ЧНД № 183-2019

Определение по Наказателно дело 183/2019г.

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Видинският окръжен съд                                 наказателно отделение

в разпоредително заседание на 06 август

две хиляди и деветнадесета година

в състав:

                                              Председател: А.П.

 

                                             Съдебни заседатели:

при секретаря   …………………………………………... и с участието

на……………………..прокурора………….… изслуша докладваното

от         СЪДИЯТА П            НОХД№         183     по описа

за   2019 година и за да се произнесе , съобрази следното:

            Производството е по чл.68 НПК .

Делото е изпратено по подсъдност от ВРС.

   Производството пред ВРС е образувано въз основа на писмо от Началника на РУ- Види, с което се иска от Председателя на ВРС да даде разрешение спрямо лицето Н.А.Ж., с ЕГН ********** да бъде наложена мярка „забрана за напускане пределите на РБългария“. Излага се в писмото, че Н.А.Ж. с Решение от 09.05.2018 г. , постановено по гр.д. №2/2018 г. по описа на ВОС е поставена под ограничено запрещение. Сочи се, че същата страда от биполярно разстройство и проявява мания за пътуване в чужбина. На 17.07.2019 г. след като е установена в психиатрична клиника в Че прибрана в Б от сестра си.

            Съдът след като се запозна с молбата и приложените към нея документи намира следното:

           

Разпоредбата на чл.68,ал.1 НПК предвижда , че за умишлени престъпления от общ характер , за които законодателят е предвидил наказание “ лишаване от свобода” или друго по-тежко наказание, може           да бъде наложена забрана на обвиняемия или подсъдимия за напускане пределите на страната. Целта на мярката е да се осигури присъствието на обвиняемия / респ.подсъдимия/ и участието му в наказателния процес. Всички мерки за процесуална принуда , сред които са мерките за неотклонение и забраната за напускане пределите на РБ, са предназначени да обслужват нуждите на наказателното производство, което приключва с влизане в сила на съответния съдебен акт и в този смисъл, се прилагат до приключване наказателното производство, не и преди образуване на наказателно производство и не след приключването му. Немислимо е да се говори за мерки за процесуална принуда извън наказателен процес.

В конкретния случай срещу Н.Ж. обаче не е повдигнато обвинение и същата не е привлечена като обвиняем.   Нещо повече, не се и твърди наличието на висящо наказателно производство по отношение на лицето, по отношение на което се иска налагане на мярка за процесуална принуда. Подобна ограничаваща правото на свободно придвижване мярка може да бъде взета само на обвиняем, а качеството на обвиняем лицето има едва след привличането му като такъв при условията и по реда предвидени в този кодеск/съгласно разпоредбата на чл.54 НПК / . Безпредметно е по-нататък да се коментира дали обвинението е за тежко умишлено престъпление.

Предвид горното , настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на чл.68НПК за налагане по отношение на Н.А.Ж. на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

Предвид изложените съображения настоящият състав намира , че искането на молителите не е в компетентност на съда , поради което молбата като недопустима следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по нея.

            Предвид горното Видинският окръжен съд

 

            ОПРЕДЕЛИ:

 

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н.Н.Ж. спрямо лицето Н.А.Ж., с ЕГН ********** да бъде наложена мярка „забрана за напускане пределите на РБългария“ като прекратява производството по делото.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :