ВГРД № 217-2019

Решение по Гражданско дело 217/2019г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 61

                      

                                            Гр . В** 24. 07.2019г.

           

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   ВОС   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и шести юни

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д* М*

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. Св** С**              

  1.  Г** Й**

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Арт.Ангелова                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                            КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

           съдия Св** С**    ГР.Д. №   217        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по жалба на А** Я.А. чрез адв. А** Е** против решение №172 от 12.04.19г. по гр.д. №3004/2008г. на ВРС ,с което е отхвърлен искът му по чл.439,ал.1 ГПК.Твърди,че обжалваното решение неправилно и необосновано,поради което моли съдът да го отмени като уважи предявеният иск и му присъди направените пред двете инстанции разноски.

Твърди,че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от него възражения за погасени по давност лихви,както и че не е съобразил,че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 22.11.14г. при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК и от тогава е започнала да тече нова погасителна давност,а не от 26.06.2015г.,когато ТР №2/2015г. по т.д.№2 /2013г на ВКС е влязло в сила.Счита,че изп. производство е образувано въз основа на несъдебно изп. основание,какъвто е изп. лист,издаден по чл.410 ГПК и се ползва с изпълнителна сила,но не и със сила на присъдено нещо и поради това не е приложима разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „К** и** и** БГ“ЕАД-С** е взел становище,с което оспорва въззивната жалба и моли съдът да я отхвърли като неоснователна като им присъди и ю.к. възнаграждение.

Твърди,че изп. д. №853/2012г. на ЧСИ В**Т** е било образувано,когато не е било в сила ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,а то от своя страна има действие само занапред.Това налага извода,че до датата на постановяване на ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е действало Постановление №3 от 18.11.1980г. на ВС и погасителна давност не тече при образувано изп. производство без значение дали има или не извършени изп. действия.По отношение на присъдените лихви твърди,че те са част от погасителната вноска по кредита ,т.е това е неделимо плащане,а не съставляват периодични плащания в смисъла на чл.111,б.“в“ ЗЗД.Излага също,че заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.

От данните по делото съдът констатира следното:

Не е спорно между страните,че с изпълнителен лист от 17.11.2011г. по ч.гр.д. №1884/2011 на ВРС А** Я.А. е осъден да заплати на „БНП П** П** ф**“ЕАД-С**“ сумите 432,62-главница,139,06-договорна лихва за периода от 24.10.2008г. до 06.03..2009г., законната лихва върху главницата от 14.11.2010г. до 14.09.2011г.-138,65лв. и законната лихва от предявяване на иска-29.09.2011г.до окончателното издължаване,разноски по делоно-25лв. и 100лв. ю.к. възнаграждение.Сумите са дължими по договор за предоставяне на потребителски заем от 12.09.2008г.

Поради непогасяване на вземането кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. №1884/2011г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение.Длъжникът не е подал възражение и по молба на кредитора е образувано изп.д. №853/2012 на ЧСИ В**Т**.

С договор за цесия от 15.05.2015г. „БНП Париба П** ф**“ЕАД-С**“ прехвърля вземането на „К** и** и** БГ“ЕАД-С**.

С Постановление от 28.06.2017г. изп. д. №853/12г. на ЧСИ В. Томова е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.На 04.09..2017г. „К** и** и** БГ“ЕАД са подали молба и е образувано ново изп.д. №345/2017г. на ЧСИ В. Т** за събиране на вземането срещу А*** Я.А. по изп. лист от 17.11-2011г. по ч.гр.д. №1884/2011г. на ВРС.С молбата на ЧСИ се възлагат и правата по чл.18ЗЧСИ.На 24.08.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,с която ЧСИ го уведомява,че ще се извърши опис на движимите вещи в дома му.

При тези данни ВРС е отхвърлил искао по чл.439 ГПК като е приел,че в полза на ищеца-длъжник не е изтекла петгодишна погасителна давност.

Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.439 ГПК е дадена възможгност на длъжника да оспорва изпълнението,като в ал.2 на текста се сочи,че искът на длъжника може да се основава само на факти,настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание.

В случая вземането на кредитора е безспорно по отношение на посочените в изп. лист от 17.11-2011г. по ч.гр.д. №1884/2011г. на ВРСсуми. Длъжникът се позовава на изтекла в негова полза пет годишна погасителна давност по чл.117,ал.2 ЗЗД по отношение на главницата и тригодишна погасителна давност по чл.111,б.“в“ ЗЗД.

