ВЧГРД № 272-2019

Определение по Гражданско дело 272/2019г.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-165

 

 

 

Гр.В.

 

26.08.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – В.            гражданско отделение на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                               ЧЛЕНОВЕ: Д. М.

                                                                   Г. Й.

 

Секретар ........................като разгледа докладваното от съдията Й. ч.гр.д № 272 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

 

         Производството е по реда на Чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 279 ГПК вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т. Б." ЕАД с ЕИК.. чрез адв. З. Й. Ц. – САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:гр. С., ж.к..", ул.. срещу Разпореждане № 44/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 172/2019 г. по описа на Районен съд – К., ГК, I състав. 

В частната жалба са изложени подробни мотиви ,като се иска да се отмени като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила Разпореждане № 44/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 172/2019 г. по описа на Районен съд – К., ГК, I състав, с което съдът е разпоредил връщане на подаденото Заявление по чл. 410 ГПК от „Т. Б." ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение срещу лицето Б.В. Ц. с ЕГН **********.Иска се да се присъдят в полза на „Т. Б." ЕАД сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса в размер на 15 лв.

За да се произнесе ,Съдът взе предвид следното :

Пред Районен съд-К. е подадено заявление от „Т. Б." ЕАД, с ЕИК.. за издаване на заповед за изпълнение срещу Б.В. Ц. с ЕГН ********** *** за сумата от 466,74 лв. ,дължима по Договор за мобилни услуги № 615938295 и Договор за лизинг от 09.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 615949439 от 11.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 616249512 и Договор за лизинг от 29.08.2016г.; Допълнително споразумение № 012609971 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г.,като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № 7247930830/25.10.2016г.,№ 7248955665/ 20.11.2016г.,№ 7249142405/25.11.2016г.,фактура № 7250283767/20.12.2016г., № 7251751017/20.01.2017г. и № 7251910966/25.01.2017г.

Съдът е приел, че заявлението е нередовно, тъй като не е индивидуализирано вземането по всеки един договор. Не е посочено по всеки договор каква сума се претендира. Дори и с посочването на фактурите не е ясно коя фактура по кой договор е издадена, тъй като договорите са седем, а фактурите са шест. Освен това не е представен документ за всички дължими държавни такси. С разпореждане от 30.05.2019г. заявлението е оставено без движение като нередовно и са дадени указания за отстраняване на нередовностите, като е определен едноседмичен срок, който тече от 11.06.2019 г., когато разпореждането е връчено на заявителя.Съдът е приел, че заявителя търси защита на седем интереса и съответно дължи 7 държавни такси. По всеки договор таксата е 2% върху интереса, но не по-малко от 25.00 лева и следва да се представи документ за внесени още 150.00 лева.До изтичането на срока указанието не е изпълнено.

Постъпила е молба от заявителя, в която са посочени сумите по всеки от договорите, по които претендират вземанията по заявлението. Излага се, че не се дължи такса върху вземанията по всеки договор, а върху сбора от претендираните вземания, като е посочена и съдебна практика в този смисъл, а именно Определение №623/15.07.2010г. по ч.т.д. №419/2010 на ВКС.

Районният съд приел, че становището на заявителя е неоснователно ,като е изложил подробни съображения и въз основа на тях е разпоредил да се върне заявлението на „Т. Б." ЕАД, с ЕИК.. за издаване на заповед за изпълнение срещу заявителя (в диспозитива на разпореждането поради допусната фактическа грешка погрешно е изписано не името на длъжника и не претендираните ,а други суми ,но волята на съда е ясно изразена в мотивите на обжалваното разпореждане).

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира за установено от правна страна следното :

Районният съд неправилно е приложил процесуалния закон и по-специално нормата на чл. 72 ГПК .Формирана е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС относно това ,че таксата в заповедното производство се определя в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лева и че когато с едно заявление са предявени няколко вземания в различен размер всяко едно ,то дължимата такса в заповедното производство се определя в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лева.След изменението на разпоредбата на чл. 72 ГПК (в редакция след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е формирана практика по прилагането на нормата,като в Определение № 469 от 09.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3147/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е застъпено следното тълкуване: „Ако по делото се претендира едно благо - таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието .В конкретния случай е налице един интерес ,тъй като страните са едни и същи и претенцията на заявителя произтича от незаплатени телекомуникационни услуги.

Що се касае до дължимите такси в заповедното производство ,то формираната задължителна практика на ВКС приема ,че когато с едно заявление по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания -напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сума. Така даденото разрешение е последователно застъпено в трайната практика на ВКС - в този смисъл са Определение №379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 640 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 436/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 155 от 24.02.2012 г. по ч. гр. д. № 111/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение № 623 от 15.07.2010 г. по ч. т. д. № 419/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.

Районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно е приложил нормите на общия исков процес за определяне на държавните такси спрямо начина на определяне на държавната такса в заповедното производство,като не е отчел спецификите на заповедното производство, които обуславят необходимостта от „съответно" ( а не от пряко и механично) прилагане на разпоредбите от исковото производство в производството по издаване на Заповед за изпълнение.

Определение № 331 от 05.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. дава следното тълкуване на понятието „интерес“: „Държавната такса, която дължи заявителят при сезиране на съда със заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, е регламентирана в чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г. Според цитираната разпоредба, по заявлението се събира държавна такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Терминът "интерес", използван за означаване на базата /сумата/, върху която следва да се изчисли размерът на таксата, не е легално дефиниран. Тарифата не съдържа препращане към общите разпоредби в Глава VIII на ГПК от 2007 г., които уреждат съдържанието на задължението за държавна такса в исковия процес и визират цената на иска /когато същият е оценяем/ като основа за определяне на таксата - чл. 71, ал. 1 от ГПК. Същевременно в Глава XXXVII на ГПК липсват разпоредби, аналогични на тези в Глава VIII, които да определят правила относно изчисляването на държавната такса за заповедното производство. Независимо, че разпоредбите на Глава VIII   "Държавни такси", се намират в Част I на ГПК, озаглавена "Общи правила", по мнение на настоящия състав същите не могат да бъдат отнесени механично към заповедното производство, тъп като понятието "иск" не е тъждествено с понятието "парично вземане/задължение", използвано в чл. 410 от ГПК. Цената на иска по смисъла на чл. 68 от ГПК и разпоредбата на чл. 72 от ГПК, регламентираща задължението за държавна такса при съединяване на искове, са относими към евентуалното исково производство по чл. 422 от ГПК, не и към типичното заповедно производство по чл. 410 и сл. от ГПК При отсъствие на специални разпоредби съдържанието на термина "интерес" по смисъла на чл. 12 от Тарифата следва да бъде преценявано съобразно спецификите на заповедното производство.“

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ разпореждане №44 /28.06.2019 г.,постановено по ч.гр.д. №172 по описа на Районен съд –К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.В. Цанкова с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б." ЕАД, с ЕИК. сумата от 466,74 лв. ,дължима по Договор за мобилни услуги № 615938295 и Договор за лизинг от 09.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 615949439 от 11.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 616249512 и Договор за лизинг от 29.08.2016г.; Допълнително споразумение № 012609971 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г.,като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № 7247930830/25.10.2016г.,№ 7248955665/ 20.11.2016г.,№ 7249142405/25.11.2016г.,фактура № 7250283767/20.12.2016г., № 7251751017/20.01.2017г. и № 7251910966/25.01.2017г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Кулския районен съд на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът Б.В. Ц. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б." ЕАД, с ЕИК.. сумата сумата от 466,74 лв. ,дължима по Договор за мобилни услуги № 615938295 и Договор за лизинг от 09.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 615949439 от 11.07.2016г.; Договор за мобилни услуги № 616249512 и Договор за лизинг от 29.08.2016г.; Допълнително споразумение № 012609971 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г.,като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № 7247930830/25.10.2016г.,№ 7248955665/ 20.11.2016г.,№ 7249142405/25.11.2016г.,фактура № 7250283767/20.12.2016г., № 7251751017/20.01.2017г. и № 7251910966/25.01.2017г.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите.

         ОСЪЖДА Б.В. Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т. Б." ЕАД, с ЕИК.. сумата от 15 лв., представляваща заплатена ДТ в настоящото производство.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – гр. К. за техническото оформяне и издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

         Определението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                

          

 

                                                                2.