ВГРД № 170-2019

Решение по Гражданско дело 170/2019г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 63

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                     02.08.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и шести юни

две хиляди   и  деветнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 170 по описа за 2019г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Г.И.И. чрез адвокат Г. Ц. от АКМ. против решение № 89/27.03.2019г. постановено по гр.д. № 748/2017г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което жалбоподателят оспорва. В жалбата се развиват доводи във връзка с твърденията в исковата молба, като се поддържа че съдът не е обсъдил в подробности исковата претенция така както е предявена, а именно за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и дължими командировачни суми, като се съобрази с продължителността на командировачната заповед и километража изминат при командировката.

Поискано е да се отмени обжалваното решението.

Ответната жалба страна не е подала писмен отговор на исковата молба.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Ищецът претендира с исковата си молба сумата 1620 евро за неплатено трудово възнаграждение от „Ф. Ф.“ ЕТ гр.В. където ищецът е работил по трудов договор на длъжност „шофьор международни превози“. В исковата си молба поддържа, че от средата на м.юли 2014г. трудовото му възнаграждение не се заплащало съобразно трудовия договор. На 03.10.2014г. се завърнал от командировка, но работодателят неизплатил дължимите му суми от 15.07 до 03.10.2014г. в размер на 1620 евро поради което ищецът отказал следващата командировка и подписал молба за напускане. Поискал е ответното дружество да му заплати исковата сума в български лева дължимо трудово възнаграждение.

В течение на производството по делото ищецът е изменил правното основание на иска, като е претендирал заплащане на командировачни суми за периода от 01.07.2014г до 03.10.2014г., ведно със законната лихва.

Съдът е назначил съдебно икономическа експертиза по която вещото лице е дало заключение, че при последната командировка на ищеца за периода от 01.07.2014г. до 03.10.2014г. са преведени 5 994.67 лева, като в платежните нареждания е посочено „командировка и заплата“. За този период на същият са признати от ответника разходи за транспортния курс общо в размер на 3 404.21 лева, които са съобразени с валутните отчети, като разликата от получените и признати суми е 2 590.46 лева получени повече от ищеца през претендирания период.

С обжалваното решение ВРС е обсъдил събраните по делото доказателства, възприел е заключението на вещото лице, което е изготвено на базата на счетоводни документи и е приел, че от представените от вещото лице варианти в заключението си възприема първият вариант, който е съобразен с изискванията от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 01.07.2004г.   Съдът е приел, че останалите варианти не отговарят на нормативните изисквания и не са представени доказателства за твърденията на ищеца за допълнителни уговорки между него и работодателя. На базата на заключението на вещото лице съдът е приел, че претендираната сума за неизплатени командировачни е неоснователна, тъй като обезщетението за командироване в чужбина за претендирания период е платено на което основание съдът е отхвърлил предявения иск.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС в обжалваното решение, които кореспондират със събраните по делото доказателства и съществуващата нормативна уредба за командировките в чужбина.

На това основание обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

По изложените съображения ОКРЪЖНИЯ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/27.03.2019г. постановено по гр.д. № 748/2017г. по описа на Видински Районен Съд.

Решението не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                

           

         2.