ВГРД № 209-2019

Решение по Гражданско дело 209/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 62

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                   02.08.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и шести юни

две хиляди   и  деветнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 209 по описа за 2019г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ц.Л.В. ***019г. постановено по гр.д. № 1442/2018г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Развиват се оплаквания, че съдът е разгледал и кредитирал само доказателствата и твърденията предоставени от ищеца, без да разгледа направените от ответницата твърдения за липсата на обезпеченост на кредита. В тази насока са развити подробни доводи относно уговорения при подписване на договора кредит, като „обезпечен“ с парични средства от кредитополучателя които получава като месечна индивидуална пенсия, което не е равнопоставено на получената сума като кредит в размер на 25 000 лева. По тази причина се сочи, че отпуснатия кредит на практика е необезпечен. По този начин банката сама е допуснала риска да не събере дължимия остатък от кредита. В жалбата се развиват и оплаквания относно възраженията на жалбоподателката за изпратено писмо, което да играе роля на покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа се, че изпратеното писмо до жалбоподателката е само уведомление, че има потребителски кредит на името на нейния съпруг, но не съдържа информация свързана с условията на кредита. Въпреки тези обстоятелства съдът е приел, че е налице предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се и приетото в обжалваното решение от съда, че жалбоподателката с плащане на няколко вноски по кредита реална е встъпила в задължението на починалия си съпруг. Жалбоподателката поддържа, че плащането на тези вноски било извършено под въздействието на силно емоционален и нравствен шок. Поискано е да се отмени изцяло обжалваното решение като се отхвърлят предявените искове.

По делото е постъпил писмен отговор от ответната по жалба страна Б. Д. ЕАД гр.С. в който се оспорват оплакванията изразени от жалбоподателката. Поддържа се, че първоинстанционния съд е обсъдил в подробности всички събрани по делото доказателства, като възражението в жалбата за липса на покана за доброволно изпълнение не е било направено съобразно изискванията на чл.131 от ГПК, а се прави за първи път във въззивната жалба. .Поискано е да се потвърди обжалваното решението.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК с цена на иска 22 365.91 лева главница, 3 599.91 лева договорни лихви, 125.63 лева наказателна лихва и 120 лева заемни такси за които суми е била издадена от ВРС заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с която Ц.Л.В. е признато, че дължи на банката исковите суми. След влизане на заповедта за изпълнение в сила е бил издаден изпълнителен и било образувано изпълнително дело пред ЧСИ С. Н. Поради постъпило възражение от В. е предявен иска за установяване на съществуването на вземането.

По делото е подаден писмен отговор на исковата молба от Ц.В. в който поддържа, че искът е неоснователен и не дължи претендираните от ищеца суми. Поддържа, че по договора за кредит такъв е отпуснат с оглед на конкретно лице, а именно нейния съпруг който е починал. Поддържа, че кредит е бил обезпечен със залог върху парични средства, сметка на кредитополучателя, които са били изтеглени от същия и кредита е останал реално без обезпечение, поради което искът е неоснователен.

По делото са били събрани доказателства посочени от страните, като е била изслушана съдебно икономическа експертиза по която вещото лице е дало заключение , че на 28.05.2015г. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление между банка „Д.“ и Н. К. В. в размер на 25 000 лева. Кредитната сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя, като крайния срок за погасяването му е 28.05.2025г. Кредитополучателя В. е починал на 19.01.2016г., като е оставил за свои наследници съпруга – Ц.Л.В. и син – К. Н. К. След проведено производство по реда на чл.51 от ЗН наследството оставено от В. е прието от съпругата му Ц.Л.В.. Вещото лице дава заключение, че по кредита са били погасени 13 броя вноски до 10.01.2018г. след което е допусната забава в плащанията с повече от 90 дни поради което приелата наследството В. е била уведомена, че кредит ще бъде обявен за предсрочно изискуем.

По делото е приложено гр.д. № 356/2018г. по описа на ВРС по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист с който В. е била осъдена да заплати на банката исковите суми по настоящето производство.

Вещото лице дава заключение, че до 02.02.2018г. – датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК по кредита е била внесена сумата 6 222.59 лева, като последното плащане по кредита е направено от ответницата на 14.12.2016г. Вещото лице дава заключение, след смъртта на кредитополучателя по кредита са постъпвали суми, които са внасяни от ответницата по делото от 10.02.2016г. до 13.12.2016г. общо в размер на 3 655.03 лева. Крайното заключение на експертизата е, че по кредита остава неиздължена главница към 02.02.2018г. в размер на 22 365.91 лева, неиздължена редовна лихва към същата дата – 3 599.91 лева, санкциониращата лихва към същата дата – 125.63 лева и банкови такси за предсрочна изискуемост 120 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, поради което съдът е обсъдил същото в мотивите на обжалваното решение относно размера на дължимите суми. Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че ищецът е доказал предпоставките за предявяване на иска, а именно наличието за обявяване на кредита са предсрочно изискуем и уведомяването на ответницата за предсрочната изискуемост. Съдът подробно е обсъдил възражението на ответницата, че мотивите на съда са в противоречие с т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Обосновано съдът е приел, че след смъртта на наследодателя банката кредитор е изпълнила задължението си и е уведомила наследниците за съществуващото задължение, като съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, че смъртта на наследодателя е настъпила на 19.01.2016г., а ответницата извършила плащане на първата вноска по кредита на 01.02.2016г. и е продължила изплащането на дължимите суми по кредита до края на 2016г., след което е преустановила плащанията. Съдът обосновано е приел, че банката е упражнила надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това ответницата лично на 18.01.2018г., което предхожда молбата за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба във връзка с наличието на обезпечение по кредита, което банката не реализирала след сключването на договора. Това оплакване е направено и в отговора на исковата молба, като ВРС се е произнесъл по него и правилно се е позовал на събраните по делото доказателства, че наследодателя на ответницата е оперирал със сумите по сметката, които са постъпвали от неговата пенсия, тъй като до смъртта си вноските по кредита са погасявани редовно от пенсията му.

Съдът, не приема оплакванията във въззивната жалба относно обстоятелството, че липсва покана за доброволно изпълнение, тъй като това възражение действително се прави във въззивната жалба, не е направено с отговора на исковата молба и с оглед преклузията на чл.31 от ГПК не следва да се обсъжда от настоящата инстанция.

Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.  

Ответната по жалба страна претендира разноски за тази инстанция в размер на 613.53лева доплатена Д.Т.    за разглеждане на исковата молба, 100 лева за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съдът намира искането за неоснователно, тъй като посочените разноски са направени при разглеждане на делото пред ВРС и са присъдени с обжалваното решение, като за настоящата инстанция жалбоподателката е била освободена от заплащане на Д.Т. по жалбата поради което ще следва да бъде осъдена да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение на ответната по жалба страна.

          По изложените съображения ОКРЪЖНИЯ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103/13.03.2019г. постановено по гр.д. № 1442/2018г. по описа на Видински Районен Съд.

ОСЪЖДА Ц.Л.В. ЕГН: ********** *** да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД направените за тази инстанция разноски в размер на 300лв.юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

           

         2.