От данните по делото не се установи период от пет години,в който да не са предприемани действия по събиране на дълга от кредитора  „БНП П** П** ф**“ЕАД-С**“ ,а след прехвърляне на вземането от новия кредитор „К** и** и** БГ“ЕАД-София,а точно обратното.По молба на кредитора е образувано изп. д. №853/2012 на ЧСИ В. Т**,по което са предприемани изп. действия за събиране на дълга.След прекратяване на изп. д. №853/12г. на ЧСИ В. Т** на 28.06.2017г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК на 04.09.2017г. „К** и** и** БГ“ЕАД са подали отново молба и е образувано ново изп.д. №345/2017г. на ЧСИ В. Т**

Основният въпрос в казуса е от кой момент започва да тече погасителната давност.

Позоваването на ищеца пред първата инстанция на ТР №2/26.06.15г. по тълкователно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС в случая е съотносимо за периода след постановяването му,тъй като то няма обратно действие и не може да се прилага за периода преди постановяването му.Същността на това тълкувателно решение –т.10 е за посочените в него изп. действия,които са годни да прекъснат или не погасителната давност.Така действията по образуване на изп. производство,проучване имуществото на длъжника и изпращане на покана за доброволно изпълнение не се считат за изпълнителни действия,прекъсващи давността,докато действията по същинското събиране на дълга-налагане на запор или възбрана,извършване на опис и оценка,назначаване на пазач,насрочване на продан и т.н.прекъсват давността.Това е така,защото в изпълнителното производство кредиторът е инициатор и той сочи способите за събиране ан дълга.Целта е да не се толерира бездействието на кредитора и ако той има такова поведение за длъжника се открива възможност да иска прекратяване на изп. производство при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК-при липса на изп. действия за срок от две години.

За разлика от изпълнителното в исковото производство ищецът е този който сочи ответника и претенцията си в най-общ смисъл,но неговото бездействие в хода на делото не поставя началото на срок,след който вземането или претенцията или правото на иск ще бъдат погасени.За срока на цялото исково производство давността е прекъсната и не тече.

Именно тезата за бездействието на кредитора в изпълнителното производство е залегнала в цитираната т.10 от ТР №2/26.06.15г. по тълкователно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и логиката е ,че всяко бездействие следва да бъде санкционирано,но и не се изпада в крайности да се принуждава един кредитор непременно да води исков процес или да поддържа висящ един исков процес с оглед да не се прекъсва погасителната давност.

В конкретния казус при образуване на изп. д. №853/12г. на ЧСИ В. Т** действащата нормативната уредба е в Постановление №3 от 18.11.1980г. на ВС и погасителна давност не тече при образувано изп. производство без значение дали има или не извършени изп. действия. От датата на постановяване на ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прилагат правилата ,прието с това ТР.С други думи от 26.06.2015г. при положение,че не са предприети никакви действия,които прекъсват погасителната давност,следва да е изтекъл предвидения пет годишен погасителен срок,за да е погасено правото на иск и правото за принудително събиране на дълга.Към момента на предявяване на иска по чл.439ал.1 ГПК-27.11.2018г.-този срок не е изтекъл,поради което искът се явява неоснователен.

Това обстоятелство прави излишно обсъждането на доводите дали предприетите от кредитора действия в този период са такива които прекъсват давността или не.Безпредметно се явява и обсъждането на останалите доводи на страните относно силата на присъдено нещо и изпълнителното основание на изп. лист,издаден въз основа на заповед по чл.410 ГПК.

Присъдените с изп. лист лихви също не са погасени по давност,тъй като те са част от признатото вземане на кредитора към онзи момент с издадения изп. лист по в производството по чл.410 ГПК и са неделимо вземане в този смисъл,а не съставляват периодични платежи по смисъла на чл.111,б.“в“ ЗЗД.

При тези данни съдът намира предявеният иск по чл.439 ГПК за неоснователен и недоказан и правилно ВРС го е отхвърлил.

При условията на чл.272 ГПК въззивната инстанция не счита за необходимо да преповтаря мотивите на първоинстанционното решение,които споделя напълно.

Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените от него на основание чл.78,ал.8 ГПК при съобразяване разпоредбите на чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ и като се вземе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.Изхождайки от изложеното настоящата инстанция счита,че на ответното дружество следва ад бъде присъдено ю.к. възнаграждение в размер ан 150лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №172 от 12.04.19г. по гр.д. №3004/2008г. на РС-Видин.

ОСЪЖДА Андриян Я.А.,ЕГН ********** *** да заплати на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и дарес на управление-гр.С**,СО-р-н Л**,бул.“П.В**“ №21,Б** ц** „Л***6“,ет.2 направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: