенията между страните като доставичк и потребител.

„В…“ ЕООД в качеството си на доставчик на питейна вода са спазили задължението си при констатирана неизправност на водомера да свалят пломбата и да дадат предписания за отстраняване на повредата в определен срок-един месец. В.Е.Й. като потребител не е изпълнил задължението си да отстрани в указания срок повредата,а в продължение на четири години е заплащал служебно начислената му консумация по реда на чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ.Извършената проверка на водомера е направена едва след като е свален и е от дата 03.09.2018г.,поради което констатираните данни,а именно че е изправен ,не могат да се сотнесат към един минал период,какъвто е процесния.За периода 15.05.17г. до 15.08.17г. „В …“ ЕООД не са имали друга възможност да отчитат потреблението освен по реда на чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ,тъй като към този момент водомерът на абоната се е водил неизправен.

Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е установил,че ищецът има вземане към ответника за доставена питейна вода за периода 15.05.2017г. до 15.08.2017г. и тя е в размер на 222лв.като   е уважил исковата претенция до този размер.

Разноски са претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят в размер на 300лв-адв. възнаграждение пред въззивната инстанция съгласно представен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК,както и платежно нареждане.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №150 от 25.03.19г. по гр.д. №2284/18 на Районен съд – гр. Видин .

Осъжда В.Е.Й.,ЕГН ********** *** да заплати на „В…“ ЕООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. В…,ул.“Ш…“№…,представлявано от управителя Г… В… В… направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв.-адв. Възнаграждение.                    

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         2.